Тайната на фараоните

67

Остров Гозо, Малта

21:00

Гамей и Пол се срещнаха с Дьо Кампион в имението им. Никол ги поведе към главния салон.

— Извинете за хаоса — каза тя. — Все още разчистваме.

Етиен ги посрещна до сега изгасналата камина.

— Добре дошли — каза той. — Всички приятели на Кърт Остин и Джо Дзавала са и наши приятели. И макар да разбрах за какво ви изпраща, не съм сигурен, че разбирам защо.

— Искаше да ни покажете една картина — каза Гамей. — Явно много ѝ се възхищава.

— Картина, нарисувана от Емил — отвърна Етиен.

— Абу Кир — каза Гамей.

Етиен отстъпи. Зад него, над камината, висеше картината.

— Имате ли против да я свалим? — попита Пол.

Етиен изглеждаше притеснен.

— Защо ще го правите?

— Защото имаме причина да смятаме, че Етиен е скрил превода зад нея, с намерението да го изпрати на Вилньов. Това е нещо, което нито един френски управник не би му отнел. И затова е било безопасно да я притежава.

— Трудно ми е да го повярвам — каза Етиен.

— Има само един начин да проверим.

Свалиха много внимателно картината. Разрязаха с бръснач плата зад платното. Гамей плъзна внимателно ръка под него и с върха на пръстите си напипа сгънато парче хартия. Издърпа твърд жълт пергамент. Сложи го на стъклото на масата в трапезарията и го отвори много внимателно.

На него имаше йероглифи. Преводът бе написан отдолу. Черна мъгла. Ангелски дъх. Мъгла на живота. Датата бе в ъгъла.

— Фример XIV — каза Етиен. — Декември 1805 г. — Погледна ги. — През цялото това време… През цялото това време е бил тук.

— Може и да отне няколкостотин години — каза Гамей, — но приносът на Етиен към изучаването на древността вече ще бъде признат. Датата на картината и кореспонденцията с Вилньов ще докажат, че той първи е превел египетски йероглифи. И това откритие ще влезе в историята като уникално. Той ще бъде запомнен като най-важния от Наполеоновите саванти.