Тайната на фараоните

65

Скорпион караше ленд роувъра през същата пустиня, която бе принуден да измине пеша под яркото слънце. Спомени за болката и гнева от този преход накъсваха мислите му. Понякога виждаше миражи във формата на хора, които изчезваха като призраци.

Насочи мислите си към американците, мъжете от НАМПД, които бяха унищожили организацията само за дни. Щеше да ги намери. Дори с „Озирис“ да беше свършено и последното усилие на Хасан да се провалеше, той щеше да ги търси — до края на дните си, ако трябва.

Хасан седеше до него и се взираше в еднообразния терен. Мълчеше. От време на време порив на вятъра посипваше джипа с пясък, докато слънцето прежуряше отгоре.

Когато помпената станция се появи в далечината.

Скорпион спря джипа.

— Защо спираш? — попита Хасан.

— Виж.

Хасан извади бинокъл и го насочи към ниската сграда. Неговото зрение не беше силно като на Хасан, но през бинокъла ясно видя хеликоптера на площадката.

— От нашите е.

— Какво прави тук?

Да си мисли, че другите са избягали и са дошли тук, беше твърде хубаво, за да е истина. Той дръпна предавателя от жабката и го нагласи на честотата на „Озирис“. Тъкмо щеше да се обади, когато видя лаборантите да излизат от сградата с количка. Пренесоха от нея пластмасови кутии към хеликоптера. Един мъж с египетска военна униформа ги насочваше.

Когато приключиха товаренето и четиримата се качиха на хеликоптера и перката се завъртя. Машината се отлепи от земята и започна да се издига, устремявайки се на изток.

— Те отнасят антидота — каза Хасан. — Но поне се махнаха.

— Ще се върнат скоро — отбеляза Скорпион.

— Трябват ми само няколко минути да препрограмирам помпите и да направя така, че да не могат да отменят командата. Да действаме.

Скорпион включи на скорост и те отново потеглиха.

В подземната зала Кърт чакаше. Доста време се чуваше само бученето на помпите. Джо се беше скрил в контролната зала.

Механизмът на асансьора оживя със стряскащо силен тътен. Кърт погледна нагоре. В смътното сияние видя как клетката се движи. Първо беше малко квадратче високо горе, което се спускаше изненадващо бързо. Щом стигна на половината път, мина покрай светлина в стената. Тя озари дъното и клетката и изчезна отново.

Кърт притисна гръб към скалата, съвсем неподвижен в тъмното, докато клетката се спусна покрай него, продължи още девет метра надолу и спря.

Кърт беше оставил автомата, сега държеше пистолет — в този случай берета 45-и калибър, автоматик.

Вратите се отвориха с леко тракане. Двама мъже излязоха и Кърт веднага разпозна Хасан. Предположи, че другият е Скорпион. Носеха оръжия, сякаш очакваха опасност. Хасан държеше пистолет с къса цев, а Скорпион дългоцевен снайпер.

— Като че ли сме сами — каза Хасан и прибра пистолета в кобура.

— Може да не е за дълго — отвърна Скорпион.

Хасан кимна.

— Намери място, откъдето да ме прикриваш, ако военните се върнат. Няма да се бавя.

Скорпион огледа залата и стигна до заключението, до което бяха стигнали Кърт и Джо: единственото подходящо място беше скелето около асансьорната шахта. Преметна пушката на рамо и започна да се изкачва точно там, откъдето се бе изкачил и Кърт.

От мястото си в мрака Кърт можеше да ги убие и двамата, но се надяваше да ги хванат живи. Все пак пръстът му притисна леко спусъка, беше се прицелил в главата на Скорпион.

Хасан прекоси залата, докато Скорпион заемаше позиция на скелето на три метра под Кърт. Оттук можеше да наблюдава цялото помещение и да вижда контролната стая. Така и не погледна нагоре. Дори да го беше направил, пак нямаше да види Кърт, защото очите му още не бяха свикнали с мрака след карането по ослепителните пясъци на Бялата пустиня.

Нагласи се добре и свали пушката от рамото си почти небрежно.

Хасан спря до вратата на контролната зала, огледа се и влезе. Движеше се предпазливо и после изчезна от поглед.

Скорпион чакаше. Снайперистът трябваше да чака и да стои спокойно. Но умът му не беше спокоен. Нахлуваха мисли от миналото. Гласове. Чуваше как Шакир го кара да тръгне през пустинята. Чуваше как американецът, онзи Остин, настоява той да хвърли пушката в залива до брега на Гозо. Тъкмо се беше приготвил за изстрел.

Каза си, че трябваше да стреля, трябваше да го убие тогава, ако не и по-рано. Вероятно трябваше да убие тях вместо Хаген в крепостта. Но заповедите бяха други. Той нямаше търпение да му се удаде трета възможност.

В тишината сетивата му се изостриха. Жуженето на помпите беше успокояващо. Но вече трябваше да се е променило. Какво чакаше Хасан?

Скорпион примигна с усилие, опита се да настрои очите си. Видя зелени светлини в мрака под клепачите си, остатъци от сиянието на пустинното слънце. Разтърси глава и се фокусира върху задачата си. Трябваше да защити Хасан. Трябваше да остане нащрек.

Принуди ума си да притихне и се втренчи в контролната зала. Накрая видя една фигура да излиза от вътрешната секция и да сяда зад панела. Отначало образът беше размазан, но после дойде на фокус. Не беше Хасан. Беше Остин.

Но как? Как е възможно?

Опря пушката на рамото си.

Хеликоптерът, разбира се. Остин ги беше изиграл отново. Беше дошъл първи и ги бе чакал в контролната зала. А Хасан вероятно вече беше мъртъв.

Скорпион стисна пушката, кръвта му кипеше. Вдигна я към окото си, прицели се в сребърната коса на Остин и издиша. Когато тялото му застана неподвижно, Скорпион дръпна спусъка.

Изстрелът изтрещя, куршумът се заби право в главата на Остин и го уби на мига. Той се свлече напред в стола.

Скорпион пое дъх и огледа залата за партньора му. Трябваше да е някъде наблизо. Завъртя пушката наляво-надясно.

Докато оглеждаше залата, вратата към контролната зала се отвори с трясък и столът беше избутан навън от друга фигура. Когато столът се затъркаля по каменния под, Скорпион видя грешката си. Беше убил Хасан. Не Остин.

Прицели се във фигурата, която буташе стола, но някой скочи отгоре му, преди да е стрелял.

Скорпион се завъртя и видя, че е нападнат от Остин. Вдигна пушката, но дулото се удари в ъгъла на стената, преди да се е прицелил. Мястото беше твърде малко. Надигна се, удари Остин с глава и хвърли пушката. Извади нож.

Скорпион тъкмо беше застрелял Хасан и сега се биеше като обсебен. Кърт се прицели с пистолета, като го държеше близо до тялото си. Скорпион стискаше нож и се хвърли към него.

Кърт стреля и го рани в ръката, с която държеше ножа. Скорпион падна назад и изпусна оръжието. Хвана се за скелето със здравата си ръка, а ножът изтрака на земята под тях.

— Предай се! — извика Кърт.

Скорпион не му обърна внимание и извади друго оръжие от джоба си — бронзов бокс с триъгълен нож отпред. Хасан му го беше дал при повишението му. Формата на ножа символизираше преродената сила на фараоните и пирамидите. Всички убийци на „Озирис“ получаваха такъв.

Той плъзна пръсти в бокса и сви юмрук.

— Недей! — извика Остин.

Скорпион се хвърли напред и Кърт стреля отново, уцели го в рамото. Скорпион се олюля и едва запази равновесие. Хвърли се отново и този пък Кърт го простреля в прасеца.

Скорпион се държеше вече от чиста упоритост. Само ако можеше да достигне Остин, щяха да се вкопчат в смъртна прегръдка.

Кърт виждаше лудостта на лицето му.

— Някога предаваш ли се? — извика той.

Скорпион се ухили.

— Никога!

Скочи отново, но Кърт стреля без колебание и го уцели в бедрото. Скокът на Скорпион бе прекъснат, той падна от шахтата, стовари се върху покрива на кабината и се претърколи на пода на подземието.

Умря, вдигнал поглед към мрака.