Тайната на фараоните

14

Шакир тръгна към блещукащата тръба и дългата постройка от бетонни блокове, която съдържаше една от многото му помпени станции. Двама от хората му стояха на пост там. Отвориха вратите и ги задържаха, вперили поглед право напред. Знаеха, че не бива да гледат Шакир в лицето.

Щом влезе, той тръгна към задната част на сградата. Една решетка го разделяше от миньорския асансьор. Отвори я, влезе в кабината, която бе предназначена за големи групи хора и тежко оборудване, и натисна бутона за надолу.

Две минути и сто и двайсет метра по-късно вратите се отвориха и Шакир излезе в подобно на пещера подземно съоръжение, озарявано от скрити в пода и стените лампи. Част от пещерата беше естествена, останалата част бе издълбана от миньорите и инженерите на Шакир. Тя беше дълга сто и осемдесет метра и почти изпълнена с огромните помпи, с размери колкото малки къщи, и десетина големи тръби, които се извиваха и лъкатушеха из пещерата, преди да се срещнат в централен участък, който продължаваше надолу в земята.

Шакир свали слънчевите очила, впечатлен както винаги от съоръжението. Мина покрай огромните машини към контролния център, където големи екрани показваха картата на Египет и голяма част от Северна Африка. Серия от линии кръстосваха по картата, пренебрегвайки всички граници. Цифри до всяка линия посочваха налягането, дебита и обема. Той остана доволен от малките флагчета, примигващи в зелено.

Накрая стигна до луксозната конферентна зала. Ако не се броеше липсата на гледка, залата беше същата като заседателните зали във всеки корпоративен небостъргач. Махагоновата маса в центъра бе обградена от луксозни кресла, в които седяха дебели мъже. Екраните по стената показваха логото на „Озирис“.

Шакир се настани начело на масата и огледа събралите се. Петима египтяни, трима от Либия, двама алжирци и по един представител от Судан и Тунис. Шакир бе създал „Озирис“ от нулата и я превърна в главна международна корпорация само за няколко години. Формулата на успеха му изискваше четири основни съставки: усилена работа, безмилостна хитрост, връзки и, разбира се, пари. Чужди пари.

Шакир и приятелчетата му от тайните служби бяха осигурили първите три съставки, а мъжете около масата четвъртата. Всички те бяха богати, повечето някога бяха и могъщи — някога, заради Арабската пролет, която изхвърли Шакир от мястото му, а тях засегна още по-силно.

Всичко започна в Тунис, където един беден уличен търговец, който бе тормозен с години от полицията, се подпали в знак на протест.

Тогава изглеждаше невъзможно този акт да има някакъв траен ефект и че ще бъде нещо повече от поредното самозапалване. Но се оказа, че мъжът запали не само себе си, но и целия арабски свят и изпепели половината от него.

Първо падна Тунис и онези, които управляваха страната от десетилетия, избягаха в Саудитска Арабия. След това пострада Алжир. А след това огънят се разпространи, погълна Либия, където Муамар Кадафи бе управлявал по-дълго и по-сурово от всеки друг: четиридесет и две години с желязна хватка. Приближените му бяха станали богати и могъщи от петрол. Когато започна гражданската война, мнозина не успяха да избягат и да се спасят, но онези, които бяха достатъчно хитри да изпратят парите и семействата си в чужбина, бяха късметлии — макар че също като тунизийските им събратя, скоро и те станаха бегълци, хора без родина и цел.

Египет се разпадна след това и вибрациите отекнаха в различна степен в Йемен, Сирия и Бахрейн. И всичко това от една такава малка искра.

А сега, когато пламъците бяха догорели, оцелелите от пожара искаха да си върнат контрола.

— Надявам се, че всички сте пътували добре — каза Шакир.

— Не желаем празни приказки — каза един от египтяните, мъж с бяла коса, строг западен костюм и голям часовник „Брайтлинг“ на китката. Той беше направил пари, защото египетските военновъздушни сили му плащаха огромни суми, за да използват самолетите, които сами му бяха продали на безценица.

— Кога ще започне операцията? Всички вече са нетърпеливи.

Шакир се обърна към друг свой подчинен.

— Помпените станции готови ли са?

Мъжът кимна утвърдително, написа нещо на клавиатурата пред него и се показа същата схематична карта на Африка, която се виждаше в контролната зала.

— Както виждате — каза Шакир, — мрежата е завършена.

— Някакви индикации, че дейността ни е забелязана? — попита един от бившите либийски генерали.

— Не — настоя Шакир. — Като използвахме изграждането на нефтопровода, за да прикрием подземните работи, не събудихме никакви подозрения, докато сондирахме на всяка важна локация дълбоко във водоносния хоризонт под Сахара. Който, както знаете, захранва всеки извор и пустинен оазис оттук до западния край на Алжир.

— Ами плитките водоносни хоризонти? — попита друг от либийците. — Нашите хора черпят от тях от години.

— Проучванията ни показват, че всички източници на сладка вода са зависими от този по-дълбок източник — каза Шакир. — Щом започнем да извличаме от него вода в големи количества, техните запаси ще станат ненадеждни.

— Искам да ги отрежем — настоя тунизиецът.

— Невъзможно е да ги отрежем напълно — отвърна Шакир. — Но това е пустиня. Когато Тунис, Алжир и Либия за една нощ се окажат в остър недостиг на вода, вероятно на осемдесет или деветдесет процента, ще бъдат вече в ръцете ни. Дори въстаниците имат нужда от вода. Водата ще бъде възстановена, когато хората ви си върнат властта. Като работим заедно, „Озирис“ ще контролира цяла Северна Африка.

— А какво се случва с водата? — попита алжирецът. — Не можете да изпомпвате милиарди галони вода в пустинята всеки ден, без никой да забележи.

— Тя тече по тръбите — обясни Шакир, като посочи мрежата на картата, — а после в подземни канали — тук, тук и тук. Оттам отива в Нил. Където си изтича анонимно в морето.

Търговците на власт се спогледаха одобрително.

— Находчиво — каза един от тях.

— Ами европейците и американците, които може да възразят на внезапното ни завръщане? — попита либиецът.

Шакир се усмихна.

— Нашият човек в Италия се грижи за това — обясни той. — Имам странното чувство, че те няма да бъдат проблем.

— Много добре — отвърна либиецът. — Кога започваме? И нуждаеш ли се от още нещо?

Шакир оцени ентусиазма им. Изхвърлени от властта, тези мъже бяха нетърпеливи да си я върнат и бяха готови да му дадат всичко, за да се осъществи това. Но той беше извлякъл достатъчно под формата на пари и концесии от тях. Беше време да действа.

— Повечето помпи работят от месеци — каза им. — Водата вече се извлича. Останалото може да започне веднага. — Посочи към техника. — Сигнализирай на другите станции да включат помпите.

Докато техникът изпълняваше заповедта му, гигантските турбини и помпи забучаха зад стената. След няколко секунди шумът щеше да е твърде силен, за да се води разговор. Шакир реши, че трябва да има последната дума.

— В пустинята наричаме горещия вятър сироко. Днес ние го изпращаме напред. Той ще помете Африка, ще сложи край на тази Арабска пролет и ще я замени с най-сухото и изпепеляващо лято.