Тайната на фараоните

5

На няколко километра оттам една замислена фигура седеше в малка надуваема лодка, която беше открадната от обречения товарен кораб. Амон Та беше избягал, като стигна през кърмата до лодката, оборудвана с радио, което екипажът обикновено използваше при огледа на корпуса.

Беше едва на трийсет метра от кораба, когато дойде експлозията. Твърде близо. Трябваше ударната вълна да го убие, ако не и да го изпепели напълно, но тътенът на експлозията само го стресна. Корабът не беше изчезнал, както очакваше.

Нещо се беше объркало. Първият му инстинкт беше да се върне на кораба, но въпреки първоначалната експлозия, той още се движеше и малката лодка нямаше да го настигне.

Нямаше какво друго да стори, освен да гледа как корабът продължава, докато не се натъкна на рифа и най-сетне се взриви както трябва.

Дори тогава нещата не минаха съвсем добре. Вместо да унищожи криогенно охладения серум, огънят и експлозията го атомизираха и създадоха убийствена мъгла, поразяваща като всеки боен газ. Той гледаше безпомощно как мъглата се разлива на запад и обгръща острова. Опитът му да скрие онова, което той и шефовете му вършеха, сега щеше да се превърне в световна новина.

И сякаш в доказателство, той чу зов за помощ по радиото. Идваше от някаква лекарка, която се бе затворила с пациенти в главната болница на острова. Чу ясно как тя казва, че е видяла облак газ, преди да карантинира себе си и неколцина от останалите.

Взе съдбоносно решение. Ако още беше жива, той трябваше да я елиминира, както и всяко доказателство, до което се беше добрала.

Бръкна в джоба си, извади предварително напълнена инжекция с подкожна игла и дръпна капака със зъби. След бърз натиск, за да се увери, че няма мехурчета в спринцовката, той я заби в крака си и натисна буталото, за да си инжектира противоотровата. Студ пробяга през тялото му заедно с лекарството и за миг ръцете и краката му изтръпнаха.

Когато това усещане отмина, той рестартира двигателя на лодката и пое към острова, после продължи покрай брега, докато не откри безопасно място за акостиране.

Без да се бави, прекоси бързо празния плаж и се качи по стълби, изсечени в скалите, а после тръгна по тесен път над тях.

Болницата беше на три километра оттам и недалеч от летището. Щеше да намери онази лекарка, да убие нея и другите оцелели, и после да тръгне към летището, където щеше да открадне малък самолет и да излети към Тунис или Либия, или дори към Египет, и никой нямаше да разбере, че някога е бил тук.