Тайната на фараоните

56

— Кои сте вие? — попита Пол.

— Наричайте ме Скорпион — отвърна мъжът.

Като че ли се гордееше с това име. Пол не можеше да си представи защо.

— Как ни открихте? — Пол осъзна, че няма смисъл от подобни въпроси, но се опитваше да спечели време. Никога не беше виждал този Скорпион и макар че можеше да се досети за кого работи, му се струваше невъзможно мъжете да са узнали кои са те.

— Дневникът на Дьо Кампион е у нас — каза мъжът. — Той често споменава Вилньов. После беше лесно да изберем Рен и да открием Камила Дюшен.

— Ако сте я наранили… — заплаши ги Гамей.

— За нейно щастие вие пристигнахте преди нас. Беше по-разумно да ви последваме, отколкото да тормозим една старица. Е, дайте ми книгата с писмата.

Пол и Гамей се спогледаха тъжно. Нямаше какво да сторят. Пол пристъпи пред нея и я остави да сложи в дланта му джобното ножче, макар че едва ли щеше да му е от полза срещу огромните ножове на мъжете срещу тях.

— Ето — каза Пол, затвори албума и го хвърли напред. Той се плъзна по гладката маса и спря до Скорпион, който го грабна, прегледа го и го пъхна под мишница.

— Защо не си тръгнете, преди да е дошла полицията? — предложи Гамей.

— Никаква полиция няма да дойде — увери я Скорпион.

— Не се знае — рече Пол. — Някой може да ви е видял…

— Какво правихте с онази картина? — попита Скорпион.

— Нищо. — Още докато го изричаше, Пол осъзна, че е сбъркал. Не го биваше да лъже.

— Покажи ми я.

Пол пое дълбоко дъх и посегна назад към поставката. Когато дръпна рамката, осъзна, че е хванал друга картина. На бойния кораб. Може би това беше за добро.

Докато я обръщаше да я сложи на масата пред Скорпион, той осъзна, че има оръжие в ръцете си. Завъртя се и хвърли картината като фризби. Тя удари Скорпион в корема и той се преви.

Пол скочи напред, изрита го и извика на Гамей:

— Бягай!

Огромният ръст на Пол си имаше много предимства и недостатъци. Заради него той рядко участваше в юмручен бой. Малцина избираха двуметров гигант за противник, когато си търсеха с кого да се заядат. Но в резултат подобни схватки не му бяха силата.

От друга страна, благодарение на тежестта си можеше да нанесе много мощен удар или ритник. Ботушът му изстреля Скорпион назад към двамата му приятели. Тримата изглеждаха много изненадани от нападението и като че ли не знаеха как да отвърнат на атаката на такъв грамаден и гневен мъж.

Пол не ги чака да мислят. Обърна се и хукна в другата посока. Зави зад ъгъла и видя, че Гамей бяга към една далечна врата.

— Хванете ги! — извика Скорпион.

Пол настигна Гамей точно пред вратата. Едва сега осъзна, че тя носи картината с лодката.

— Знаех си, че тичаш по-бавно от обичайното — каза той.

— Просто трябва да я имам — рече тя с най-превзетия си глас.

— Да се надяваме, че ще я задържим — каза той и отвори вратата.

Излязоха на стълбище, явно аварийно, ако се съдеше по вида му. Пол отвори тежката метална врата.

— Нагоре или надолу? — попита Гамей.

— Предполагам, че надолу ще слезем в мазето, затова нагоре.

Хукнаха по стълбите, стигнаха следващия етаж и опитаха да отворят вратата. Беше заключено.

— Продължавай — извика Пол.

Долу се чу трясък на врата. Когато стигнаха до третия етаж, Гамей бутна вратата.

— Заключена е. Тези врати не трябва ли винаги да са отключени?

Хукнаха още нагоре и видяха прозорец, от който струеше светлина.

— Това е покривът — каза Гамей.

Пол опита вратата, но и тя беше заключена. Гамей строши прозореца с рамката на картината, почисти стъклата и мина през него.

Пол я последва и се озова на покрива на музея. Малка част беше плоска и асфалтирана, но останалото беше скосено и покрито с плочи.

— Трябва да има път надолу.

Зад един участък с плочи имаше друго равно пространство с малка колибка. Приличаше точно на стълбището, по което бяха дошли.

— Насам — каза Пол.

Гамей тръгна първа, докато Пол се оглеждаше за някакво оръжие. Не видя нищо полезно и хукна след нея. Зелените плочи на покрива бяха наредени под голям ъгъл от двете страни, освен това бяха мокри и изгладени от десетилетията дъжд.

Двамата се изкатериха до плосък участък, където плочите стигаха билото. Той беше съвсем тесен и една грешна стъпка щеше да ги запрати надолу. Изминаха централната част, скочиха на асфалтовата площадка и хукнаха към вратата. Беше заключена, но лесно разбиха прозореца.

Зад тях преследвачите им се появиха покрива.

— Ти върви, аз ще ги задържа каза Пол.

— Няма начин. Вътре се справи добре, но и двамата знаем, че не си гигантска версия на Брус Ли. Ще останем заедно.

— Добре, но побързай.

Тя му подаде картината, сложи ръце на перваза и изпищя. Когато се обърна, Пол видя, че някой отвътре я е сграбчил за ръцете и я дърпа. Той я хвана за краката и задърпа в другата посока. Дърпането продължи само секунда, преди Гамей да излети навън. По устата ѝ имаше кръв.

— Добре ли си? — попита Пол.

— Напомни ми да си направя инжекция против тетанус, когато се приберем.

— Само ако си ухапана, не ако ти си ухапала някого.

— Тогава забрави.

Сега бяха в капан. Пол взе една счупена плоча от покрива, но не беше кой знае какво оръжие. Мъжът на второто стълбище започна да блъска вратата.

— Ами сега?

— Каналът — каза Пол. — Ще скочим.

Те се покатериха отново на плочите, но този път тръгнаха надолу. Гамей пазеше равновесие като планинска коза, но Пол усещаше как ръстът му пречи. Беше му трудно да се привежда достатъчно ниско, без да има чувството, че ще полети напред.

Започна да се спуска по гръб. Гамей направи същото и стигнаха до ръба. От земята ги деляха четири етажа и трябваше да прескочат два метра и половина напред.

— По-високо сме, отколкото си мислех — каза Пол.

— Не мисля, че имаме избор — рече тя.

— Може би няма да посмеят да ни последват.

Зад тях мъжете се катереха по плочите.

— Явно не. Ти си първа.

Гамей хвърли картината и тя се приземи на каменната пътека до канала.

— Дайте ни картината — извика един от преследвачите им. — Само нея искаме.

— Сега ли се сети да каже — каза Гамей.

— Готова ли си? — попита Пол.

Тя кимна.

— Скачай.

Тя приклекна и се хвърли напред. Полетя, размахала ръце, подмина стената на канала с няколко метра и падна в тъмната вода.

Пол я последва. Хвърли се и се стовари до нея. Излязоха на повърхността след секунди. Водата беше леденостудена, но чувството бе превъзходно. Заплуваха към стената, където Пол избута Гамей на пътеката и се покатери след нея. Тя тъкмо хвана картината, когато се чу първият от трите плисъка в канала зад тях.

— Тези типове не знаят кога да се откажат — каза Гамей.

— Ние също.

Мъжете заплуваха към тях, а Пол и Гамей хукнаха. Бяха блокирани от друга зловеща на вид двойка в края на алеята.

— Пак сме в капан.

Малка моторна лодка беше вързана в канала. Единственото им спасение. Пол скочи в нея и едва не я преобърна. Гамей скочи до него и развърза въжето.

— Тръгвай!

Пол дръпна въжето на стартера, моторът оживя и започна да бълва син дим. Той натисна дросела и още дим блъвна от стария мотор, но витлото се завъртя и малката лодка потегли.

Пол гледаше напред, за да не удари някоя от десетките лодки и баржи, вързани до брега. Тъкмо започна да се чувства в безопасност, когато друга малка лодка се изстреля от мъглата зад тях и приближаваше.