Тайната на фараоните

51

— А ти трябва да си великият Шакир — извика Кърт.

— Великият ли? — отвърна противникът му. — Хм… Да. Харесва ми как звучи.

Кърт още не можеше да го види ясно, само че е висок и слаб, обграден от двама мъже с пушки.

— Можеш вече да се изправиш — каза Шакир.

— По-скоро не, ще стана твърде лесна мишена.

Кърт все още имаше пистолет, но лежеше на земята и най-малко две пушки бяха насочени към него. Нямаше да успее, дори да гръмнеше веднъж-дваж.

— Повярвай ми — каза мъжът. — Можем да те убием лесно още сега. Хвърли оръжието си към нас и се изправи бавно.

Кърт посегна сякаш към оръжието си, но плъзна охладените епруветки в непромокаемата си кесия и я закопча. После вдигна ръка, за да я видят всички, стискаше оръжието. Остави го на бетонния под и го бутна през стаята. Пистолетът се плъзна лесно и Шакир го спря с крак.

— Ставай — каза той, като махна с ръка.

Кърт се изправи, чудеше се защо още не са го застреляли. Може би искаха да разберат как е разбрал за това място.

— Къде са приятелите ти? — попита Шакир.

— Приятели ли? Нямам такива. Много тъжна история. Всичко започна още в детството ми…

— Знам, че си дошъл с още двама — прекъсна го Шакир. — Същите, с които винаги работиш.

В интерес на истината Кърт нямаше представа къде са Рената и Джо. И беше доволен, че Шакир не ги е хванал. Сигурно бяха видели или чули наближаването на опасността и се бяха скрили някъде. Ако имаше дори малка вероятност да са последвали заповедите му и да се измъкнали, той искаше да попречи на Шакир да ги проследи.

— Когато ги видях за последно, търсеха тоалетната. Прекалиха с кафето. Знаеш как става.

Шакир се обърна към мъжа вляво.

— Провери помпите, Хасан. Не искам нищо да им пречи.

— О, да — рече Кърт. — Ти и твоите помпи. Велика идея, да направиш фалшива електроцентрала и да скриеш така машинациите си. Няма да продължи дълго обаче. Всеки с малко мозък в главата и основни инженерни познания ще види, че от твоя канал излиза повече вода, отколкото влиза.

— И все пак още никой не ни е попитал. А ти току-що сглоби картината.

Кърт кимна.

— Казах: всеки с мозък. Навън има и по-умни от мен.

Шакир му направи знак да тръгне напред.

— Няма значение. Всичко скоро ще приключи. И тогава източването ще спре. А водноелектрическата централа ще се върне към първоначалната си функция. И никой няма да разбере, че е било иначе. Но тогава ти вече отдавна ще си мъртъв. А Либия и останалата част от Северна Африка ще са част от моето владение.

Кърт тръгна неохотно напред.

— Ръцете.

Кърт сведе ръце и събра китките си. Шакир даде знак на Хасан да ги върже и той пристъпи напред, уви свинска опашка на китките на Кърт и я стегна здраво.

— Защо правиш всичко това? — попита Кърт, когато го поведоха към инкубационната зала.

— За власт — отвърна Шакир. — Стабилност. След като я държахме с десетилетия и видяхме хаоса, който идва на нейно място, аз и другите като мен решихме да въведем отново ред. Трябва да си благодарен, че страната ти може да предпочете да си има работа с мен и тези, които ми служат, а не с разпокъсани фракции. Ще е много по-лесно да се вършат нещата.

— Нещата? — попита Кърт, когато наближиха люка. — Като избиване на хиляди хора на Лампедуза? Или да оставиш хиляди либийци, които нямат нищо общо с това, да умрат от жажда или да се разрази още една гражданска война?

— Лампедуза беше злощастен инцидент — каза той. — За жалост предимно защото доведе до твоята поява в моя свят. Колкото до Либия, масовата смърт ще осигури стимул. Колкото по-зле става, толкова по-бързо ще свърши. Но пък историята винаги изисква проливането на кръв — злорадстваше Шакир. — Тя смазва колелата на прогреса.

Минаха през люка. Още няколко охранители чакаха от другата страна с черните си униформи. Един мина напред, сграбчи Кърт за китките и го дръпна към чакащо атеве. Хвърли го отзад. На предната седалка имаше още двама пазачи.

— Откарайте го до…

Внезапен рев на двигател заглуши думите на Шакир, когато пазачът зад волана завъртя ключа, форсира мотора и даде газ.

Гумите се извъртяха и Кърт почти излетя от машината.

Атевето ускори по тунела, като остави след себе си шокираната група.

— Това са те! — извика някой.

Изстрели отекнаха в пещерата и искри излетяха от стените, когато куршумите пропускаха целта си. Кърт се държеше и се опитваше да се смали пред баражния огън, който продължи, докато не завиха на следващия завой.

Погледна напред и видя Джо и Рената, облечени с униформите, които бяха свалили от хората на Шакир. Рената беше прибрала косата си под шапка.

— Как ти се видя спасяването? — извика Джо.

— Още не е свършило — отвърна Кърт, докато летяха по тунела.

Бяха още в началото. Защото само след секунди светлините на друго атеве блеснаха в тунела зад тях.

— Дръжте се, момчета! — извика Рената. — Сега ще им покажа как се кара из планините на Италия.

Тя натискаше здраво газта и беше много чевръста с волана. Остави атевето да се плъзне около един ъгъл, ожули стената, после и взе втория, преди да продължат пак в права линия.

Преследвачите зад тях вземаха завоите по-внимателно и когато стигнаха до новия тунел, вече бяха изостанали значително. Затова започнаха да стрелят.

Кърт се приведе, но подскачащото атеве правеше прицелването невъзможна задача. Ако не се случеше някой много късметлийски изстрел, бяха в безопасност.

— Как успяхте? — извика Кърт. — Мислех, че сте офейкали.

— Ами тъкмо се преобличахме, когато чухме суматоха — каза Джо. — Когато погледнах навън, Шакир даваше заповеди на онези с черните униформи. Затова просто се наредихме в колоната.

— Гениално — каза Кърт. — Предполагам, че съм ви длъжник.

Сега летяха по по-тесен тунел, стените ги притискаха от двете страни. Голяма издатина на пътя накара атевето да полети за секунда и решетката се удари в ниския таван.

След секунди стигнаха до задънен край.

— Внимавайте!

Рената наби спирачките и атевето спря с плъзгане. Даде на заден и пое назад към преследвачите им, после завъртя в страничен тунел, който бе видяла на минаване. Удари пак спирачки, нави кормилото и натисна газта. Атевето се стрелна напред в новия тунел, после надолу по наклонена, покрита с камъчета повърхност.

Оказа се огромна зала, вероятно изкопавана с десетилетия. Но и от нея нямаше изход.

— Трябва да се върнем — извика Рената, когато светлините заиграха по стената.

Обърна точно когато фаровете на другите светнаха ярко в тунела.

— Няма да успеем — каза Джо.

Тя извъртя настрани и изгаси светлините. Остана неподвижно, докато първото атеве излетя през входа и пое по осеяния с камъни наклон. Фаровете му светеха право напред и Рената, Кърт и Джо останаха скрити в мрака.

Второто се появи. Още щом входът се освободи, Рената натисна педала и се устреми към него. На половината път включи светлините. Скоростната кутия застърга и протестира, когато гумите се завъртяха на празен ход и после захапаха повърхността. Влетяха отново в тунела и поеха обратно.

Другите обаче не се предадоха, появиха се скоро и отново запушиха отвора.

— Джо, освободи ме — извика Кърт.

Джо посегна назад и хвана ръцете му. Като се опитваше да ги държи неподвижни, той плъзна нож под свинската опашка и дръпна. Пластмасата изпращя и Кърт беше свободен.

Той отвори непромокаемата кесия на колана си и извади кутията с охладените епруветки. Отвори я и извади една.

— Каквото си мисля ли е? — попита Джо.

— Черна мъгла — отговори Кърт.

Отзад отново откриха стрелба.

— И какво? — попита Джо.

— Време е преследвачите ни да подремнат.

Кърт хвърли епруветката към стената възможно най-назад. Тя се счупи при удара и съдържанието ѝ се пръсна в тунела, като за миг замъгли светлините на преследвачите им.

Другите атевета минаха през Мъглата, после светлините на първото се извъртяха и то се удари в стената. Отскочи, наклони се и се преобърна. Второто атеве се блъсна в него и мъжете излетяха от седалките и паднаха в тунела. Не станаха повече.

Рената натискаше здраво газта и катастрофата скоро остана далеч зад тях.

— Много удобно нещо — каза Джо.

— Но не можем да го използваме всичкото — отвърна Кърт. — Трябва да го отнесем в лаборатория, за да бъде анализирано.

— Затова ли е ледът?

— Онзи тип ми каза, че след осем часа ще се разпадне.

— Много мило от негова страна — отвърна Джо.

— Той не беше лош. Просто се беше объркал.

Пред тях тунелът се разделяше на две. По лявото отклонение се виждаха отражение на светлини.

— Ама все се появява трафик, когато не трябва — каза Рената и зави надясно. Този тунел ги отведе нагоре, после се раздели отново и те се озоваха в много по-широк тунел. Тя продължи и видяха още няколко подобни изхода, някои нагоре, други надолу.

— Сигурно това е централният проход — каза Джо.

— Предлагам да вървим нагоре при всяка възможност — отвърна Кърт. — Трябва да има някакъв изход от мината.

— Значи да не се връщаме към тръбата? — попита Рената.

— Вече ще я охраняват — каза Кърт. — Или трябва да намерим друг изход, или ще останем тук цяла вечност като фараоните, крокодилите и жабите.