Тайната на фараоните

25

В тясното клаустрофобично пространство, Кърт се взираше през водолазната маска в почти пълния мрак. Пое няколко пъти дъх от малкия регулатор и се опита да прецени колко време е изминало. Трудно беше да се каже. Да лежиш неподвижно в мрака и тишината е същото като да си в резервоар за лишаване от сензорни възприятия.

Опита се да протегне крака, които го боляха и като че ли бяха дълбоко заспали. Като се усукваше и въртеше като дребно животинче, което опитва да се зарови в земята, той ги промуши през опаковъчните материали, както човек промушва крак между твърде изпънати чаршафи на добре оправено хотелско легло.

— Внимавай — извика един глас. — Риташ ме в ребрата.

Кърт откъсна устни от регулатора.

— Извинявай.

Протягането беше помогнало малко, но все още му беше неудобно: нещо остро се забиваше в гърба му и сламата, която бяха използвали като изолация, го бодеше. Накрая му писна.

Промуши ръка през изолацията, вдигна я пред лицето си и успя да различи малките сияещи стрелки на часовника си „Докса“.

— Десет и половина — каза той. — Партито трябва вече да е в разгара си. Време е да се появим като цикади от земята.

— Мразя ги тези буболечки — отвърна Джо. — Но е радост ще ги имитирам, ако това означава, че ще спреш да ме риташ.

Кърт се надигна нагоре, появи се от сламата и стиропора, после се ослуша за някакъв признак на опасност извън сандъка. Не чу нищо и щракна превключвателя встрани на маската си. Една бяла светлинка се включи, като лампичка за четене. Благодарение на нея той видя как Джо се надига от изолацията срещу него.

— Това май беше най-лошата ти идея — прошепна Джо. — Когато кажа на Пол и Гамей за нея, няма да повярват, че се е получило.

— Ами просто се опитвам да мисля нестандартно — сопна му се Кърт.

— Много смешно. — Тонът на Джо показваше, че наистина не му е смешно. — И колко още ще висим тук?

— Поне час — каза Кърт. — Знам къде сгреших. Следващия път ще вземем по-голям сандък.

— Следващия път можеш да се преструваш на пакет на „Федекс“ сам.

Въпреки усилията им да направят фалшиво дъно на сандъка, сламата и стиропорът се бяха слегнали около тях. Камионът закъсня заради трафика. И накрая, последната обида — сякаш ги хвърлиха поне от метър в склада.

— Хубаво е, че не се вгледаха добре в това твое оръдие — добави Джо. — Отстрани пише „Произведено в Китай“.