Трите заповеди на Създателя

5

Френелеч, първото величие на Върховния съвет на духовниците в Пергасос, главния град в страната на кроаксианците, гледаше надолу от издигнатото си централно място зад скамейката на съветниците и чакаше обвиняемият да започне обясненията си. Високата шапка от изящно извити, лъскави органични листа и импозантната мантия, изтъкана от жици и богато украсена с бродерия от въглеродни нишки и синтетични влакна, подчертаваха ръста му и правеха още по-страшен суровия израз, който перките на охладителните отвори над брадата и излизащите радиално от металната лицева повърхност термични устройства му придаваха. Един послушник, застанал зад трона, държеше органичния жезъл на спираловидни жълти и червени ивици с украсена топка на върха — символ на сана на Френелеч, а вляво и вдясно с тържествено достойнство седяха по-низшите духовници и държаха със стоманените си пръсти своите собствени по-скромни символи.

Изкънтяха тежки вериги, когато обвиняемият — Лофбейел, Картографът, се изправи плахо в центъра на залата. Стражите от двете му страни останаха невъзмутими, докато в продължение на няколко секунди той се пулеше, изплашен и объркан. Тогава Хоразорго, капитанът от Кралската гвардия със садистичен вид, който беше ръководил ареста на Лофбейел, го смушка грубо в гърба с копието с карбиден връх.

— Говори, когато ти нарежда Негово високопреосвещенство — изкомандва той.

Лофбейел залитна и се хвана за преградата пред себе си, за да не падне.

— Казаното от мен не е имало за цел да противоречи на Светото писание — запелтечи припряно той. — Наистина, изобщо не съм мислил за писанието. Защото…

— Аха!

Рекашоба, прокурорът на Върховния съвет, се обърна рязко и насочи обвиняващо пръст.

— Той вече признава. Не е ли написано: „Във всичките си думи и дела мислете за Светото писание“? Той се издаде със собствените си думи.

— Неблагочестието е отбелязано — произнесе хладно Френелеч от мястото си. — Продължавай — обърна се към Лофбейел.

Зрителните матрици на картографа заблещукаха унило.

— Отдавна имам навика да събирам бележки и скици на пътешественици, навигатори, изследователи, военни и учени от нашата и от други страни — обясни той и добави: — с цел по-нататъшно подобряване на работата, с която се отплащам на Негово върховно величество Краля.

— Създателят да пази Краля! — извика зад него Хоразорго.

— Така да бъде! — отговориха в хор духовниците, с изключение на Френелеч, чийто ранг го освобождаваше от това задължение.

— Лофбейел продължи:

— Като събрах много такива документи, създавани в продължение на много дванадесет по дванадесет сияния, бях впечатлен от един странен, но повтарящ се факт — зад най-далечното място на изток, което някой може да посочи, винаги се споменават други места още по на изток… докато се превърнат в места, за които други пътешественици отбелязват, че са на запад: Така е и за север и юг, всяка посока се превръща в противоположната. Имам данни, които навеждат на мисълта, че това се отнася за всички посоки и за всяко едно пътешествие, започнато от произволно място.

Лофбейел погледна редицата каменни лица на духовниците.

— След като дълго разсъждавах върху тези факти, ако те са факти, разбира се, стигнах до предположението, че всяко пътешествие, ако е достатъчно продължително и без отклонения поради някакви препятствия, в края на краищата трябва да завърши там, откъдето е започнало.

— И затова ти направи извода, че целият свят е с кръгла форма? — извика Френелеч невярващ и същевременно ужасен. — Ти смяташ, че с празни фантазии можеш да достигнеш до някакво познание… отхвърляйки Писанието, което е единственият извор на всички истински познания? Каква дързост!

— Аз… Това беше замислено просто като гатанка, съчинена за развлечение на учениците, които обучавам в методите за изчисляване и разчертаване — отвърна Лофбейел. — Ние се питахме: „Кое тяло няма център, но въпреки това има центрове навсякъде и е ограничено по големина, но е безкрайно по протежение?“ По-нататъшните размишления и експерименти разкриха, че единствено сферата притежава свойства, отговарящи на условията на гатанката и това даде повод за следващия въпрос: „Щом светът има общи със сферата свойства, не трябва ли от това да следва, че той има и формата на сферата?“

Рекашоба, прокурорът, изсумтя и се извърна презрително, като даде да се разбере, че е чул толкова, колкото търпението му може да понесе. Изправи се и се обърна към духовниците.

— Първо, за да оборя вероятността за съществуване на някаква реална основа за това твърдение, ще представя три независими едно от друго Доказателства, че светът не може да е кръгъл. И второ, ще докажа, че това не е просто невинно упражнение с гатанки, както се твърди, а зловреден опит да се наруши авторитетът на светските представители на Създателя, като се отрови съзнанието на младите и се хвърли съмнение върху учението на божествено вдъхновеното Писание. Следователно най-строгото наказание е не само правилно, но и задължително.

Рекашоба замълча, обърна се победоносно към залата, после взе една целулозна топка и чаша метан.

— Първото ми доказателство не изисква нищо повече от здравия разум, присъщ на всички робосъщества, и няма да ни отнеме много време.

Той изсипа малко течност върху топката и проследи с поглед как тя се стече към долния край и на тънка струйка се изля на пода.

— Течността не може да се задържи върху повърхността на сферата — отбеляза той. — От това следва, че повърхността на един свят, ако той е кръгъл, не може да задържи океани от метан. Но океаните съществуват, нали? Или съм зле осведомен? Или хилядите навигатори и пътешественици се заблуждават?

Той погледна пронизително Лофбейел.

— Какъв отговор ще дадеш, Отрицателю на океаните?

— Нямам отговор — измънка нещастно Лофбейел. Рекашоба остави чашата и метна топката встрани като нещо, недостойно да отнема повече времето на Съвета.

— Но ако сферата е достатъчно голяма, океаните биха могли да се задържат в най-горната й част, може да предположи някой — каза той самодоволно. — Така стигаме до второто ми доказателство — в това твърдение има логическо противоречие.

Рекашоба се обърна малко и посочи една от картите на Лофбейел, изложена в единия край на залата като улика.

— Беше ни казано, че тази карта обхваща целия свят, въпреки че голяма част от нея е празна и без никакви означения — каза той. — Погледнете я не съставляват ли океаните основната част от нея? Но ако това наистина е целият свят и ако този свят наистина е сфера, то океаните, ограничени, както се видя от първото ми доказателство, само в най-горната част, биха представлявали по-малкият дял. Следователно или светът не е сфера, или картата не изобразява целия свят. Ако светът не е сфера, значи доказателството остава. Ако картата не е на целия свят, значи собствените думи на обвиняемия противоречат на факта, а след като изводът му е направен въз основа на твърдение, за което се видя, че е грешно, изводът е опроверган. Следователно, като се използва и второто доказателство, светът не е сфера. При положение че няма трета алтернатива, твърдението ми се доказва от строгата логика.

Рекашоба изгледа тържествуващо лицата на членовете на Съвета.

— Третото ми доказателство е свързано със Светото учение.

Гласът му придоби заплашителен тон и той направи пауза, за да може сериозността на момента да окаже своето въздействие.

— Ако този въпрос нямаше и друга страна, бих могъл да го подмина просто като проява на глупост и невежество. Но той далеч надхвърля подобни граници, като отрича една от фундаменталните доктрини, дадени ни от Светото писание — доктрината за светското представителство и приемственост.

Той отново замълча, обърна се към цялата зала и вдигна ръка пред себе си.

— Светът е сътворен във вид, определен от Създателя, който постоянно да напомня, че Църквата и Държавата функционират като божествено предопределени оръдия на Неговото всевластие и че тяхната организационна йерархия представлява видимото въплъщение на Неговата воля. Така целият небесен свод, отвъд който на смъртния свят не е позволено никога да надникне, символизира Върховния архипрелат.

Прокурорът се обърна и сведе глава по посока на Френелеч.

— … който седи на най-високото място, полагащо се на едно робосъщество. Небесата се крепят на непристъпните планини на Периферната бариера, която обгражда света, точно както Върховният архипрелат е подкрепян от духовните и светските водачи на цивилизования свят, които са избрани да се издигнат във висини, недостижими за обикновените робосъщества, и един от които, разбира се, е Негово върховно величество.

— Създателят да пази Краля! — извика Хоразорго. — Така да бъде — отвърна скамейката. Рекашоба продължи:

— По-ниските планини крепят по-високите, а предпланините крепят по-ниските планини, точно както по-низшите духовни лица и служители на държавата крепят зданието над тях. А долу равнините и пустините трябва да се примирят с полагаемите им се в системата места, така както и масите.

Той вдигна предупредително пръст.

— Но масите не трябва да допускат грешката да си въобразят в резултат на тези разсъждения, че тяхната участ е зла и несправедлива. Всъщност е точно обратното! Защото точно както низините са защитени от бурите, които бушуват в планините, и се напояват от потоците, стичащи се отгоре, така обикновените хора са защитени и получават духовна храна от Създателя чрез по-висшите представителства, които Той е определил.

В гласа на Рекашоба прозвуча още по-сурова нотка, когато отново се обърна към Лофбейел.

— Но един кръгъл свят би бил несъвместим със светото тълкуване на Писанието. Тъй като Писанието не подлежи на съмнение, кръгъл свят не може да съществува.

Той изчака малко, за да се запише доводът му и продължи още по-гръмко:

— Нещо повече, всяко твърдение на противното трябва следователно да се приема като отричане на Писанието. А подобно отричане означава, с една дума… ерес!

Из залата се разнесе ропот. Лофбейел посегна към преградата и за момент изглеждаше като че ще припадне. Наказанието, в случай че се предяви обвинение в ерес, беше изгаряне на очите; последвано от бавно разтваряне в казан с киселина. Очите на Хоразорго светнаха злорадо — офицерът, извършил ареста, имаше правото в случай на смъртна присъда да ръководи екзекуцията. Членовете на Съвета наклониха глави един към друг и започнаха да се съвещават шепнешком.

В единия край на залата, зад длъжностните лица и писарите, седеше една невзрачна фигура, облечена просто в грубо изтъкана кафява медна туника, пристегната от широк плетен черен колан и поизбеляла червена пелерина, направена от скачени керамични плочки. Тирг, Задаващият забранени въпроси, вдъхна дълбоко азот, за да охлади претоварените си емоционални вериги, и се приготви да говори. Като стар приятел на Лофбейел и негов съратник, радвал се много пъти на гостоприемство в дома на Лофбейел, когато напускаше самотния си горски дом в полите на планината, Тирг беше обещал на жената на Лофбейел да защити мъжа й, ако процесът тръгне зле. Тирг изобщо не се надяваше, че ще успее да помогне, а разпалеността на Рекашоба предизвика у него опасение, че ако защити приятеля си, самото това деяние би било достатъчно в бъдеще да го считат за белязан и да бъде подложен на непрекъснато наблюдение, разпити и тормоз. Но обещанието си беше обещание. Освен това самата мисъл да не се намеси беше невъзможна. Тирг се изпъна и стисна седалката си.

Френелеч огледа залата.

— Имали обвиняемият да каже нещо, преди Съветът да произнесе присъдата си?

Лофбейел се опита да говори, но страхът го скова. Френелеч премести погледа си към съдебния пристав.

— Има един, който желае да говори от името на обвиняемия — каза приставът.

Тирг свали шапката си от алуминиева броня и като я стисна пред гърдите си, бавно се изправи.

— Кой ще говори от името на обвиняемия? — попита Френелеч.

— Тирг, отшелник от гората, който се представя за приятел на обвиняемия — отговори приставът.

— Говори, Тирг — нареди Френелеч. Съдът и духовниците от Съвета чакаха. След леко колебание, като подбираше думите си, Тирг започна предпазливо:

— Прославени членове на Върховния съвет и служители на съда, не може да се отрече, че прибързано бяха казани думи, които с малко благоразумие и мъдрост щяха да останат непроизнесени. Тъй като с истината и справедливостта се занимава съдът, каквито и да са законните последици, не е моя работа да ги оспорвам. Но обвинението в ерес, най-учтиво заявявам, предполага по-нататъшно проучване, за да се избегне опасността от прибързано решение, неподобаващо за най-зрелите и най-мъдрите в Кроаксия.

Той замълча, прекара поглед по редицата лица и остана с убеждението, че все пак го слушат.

— Защото според определението ерес означава, както е посочено, отричане на истините, отразени в Светото писание. Но едно отричане не изисква ли да се каже това, което се отрича? Подобно твърдение досега не чухме, нито пък някой е приписал подобно изказване на обвиняемия. Вместо това просто ни убеждават — и обвиняемият, и обвинителят, — че е зададен някакъв въпрос. Тъй като един въпрос не предполага своя собствен отговор, не може да е казано нещо, което справедливо да бъде определено като ерес.

Някои от духовниците на Съвета се спогледаха въпросително, други зашушукаха помежду си. Поне част от тях сякаш започнаха да виждат случая по друг начин. Окуражен и за пръв път почувствал искрица реална надежда, Тирг остави шапката си на стола, направи умолителен жест и продължи:

— Бих предложил, с позволение на съда, не трета алтернатива в допълнение към двете, представени в компетентното логическо доказателство на прокурора — защото той ни увери, че трета възможност не съществува; — а по-скоро становището, че във втората алтернатива може, при по-внимателно вглеждане, да се разграничат два варианта, а именно: или светът е кръгъл, или на анекдотите на пътешествениците не може да се вярва. По този начин, предлагайки очевиден абсурд като един от възможните отговори, който учениците му могат да изберат, учителят поднася въпроса си като скрит урок за надеждността на вярата като пътеводител към истината в противовес на свидетелствата на сетивата, когато двете се окажат в противоречие.

Някои от духовниците изглеждаха впечатлени и даже изразът на Френелеч като че омекна малко. Тирг заключи:

— Моето мнение е, че в качеството си на помощник на Кралския топограф обвиняемият служи вярно и полезно на Негово вър…

Тирг долови обидения поглед на Френелеч и се поправи:

— …на народа на Кроаксия, което е от особено значение във време като нашето, когато сме заплашени от външни врагове. Ако Създателят в мъдростта си е сметнал за необходимо да ни изпрати такъв вещ майстор на карти, би трябвало добре да помислим, по моето скромно мнение, преди да Му върнем дара неизползван.

С това Тирг завърши, седна и установи, че целият трепери. Съветът продължи да умува и след дълго шепнене и клатене на глави Френелеч призова към тишина и обяви:

— Съветът смята, че обвиняемият е виновен поради своята безотговорност, неуважение и неблагочестие, непростими за един обикновен гражданин и наказуеми за един учител. — Той замълча. — Обвинението в ерес обаче е неоснователно.

Лофбейел се олюля и извика от облекчение. Из залата се понесе развълнуван шепот, Рекашоба се извърна сърдито, а Хоразорго погледна злобно Тирг. Френелеч продължи:

— Съветът реши да прояви снизхождение и присъдата на съда е обвиняемият да бъде глобен с една четвърт от неговото имущество, две сияния да се разкайва публично и завинаги да му бъде забранено да упражнява учителската професия, да пише материали за обществено ползване, както и всички други форми за разпространяване публично на идеи, мисли и мнения, и всякаква дейност, свързана с това. Закривам заседанието.

— Съдът се оттегля — обяви приставът.

Всички станаха на крака, Френелеч се изправи и тържествено напусна залата, последван от двама слуги и послушника. Като изчакаха малко в знак на почит, другите членове на Съвета се изнизаха един след друг с мълчаливо достойнство. Лофбейел сведе смирена глава, но докато го извеждаха, върху лицето му за миг пробягна признателна усмивка, отправена към Тирг. Из залата се разнесоха гласове и шум и останалите присъстващи поединично и на малки групички започнаха да се придвижват към вратата.

В единия край на залата Хоразорго се приближи до Рекашоба, който събираше документите си и следеше с поглед Тирг, докато потъна сред тълпата пред вратата.

— Кой е този? — попита Рекашоба с тих, заплашителен глас. — Какво знаеш за него?

— Не много, за съжаление — отговори Хоразорго. — Живее доста далече от града, в горния край на гората в полите На планината. Но съм чувал за неговата склонност към занимания с черна магия и магьосничество. Ще го проуча.

— Непременно — изръмжа Рекашоба. — И го дръж под око! Събери и най-дребните улики, които могат да се открият против него. Трябва да сме сигурни, че красноречието на целия свят няма да го спаси от казана, когато го изправим като обвиняем пред Съвета.