Тайната на фараоните

46

В охранителния център на водноелектрическата централа „Озирис“ засякоха нефункциониращата камера. Един охранител на пост опита да я рестартира, като мина през всичко — от промяна в контраста и яркостта, а после я включи и изключи няколко пъти. Когато усилията му се провалиха, той извика началника си.

— Какво мислиш?

— Като че ли сензорът е изгорял — каза началникът му. — Все още се вижда нещо по периферията, но всичко друго е размазано. Можеш ли да го смениш?

— Стига да имаме нов сензор — каза техникът. Отиде до шкафа с резервни части и зарови из кутиите, натрупани на лавицата. Откри каквото търсеше. — Тук има един.

— Колко време ще отнеме.

— Не повече от двайсет минути.

— Тогава го направи — каза началникът му, като се настани пред компютърния екран. — Аз ще чакам тук. Обади се, когато си готов да я тестваме.

Техникът взе инструментите си и тъкмо щеше да излезе, когато камерата заработи.

— Това е странно — каза началникът му. Пуснах диагностичните проверки. Вече всичко изглеждаше наред. Но дали задълго?

— Най-добре все пак го смени — каза той. — Ако е от сензора, ще се изключи отново всеки момент.

Техникът кимна и излезе. Началникът погледна часовника на стената. Имаше малко повече от час, преди да застъпи третата смяна.

На километър и половина от съоръжението на „Озирис“ Едо вече опаковаше. Сгъна триножника и го прибра, сложи капачките върху лазера и на обектива и пъхна всичко в кутия. Постави я на предната седалка, за да може да я хвърли през борда, ако някой го спре.

Блъсна лодката, избута я пак в реката и се качи на борда. Включи двигателя и натисна дросела на четвърт мощност. Нямаше нужда да привлича внимание към себе си, нямаше причина и да бърза.

Планът бе да чака на километър и половина от електроцентралата, надолу по течението. Щеше да е близо до западния бряг, да чака на котва с всички включени светлини. Ако тримата успееха да излязат невредими, щяха да се понесат по реката, да го забележат лесно и да доплуват до кърмата.

Планът беше прост. А простите планове са най-добри. При тях няма какво толкова да се обърка. Но — една предпазлива част от съзнанието му не го оставяше на мира, все пак нещо можеше да се обърка.

Извади руския пистолет от кобура си и вкара патрон в цевта. Надяваше се да не му трябва, но искаше да е подготвен.