Трите заповеди на Създателя

35

Люкът в средната част на откраднатия ландър, скрит в долината на двеста мили северно от Падуа, се отвори и облечените в скафандри фигури на Замбендорф и Анди Шварц, командира на ландъра, излязоха на площадката и слязоха при Дру Уест и Клариса, които вече ги чакаха долу. После образуваното от двете двойки и водено в тъмнината от лъча на джобно фенерче унило малко шествие пое пътя си през лабиринта от стоманени и бетонни форми към неугледните колиби, които талоидите бяха построили за себе си. Абакоян, Фелбърг и Прайс, които бяха отишли преди тях, ги чакаха в лагера заедно с Лорд Нелсън и Ейбрахам, водача на друидите, и останалите талоиди, струпали се около тях. Беше дошъл моментът Замбендорф да съобщи официално на трупата, че спектакълът е свършил и те се разделят, да им пожелае на добър час й да ги изпрати по домовете им.

— Казахме им, че няма да ходят в Падуа — каза Абакоян.

Екипът беше решил да излезе с версията, че Мойсей, след като е изпълнил успешно основната си задача — да предотврати нахлуването в Генуа, е бил изпратен другаде, за да решава други въпроси. Това едва ли беше най-задоволителният завършек на авантюрата им, но никой не беше в състояние да предложи нещо по-добро.

Замбендорф кимна през шлема си.

— Как го приемат? — попита той.

— Не толкова зле, колкото допускахме — отговори Абакоян. — Вярно, разочаровани са, но не обезверени. Изглежда по някакъв начин сами са преценили ситуацията и са се примирили.

— Не знам… Правоверният навсякъде си е правоверен, явно — въздъхна Замбендорф. — Добре, донеси транслатора, Ото, бих искал да им кажа няколко думи, преди да си тръгнат.

Планът беше екипажът на ландъра, уж освободен от насилственото задържане, да отлети и да се представи заедно с кораба в база Генуа, като същевременно върне талоидите у дома им. Колкото до това, какво ще стане по-нататък, мненията се разделяха — Абакоян, Фелбърг и Клариса смятаха, че екипът няма друга възможност освен да ги последва с флайъра и да се предаде, а Замбендорф и Дру Уест умуваха как биха могли първо да измъкнат Мойсей от опасното положение.

Това наистина беше проява на скромност и великодушие, подобаващи на благородни същества, мислеше си Покръстеният, по-рано капитан Хоразорго, докато слушаше омагьосаното растение, което предаваше мислите на Архангела. Толкова много беше направено за толкова кратко време — възникна нова вяра, беше спасено едно село, цялата секта на васкорианците вече живееше в мир с Картогия, тиранинът на Кроаксия беше спрян и армията му беше разпръсната — и въпреки всичко Архангелът изразяваше съжалението си, че избраните, спуснали се над пустинята с бухлатите крила, нямаше да присъстват на Пришествието в Пергасос. Беше ясно, че Просветителят е потърсил тяхното съдействие в пустинята просто за всеки случай, докато изпробва силата, с която го е дарил Създателят. Силата се беше оказала толкова страховита, че той е решил да продължи сам и без чужда помощ да покръсти Пергасос, като остави последователите си да се занимават с други дела в Картогия.

— Пожелай им на добър час и им кажи, че съм сигурен, че някога ще се видим отново, надявам се — при по-благоприятни обстоятелства — каза Замбендорф на Абакоян.

— Чуйте, Архангелът обеща да се върне — каза Езимбиал, Пророкът на друидите, на своите последователи.

Считаше се, че като пророк Езимбиал винаги е бил свят и следователно няма нужда от покръстване.

— И нека да бъде записано, че това ще бъде време на велико празненство. Така предрече той.

— Беше удоволствие да се работи с тях. Помощта им никога няма да бъде забравена — каза Замбендорф.

— Сътрудничеството с ангелите е върховна благодат. Нашето място във вечността е осигурено — преведе Езимбиал.

— Сега те трябва да се върнат в Генуа и да помогнат на Артур да създаде система за пълноценно придобиване на знания. Това е начинът за достигане на познанието, което ще им позволи да летят над небето. Тогава — кой знае — може би един ден ще имаме възможността да ги посрещнем в нашия свят.

— Станало е ясно, че Картогия е Обетованото място, споменато в Писанието. Там последователите на Просветителя ще издигнат Свещения храм и Клейпур ще бъде техният господар. А тия, които не обръщат внимание на лъжливи слова, а слушат това, което се проповядва в Храма, ще бъдат спасени завинаги и ще се издигнат при ангелите в светлото царство отвъд небето.

— Това е, Ото.

— Така свършва проповедта.

— Анди, ти по-добре остани тук и се разбери с тях за подготовката и качването им на борда — каза Замбендорф на Шварц. — Ото ще остане с теб да работи с транслатора. Като свършите, ще се видим в кораба.

— Добре — отвърна Шварц.

Върнън изгледа Замбендорф и останалите, които се готвеха да тръгват, после се обърна и погледна Нелсън и Ейбрахам.

— И аз бих искал да остана — каза той.

Не можеше да се отърве от чувството за вина за това, което се беше случило с Мойсей — цялата история беше започнала от него, с ледената плоча, която беше дал на Мойсей в планината. Сега инстинктивно се опиваше да отложи това, което подсъзнателно чувстваше, че е равносилно на измяна и към останалите талоиди.

— Както искаш — каза Замбендорф. — Ще се видим после, Върнън.

Групата се отправи назад към кораба, опипващите пътя лъчи на фенерчетата постепенно изчезнаха в тъмнината. Шварц се обърна към Абакоян.

— Кажи им, че искам да сме готови за излитане най-късно след три часа, но най-добре ще бъде още сега да натоварят багажа си. Можем да вземем животните, които водеха със себе си, но ще трябва да оставят тия, дето ги събраха след… голямата пукотевица със самоходната артилерия.

Абакоян предаде съобщението, а Ейбрахам отговори с въпрос, който на екрана се появи като МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ В ГЕНУА?

— Нашата база извън града — отговори Абакоян. ЗАДАЧАТА НА ДРУИДИТЕ? — попита екранът-. А Абакоян отвърна:

— Нямаме никакви специални инструкции. Сами ще решавате. Срещнете се с учените на Артур в Камелот. Там се върши най-полезната работа.

Езимбиал се замисли за миг озадачено над отговора на растението.

— Изследователите на Клейпур? — обърна се той към Покръстения. — Създателят ще предава своята воля чрез тях? Но кой от тях? Към кого да се обърнем?

Покръстеният се загледа замислено към дърветата в далечината.

— Може би… — започна той бавно. — Има един, викат му Тирг, когото Създателят напъти да напусне Кроаксия и да отиде да служи на Клейпур. Сега са ми ясни делата на Създателя. Аз бях тоя, който в заслепението си щеше да провали замисъла на Създателя и изкупление за греха ми са раните ми, които виждаш.

— Откъде знаеш, че точно тоя Тирг трябва да търсим? — попита Езимбиал. — Отличава ли се с нещо особено сред изследователите на Клейпур, което да го открои като обект на нашето търсене?

— С нищо, освен с това, че е брат на Просветителя — отговори Покръстеният.

— Просветителят има брат в Картогия?! — опули се Езимбиал. — Царството на Клейпур наистина е Обетованото място от Писанието и от всички краища на света там са се събрали майстори, за да изградят Храма, за който е предречено.

Просто за да бъде сигурен, Покръстеният включи омагьосаното растение и каза:

— Тирг ли да търсим, Задаващия въпроси, който е роден брат на светия Просветител? Растението отговори:

— Неясно хъзз-бъзз какво значи „брат“. Иска друга ууу-хуу-ботк-бонк. Получава нова дума.

Покръстеният не можа да се сети веднага и нареди:

— Искай друга дума.

ТЪРСИ СЕ ЕКВИВАЛЕНТНА АНГЛИЙСКА ДУМА — съобщи екранът, на Абакоян.

— По-дяволите, няма ли да свършваме с това — изкрещя Анди Шварц. — Трябва да приготвя кораба за полет. Има достатъчно работа.

— Дай им още няколко минути — каза Върнън. — Не ти се случва всеки ден да говориш с такива като тях.

Абакоян погледна Върнън през прозорчето на шлема си, кимна с въздишка и предаде на транслатора:

— Добре.

— Моля опиши — подкани растението Покръстения.

— Мъжко дете от общи родители — каза Покръстения, след като мисли няколко секунди. — Родството му или с друго мъжко дете, или с женско дете.

На екрана се появи:

ФУНКЦИЯ         СУБЕКТ         ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДАННИ

Лично родство   Мъжко дете     Спрямо друго

                общи родители  мъжко/женско дете

Абакоян каза простичко на апарата:

— Брат.

Останалите току-що бяха пристигнали под стълбищната площадка пред люка в средната част на кораба.

— Имам чувството, че Каспър още не е разбрал, че разполагаме и с флайъра — говореше Замбендорф. — Безспорно ландърът щеше да бъде добра мишена над Падуа, но флайърът е много по-малък и по-маневрен. Когато радарите засекат ландъра по пътя му към Генуа, вниманието на всички ще бъде отвлечено и никой няма да очаква да се появим някъде другаде. Мисля, че това ще бъде отлична възможност да направим с флайъра един бърз набег ниско над покривите.

— Аз тръгвам с Карл — каза Дру Уест, докато се качваше към площадката. — Ние изпратихме Мойсей там. Да се опитаме да го измъкнем е най-малкото, което можем да направим. Струва си да се опита.

— Сигурно, но аз не оспорвам мотивите, а практическото изпълнение — отвърна Клариса. — Много е лесно да говорим, че шансът да го освободим е голям, но на вас никога не ви се е налагало да бягате от такива ракети, а на мен ми се е случвало. Казвам ви, че това не е играчка.

— Не знаем какво става в Падуа, ако изобщо става нещо, кога ще става, не знаем дори къде е Мойсей — отбеляза Джо Фелбърг. — Какво точно ще Правим — на кое място, по кое време?

— И аз не знам, но можем да разберем — каза Замбендорф. — Между хората на Лихърни и Хенри трябва да са се водили доста разговори. Може би има записи, съхранени във файловете, до които Дейв Крукс или някой друг би могъл да се добере. Може би по този начин ще хванем някаква нишка. Или евентуално да се опитаме да разберем кои са операторите на транслатора в Падуа. Може те да са чули нещо. Не знам. Това, което имам предвид, е, че трябва да опитаме, вместо да стоим така.

— Ммм, може би… — промърмори Фелбърг.

Не изглеждаше обзет от луд ентусиазъм. Той също имаше, известен опит с подобни ракети.

В този момент се чу изщракване, някой се включи в един от среднообхватните канали и от лагера на талоидите долетя развълнуваният глас на Върнън:

— Хей, Карл, не тръгвайте, чуйте това. Току-що от Нелсън научихме нещо, което може да промени всичко. Той е смятал, че ние вече го знаем, тия приятели мислят, че знаем всичко. Както и да е… изглежда, че Мойсей е брат на Галилео!

Петнадесет минути по-късно Замбендорф се обади от кораба в „Орион“ на Телма и я помоли да препредаде повикването на повърхността и да направи връзка с комуникационната апаратура, скрита в заседателната зала на Артур в Камелот. Обади се един от рицарите на Артур и отиде да го повика. Замбендорф предаде няколко кадъра от записи с Мойсей, но Артур не беше в състояние нито да потвърди, нито да отрече, че показаната фигура е братът на Галилео. Самият Галилео го нямаше, но Артур обеща веднага да изпрати да го доведат. Галилео се обади след повече от час, пратеникът на Артур накрая го беше намерил заключен в една от работилниците да майстори модел на Сатурновата система от планети, пръстени и луни въз основа на информацията, изпратена му преди няколко дни от Маси и Телма. Замбендорф показа на Галилео записите и го попита, дали талоидът на тях е негов брат.

Като виждаше за пръв път лицето на легендарния Просветител, за когото говореше цялата страна — който беше умиротворил васкорианците, беше спасил Картогия от нашествие, а сега, както се говореше, беше отишъл да сложи завинаги край на по-нататъшното пакостничество на Кроаксия, Тирг, напълно смаян, потвърди.

— Това ли е брат ти, за когото говореше? — попита недоверчиво Клейпур, докато Тирг се пулеше срещу виждащото надалече приспособление на лумианците. — Чуващият гласове, който е дошъл да те предупреди, когато Съветът на Кроаксия е издал заповед да те арестуват?

— Това е той! — възкликна Дорнвалд, който също току-що беше пристигнал. — Вижте, мистикът, когото видяхме за последен път заедно със селяните от Ксерксеон да се моли на небесата.

— Той беше убеден, че неговите гласове го водят там, за да види осъществяването на някакво много важно предзнаменование — каза Тирг със слаб глас, все още зяпнал във всевиждащото прозорче. — Изглежда вдъхновението му е имало действителен източник, а аз не можах да повярвам.

— Как е стигнал братът на Тирг — Грурк, до това високо положение, в което го виждаме сега? — попита Клейпур и натисна бутона, който отваряше ушите на виждащото растение.

На няколкостотин мили, през мрачни пустини от осеяни със скали въглеводородни пясъци и голи ледени планини, Замбендорф прочете думите, които се появиха на екрана пред него.

— Ще ви обясня по-късно. Може да нямаме много време — каза малко рязко той и прекъсна връзката.

Оттатък пътеката зад Замбендорф при една от конзолите в комуникационната кабина в задната част на ландъра Ханк Фрейзър приемаше повикването на Дейв Крукс.

— Открих кой от операторите е слизал последен долу — каза Крукс. — Шарън Бийти, една от нашите, от секцията на Лейън Кийхоу. Говорих с нея преди десет минути. Каза, че в Падуа талоидите готвят голяма публична екзекуция, Хенри много се развълнувал и потеглил в галоп да не я пропусне. Според думите й всичко друго, което знае, е, че става дума да някакъв чудотворец, който напоследък е създал доста главоболия на Хенри. Това достатъчно ли е, за да добиете представа за останалото?

— Напълно — отговори Фрейзър. — А, Дейв, още нещо — има ли представа кога ще стане това? Попита ли я?

— Да. Каза, че около двадесет часа след като-Хенри е научил, това значи след десетина часа.

В талоидския лагер Замбендорф, Върнън и Абакоян обясниха на Нелсън, че са получили вест от небесата за подготвяна в Падуа публична екзекуция и че желанието на Мойсей е набелязаната жертва да бъде спасена — така счетоха за най-подходящо да представят нещата. Не му обясниха коя е набелязаната жертва и Нелсън остана с впечатлението, че става дума за някой, за когото Мойсей е научил след пристигането си в града. В отговор на следващите им въпроси Нелсън им съобщи, че обичайното място за провеждане на екзекуциите на големите престъпници и еретиците е една висока канара извън града. Там, пред един естествен амфитеатър, жертвите били хвърляни от ръба на широка площадка, разположена по средата на скалата, от върха на дълга церемониална стълба и падали от двеста фута височина в открит резервоар с някаква корозивна течност. Това бил обичайният начин за екзекутиране на еретиците, обясни Нелсън, защото процедурата включвала и елементи на процес, понеже позволявала на божественото правосъдие да се намеси в случай на несправедливо издадена присъда. Според учението всеки невинен, хвърлен от скалата, ще бъде изтръгнат от смъртта от талоидския бог, преди да е паднал долу. Досега все още никой не е бил спасяван, което, както твърдели талоидските духовници, било доказателство, че те никога не са издавали несправедлива присъда.

С помощта на серия разузнавателни снимки на Падуа, извлечени от информационната банка на „Орион“, Клариса определи местонахождението на канарата и релефа на околността. Канарата представляваше крайна точка на верига от скалисти хълмове, която се спускаше от отдалечените по-високи планини и стигаше почти до самия град. Още по-интересно беше, че географските особености на района като че създаваха свой собствен климат. Всички снимки, правени след пристигането на „Орион“, както и съответните метеорологични данни, показваха едно явно постоянно нисковисочинно образувание от метанови облаци, разположено само на около хиляда фута над върха на канарата. Това значително промени мнението на Клариса за шансовете за успех.

— Бихме могли да се приближим откъм планините ниско над хребета и да навлезем в тия облаци над канарата, без дори талоидите да разберат, че сме там — каза тя. — Те явно няма да могат да ни открият, след като не разполагат с радар. Ако имаме късмет — да, може би ще успеем да се спуснем, бързо да уловим Мойсей и преди да се усетят, отново да се издигнем. Добре, Карл, печелиш. Ще опитам.

— Обаче никакви сензации и чудеса, нали? — каза Абакоян. — Просто се спускаме и веднага се издигаме.

— Разбира се — съгласи се Клариса.

Тонът й не оставяше никакво място за съмнение.

— Само един бърз набег — никакви номера, никакви палячовщини.

— Добре, добре — каза Замбендорф, като кимаше. — Единственото, което ме интересува, е да измъкнем Мойсей, ако можем. Не искам нищо друго. Операцията все още не е обмислена, ландърът с екипажа и друидите се връща в Генуа, както вече се разбрахме… само дето полетът му ще съвпадне по време с отиването ни в Падуа. Съгласни ли сте?

Той изгледа въпросително лицата около себе си.

— Добре, шефе — предавам се — каза примирено Фелбърг.

— Аз вече казах, че съм за — напомни Дру Уест. Абакоян кимна в знак на съгласие.

— Е, какво, по дяволите… Досега през какво ли не сме минавали. Добре, да опитаме.

— Да опитаме — повтори Върнън. Замбендорф за секунда го погледна колебливо.

— Ти можеш да не се забъркваш, знаеш това. В ландъра за Генуа има достатъчно място.

— Аз дадох плочата на Мойсей, така че и аз имам не по-малка вина да бъде там, където е. — Върнън поклати глава. — Не, ако има някаква възможност да го измъкнем, мястото ми е при вас.

Замбендорф явно беше очаквал подобен отговор, кимна и реши, че въпросът е приключен.

— Добре. Дайте сега се пренесем нещата си във флайъра и да оставим Анди и екипажа му да си вършат работата на ландъра. Нека да се съберем пак след един час и да разгледаме отново плана на района около канарата. Боя се, че за това представление няма да има време за репетиция, така че ще трябва да си послужим с другото изпитано средство — богатството на въображението.