Тайната на фараоните

33

Водолазът посочи трескаво към почти разкопания кораб. Написа още нещо на дъсчицата.

Когато нападнахте — заложиха бомба.

Кърт започна да загрява. Тези типове искаха артефактите. Но ако не можеха да ги имат, бяха решени да не ги оставят в чужди ръце.

— Покажи ми.

Водолазът се поколеба.

— Покажи ми!

Неохотно водолазът започна да плува, като риташе бавно и водеше Кърт към кораба. Когато стигнаха, водолазът насочи светлината си надолу. Екипът бе използвал вакуумната тръба, за да изпомпа тонове тиня. Бяха извадили разни неща от тинята и изхвърлили всичко, което не приличаше на египетско. Мускети, гнили бъчви и стари ботуши лежаха на дъното като купчина боклуци.

Корабът беше само скелет. Повечето от външните дъски отдавна бяха изгнили и само ребрата от по-здрави греди стърчаха. Като се плъзна над тези ребра, Кърт видя за какво говори водолазът. Не една бомба, а две блокчета С-4, свързани с таймери, точно като онова, което се бяха опитали да използват в склада. Проблемът беше, че тези експлозиви бяха пуснати вътре в скелета на кораба като пържоли, хвърлени в гръден кош на животно.

Кърт се приближи, хвана се за една покрита с наноси греда и огледа по-внимателно. Дигиталните таймери върху бомбите показваха притеснителното 2:51 и продължаваха надолу.

Кърт се опита да се провре между гредите, за да стигне до бомбите, но не можа. Посегна надолу, но пръстите му не напипаха нищо. Бомбите бяха поне на трийсет или повече сантиметра от ръката му.

— Джо — извика той. — Трябва ми малко помощ.

Джо и Костенурката пристигнаха точно когато броячът показваше 2:01. Роботът имаше манипулаторна ръка, която Джо бързо разпъна, но и тя се оказа къса.

— Най-добре да се разкараме оттук — каза Джо. — Мога да влача нашите приятели.

— Твърде късно е — отвърна Кърт. — Няма да стигнем далече. Като се има предвид количеството експлозив, съм сигурен, че ударната вълна ще ни помете като торпедо подводница. Трябва ни друго решение.

Нещо се удари в него и той се обърна. Водолазът, когото беше спасил, държеше вакуумната тръба.

— Отлична идея — каза Кърт.

Вакуумната помпа още работеше и всмукваше малки количества вода. Кърт я промуши през ребрата на кораба и отвори клапата.

При първия опит тя засмука един от големите квадратни експлозиви, който се заклещи в отвора. Кърт издърпа тръбата и щом я извади от кораба, Джо издърпа експлозива.

Беше съвсем лесно да извади жиците. Джо спря и таймера, за всеки случай.

— Четиридесет секунди — каза той, като се взираше в числата на застиналия екран — Да побързаме с втория.

Кърт вече спускаше отново вакуумната тръба. Прицели се към втората бомба, но вместо да заседне на самия отвор като първата, тя беше подобна на бейзболна топка и изчезна нагоре по тръбата.

Кърт и Джо вдигнаха глави, очите им проследиха тръбата към повърхността.

— Къде се предполага, че свършва това? — попита Джо.

Кърт не отговори, но и двамата знаеха отговора. Единственият въпрос беше дали бомбата ще пропътува целия път до повърхността за четиридесет секунди или ще заседне някъде в тръбата. Кърт остави засмукването на пълна мощност, с надеждата, че пакетът ще стигне до дестинацията си.

На повърхността тракащият компресор, който захранваше вакуумния екскаватор, мина от тихо бучене към силен рев. Мъжът, който отговаряше за него и се казваше Фарук, изглеждаше доволен. Вече бе започнал да си мисли, че там долу са спрели работа.

Досега бяха открили само някакви дреболии, но нищо важно. Започваше да се притеснява. Всеки път, когато в далечината преминаваше кораб, той се чудеше дали е натовски или е патрулен катер от Малта.

Отиде до мястото, където тръбата изхвърляше струята към металната решетка, и с доволство загледа водата, която потече силно към нея, предимно вода и малко тиня. Но това можеше да се промени всеки миг. Накрая потече гъста тиня, която изхвърли нещо твърдо. То бе уловено от решетката и един от мъжете посегна към него.

— Не! — извика Фарук.

Експлозията заглуши вика му и изхвърли както Фарук, така и другия мъж от баржата. Решетката, компресорът и голяма част от корпуса поеха останалата част от взрива.

Водата се завихри и кърмата на баржата бързо започна да потъва.

Единственият оцелял се надигна на палубата близо до носа. Ушите му звънтяха, главата му се маеше, видя как зелената вода се втурва по палубата, усети как лодката се накланя и не губи време да се тревожи за другите. Хвърли се през борда и заплува към другата лодка.

Когато стигна до стълбата, един от мъжете се приближи към него да му помогне, но преди той да е стъпил на първата пречка, нещо остро се заби в краката му, заключи се около тях и го повлече от стълбата.

Акула, помисли си. Очакваше го най-страшната смърт. Но когато погледна назад, видя някакво жълто сияние. Това беше подводен апарат, който се движеше назад, щипците му стискаха краката му и го дърпаха под водата.

Точно преди да припадне, хватката се отпусна и той беше освободен. Изскочи на повърхността и се озова на стотина метра от водолазната лодка, неспособен да стори нищо повече, освен да кашля и да млати водата с ръце. Огледа се; подводницата не се виждаше никъде.

Двама мъже от водолазната лодка бяха вдигнали оръжията си и оглеждаха водата около тях. Знаеха, че ги нападат.

— Видя ли нещо? — извика един от тях.

— Не.

— Виж от другата страна.

— Ей там! — отвърна вторият.

Откри огън по онова, което мислеше за подводница, и куршумите се забиха във водата. Но по каквото и да беше стрелял, бързо изчезна.

— Там! — извика първият мъж, забелязал жълто петно.

Подводният апарат се носеше точно под повърхността и право към тях, корпусът му се виждаше лесно на слънчевата светлина. Двамата мъже се прицелиха и започнаха да стрелят — куршумите се забиваха във водата и вдигаха струи.

Но жълтият звяр продължаваше напред. Подаде се над повърхността — лесна мишена. Двамата го обсипваха с куршуми, но той продължаваше, докато не се блъсна в тях.

Сблъсъкът разклати лодката, но те успяха да запазят равновесие, докато машината пое настрани. Плъзна се покрай корпуса им и се отдалечи.

Едва сега осъзнаха, че в подводницата няма никого.

Изсвирване отзад изясни нещата. Обърнаха се и видяха мъж със сребриста коса да стои с водолазен костюм и да се прицелва с една от подводните им пушки към тях.

Кърт беше изплувал зад лодката и успя да се качи на палубата, докато те бяха заети с атакуващата жълта машина.

— Хвърлете пушките в морето — каза той.

Те изпълниха заповедта и вдигнаха ръце.

— Легнете по очи на палубата. С ръце зад тила.

Те изпълниха и тази команда.

Като продължаваше да ги държи на мушка, той заобиколи към капитана на лодката и го освободи с ножа си, после махна парцала от устата му.

— Те държат хората ми долу — успя да каже той на развален английски.

— Не се тревожи. Те са добре — отвърна Кърт.

Капитанът поклати глава.

— Те са долу още от изгрев, а резервоарът ни за декомпресия беше на баржата.

— Ние имаме на нашия кораб — каза Кърт. — Ще го докараме. — Обади се на „Морски дракон“ по радиото.

— Ами семейство Дьо Кампион? — попита капитанът.

— Какво за тях?

— Онези хора ги хванаха.

— Така и предполагах — каза Кърт. Насочи оръжието към един от престъпниците. — Радио или телефон?

— Телефон — каза мъжът. — В раницата.

Кърт извади сателитен телефон от зелена раница и накара пленника си да набере номера.

— Казвай — отговори груб глас. — Как върви?

Кърт пое оттук:

— Ти ли държиш заложниците Дьо Кампион?

— Кой е?

— Казвам се Остин — каза Кърт. — И с кого имам неудоволствието да разговарям?

— Щом не знаеш името ми, най-добре да си остане така — отвърна мъжът.

— Скоро ще го разбера — каза Кърт. — След като разпитаме хората ти, ще разберем всичко за теб и какво целиш.

Първата реакция беше смях.

— Тези хора не знаят нищо важно. Хайде, измъчвай ги. Дай всичко от себе си. Няма да научиш нищо ново.

Кърт трябваше бързо да обърне положението.

— Може би, но определено ще науча нещо от артефактите, които откриха. Египетските реликви сигурно са вълнуващо хоби. Интересно ми е какъв е този грамаден зелен тип. Като че ли има магически сили да възкресява хора.

Това беше хазарт, но като че ли проработи. Този път вместо смях настъпи тишина. Много по-добра реакция, помисли си Кърт. Разбра, че е напипал нещо.

— Плочата е при теб?

— Всъщност са три — излъга Кърт.

— Ще ти предложа сделка — каза мъжът.

— Слушам те.

— Ще ми донесеш плочките, а аз ще пусна заложниците живи.

— Става — каза Кърт. — Само кажи къде.