Тайната на фараоните

18

Доктор Хаген тичаше презглава към форта в далечината, пришпорван от шока и страха. Нещата се бяха влошили неимоверно. Беше чул благодарение на бръмбара в кабинета как Кенсингтън едва не каза на хората от НАМПД какво търси той. Паникьоса се и настоя мъжете от „Озирис“ да убият куратора, преди да ги е разкрил, и беше почти сигурен, че са го направили. Но след това всичко се обърка: преследване, катастрофа, изгубиха оръжията си при преобръщането.

— Трябва ни помощ — изкрещя Хаген. — Обади се за помощ.

За щастие другият стрелец още имаше радио на колана си. Взе го и натисна бутона, без да спира да тича.

— Сянка, тук Нокът — каза той. — Трябва да ни измъкнете.

— Какво се случи, Нокът? — Гласът звучеше разтревожен.

— Кенсингтън се срещна с американците. Щеше да ни разкрие. Трябваше да го убием. Сега те ни преследват.

— Тогава ги убийте.

— Не можем. Те са въоръжени. — Това беше лъжа, но екипът по извеждането нямаше нужда да го знае. — Ранени сме. Един е мъртъв. Трябва да ни измъкнете.

Форт Сант Анджело се издигаше пред тях, внушителните му стени бяха озарени в ослепително оранжево от мощните прожектори по брега. Колкото повече се приближаваха към крепостта, толкова по-ярко осветена беше земята около тях. Сякаш тичаха през Таймс Скуеър. Но нямаха избор, сигурността беше зад тези стени.

— Е? — извика Хаген. — Какво каза той?

— Сянка, приемаш ли?

Тишината се проточи, преди гласът отново да заговори:

— Лодката ще е в канала. Оправете се с преследвачите и после плувайте към нея. Не ни проваляйте. Знаете какво ще се случи.

Хаген чу отговора. Не на него се беше надявал, но пак по-добре от нищо. Забави малко по наклонената рампа към крепостта. Нокът, мъжът, който уж трябваше да му помага, продължи, без да го чака. Той беше в по-добра форма от него и като че ли не му пукаше дали ще го заловят.