Тайната на фараоните

62

Кърт се огледа, ослушвайки се. Залата беше притихнала. Стрелбата беше свършила. Водата около сфинкса се размърда, когато един от крокодилите се устреми натам, налапа тялото на мъртвия войник и се завъртя в смъртоносна спирала.

— По-добре донеси Рената — каза Джо.

Кърт вече действаше, грабна един противогаз от машината, сложи го на лицето си и го притисна плътно.

Макар че беше прекарал половината си живот във водата, той винаги се изумяваше колко трудно е да се тича, когато тя стига над коленете ти. Хукна напред и видя Рената да се носи в безсъзнание по повърхността. Грабна я, преметна я на рамо и се покатери на каменния саркофаг.

Сега бе изправен пред дилема. Гладните крокодили бяха излезли от ямата си и обикаляха из плитките води в погребалната камера в търсене на месо. Той преброи четири, но това не означаваше, че няма и други.

Зад него Джо се бе покатерил на машината и засега беше в безопасност. Но водата се покачваше. Като не видя опасност между тях, Кърт му махна да се приближи.

С противогаз на лицето, Джо стигна до най-близкия саркофаг и се покатери на него. После скочи на следващия, докато се озова при Кърт.

— Май сме изправени пред зъбата дилема — каза Джо.

Кърт чуваше смеха зад маската, макар и приглушен.

— Да се надяваме, че не съвсем.

Шакир се носеше по гръб в дълбоката метър и двайсет вода. Точно до него беше последната епруветка с Черна мъгла.

— Прикривай ме — каза Кърт.

Скочи долу и тръгна към Шакир и стъкления контейнер с токсина. Знаеше, че могат да ги използват. Шакир дори можеше да се окаже по-важен, ако успееха да го накарат да говори.

Грабна епруветката от водата и хвана Шакир с другата си ръка. Задърпа го, но вече се движеше още по-бавно.

— Бързо! — извика Джо, като вдигна картечницата и стреля над главата на Кърт.

Кърт се опита да бърза, но му беше трудно да пристъпва и когато се опита да тича, краката му се подхлъзнаха. С големи усилия той стигна до саркофага, излезе от водата и се опита да издърпа Шакир от нея.

Към тях се втурна една вълна. Дълъг три метра и половина крокодил се появи и захапа краката на Шакир. Кърт не успя да го задържи, крокодилът издърпа Шакир от хватката му и го повлече надолу.

Водата закипя в зелено и се появи червена пяна, когато и други зверове се сбиха за тялото, а после един от тях отплува, преследван от останалите.

— Май отива на среща с бога на задгробния живот — каза Джо.

— Нещо ми подсказва, че Озирис няма да е доволен от това, в което е превърнал тази гробница — каза Кърт.

— Не че не си го заслужава — рече Джо, — но той беше шансът ни да намерим антидота.

Кърт се изправи и огледа водата, която се плискаше в ръба на саркофага под краката му.

— Ако не внимаваме, ще свършим като него — каза той. — Това малко островче няма да ни защити. Виждал съм в Амазонка крокодили да скачат на метър и половина от водата, за да лапнат птици от дърво. Виждал съм и по-лошо по бреговете, когато забележат по-едра плячка.

Джо се съгласи.

— Какво ще кажеш да си тръгнем, докато ядат?

— Аз ще нося Рената. Ти носи картечницата. Ще тръгнем направо към рампата и после обратно към електроцентралата. Ще хвърля епруветката след нас. Ти стреляй по всичко, което ни се изпречи. И трябва да сме много бързи.

— Ясно — рече Джо. — Последната част ми се струва най-важна.

Кърт вдигна Рената на рамо и обхвана краката ѝ с лявата си ръка. Държеше епруветката в дясната.

— Изглежда чисто — каза Джо.

За всеки случай той стреля няколко пъти във водата пред тях. Скочиха и започнаха да газят напред. Джо беше сигурен, че ще ги изядат живи, преди да са изминали и половината път до тунела. Стреля по нещо вляво. Беше просто обувка. Завъртя се надясно, но не видя нищо.

Кърт скочи зад него и отвори с палец епруветката, като я заразмахва над водата след тях.

Обърна се, когато Джо стреля отново. Този път нещо се втурна през водата от другата посока. Кърт гледаше как извива зад тях и напада, и извика на Джо.

Картечницата изтрака отново — два пъти — и после засече. Крокодилът продължи напред и се блъсна в краката на Кърт.

Ударът го повали назад, но челюстите така и не се отвориха и когато Кърт се надигна от водата, видя, че крокодилът се носи като безвредна играчка по повърхността. Дали заради Черната мъгла или куршумите на Джо, така и нямаше да разбере.

Джо стигна до рампата първи, а след секунди и тримата бяха вече на високо и сухо.

Спряха за миг да си починат, но водата продължаваше да се издига.

— Да си вървим у дома — каза Кърт.

Джо оправи картечницата и тръгнаха по тунела към изхода, подминаха мумифицираните жаби и стигнаха до залата на Анубис е тръбите и релсите. Една вагонетка беше останала и те се качиха в нея, включиха я и потеглиха към електроцентралата на „Озирис“.

Когато най-сетне стигнаха там, вратата към залата с генераторите вече беше широко отворена. Слязоха от вагонетката и бяха посрещнати от десетина мъже с египетски военни униформи. Към тях бяха насочени пушки и Джо остави оръжието си, после вдигна ръце. Кърт също вдигна ръце, като балансираше Рената на рамото си.

Един мъж излезе пред тях. На униформата му видяха Орела на Саладин, който показваше, че е майор, точно като Едо, когато срещна за първи път Джо.

Майорът огледа отпуснатото тяло на Рената, после огледа Кърт и Джо.

— Вие ли сте американците?

Кърт кимна.

— Дзавала и Остин?

Те пак кимнаха.

— Елате с мен. Генерал Едо иска да ви види.