Тайната на фараоните

59

Шакир и Хасан изтичаха по коридора и излязоха в голямата зала със златния сфинкс, древната лодка и саркофазите. Докато минаваха покрай лодката, краката им нагазиха във вода.

— Комплексът се наводнява — каза Шакир.

— Няма как — отвърна Хасан. — Помпите още работят. Чувам ги.

Виждаше се как водата бълбука на по-ниските места. Шакир знаеше точно какво е станало.

— Те са обърнали потока. Вместо да пресушават водоносния хоризонт, сега го пълнят.

— Ако е така, имаме проблем — каза Хасан. — Тази зала беше наводнена, когато я намерихме. И пак ще се наводни. Трябва да се махаме оттук.

Шакир беше отвратен.

— Ти наистина си страхливец, Хасан. Те са само трима! По-добре да ги убием и да върнем помпите в нормален режим.

— Но те имат някакъв танк.

— Това е бронирана кола — каза Шакир, който я беше огледал добре. — Не знам откъде са я взели, но не е неразрушима. Трябва само да ги хванем в капан и да се снабдим с по-мощни оръжия. Върви в оръжейната и донеси няколко РПГ-та.

Хасан огледа залата.

— Хайде — каза той на войника до него.

Когато двамата си отидоха, Шакир застана в центъра на залата. Забеляза друг от хората си да тича към тунела с изхода.

— Стой тук и се бий.

Мъжът не му обърна внимание и изтича по рампата към тунела. Шакир вдигна оръжието си, изстреля няколко куршума и уцели мъжа, щом той стигна до върха. Дезертьорът падна и се изтърколи настрани от рампата, право в ямата с крокодилите. Гладните животни го нападнаха на мига.

Хасан отвори с кода си вратата на оръжейната. Вътре имаше рафтове с бойни пушки и кутии с муниции, а до отсрещната страна няколко руски ръчни противотанкови гранатомета. Подаде един на войника, който бе дошъл с него.

— Занеси го на Шакир.

Мъжът не възрази и хукна обратно.

Хасан провери другия гранатомет и когато се увери, че е сам, отиде до телефона. Стационарната линия беше свързана чрез контролната зала със станцията на повърхността. Той се надяваше, че още работи.

След леко пращене гласът на водача на станцията се чу.

— Дай ми Скорпион — каза Хасан.

Скорпион отговори:

— Тръгвам към асансьора с два отряда.

— Изпрати ги без теб — каза Хасан. — И ме чакай на третия изход, тунела на старата солна мина — каза той. — Докарай ленд роувъра. Трябва да потеглим бързо.

Скорпион не възрази на заповедта. Хасан затвори. Водата вече стигаше до глезените му. Процеждаше се в пещерата от хиляди пукнатини в земята. Той нямаше желание да се дави тук. Тръгна към вратата, заключи тунела, който водеше към погребалната камера, и хукна в обратната посока.

За да доживее до следващия ден.

Шакир чакаше в погребалната камера. Първият войник се върна с гранатомета на рамо, но къде беше Хасан?

Преди да попита войника, друга фигура се втурна в залата от обратната посока.

Италианката. Тичаше през залата право към тунела на лабораторията. Беше покрита с прах. При слабото осветление тя успя да навлезе навътре в залата, преди Шакир да я забележи. Но това ѝ беше грешката.

Шакир приклекна и зачака. Тя щеше да е идеалният чип за сделка. Американците бяха мекушави. За красива жена лесно щяха да се предадат.

Тя се приближи към центъра на залата, крокодилите ръмжаха в ямата и се биеха за изненадващата храна, която бяха получили току-що. Това я разсея и Шакир скочи към нея. Сграбчи я и изби автомата от ръката ѝ.

Тя реагира бързо, извъртя се към него и го удари в челюстта, но той само се засмя. Хвърли я настрани, към ръба на най-близкия саркофаг, и я блъсна в него. Тя опита да се изправи и да бяга, но той я препъна, после я вдигна на крака и я зашлеви през лицето.

— Стой долу — нареди той.

Тя се опита отново да стане, но той я изрита в ребрата, изкара ѝ въздуха и после стъпи върху нея. Този път свали предпазителя и се прицели в главата ѝ.

Рената застина неподвижно.

Сигурно очакваше да я застреля, помисли си Шакир. Ако имаше късмет. Но той беше намислил друго.

— Не се тревожи — каза ѝ. — Ще те убия скоро. Искам просто приятелите ти да го видят. Отблизо и лично.

Той се обърна към войника с гранатомета.

— Качи са върху сфинкса. Оттам ще имаш чудесна видимост за стрелба.

— Ами Хасан?

— Мисля, че на Хасан му се изчерпа куражът.