Тайната на фараоните

26

Хасан беше пристигнал в Малта точно преди партито, със заповеди да поеме контрола над операцията. Трябваше да вземе каквото успее от йероглифните надписи и да унищожи всички останали доказателства. За щастие хората му вече бяха проникнали сред охраната на музея. Представяха се за охранители и вече бяха превзели склада и се готвеха да го претърсят и да вземат артефактите. За да протече гладко планът му, беше нужно само да накара надзорника на охраната да говори с хората му.

Стоеше зад него с извадено оръжие, докато той говореше по радиото с охранителите, назначени в балната зала. По подозрително добро стечение на обстоятелствата три четвърти от охранителите бяха разпределени вътре в залата и около нея. Оставаха само осем души за склада. А двама от тях работеха под прикритие за „Озирис“.

Хасан знаеше, че артефактите в склада са ценни, но за него те бяха нищо в сравнение със собствениците на яхти и частни самолети, които щяха да се опитат да ги откупят за колекциите си.

Някой се обади по радиото.

— Направихме обиколките. Повече диаманти и перли, отколкото можеш да си представиш. Но всичко тук е обезопасено.

Началникът се поколеба.

— Отговори му — каза Хасан и го побутна с оръжието.

Той натисна бутона на микрофона.

— Много добре. Докладвай след трийсет минути.

— Прието. Искаш ли да вкараш някое от другите момчета тук? Сигурно вече се отегчават там?

Хасан поклати глава. Нямаше останали живи за пренасочване.

— Не и този път — отвърна началникът. — Продължавайте да наблюдавате там.

Хасан реши, че за известно време няма да има проблеми.

— Сега — рече той, — покажи ми къде са лотове трийсет и едно, трийсет и четири и трийсет и седем.

Мениджърът се замисли със секунда по-дълго и Хасан го зашлеви с опакото на ръката си през лицето. Той падна и събори стола.

— Ще се убедиш, че не обичам да чакам — обясни Хасан.

Нощният шеф на охраната вдигна примирено ръце.

— Ще ти покажа.

Хасан се обърна към Скорпион.

— Вземи експлозивите и нещо, с което да прекараме нещата. Ако се наложи, ще ги унищожим, но предпочитам да ги върнем в Египет, където им е мястото.

Посочи към друг мъж.

— Зарази компютъра с вируса „Киан“. Искам всеки запис за тези артефакти да бъде изтрит.

Мъжът кимна и Хасан стана доволен. Като че ли всичко беше наред. Но никой не обърна внимание на потрепващите екрани, които показваха картина от охранителните камери. На два от тях облечени в черно фигури се прокрадваха през тъмния склад.

Скорпион се върна с количка на колелца.

— Отлично — каза Хасан. — Ще започнем с лот трийсет и едно.

Джо стоеше пред един пластмасов сандък. До него имаше плоча, на която пишеше XXXI.

— Трийсет и едно — каза той.

Джо отвори сандъка и разкопча непромокаемия калъф. Под него имаше част от счупена плочка с египетски изображения.

На камъка беше нарисуван висок зелен човек, вдигнал ръка над група хора, легнали на пода на храм. Мъже или жени с бели роби стояха около тях. От ръката на зеленокожия мъж се спускаха линии към спящите или мъртвите и изглеждаше, сякаш ги кара да левитират. В горния ъгъл един диск, вероятно слънцето или луната, беше покрит като при затъмнение.

Джо беше прекарал известно време в Египет. Дори беше се правил на археолог там. Затова разпознаваше част от иконографията.

Той държеше жица, свързана със слушалка. Като я стиснеше, можеше да говори и сигналът да стигне до Кърт.

— Намерих плочка с египетски изображения — каза той. — Трябва да видиш този зеления, огромен е.

— Сигурен ли си, че не е ранна версия на „Хълк“? — попита тихо Кърт.

— Е, това би било страхотно — прошепна Джо.

Вдигна апарата, сканира плочката, после я покри отново, преди да мине нататък.

От другата страна на склада Кърт нямаше чак такъв късмет, но се движеше възможно най-бързо. Като повечето музеи, и този имаше много повече артефакти, отколкото можеше да изложи. В резултат ги заемаше на други експозиции, но повече просто си стояха в склада.

Това и липсата на някаква логична подредба ги затрудняваше още повече. Дотук Кърт беше открил артефакти от пелопонеския конфликт и римската империя до артефакти от двете световни войни. Натъкна се на секция с експонати от Френската революция, британски оръжия от Ватерло и дори шалче, са което спирали кървенето от раната на адмирал Нелсън, която получил при Трафалгар.

Кърт предположи, че шалчето вероятно има по-скоро религиозна стойност за Кралския флот, ако наистина беше истинско. Фактът, че щеше да бъде продадено в Малта, го караше да се съмнява обаче. Но пък и преди бяха откривани много съкровища в задния двор.

След това намери няколко артефакта от Наполеон, включително надпис до тях, който гласеше XVI.

Стъпка в правилната посока, помисли си.

Първото, което откри, беше няколко писма, сред които заповеди на Наполеон до командирите му, в които настояваше за по-добра дисциплина сред армията. След това видя документи с искане за още пари. Това писмо беше върнато в Париж, но бе прехванато от британците. Накрая имаше малка книжка — обозначена като „Дневникът на Наполеон“.

Въпреки че времето ги притискаше, Кърт не можа да устои и погледна. Никога не беше чувал за дневник на Наполеон. Отвори контейнера и разкопча непромокаемата опаковка на книгата. Оказа се, че не било дневник, ами „Одисея“ от Омир, на гръцки. Прелисти страниците. В полетата имаше бележки на френски. От Наполеон? Предположи, че може и така да е — но беше спорно.

Все пак се вгледа в страниците и забеляза нещо друго: някои думи бяха заградени и някои страници липсваха. По нащърбените краища, които откри, се досети, че страниците са били откъснати. Проспектът, прикрепен към дневника, указваше, че той е бил у императора до смъртта му на Света Елена.

Въпреки любопитството си Кърт затвори книгата, запечата контейнера и продължи. Това беше интересно, но мъжете, които бяха убили Кенсингтън, търсеха египетски артефакти.

В следващата секция Кърт откри два контейнера със стъклени стени, с големината на малки камиони. В първия имаше всякакви съкровища по порцеланови лавици и приличаше на огромна съдомиялна. Във втория имаше две големи оръдейни дула, окачени на клупове. Надпис с химически молив на стъклото указваше, че контейнерите са пълни с дестилирана вода, доста обичаен метод да се изкара солта от железните и бронзови предмети, открити в морето.

Той се вгледа през стъклото. Нищо египетско не видя.

— Като в супермаркета — промърмори. — Винаги пазарувам на погрешната пътечка.

Смени пътечките и спря, клекна в сенките. Видя движение в сумрака в другия край на пътечката. Мъж и жена. Странно, бяха облечени като гости за партито. И двамата държаха оръжия.