Тайната на фараоните

35

Кърт беше пред контролното табло на открития мостик, докато водолазната лодка се носеше към малкия залив и пустия хотел, оставяйки извита бяла ивица в синьо-зелените води. Кърт управляваше, а Джо изграждаше барикада, като свързваше празни кислородни бутилки.

— Нали няма да се взривят от куршумите? — попита Рената.

— Само по филмите — отвърна Джо. — Но за всеки случай отворих клапите. Сега са просто дебели, двойностенни метални контейнери за защита. Идеално подредени така, че да се крием зад тях.

— Много сте смели и двамата — каза тя.

— Погрижи се да кажеш на всичките си приятелки, когато приключим със спасяването на света.

Тя се ухили.

— Имам няколко приятелки, които биха се зарадвали да се запознаете?

— Няколко?

— Три-четири. Ще се сбият за теб.

— Това ще е интересно — каза Джо с дяволита усмивка. — Ама аз ще стигна за всички.

— Надявам се да свърши работа — каза той на Кърт. — Внезапно много, ама много ми се прищя да оцелея.

Той приключи със свързването на бутилките, когато наближиха високите скали в тази част на остров Гозо.

— Гнезденцето ти е възможно най-сигурно — каза той на Кърт. — Слизам долу.

Кърт кимна и се обърна към Рената.

— Ти трябва да се скриеш. Не бива да разбират все още за теб.

— Няма да се крия долу, докато вие се оправяте с хората, които нападнаха страната ми — каза тя.

— Всъщност не това ще правиш — отвърна Кърт. — В задната кабина има капандура. Свали резето и чакай момента за действие.

— Защо в задната кабина?

— Защото ще вляза на заден. Ако се наложи да се изтегляме бързо.

На нея това не ѝ хареса, но каза:

— Добре, само този път.

Те включиха радиостанциите. След като изпробва своята, Рената се спусна на главната палуба и слезе до кабината на кърмата. Както Кърт бе предложил, тя отключи люка, но го остави затворен, после извади беретата си и зачака.

Щом наближиха пролука във варовиковите скали, Кърт описа широк кръг с лодката, обърна я и съвсем бавно влезе на заден ход в залива. Когато минаха между скалите, той приклекна зад кислородните бутилки с пушка в ръка и огледа скалите горе за някаква признак на опасност, като почти очакваше да открият огън оттам.

— Още сме живи — каза той, щом заливът се разшири покрай тях.

— Засега — измърмори Джо от главната палуба.

Кърт притисна портативния телескоп до окото си и проучи положението напред.

— Виждам трима с пушки, чакат на бетонния пристан до моста. Две коли в края на пътя. Няма лодки.

— Сигурно са дошли по суша — каза Рената. — Това помага ли ни?

— Е — обади се Джо. — Освен ако не могат да плуват много бързо, вероятно няма да ни догонят, ако избягаме.

— Не се показвайте — каза Кърт. — Виждам нещо, което може да е снайперист, на покрива на хотела. Просто отражение от мерника му.

— Ти си този, който е на открито там — изтъкна Рената.

— Но аз имам камъни в главата си — рече Кърт. — Затова нищо няма да ми стане. Пък и те няма да ме застрелят, докато не получат каквото искат.

Кърт изключи двигателя и лодката забави още повече. Носеше се на заден ход, докато кърмата не се удари в бетонния блок. Една пътечка водеше от него към стълби и нагоре към моста. Втора водеше към порутена сервизна барака.

Един от тримата мъже пристъпи напред с въже в ръка.

— Няма нужда да я връзвам — извика Кърт, като надничаше иззад кислородните бутилки. — Не смятаме да се застояваме. Къде е шефът ви?

Нисък набит мъж излезе от бараката. Носеше огледални слънчеви очила и косата му беше подстригана много късо, като на военен.

— Тук съм.

— Ти трябва да си Хасан — каза Кърт.

Мъжът изглеждаше подразнен.

— Научихме го от твоите хора, и още някои неща — каза Кърт.

— Това нищо не означава — настоя мъжът. — Но ще ти позволя да ме наричаш така, щом желаеш.

— Много ви е хубаво тук — каза Кърт, като още се криеше зад бутилките. — Но като за злодейско леговище не е много лъскаво.

— Спести си шегичките — изрева Хасан. — Няма ли да се изправиш и да ме погледнеш като мъж.

— С радост — отвърна Кърт. — Първо кажи на снайпериста да хвърли пушката в залива.

— Какъв снайперист?

— Онзи на покрива на хотела.

През тесния процеп между бутилките Кърт видя раздразнението на лицето на мъжа.

— Сега или никога — извика Кърт, като запали отново двигателите, за да покаже, че е готов да си тръгне.

Мъжът приближи радиото до устните си и прошепна нещо, после го повтори по-твърдо. На покрива снайперистът се изправи, вдигна дългата тежка пушка и я хвърли. Тя се завъртя бавно надолу и се заби с плисък в спокойните води на залива.

— Доволен ли си? — попита Хасан.

— Моли се да няма още една пушка — прошепна Джо. — Или още снайперисти.

— Много ме окуражаваш, благодаря — отвърна тихо Кърт. — Ама има само един начин да разбера.

Той бавно се изправи, като стискаше подводната пушка, и преброи три подобни оръжия, прицелени в него. Хасан имаше пистолет, който засега си стоеше в раменния му кобур.

— Къде са Дьо Кампион? — попита Кърт.

— Покажи ми първо плочките — настоя Хасан.

Кърт поклати глава.

— Няма да стане. Честно да ти кажа, дори не съм сигурен къде ги оставих.

Раздразнението се завърна на лицето на Хасан. Той изсвири силно и някакво движение на моста привлече погледа на Кърт. Две фигури бяха изправени на крака и завлечени до ръба. Възрастни мъж и жена бяха оковани заедно и изправени на самия ръб на моста, където нямаше перила. Кърт видя някакъв предмет с извито дъно в ръката на мъжа. Беше свързан с верига за врата му.

— Това ще се окаже проблем — прошепна Кърт.

— Какво виждаш? — попита Рената.

— Заложниците са оковани заедно и за тях е закачена котва.

— Котва ли?

— Ами на такова прилича. Но не е толкова голяма — добави той. — Сигурно е само десетина килограма. Но е достатъчно да потопи едър мъж. И жена му.

Хасан губеше търпение.

— Както виждаш, те са живи. Макар че няма да е задълго, ако не ми дадеш каквото искам. Виждам само двама от моите хора.

— Останалите вече нахраниха акулите — каза Кърт. Почти беше вярно. Двама от ранените бяха лекувани на „Морски дракон“ Щяха да ги предадат на властите, щом акостират.

— А плочките? — попита Хасан.

— Първо свали веригите от заложниците — настоя Кърт. — Като израз на добра воля.

— Не работя на добра воля.

Кърт не се съмняваше в това.

— Добре, хубаво. Ето.

Той дръпна едно найлоново въже и започна да сваля брезентовото покривало, което беше простряно на палубата. Покривалото се плъзна назад и разкри голям сандък за водолазна екипировка.

— Плочките са вътре.

Хасан се поколеба.

— Няма да ти ги нося — каза Кърт.

Хасан явно имаше съмнения.

— Къде е приятелят ти с меча?

Кърт почти се засмя.

— Тук съм — извика Джо, отвори прозорец на каютата на кърмата. Като Кърт и той бе защитен от стена кислородни бутилки. За разлика от барикадата на Кърт обаче, в две от бутилките пред Джо още имаше кислород и те бяха свързани с маркуч, който минаваше под брезента и влизаше в дупка в задната част на сандъка.

— Много добре — каза Хасан и махна на двама от хората си да минат напред.

Те стигнаха до края на пристана с пушки в ръка, скочиха на лодката и пристъпиха предпазливо напред към сандъка.

— Ако е някакъв номер… — каза Хасан.

— Знам, знам — прекъсна го Кърт. — Ще ни убиете и ще удавите заложниците. Вече съм чувал тази реч.

Двамата с пушките се приближиха до сандъка, сякаш в него имаше диво животно, което можеше да ги нападне всеки миг. Кърт се изхили, сякаш това го забавляваше, и лениво отклони от тях дулото на пушката си.

Щом стигнаха до сандъка, единият от мъжете клекна да отвори ключалката. Другият остана да пази.

В каютата ръцете на Джо посегнаха към клапите на кислородните бутилки, които вече бяха леко отворени и изпълваха с кислород сандъка от фибростъкло, но когато единият от мъжете се наведе по-близо, Джо отвори и двете клапи изцяло.

Капакът на сандъка изхвърча и удари мъжа в лицето. Тънкият слой бензин, който Джо беше излял в сандъка изригна във въздуха заради кислорода под налягане и активира запалителното устройство, което беше залепил за пантата. Искрата запали впечатляващо огнено кълбо в холивудски стил, което не нанесе големи вреди, но изстреля мъжете назад и привлече вниманието на всички с вълна от оранжеви пламъци и облака черен дим, който се вдигна.

Кърт върна пушката си на позиция. И без да обръща внимание на мъжете, пометени от експлозията, и на Хасан, който не беше извадил още оръжието си от кобура, стреля два пъти, в останалите двама на пристана. И двата изстрела попаднаха в целта и мъжете се свлякоха, без да отвърнат на огъня.

Кърт се премести надясно и се прицели за трети изстрел, този път към Хасан, но той се хвърли настрани и успя да се скрие в порутената барака.

Кърт се завъртя наляво, надяваше се да има добра видимост към мъжа на моста, но преди да стреля отново, около него затрещяха рикошети и куршуми започнаха да барабанят по празните кислородни бутилки, принуждавайки го да залегне зад тях.

Той се прикри, докато още куршуми обсипваха бутилките. По тях се появиха вдлъбнатини, както мек метал се деформира, когато бъде ударен с чук с кръгла глава. Кърт се изтърколи настрани точно когато металната кожа на най-близката бутилка се скъса и към него захвърчаха фрагменти.

— Джо, заклещен съм.

— Стреля се от покрива на хотела — отвърна Джо, стреля два пъти към сградата, за да му осигури някакво прикритие.

Кърт зърна снайпериста, който се скри зад ниската стена на покрива. Виждаше, че мъжът държи обикновена пушка без мерник.

— Този тип е адски точен — каза Кърт, като зае нова позиция и се присъедини към ответния огън на Джо.

Досега двамата, които бяха повалени от експлозията, вече се бяха изправили. Единият взе пушката си и я завъртя към каютата, където се криеше Джо. Преди да успее да стреля, Рената отвори малко капандурата и гръмна два пъти. Мъжът пое и двата изстрела с гърдите си и падна през борда във водата.

Партньорът му избяга.

Рената се прицели в краката му, удари го в сгъвките на коленете и го повали, но поне го остави жив, за да бъде разпитан по-късно.

Още изстрели заваляха от покрива на хотела и мъжете, които Кърт и Джо бяха вързали, паднаха като кегли за боулинг. Като се имаше предвид как бяха тормозили водолазите, на Кърт не му домъчня за тях.

— Бутни ги — извика Хасан. — Бутни ги веднага!

На моста двамата заложници бяха блъснати напред. Те прелетяха десет метра, стовариха се във водата с отекващ плисък и изчезнаха под повърхността.

— Заложниците са във водата! — извика Кърт и залегна, когато още куршуми заваляха по лодката. — Аз съм още заклещен. Не мога да стигна до другата страна. Джо, можеш ли да ги извадиш?

— Заемам се — извика Джо.

Джо отвръщаше на спорадичната стрелба на някой скрит зад колите и на изстрелите от бараката, където се беше скрил Хасан. Затвори клапата на една от кислородните бутилки, преряза част от свързващото ги въже с ножа си и издърпа бутилката.

Тръгна към другата страна на каютата, разби прозореца с бутилката и я хвърли през него.

— Дзавала идва! — извика той.

Хукна напред, хвърли се през строшения прозорец и се заби във водата, без нито един куршум да полети към него.

Щом потъна, започна да рита силно, заплува надолу и стигна до бутилката.

Отвори клапата, пусна струя мехурчета и пъхна края на маркуча в устата си. Не беше най-добрият начин да се снабдява с въздух, но щеше да свърши работа.

Обърна се и заплува под лодката към основата на моста. Заливът беше като басейн и той бързо забеляза заложниците, които се гърчеха на дъното, осветени от златните слънчеви лъчи.

Стиснал бутилката под ръката си, Джо риташе усилено и използваше другата си ръка, за да плува. За човек, свикнал да плува с плавници, напредваше мъчително бавно. Стигна до пясъка на дълбочина четири метра и половина и се отблъсна с крака. Беше почти под моста, когато първите куршуми започнаха да се забиват във водата около него, като оставяха дълги следи от мехурчета след себе си.

От позицията си на открития мостик Кърт осъзна опасността. Водата в залива беше прозрачна като стъкло и почти толкова гладка. Стрелецът на моста лесно щеше да види Джо. И когато Джо стигнеше до заложниците, щеше да е точно на мушката му.

Кърт беше в капан, но не искаше да види заложниците удавени или приятеля си надупчен от куршуми, затова направи единственото, което му се стори разумно: активира всичко.

Грабна блокчето С-4, нагласи таймера на пет секунди и натисна ЕНТЪР. Хвърли го към бараката. Експлозивът се приземи близо до нея и взривът я разклати, събори половината покрив и едната стена като къща от карти.

Хасан не беше вътре, а вече тичаше към паркираните коли.

Експлозията създаде достатъчно разсейване, за да секне за малко стрелбата. Кърт сграбчи лостовете на лодката, бутна ги напред и после завъртя руля. Тъй като бяха влезли на заден ход, за да могат да избягат бързо, носът бе насочен към водите на Средиземно море. Но когато Кърт завъртя руля докрай, лодката се обърна и тръгна право към моста.

Шест метра надолу Джо плуваше на обратно, като държеше бутилката между себе си и подобните на слама следи от мехурчета, които бележеха пътя на всеки куршум.

Извади маркуча от устата си, изпусна гейзер от мехурчета, които се надяваше да скрият истинската му позиция. Куршумите продължаваха да валят и се сипеха около него като метеоритен дъжд. Един го одраска по ръката, остави тънка следа на кожата му, която веднага започна да кърви. Друг се удари в основата на кислородната бутилка, но не я проби.

Той стигна до плитчините до заложниците и им даде да поемат въздух от бутилката.

На моста стрелецът започваше да се вбесява. Хасан и другите си тръгваха. „Довърши ги, преди да тръгнеш“ — беше му наредил Хасан.

Стрелецът се отдръпна назад, смени пълнителя и включи на автоматична стрелба. Като се прицели пак през една дупка в моста, той стисна дулото. Мехурчетата го разсейваха, но всеки път, когато мишената му поемеше дъх от маркуча, се вдигаха мехурчета. Той се прицели и се приготви да натисне спусъка.

Нещо червено-сиво прелетя през пространството и се заби в пилона на моста. Старата конструкция се разтресе и изстена.

За секунда стрелецът си помисли, че мостът ще падне, но той издържа и прахът се разнесе. Стрелецът пак погледна през дупката си.

Ухиленото лице на американеца със сребристата коса го гледаше отдолу. Държеше една от подводните пушки.

— Недей! — каза американецът.

Но стрелецът все пак опита, мушна пушката надолу възможно най-бързо.

Но не достатъчно бързо. Изтрещя един, странно звучащ изстрел.

В някакво ъгълче на съзнанието си стрелецът разпозна този звук като изстрелване на голям болт от подводна пушка, с който обикновено се стреляше под вода, но сега стрелата летеше във въздуха. Мисълта му мина за част от секундата и бе изличена от забиването на дванайсетсантиметровата стрела.