Трите заповеди на Създателя

11

Тирг, Задаващият забранени въпроси, живееше високо в горите на юг от кроаксианския град Пергасос, на склоновете на планините, които граничеха с Великата Мераказинска пустиня.

Той живееше в нещо, което не беше колиба, но не беше и къща, и водеше не съвсем отшелнически, но определено не и пълноценен живот. Домът му беше разположен на малка полянка сред приятна горичка от машини за изтегляне на медни и алуминиеви проводници, матрици за отливане, копирни преси и величествени пилони, които поддържаха балдахин от силови и съобщителни кабели, а сред всичко това припкаха нитовачки, грациозно се движеха точкови заварячки, от време на време тежко преминаваха огъвачки на тръби и с тракането, свистенето, бръмченето и дрънкането си създаваха една успокоителна атмосфера, която го откъсваше от света на смъртните и техните светски дела и той оставаше сам с мислите си. Отзад на полянката имаше ниска ледена канара, която сякаш подпираше склона, издигащ се нагоре към планината, от едната му страна минаваше коритото на потока от течен метан, който се лееше игриво през катаракти и ледени блокове между бистри вирове, където във върховия период на сиянието нагазваха, валяха се и потапяха своите нежни вентилационни накрайници електролизатори за отделяне на цинк и изпарители за утаяване на калий.

Сегашния си дом Тирг беше отгледал сам, научавайки занаята от един стар свой приятел, строител в Пергасос. След като хвърли доста труд да разчисти мястото от излезли от употреба стоманени решетки и рамки, от скелета на един трансформатор, който упорито се държеше за бетонната си основа, и от храсталака от железарии, той покри участъка от въглеводородна почва под канарата с азотна глина, събрана от коритото на потока, и на десет крачки от основата на канарата засади материала за външната стена, като изви краищата й навътре така, че да опрат от двете страни на входа на една суха пещера. После постави основите на вътрешните стени, като очерта местата за всекидневна, трапезария, работна стая и библиотека и докато ги поливаше старателно с метанови разтвори, взети от гората, кастреше и оформяше прозорците и вратите, докато стените израснаха и отгоре се сплетоха в полусвод. Разшири пещерата отзад и я превърна във втора работна стая и килер. Самите прозорци и врати израснаха от вторичните култури, присадени на отворите, когато рамките бяха добили вече нужните форми и размери, а по-едрите мебели, получени от предварително оформени миниатюрни модели, бяха закупени от града. Метанопровод от горски тръби осигури течащ метан от потока, а силов кабел от близкия разпределителен стълб осигури всички удобства за домашно зареждане. За да придаде на помещенията рустикалния вид, който отговаряше на вкуса му, Тирг облицова стените с излъскани листове от проста сплав, взети от една валцовъчна машина на миля надолу по потока, и покри подовете с керамични блокчета и парчета метал от една частично разрушена леярна, на която се натъкна, докато се разхождаше край скосените ливади под малката монтажна линия на склоновете от северната страна на реката.

Една сутрин Тирг седеше пред къщата си на стоманен пън и мислеше за загадките на живота, докато наблюдаваше един колектор на фосфорно-бронзови лагери, който бръмчеше и си мърмореше, ровейки и тършувайки сред храсталака в другия край на полянката. Беше представител на един вид от семейство колекторни животни, на които негов приятел естественик беше посветил живота си, за да ги каталогизира и класифицира — тайно, тъй като подобна любознателност можеше да доведе до неприятности, ако станеше достояние на духовниците. Както всички колектори от родствените си видове този избираше определено метално съединение, като подушваше детайлите през малките отвори, които пробиваше с лазерна игла, а после ги сравняваше с образци с дадени размери и форми и трупаше плячката си върху най-близкия конвейер, за да бъде пренесена в другите части на гората. Приятелят на Тирг беше изгубил много часове, за да проследи дългия мили път на компонентите от формовъчните през обработващите до монтажните цехове, където на животните се вдъхваше живот, и да наблюдава пещите, крито поглъщаха отпадъчните компоненти и отделяха чисти материали, от които си произвеждаха нови компоненти. Той беше изработил подробни схеми, където бяха описани начините на смесване и разклоняване, по които компонентите и блоковете преминаваха през гората. Беше разглобил стотици мъртви животни и разни други машини, за да се опита да разбере откъде идват техните органи и съставни части, по какви пътища и откъде произлизат суровините! Но даже и с помощта на откритията, направени от няколко поколения естественици, работата едва започваше. Сложните, преплетени, взаимнозависими пътища по които Природата рециклираше материалите си в процеса на непрекъснатото подновяване на живия свят, бяха толкова зашеметяващи, че Тирг понякога подозираше, че въпреки големите усилия досега е зърната една частица от цялото, без дори да е разбрана. Беше изумително, като си помислеше, че някое от тези парчета метал, подбрани от наблюдавания от него колектор, след дванадесет сияния можеше да бъде открито на мили оттук в ротора на центрофуга или в колесните лагери на мъртъв гризач на пластмаса на другия край на Кроаксия.

Въпреки че Тирг не беше мислил да създаде собствено семейство, природната му любознателност понякога го довеждаше на местата, където възлите на робосъществата — уникалния, разумен вид, към който принадлежеше — се събираха за крайния монтаж. С благоговение и удивление наблюдаваше как ембрионите придобиваха окончателните си форми и очертания, докато развълнуваните родители се суетяха насам-натам, за да се уверят, че всички части са налице и всички изисквания на монтажните машини са удовлетворени и споделяше възторга им, когато накрая новото робосъщество биваше активирано и се отправяше доверчиво с гордата двойка към новия си дом, за да започне процеса на изучаване на езика, маниерите, обичаите и всички други неща, характерни за един пълноценен член на обществото.

По същество монтажният процес беше еднакъв с този, по който се възпроизвеждаха животните и другите форми на живот. Приятелят на Тирг — естественикът, го беше уверил, че всички форми, включително и робосъществата, произлизат от един и същ източник на компоненти и беше забележително, че един вид може да притежава способност за мислене, чрез която така рязко се разграничава от всички останали. На пръв поглед разликата като че ли подкрепяше ортодоксалното учение, че робосъществата са единствените, които притежават душа, която или се връща при Създателя, след като премине през светските изпитания за праведност, или потъва в дълбините на Великата редукционна пещ, от която изригваха вулканите от течен лед. Но лекарите, които внимателно бяха разглобявали и изучавали тела на мъртви робосъщества, не бяха открили нищо повече от това, което се намираше във всеки друг механизъм — същите сложни системи от тръби, влакна, конзоли, лагери и смайващо количество сложни схеми, ецвани в безбройни късчета кристал, които се различаваха в такива малки подробности, че и най-силните протеинови лещи не можеха да ги забележат. Така че къде беше душата? Ако съществуваше, защо нямаше и помен от нещо по-различно, което да потвърди, че съществува? Вярно, никой не можеше да обясни как мислят робосъществата, но, от друга страна, никой не можеше да обясни как животните се държат по начина, по който се държат, или как знаят това, което се смяташе, че знаят. И така, нуждаеше ли се съществуването на робосъществата от нещо принципно „различно“, с което да бъде обяснено? Тирг изобщо не смяташе, че се нуждае. За него фактът „душа“ звучеше подозрително, сякаш беше измислен, за да прилегне на отговора — отговорът не беше изведен от фактите по начина, по който изискваше системата от правила за надеждно отговаряне на въпроси, която беше създал.

Внезапен стържещ звук в края на поляната прекъсна мислите му. Миг по-късно стърженето се превърна в шумно тракане, когато Рекс заскърца с резците си и затича възбудено напред-назад пред пътеката откъм гората. Тирг се изправи точно когато там се появи една висока фигура, облечена в изтъкана от жица туника и черна пелерина от въглеродни влакна. Носеше шапка, направена от колелата на булдозер за лед.

— Долу, Рекс! — каза Тирг. — Това е Грурк, който ни прави неочаквано посещение. Би трябвало да го познаващ вече. После добави по-високо:

— Е, здравей, братко Чуващи гласове. Твоите гласове ли те доведоха по тия места или ни носиш вести от външния свят?

Грурк навлезе в поляната, премина между ваните за отлагане на метални соли от едната страна на градината на Тирг и декоративната леха от свръхминиатюрни лазерни пробивни и фрезови глави, които старателно дълбаеха изящни естетични шарки върху подредените използвани цилиндри за газ и стари корпуси от помпи. Радиаторните му перки явно бяха загрели от усилията и той изпускаше охладителни пари.

— Напоследък из небето се носят странни гласове, такива не съм чувал никога досега — отговори той.

Грурк не се усмихна на поздрава на Тирг, но той беше мистик, така че никога на нищо не се усмихваше.

— Сигурно е поличба за велики събития, които скоро ще се случат. Призован съм да отида в Мераказинската пустиня и там да намеря Откровението, което мнозина са търсили. Защото е писано, че…

— Да, да, знам всичко това — каза Тирг, като вдигна ръката си от сребърна сплав, сглобена от сложни застъпващи се и плъзгащи се модули. — Влез и отдъхни. Изглеждаш жаден. Имаш нужда от глътка освежаващ планински метан. Не знам как можеш да пиеш тая мръсотия, дето тече по метанопроводите в града.

Тирг го въведе вътре и Грурк с благодарност се отпусна на кушетката до стената в трапезарията. Докато Тирг наливаше чаша охладителна течност, Грурк избра един от силовите щепсели на трансформаторния блок, всеки от които доставяше специфична сила и настроение, издърпа го докрай и го свързва с щепсела в гнездото под брадата си.

— А, така наистина е къде-къде по-добре — съгласи се той след няколко секунди.

Тирг му подаде чашата, после погледна ръцете му и надолу към краката му, обути в гумени сандали. Той махна към галваничното приспособление.

— Ако някъде си изхабен, заповядай.

— Ти зареди ли се вече?

— Да, взех една порция. Мога да ти препоръчам една нова смес от хром и ванадий, трябва да я опиташ. Много е вкусна — домашна, направо от градината. Или може би порция смазочна смес?

Грурк поклати глава и зрителните му матрици отново заблестяха.

— Целта на посещението ми не е да си губя времето в сладки приказки, Тирг. Трябва да се отзова на по-висш повик и наистина нося три новини — лоши новини, о, братко, който отдаваш душата си на черната магия. Твоята ерес те подведе! Кралският канцлер е издал заповед по време на следващото западно Сияние да бъдеш изправен пред Върховния съвет на духовниците, за да се отречеш от публичните си изявления, с които отхвърляш Светото писание. Войници от Кралската гвардия вече тръгнаха от града и ще пристигнат тук през това сияние. Бягай сега и спасявай грешното си тяло, докато е живо, защото грешната му душа сигурно вече е погубена от Черния господар, от когото ти никога няма да се откажеш!

— О! Сега пък какво съм казал? — попита Тирг. Независимо от тона на Грурк термичните промени по повърхността на лицето му изразяваха искрено безпокойство.

— Паметта ли ти изневерява? — попита Грурк. — Не е ли това първият симптом на лудостта, която обзема всички богохулници и ги пропъжда в пустинята, където срещат гибелта си, докато търсят съюз с прокълнатите в земите на неверниците?

— Аз бих казал, че те по-скоро бягат от духовниците и от казаните с киселина — отговори Тирг и отново попита: — И какво съм казал тоя път?

— Не отрече ли ти на пазара на всеослушание Свещената доктрина за божествената и непознаваема същност на Създателя на живота?

Грурк шепнеше, сякаш се страхуваше да произнесе думите по-високо.

— Едва ли. Това, което казах, беше, че някои от свещените постулати ме поразяват със своята необоснованост. Нима съществуването на живота не се сочи като доказателство, че е творение на Създателя… поне когато някой се помъчи да вникне в объркващата плетеница от думи?

Тирг вдигна рамене и пое малко от друг кабел, за да продължи разговора.

— Но ние никога не бихме допуснали в светските си дела подобна аргументация. Например, ако реша да измисля един непознаваем майстор на прозорци, едва ли бих могъл да твърдя, че щом има прозорци, значи майсторът ги е направил, нали? Знае се, че прозорците израстват от култури, създадени от строители. Подобно на първия, спорът е като затворен кръг — започва с приемане на това, което трябва да докаже.

Грурк, който беше вдигнал ръце, опитвайки да запуши ушите си, отново ги отпусна с измъчен стон.

— Богохулство! — възкликна той. — Що за погрешно верую е това?

— Това изобщо не е верую, а процес, чрез който истината може да бъде постигната, като се тръгне логически от простите наблюдения — отвърна Тирг. — Моята цел беше да сведа този процес до поредица от правила, които могат да бъдат записани в достъпна форма и да бъдат използвани от всички. Резултатите наистина ме изумиха. Искаш ли да ти демонстрирам няколко примера?

Грурк изглеждаше ужасен.

— Ти се осмеляваш да прилагаш правила и спрямо самия Създател? Ти би дръзнал да покажеш опростено как Той решава да изяви себе си? Ти би свел Неговите творения до нещо, разбираемо за обикновените смъртни? Що за високомерие те е обладало? Що за държане…

— О, млъкни — каза Тирг отегчен. — Не налагам никакви свои правила на когото и да е. Просто наблюдавам света такъв, какъвто е, и се опитвам да проумея правилата, които вече са изписани в него. Струва ми се, че ако Създателят изобщо е сметнал за необходимо да ни дари с разум, Той го е сторил, за да го използваме. Е, какво по-подходящо от това да го използваме за откриването на надеждни методи за придобиване на знания.

— Нима не знаеш, че има неща, които мъдрите не бива да търсят, и загадки, за които благочестивите не бива да питат? — издекламира пискливо Грурк. — Има неща, които не ни е дадено да знаем, Тирг.

— О, и откъде знаеш?

— Така е записано в писанието.

— Кой го е писал и откъде е знаел?

— Писали са го тези, които са били призвани да знаят. Истината не може да бъде достигната, като се върви по грешни пътеки. Цялото истинско знание, което е трябвало да бъде разкрито, е разкрито в Писанието.

— И кой казва това? — предизвика го Тирг. — Писанието. Отново стигаме до спор, който е като затворен кръг.

Грурк погледна отчаяно встрани и очите му се спряха на едно кълбо, покрито с непознати знаци и фигури, което стоеше в края на работната маса на Тирг.

— Твоите занимания се въртят в кръг — каза той. — Същата лудост, която порази Лофбейел, те е обзела и теб. Чух за умопомрачението, което разстройва разума му с убеждението, че светът е кръгъл.

— Проучих внимателно неговите доказателства, убедителни са — отвърна Тирг. — След процеса пред Съвета той ми повери за съхранение картите и записките си.

Той посочи към една голяма карта, която висеше на стената над работната маса — карта, каквато Грурк досега не беше виждал.

— Ето светът, по който вървиш. Много още трябва да се попълни, както виждаш, но Лофбейел ме увери, че в основни линии е доста точна. Виж колко е мъничка Кроаксия върху картата.

— Тя е правоъгълна — възрази Грурк, след като се взира известно време с безмълвен протест. — Знае се, че светът е като поднос, обграден от непристъпната Периферна бариера от планини, която крепи небето. Ти говориш за правила на разума, но даже и един глупак в най-безумното си състояние не би възприел подобен разум.

— Формата на листа, върху който е изрисувана картата, влияе на същността й толкова, колкото формата на един портрет може да причини обезглавяването на обекта — изтъкна Тирг.

— И така, светът е обезглавен от всичките си четири страни — отвърна Грурк. — Бариерата не се вижда никъде. Така че тази карта не може да представлява целия свят. Твоите думи са неверни.

— Във всичките си проучвания Лофбейел не е успял да открие нито един автентичен разказ, че някой някога е достигнал до Бариерата — каза Тирг. — Високи планини — да, огромни планински вериги, чиито проходи са по-високи от най-високите върхове в цяла Кроаксия — да, планини, чиито върхове понякога се губят от погледа, обгърнати от мъгли, не по-различни от изпаренията, които се издигат от потока навън в ранно сияние — да. Но планини, върху които се опира твърд небесен покров — никога. Винаги съществува друга страна отвъд планините и друг бряг отвъд океана.

— Сега ти отново се осмеляваш да налагаш ограничения на Създателя — обвини го Грурк. — Този път ти му определяш колко голям да бъде неговият свят. Разстоянието до Бариерата не е отбелязано. То е неизвестно и следователно непознаваемо.

— Друга причина, поради която не е отбелязано и е неизвестно, би могло да бъде това, че тя не съществува — отбеляза Тирг.

— Записано е, че съществува!

— Как може да е записано, след като никой никога не я е виждал?

— Как може да не съществува? Светът трябва да има граници.

— Защото твоето въображение има граници и не е в състояние да си представи никаква алтернатива? — попита Тирг. — Сега кой налага собствените си ограничения на Създателя? Тази карта обхваща целия свят и там няма никаква Бариера. Къде е тогава тази Бариера, ако съществува?

— Картата не може да обхваща целия свят — отговори Грурк.

— Но в нито една посока тя не оставя място за съществуване на повече свят. Тирг вдигна кълбото.

— Ето го света, Грурк! Забрави само за минута прашните ръкописи, писани отдавна-отдавна в тъмни килии от духовници, които не само че не са прекосявали, но и никога не са виждали океан и които никога не са поглеждали отвъд която и да е планина. Тази форма и само тази форма съответства на всички отбелязани факти. За плоската форма не може да се каже същото. Коя форма следователно трябва да се приеме като най-точно представяща съществуващата действителност?

Грурк се изключи от трансформаторния блок и тръсна глава в знак на протест.

— Твоите факти са неверни, не каза ли ти самият, че са събрани от пътешественици, видели най-далечните точки на север, юг, изток и запад? Но явно никой пътешественик не е посмял да прекоси точката на върха на това…

Той посочи кълбото.

— Иначе щеше да падне, както би се излял метанът от океаните. Но океаните се задържат. Ето един факт, братко Тирг, който изглежда за по-удобно си решил да пренебрегнеш.

— Известно време това не ми даваше мира и на мен — призна Тирг. — Но възможният отговор ми се яви през едно сияние, докато се разхождах в горичката. Спрях да почина малко на една ледена полянка, където се сглобяват спектрометри, и взех от един контейнер с материали парче магнит, за да вдъхна аромата му. Железните частици, които то привлече отпадъците около мястото, където седях, ме подтикнаха да си задам въпроса, дали кълбото на света не би могло да притегля всичко към себе си, както парче магнит притегля към себе си частици желязо — от всички посоки. Точно както всяка линия към магнита е еднакво „надолу“ за желязото, така „надолу“ във всяко място върху кълбото на света би било приближаването към повърхността. Метанът от океаните тогава би се стремял към равнище, което е най-близо до центъра и би останал в най-ниските места, което, както знаем, е вярно. Така че, както виждаш, фактът е обяснен. Тирг замълча, но Грурк не каза нищо. Тирг вдигна кълбото, гледа го миг-два, после продължи с по-сдържан тон:

— Фактът, че никой никога не е виждал Бариерата, на която се крепи твърдо небе, ме кара да се запитам дали наистина небето изобщо е твърдо. Би могло да не е нищо повече от изпарения? А ако е така, докъде се простират те? До безкрайност? Ако не, какво има зад тях? Възможно ли е да има други светове? Тези въпроси ме вълнуват. Откакто си ги зададох, след като се запознах с работата на Лофбейел, аз започнах да изучавам цикъла на пълните, сияния и на полусиянията, както следват едно след друго над света. При положение че светът наистина е кълбо и небето — нищо повече от изпарения, сияйните и полусияйните периоди могат да се обяснят със съществуването на два светещи обекта, които се движат отвъд небето в сложно, но повтарящо се движение. Къде в твоето Писание би могъл да намериш знанието, което да ти отговори на подобни въпроси, Грурк?

Грурк внезапно стана и с жест сложи точка на въпроса. — Не дойдох тук, за да те слушам как задълбочаваш своето безразсъдство, като прибавяш още ереси към тези, с които вече си се провинил — каза той. — Върховният съвет втори път няма да прояви снизхождение към теб. Търпението му е изчерпано. Създателят да ми прости за слабостта ми, но аз не мога да изоставя брат си, въпреки че лудостта бушува в него. Събери нещата, които ще вземеш със себе си, Тирг, и през това сияние можем да пътуваме заедно. Но в края на планината трябва да поема по друга пътека към съдбата, която ми е отредена, но която тепърва ще узная. Побързай, може би нямаме много време. Тирг го погледна тъжно.

— Съмнявам се дали някога би могъл да разбереш, Грурк, даже и до края на живота си да се опитвам да ти обяснявам. Твоите убеждения са изградени, без да търпят въпроси, докато до моите съм стигнал само след поставяне на въпроси за всичко. Каква е стойността на убежденията, ако не могат да устоят на един критичен поглед и не смеят да позволят, да бъде произнесена и думичка на несъгласие? Истината или неистината се разтреперва първа в присъствието на другата? Изглежда…

В този момент навън отново се чу тревожното ръмжене на Рекс.

Грурк се втурна към вратата.

— Твърде късно — изстена той и извърна уплашено лице, докато Тирг прекосяваше след него всекидневната.

— Те са тук. Кралските войници пристигнаха.

Тирг отиде до вратата и надзърна през рамото на Грурк.

Фигури на Конници, наредени един зад друг, приближаваха по пътеката, която водеше към поляната.