Трите заповеди на Създателя

4

На другия ден привечер Конлън и Уитакър пристигнаха в къщата на Джеролд Маси, която се намираше в края на потънала в зеленина глуха улица в северната част на Джорджтаун. Макар и висока, просторна и масивна, къщата беше неугледна — една грозна грамада, смесица от допълнителни хрумвания, със стени и фронтони, щръкнали на всички страни, покривни части, сключващи странни ъгли и една невъзможна кула като в средновековен замък, украсяваща горната част на един от ъглите. Вътре представляваше лабиринт от вързани помежду си стаи и коридори, потайни кътчета и стълбища на най-неочаквани места, старомодни прозорци, затварящи се вертикално и изобилие от дърворезба и ламперии. В тази част от мазето, която не беше затрупана от вехториите, събирани от Маси цял живот, се намираше работилница-лаборатория, използвана от него главно за разработване на оборудване за психологически тестове и за усъвършенстване на новия магически реквизит, докато етажите нагоре включваха, освен обичайната жилищна площ, претъпкана библиотека, компютърна зала и стаи за непрестанния поток краткотрайни гости — от студенти, останали временно на улицата, до колеги-илюзионисти и професори от чужбина.

Противно на широкоразпространеното мнение, преобладаващо и сред много учени, научната подготовка нямаше нищо общо със способността за вярна преценка на изявите на предполагаеми чудотворци, телепати, медиуми и други подобни. Учените могат да бъдат излъгани с някой изпипан трик или несъзнателна самоизмама толкова лесно, колкото и обикновените хора, а понякога още по-лесно, ако благодарение на компетентността и престижа, придобити в други области, си създадат илюзията за непогрешимост. Светът на естествените явления, който по правило е предмет на научно познание, можеше понякога да е загадъчен, но никога не прибягваше до груба измама и накрая винаги даваше разумен отговор. Теоремите бяха доказуеми, изчисленията — проверими, наблюденията — повторими, предположенията — потвърдими. Нещата в природата бяха това, което са. Но това не беше валидно за човешките дела, където нелогичното действаше свободно и измамата беше норма. За да заловиш крадеца, трябва ти самият да си крадец, казва поговорката. За да хванеш фокусника, сам трябва да си фокусник. Ако с уменията на физиците и неврохимиците не можеше да се открият измамността на човешката ирационална природа и хитрините на професионалния измамник, то с уменията на психолога и мага можеше. Джеролд Маси беше и двете и от правителствени и частни организации редовно го канеха за консултации и разследвания при предполагаеми изяви на свръхестественото и паранормалното.

Така се бяха и запознали Маси и Уолтър Конлън. През 2015-а един „медиум“ беше обявил, че ще преодолее огромното пространство между звездите и беше описал с подробности повърхността на Уран и Нептун. Когато накрая френските космически сонди пристигнаха и се получи картина, противоречаща на неговите описания, оправданието му беше, че може би е подценил силите си и се е пренесъл в някоя съвсем друга звездна система! Годината 2017-а стана свидетел на друга история — за тела на извънземни от разбит космически кораб, този път скрити в секретна база в Невада. Година по-късно някои чиновници във Вашингтон сериозно умуваха по предложението на една калифорнийска фирма за набиране на ръководни кадри да проучва екипажите на НАСО на базата на чудновата номерологична система, включваща компютъризирани лични „психометрични конфигурационни карти на способностите“. Естествено винаги се намираше някой, който да настоява НАСО да се намеси в нестихващата дискусия за НЛО. Маси всъщност подозираше, че Конлън иска да разговарят за сенатора Корнинг и за онази там църква в Орегон. Но той грешеше. През годините Конлън го беше въвличал в необикновени ситуации и понякога го беше изпращал на доста необичайни места. Но такова нещо — никога. Конлън никога не беше искал от него да напусне Земята и да участва в полет на НАСО в междузвездното пространство.

— Идеята е да се превърне помощната база на Меридиани синус в смесена експериментална общност от около петстотин души, от която да се съберат данни за живота в извънземни условия, необходими за създаването на бъдещите космически колонии — поясни Конлън от коженото кресло пред останалия от някой прадядо часовник с форма на египетски саркофаг. — Въпросът, който има нужда от по-задълбочено проучване, е влиянието на тези условия върху поведението и емоциите на големи групи от хора, какви стресови състояния биха могли да възникнат и така нататък, което означава, че ще заминат и много психолози. Официално ти ще попълниш едно от тези места, Върнън ще ти бъде помощник. Неофициално няколко души от НАСО, искаме там да има специалист, който да установи истината за тази история със Замбендорф… и може би даже да му подлее вода, ако се удаде случай. Нещата отидоха твърде далече, Джери. Имаме друга работа. Ако сега не сложим точка на тези глупости, ще започнат да наемат астролози да определят датите на полетите.

Маси го погледна с недоумение от другия край на стаята, където се беше изтегнал небрежно върху една кушетка, подпрял крак на почти разглобен реквизитен сандък, който от седмици се канеше да изхвърли.

— Трябва да се направи нещо — съгласи се той. — Но не мога да разбера защо изобщо се е стигнало дотук. Какво, по дяволите, накара НАСО да се захване с тоя Замбендорф?

Конлън въздъхна и вдигна ръце.

— Това е решено някъде горе… за много неща от висшата политика между ДЖЕСЕК и НАСО не съм осведомен. Във всеки случай голяма част от средствата идват от ДЖЕСЕК. За държавните пари на първо място е отбраната. Социалните експерименти на Марс даже не влизат в сметката. След като адвокати и счетоводители са поели държавното управление, трябва да се осланяме повече на частния сектор, за да можем изобщо да провеждаме планетарните изследвания. Естествено това дава възможност на кредитори като ДЖЕСЕК да се бъркат в проектите ни и в политиката.

— Може би най-доброто за теб е да стоиш настрана — обади се Върнън Прайс, седнал на богато орнаментирана табуретка и подпрял гръб на църковния орган, купен от Маси на една разпродажба преди шест години, когато пътуваше по Мисисипи.

Беше към тридесетте, подвижен, с тъмна къдрава коса и живи светлокафяви очи.

— Имам предвид, че ако мисията започне да се превръща в някакъв цирк, по-умно ще бъде да държиш Програмата настрана.

Конлън поклати глава.

— Разбирам те, Върнън, но не можем да го направим. Благоприятните възможности за науката са прекалено ценни, за да бъдат пропуснати. Освен това в мисията за пръв път практически ще се използва „Орион“, към него не трябва да губим интерес заради планетарните проекти, които все още са на чертожните маси. Ако се оттеглим, Пентагонът ще остане единственото министерство, заинтересовано от по-нататъшното усъвършенстване на „Орион“. Не можем да допуснем това.

Европейско-американската научна база на Меридиани синус, близо до екватора на Марс, беше замислена като един чисто американски опит за съперничество със съветския план за създаване на постоянно обитавана станция на Солис лакус. Програмата на САЩ обаче затъна в проблема за инерционната сила, считан за съществен за осигуряването на човешкия живот в междупланетните пространства. С провалената програма, довършена заедно с европейските страни — членки на НАТО, и Япония, в края на краищата беше създадена прототипна система, която наистина действаше, и Меридиани синус се появи като съвместна авантюра на САЩ и Европа с две години закъснение от първоначалните американски планове и тези на Съветите. Скоро след това космическите агенции от двете страни на Атлантика се обединиха, за да създадат НАСО. С напрегната работа впоследствие беше компенсирана част от загубеното време и беше създадена серия пробни модели на космически транспортни средства с термоядрени двигатели, върхово постижение, сред които беше „Орион“ — първият кораб, построен специално за пренасяне на тежки товари и голям брой пътници между планетите. Пуснат в орбита в 2019-та, „Орион“ снова между Земята и Луната повече от шест месеца — година преди японците да създадат самостоятелно подобен кораб. Съветите, които се занимаваха с изграждането на големи платформи в околоземна орбита, не разполагаха с нещо, което да се сравни с двата огромни междупланетни кораба, така че САЩ имаха поне компенсация за неудобството от предишното си фиаско.

Маси се обърна да погледне Уитакър — висок и загорял, тъмна къдрава коса, започнала да се прошарва на слепоочията, — който седеше в креслото срещу Конлън. Тъй като разполагаше с приличен доход освен заплатата в Глобъл къуноникейшънс нетуъркинг, той изглежда се отнасяше към работата си по-скоро като към упражнение за ума и предизвикателство за умението му да решава проблеми и за Маси винаги беше представлявал загадка.

— Е, как ти се струва това, Пат? — попита Маси. — Смяташ ли, че можеш да измъкнеш някоя истинска новина? Уитакър премигна и кимна.

— Ами, може и да излезе нещо.

Предполага се, че необикновените неща правят новините, често казваше Уитакър. Но чудотворците, страховете от някаква неясна заплаха, несъществуващите съветски свръхоръжия, постоянната опасност от икономическа разруха и всички останали митове, създадени от средствата за информация, които държаха милиони хора залепени за екрана, за да върви консумацията, вече не бяха нещо необикновено. Следователно не бяха новини. Но да се пусне в обръщение една скромна сензация и по-късно да се разгласи подготвяната измама — това би могло да бъде изключително необикновено. — Е, ако Пат успее да измъкне от това нещо ефектно, то би могло да убеди другите от ДЖЕСЕК занапред да стоят настрана от работите на НАСО — отбеляза Върнън.

— Точно това искам — кимна Конлън потвърдително. Уитакър разпери ръце с недоумение и се намръщи.

— Вижте какво… да се използва мисията на НАСО, за да се признаят официално подобни глупости? Смятате ли, че директорите на ДЖЕСЕК вярват в това?

— Откъде да знам? Вече нищо не може да ме изненада, Пат. Надявам се, че вие от Джи Си Ен не разчитате прекалено на тях за обявяване на постъпленията.

— Що за глупости? — каза Уитакър. — Някой трябва да се намеси и да сложи край на тая дивотия, преди да е отишла твърде далече.

Нямаше какво повече да се каже. Конлън погледна Върнън, после Маси и простичко попита:

— Е?

Те се спогледаха, но никой от тях нямаше кой знае какви въпроси.

— Какво ще кажеш? — попита накрая Маси.

Върнън вдигна вежди, наклони се напред и разпери ръце по начин, който казваше, че би могло да има само един отговор. Маси кимна бавно, подръпна брадичката си, замисли се малко, после се обърна към Конлън.

— Мисля, че се предаваме, Уолт. Успя да ни навиеш. Конлън изглеждаше удовлетворен.

— Добре. По програма „Орион“ ще излети в извънземна орбита след три месеца. Ще имам потвърждение от НАСО на предложението, включително и за възнаграждението, в рамките на четиридесет и осем часа. Останалите подробности и указания за вас двамата ще изготвим за около седмица. В Центъра за подготовка на НАСО в Северна Каролина ще се проведе курс за обучение и запознаване на външните участници в мисията, така че когато си уреждате отсъствието от университета, погрижете се последните три седмици да сте свободни.

Уитакър се размърда на стола си, потри ръце и взе празната си чаша за вино от страничната масичка.

— Мисля, че си струва да си налеем — каза той. — Пак същото за всички?

Остави на мен — каза Маси.

Уитакър наблюдаваше Маси, който събра чашите и ги занесе до отворения шкаф с напитки.

— Гледа ли Замбендорф в предаването на Ед Джаксън снощи?

— Ъ-хъ — изсумтя Маси през рамо.

— Истинско представление — продължи Уитакър.

— О, Замбендорф е цар на зрелищата, нека не се съмняваме в това — отговори Маси. — И ако се беше задоволил само с подобни представления, щеше да стане първокласен сценичен маг. Но той прекалява с твърденията си, че всичко е истина. Сума народ се хваща и си пилее времето и парите в търсене на царството на чудесата, вместо да изкопчи от живота нещо по-свястно. Това е трагично прахосване на човешкия потенциал и талант.

— Номерът с цвета и числото беше доста прост, мисля — каза Уитакър.

— Обикновени съвпадения, нали? — каза Конлън и погледна Върнън.

Върнън кимна. Уитакър го погледна въпросително.

— При такава голяма публика доста хора си намислят жълтото, за да направят демонстрацията да изглежда внушителна, или всеки друг цвят, който бъде назован — поясни Върнън. — Замбендорф не трябваше да внушава нищо. Публиката прие, че внушава просто защото така й каза.

— Ами числото? — попита Уитакър. — Това сигурно не би могло да се направи по същия начин. Тридесет и колко… тридесет и седем, нали? Мислех, че там шансът е по-малък.

— Така биха помислили повечето хора — каза Върнън.

— Спомнете си какво каза Замбендорф — число до петдесет и двете цифри да са нечетни и различни. Ако помислите, всъщност няма много възможности. А помните ли, че даде пример петнадесет и единадесет? Това още повече ограничава възможните варианти, защото по някаква причина едва ли някой ще ги избере, след като са споменати. От останалите числа около тридесет и пет процента от дадена група винаги ще се спрат на тридесет и седем. Никой не знае защо. Това е просто предсказуем образец на поведение. Психолозите го наричат „групов стереотип“. А също така е факт, че около двадесет и три процента ще изберат тридесет и пет. Така че цялата тая работа с промяната на числата в последния момент е блъф, за да увеличи общата бройка на повече от половината от хората. И това свърши работа — изглеждаше така като че ли всички ръце в залата бяха вдигнати.

— Ммм… интересно — каза Уитакър.

— Помните ли как Замбендорф каза на жената, че дъщеря й ще се омъжва за щурман на подводница? — попита Маси, който се отдръпна от шкафа и се върна с две пълни чаши.

— Да — каза Уитакър. — Това беше впечатляващо. Е, как би могъл да познае всичко това?

— Не го позна — отговори простичко Маси.

Уитакър изглеждаше объркан. Маси подаде чашите на Уитакър и на Конлън и се върна при шкафа да напълни своята и тази на Върнън.

— Паметта ти изневерява, Пат. Ние направихме запис на цялото предаване, мога да ти го пусна, ако искаш. Замбендорф само каза, че дъщерята на Алис ще се омъжва за моряк. Той не е споменавал за никакъв флот, нито за подводници, нито пък за щурман. Алис го каза, но хората не го помнят така. Замбендорф всъщност предположи, че момчето се занимава с техника, което беше логично, но грешно, както се оказа, а Алис го поправи. И не само това — тя превърна неуспеха в полууспех, като му измисли извинение. Забеляза ли? Обзалагам се, че на практика всеки, който е гледал, е забравил тази несполука. Но ако беше познал, всички щяха да си го спомнят. Хората виждат и помнят това, което искат да виждат и помнят. Замбендорфовците на този свят печелят много от този факт.

Върнън кимна.

— Значи единствената информация, която фактически излезе от самия него, беше, че дъщерята ще се омъжва за моряк.

— А как можа да познае даже и толкова? — попита Уитакър. Маси сви рамене.

— Има най-различни начини, по които би могъл да го направи. Например, ако някой се позавърти около касата преди предаването, би могъл да дочуе много такива разговори. Уитакър беше изумен.

— Какво? Сериозно? Ти ме будалкаш! Искам да кажа, това е твърде… твърде просто. Би могло да го измисли и едно дете.

— Безспорно — съгласи се Маси. — Но повечето възрастни — не. Повярвай ми, Пат, това е отработвано с години. Колкото по-прост е отговорът, толкова по-трудно го виждат повечето хора. Те винаги търсят възможно най-сложните обяснения.

Маси подаде чашата на Върнън и мина край Уитакър, за да се върне на кушетката.

— Това с портфейла уговорено ли беше? — попита Конлън. — Марта каза, че трябва да е било, но аз не съм толкова сигурен. Някак си не мога да допусна, че Ед Джаксън ще изневери на себе си и ще лъже така безсрамно.

Маси понечи да отговори, но блъсна ръката си в масичката встрани от Уитакър и разля малко вино от чашата, която носеше.

— О, съжалявам, Пат! Чакай, сега ще го изчистя — възкликна той, остави чашата и попи набързо яката на сакото на Уитакър. — Петънце е само, няма да се вижда.

След това взе отново чашата си, седна на кушетката и се обърна към Конлън:

— Извинявай, Уолт. За какво говореше?

— Казах, че не съм убеден, че номерът с портфейла е бил уговорен.

— О, да, мисля, че съм съгласен с теб — каза Маси. — Оня мексиканец ми изглеждаше доста искрен. Това изобщо не беше номер.

Уитакър премести поглед от Маси към Върнън, който се хилеше странно, после отново погледна Маси.

— Добре… но как позна, че предметът е портфейл и как разбра кой е притежателят му? — попита той.

— Наистина ли искаш да знаеш? — попита Маси весело.

— Да, разбира се. Уитакър гледаше озадачено.

— Какво толкова смешно има? Да не съм пропуснал нещо съвсем очевидно? Ако е така, то адски много хора също са го пропуснали.

За няколко секунди настъпи тишина. После Върнън каза:

— Не забравяй, ние сме почти сигурни, че Замбендорф е имал един или двама съучастници, които са се навъртали там. Информацията, която той даде, беше такава, каквато може да се открие в един портфейл, освен това знаеше как изглежда притежателят. Сега помисли за това.

Уитакър се замисли, после погледна Конлън. Конлън сви рамене. Уитакър погледна отново Маси, поклати глава и разпери ръце.

— Добре, предавам се. Как е разбрал? Маси се засмя, извади изпод мишницата си портфейла на Уитакър и му го подхвърли.

— Това говори ли ти достатъчно? А на сакото си, между другото, нямаш никакво петно, така че не се тревожи.

— Вие ме будалкате! — запротестира Уитакър. — Искате да кажете, че някой го е откраднал и после го е предал?

— Виж какво, Пат, твърде близко е до ума, нали?

— Ами нещата, които хората показваха, докато беше с качулка на главата?

Маси махна въображаема прашинка от веждата си, потри с палец върха на носа си, прокара леко пръст по горната си устна, после пощипна крайчеца на дясното си ухо.

— Съучастник; който дава знаци някъде от първите редове… може би арменец на име Абакоян, който винаги е някъде наблизо до Замбендорф, но ти никога не го виждаш.

— А металната пръчка?

— Обикновен фокуснически реквизит. Ако си на някоя училищна забава без цялата тая дандания, ще изръкопляскаш учтиво и ще кажеш, че е хитър номер. Това е всъщност един от аспектите на изследването, което правим сега с Върнън. Изумително е: ако хората са си наумили, че това, което виждат, е истинска паранормална способност в действие, те ще се придържат към това свое убеждение даже и след като се съгласят, че всеки добър фокусник може да постигне абсолютно същия ефект. Никакви призиви към здрав разум не могат да ги променят. На практика…

В този момент органът зад Върнън изригна серия от виещи звуци и глух синтезиран компютърен глас съобщи:

— Посетител на входа.

Маси погледна саркофага-часовник.

— Трябва да е таксито. Допийте си чашите. Преди да вечеряме, можем да пийнем още малко в бара.

След пет минути те напуснаха къщата и на входа спряха за малко, за да открият във вечерното небе светещата точица на Марс.

— Кара те да се замислиш — каза Конлън разсеяно. — Някога, в деветнадесетия век, са смятали, че е станало чудо, когато първият клипер е изминал разстоянието от Бостън край нос Хорн до Сан Франциско за по-малко от сто дни. А виж ни нас, век и половина по-късно, за същото време отиваме до Марс и се връщаме.

— „Пределът на развитието“ — измърмори Върнън.

— А? — не разбра Уитакър.

— О, заглавие на една тъпа книга от седемдесетте години, която четох — отговори Върнън.

— Не виждам никакъв предел — каза Конлън, като изучаваше звездите. — Къде да гледам?

— В съзнанието на хората — отговори Маси. Лицето на Върнън доби замислен вид, когато проследи погледа на Конлън.

— Мисля, че там някъде трябва да има други разумни същества — промълви унесено той. — Смятате ли, че и те имат смахнати или това е чисто човешко явление?

Маси изсумтя, когато се насочиха към таксито.

— Нищо там горе не би могло да бъде по-тъпо от някои хора тук — каза той.