Трите заповеди на Създателя

ЕПИЛОГ

Джеролд Маси се протегна в креслото в ъгъла на всекидневната на екипа в глобус II, допи уискито си със сода и остави чашата на поличката отстрани на комуникационната конзола, до която седеше Дру Уест, обърнал стола към стаята. Телма, Фелбърг и Клариса седяха на леглото, разгънато от отсрещната стена. Замбендорф се беше изтегнал в другото кресло до Върнън, който се беше разположил на една табуретка и се беше облегнал на лавицата, използвана като бар, а Абакоян се беше подпрял да вратата. Бяха на „Орион“ вече цяла седмица.

— Мисля, че не може да има никакво съмнение относно сигурното бъдеще на талоидите — каза Маси. — Съюзът на падуанците се разпада. Венецианците вчера смъкнаха своя крал, а последното, което разбрахме, е, че кралят на Милано е решил да отстъпи доброволно и е изпратил покана на Мойсей да посети града. Сигурно се надява да спаси каквото може, като предложи някаква система на съвместно управление.

— Така че няма никаква опасност Титан да бъде превърнат в нещо като колония? — обади се Върнън. Маси поклати глава.

— Не виждам никакъв начин. Всяка възможност за това е премахната завинаги. Талоидите никога вече няма да приемат положението на втора категория същества. Сега те са избраните. Техният бог е разговарял с тях и им е казал, че те с нищо не са по-лоши от останалите. Всеки, който се опита да им каже нещо друго, може да отиде да се хвърли в някое метаново езеро. Те ще търгуват с вас, разбира се — техните ноу-хау за вашите ноу-хау, но само като равни партньори. Ако само ви мине през ума да експлоатирате или да преметнете някого в сделката — откажете се.

Замбендорф разклати брендито в чашата си и се загледа за секунда в него, после вдигна поглед и кимна.

— А западният свят ще трябва да води играта по този начин, защото в противен случай Азия ще го направи. Още повече че не след дълго тук ще се появят и Съветите. Тогава всички ще се надпреварват помежду си да предложат на талоидите по-изгодна сделка.

„Орион“ щеше да напусне Титан след десет дни, тъй като мнозинството от персонала на мисията — Маси и Върнън например — имаха неотложни дела на Земята. Всички неизползвани материали и съоръжения щяха да бъдат изпратени на повърхността и да бъдат използвани за разширяване на база Генуа 1, където един основен състав от учени изследователи, талоидолози и други специалисти под ръководството на заместника на Ванц — коменданта Крейг, щяха да изчакат пристигането на японския кораб след пет месеца. Те вероятно щяха да потеглят към Земята по-късно, заедно с японците, през това време „Орион“ щеше да се върне с още хора и съоръжения. С пристигането на съветския кораб и на другите, които щяха да дойдат след него, накрая щеше да се установи редовна двупосочна линия.

Маси взе отново чашата си и я подаде на Върнън да я напълни.

— Не ми се случва често да говоря такива неща, но мисля, че можем всички да се поздравим за добрата работа, която свършихме — каза той, като огледа останалите. — Трябва да ви кажа, че ще ми липсвате всички, като се върнем. Странно е как понякога се променят нещата — качих се на борда, решен да ви извадя от играта, а сега аз излизам от нея с цял куп нови приятели.

— Е, ще пия това да продължи дълго, Джери — каза Върнън. — Аз също съм удивен от това, как всичко се преобърна.

Маси пое чашата си и отново изгледа с любопитство останалите, които бяха необичайно тихи.

— Мисля, че това, което се опитвам да ви кажа, е, че отсега нататък няма да ви се явявам в гръб — каза той. — Едва ли някога възгледите ни по някои въпроси ще съвпаднат изцяло, но трябва да призная, че ми се наложи да преоценя много от нещата, които смятах, че са сигурни. Така че живей и остави другите да живеят, а?

Въпреки дружелюбния израз, който полагаше усилия да запази, в държането му се появи сянка на разочарование, което не можеше да скрие напълно. Той разпери ръце, въздъхна и като се ухили, заключи:

— Просто мислех, че нямате нищо против да го знаете. Никой не отговори веднага. Замбендорф вдигна глава и изгледа един след друг сътрудниците си.

— Не изглеждате особено ентусиазирани — отбеляза той. — Пред Джери и Върнън вече можем да говорим свободно. Не очаквате ли да се върнем отново у дома? Помислете за телевизионните спектакли, които ще можем да поднесем след всичко това — с много по-голяма доза наука, отколкото когато и да било преди, а това ще се поправи на младите хора… Може би околосветско турне… Бихме могли да създадем Институт по астрална парапсихология с Озмънд като основател, ще ни подкрепят и други освен ДЖЕСЕК. Бихме могли дори да си оправим отношенията с Рамелсън. Кой знае?

Настроението продължи да бъде като на дъждовен уикенд.

— Това са пари, струва ми се — съгласи се вяло Абакоян.

В мислите си той отново пилотираше флайъра и сравняваше това с перспективата да виси по хотелските фоайета и в театрите и да събира откъслеци от клюки за наивни, глупави хора, които нямаше какво да му предложат и не го интересуваха. Имаше някои идеи за усъвършенстването на транслатора и искаше да ги обсъди с Дейв Крукс, който беше включен в оставащата група. Но освен всичко това той установи, че не му е безразлично какво ще стане с талоидите на Артур. Те бяха сред малкото хора извън екипа на Замбендорф, които той не беше отминал просто като мухльовци. Те ценяха способностите си и желаеха да се осланят на самите себе си, без да са им нужни магически сили или свръхестествени откровения, които да заместват мисълта. Според Абакоян си струваше човек да им покаже, че чувството е взаимно.

Клариса не беше се забавлявала така от години и сега беше обзета от лека тъга. Щом базата в Генуа се разширеше и по повърхността започнеха да се появяват нови земни съоръжения, щяха да са необходими повече пилоти, отколкото имаше тук, разсъждаваше тя със съжаление. Можеше да помисли за по-привлекателна работа от това да се занимава отново с такива мижитурки, като Хърман Торинг, който смяташе, че светът спира за пет минути да се върти всеки път, когато той влезе в банята. Правенето на реклама, беше решила тя, е фабрикуване от невзрачни неща на мними новости, когато няма истински новости. На Титан беше добила прекалено голям апетит за истинското, за да има отново нужда от каквато и да е имитация.

— Чудесно — каза тя с глух глас… — Може, би ще спечелим още повече пари, като правим телевизионни реклами на екстрасензорно устойчиви лъжици.

Дру Уест се връщаше в мислите си към света на билетните гишета и театралните каси, после обратно към света на талоидите, ледените планини, океаните от метан, растителните градове и механичната джунгла. Винаги беше имал склонност към обогатяване на житейския си опит чрез честа смяна на обстановката и атмосферата, като му придаваше пикантност с втурване към необикновеното и вълнуващото винаги когато беше възможно. Това го беше измъкнало от сферата на по-ортодоксалните и еднообразни дела на шоубизнеса и го беше привлякло накрая в екипа на Замбендорф, където беше останал много по-дълго, отколкото в която и да е от предишните си дейности. Известно време преди да напуснат Земята обаче, жаждата за нещо ново пак го беше обзела и той беше намислил да се махне, но внезапно появилата се перспектива за пътуване с „Орион“ до Марс го накара да отложи вземането на решение. Това, което се случи на Титан, правеше предишния му начин на живот да изглежда монотонен. Въпреки че нямаше никакви конкретни планове и намерения, по принцип решението беше взето. Той надигна чашата си, отпи голяма глътка от питието и не каза нищо.

— Мен ако питате, това е като в доброто старо време — каза Джо Фелбърг. — Ясно ви е какво имам предвид — чувствам се все едно пак съм на служба, само дето може би рано съм се уволнил.

Той се намръщи, сякаш не беше сигурен, че думите му са предали това, което иска да каже, после поклати с въздишка глава и се примири с факта, че в крайна сметка това няма никакво значение.

— Не знам… Както и да е, ще трябва да се примирим накрая.

Беше се радвал, че отново има военни около себе си и че отново участва в нещо, което е сериозно, вместо само да си играе. Отношенията му с екипа бяха това, което го задържаше, не бизнесът, в който работеха. Сега, когато ясно разбра това, той съвсем не беше сигурен, че тези отношения отново ще му повлияят.

Телма зашари колебливо с поглед, после го спря върху Замбендорф, който я наблюдаваше с любопитство. Тя разпери ръце и поклати глава.

— Добре, ще изрека онова, което всички мислят. Вижте, знаете при мен как стоят нещата — имам докторски титли по физика и математика, но винаги съм протестирала срещу такова общество, което плаща повече за шоуто на разни млади неандерталци, отколкото на хората, създали усилвателите, в които те крещят. Но с талоидите наистина чувствам, че направихме нещо важно за хора, които го заслужават и които истински го оцениха. А това беше само начало. Толкова много още трябва да бъде направено, мисля, че ние също бихме могли да допринесем немалко. Мисля обаче, че и никой от нас не е толкова луд, че да приеме идеята…

Телма млъкна и погледна озадачено Замбендорф, като забеляза, че очите му започнаха да святкат дяволито. На лицето й се изписа подозрителност.

— Карл, ти имаш нещо наум. На какво се смееш? Ти знаеш нещо, което не искаш да кажеш, нали? Клариса вдигна поглед към него.

— Какво има, Карл? — попита тя. Замбендорф й се ухили и остана безмълвен.

— Хайде, сега не раздаваш плочи на някой планински връх. Казвай!

— Е, благодарение на моите способности да предсказвам бъдещето с помощта на свръхестествени… — започна Замбендорф, но Абакоян го прекъсна:

— Я остави тия глупости! Какво е това, което знаеш, а не си ни казал?

— Още не съм сигурен, че знам нещо, Ото, затова не искам прибързано да ви изпълвам с надежди — отговори Замбендорф. — Но имам достатъчно добра представа за вашето мнение, аз самият се чувствам така. При това положение си позволих да приема, че…

От конзолата зад Уест се разнесе сигналът за повиквана.

— А, това може и да е известието, което чакам — каза Замбендорф, докато Уест се обръщаше да се обади.

— Карл Замбендорф там ли е? — попита след две-три секунди от екрана един от военновъздушните офицери на НАСО.

— Аз съм капитан Матюс, обаждам се от името на генерал Ванц.

— Тук съм, капитане — обади се Замбендорф, като остави чашата си и застана пред екрана.

— Генерал Ванц се интересува можете ли с вашите хора да бъдете на разположение за една среща с него и коменданта Крейг в глобус I веднага след изтичането на смяната — да кажем, в петнадесет нула-нула. Удобно ли е за всички?

— О, не мисля, че имаме някакви по-важни ангажименти — отговори нехайно Замбендорф. — Да, благодаря ви, капитан Матюс, съвсем удобно ще бъде.

— Ще ви запиша за тогава — потвърди Матюс. — Петнадесет нула-нула в административните помещения в глобус

— Ванц не каза ли още нещо? — полюбопитства Замбендорф.

— Само това, че не смята, че може да има някакъв проблем — отговори Матюс. — Комендантът Крейг има нужда от всяка помощ, която може да получи. Можете да бъдете сигурни, че ще има място за всеки, който пожелае.

— Благодаря ви, капитане. Това ми казва всичко, което исках да знам. Наистина много ви благодаря.

— Добре — каза Матюс. — Ще се видим по-късно.

Екранът изгасна.

Телма примигна няколко пъти, поклати глава и прошепна невярващо:

— Наистина ли чух добре? Ние оставаме с групата на Крейг в база Генуа и ще чакаме японците? Това ли каза той?

— Е, ако имате желание, все пак — каза Замбендорф. — Имам предвид, че не исках да поемам ангажимент. Само мислех…

— Не искаше да поемаш ангажимент? — възкликна обвинително Клариса. — Хей, какво му става на тоя приятел? От колко време ни познаваш, Карл? И какво направи — отиде и говори с Вани?

— Вчера — каза Замбендорф. — Той искаше да обсъди въпроса с Крейг, преди да реши. Ето защо…

— Ей, приятели, всичко е прекрасно! — извика Фелбърг, като клатеше глава вляво и вдясно, подбелваше очи и сияеше. — Всичко е прекрасно. Всичко ще бъде прекрасно.

Той избухна в луд смях и тупна въодушевено Клариса по гърба, от което питието й се разплиска.

— Хей, Кинг Конг, престани!

Дру Уест също започна да се смее, след него и Телма. Маси срещна погледа на Върнън и лицето му бавно се разтегна в широка усмивка. Изведнъж цялата стая се изпълни с бурен, развълнуван смях. Замбендорф се изправи сред град от потупвания и вдигна ръка да приеме носещите се от всички страни поздравления.

— Тази нощ трябва да направим едно парти за всички наши приятели, най-вече за тия, които остават — извика той, като извиси глас над суматохата. — Но преди това можем да си направим едно камерно тържество. Време е да пренесем това шоу — в отделението за отдих в глобус IV и в бара! Аз черпя.

Всички се понесоха към вратата и в този момент вътре се втурна Озмънд Периера с Малкълм Уейд след него. Изглеждаха развълнувани.

— Проучихме записите на някои от разговорите с талоидите в Падуа — каза Периера, като размахваше няколко листа. — Знаеш ли, Карл, цялата тая работа с революцията и новата религия не е станала просто така. Имало е някои благоприятни обстоятелства — по същото време в небето са се появили странни тела, всичко е установено със сигурност. Мисля, че не сме единствените същества, които следят развоя на събитията на Титан. Тук има и чужденци — чужди НЛО над Титан!

Замбендорф закри лицето си с ръка и през пръстите си се загледа в пода. Щом се впускаше в ново поле на действие, едва ли имаше по-добър момент за начало, мина му през ума. Той пое дълбоко дъх и вдигна поглед към Периера, като се поколеба за миг в желанието си да намери най-подходящите думи. И тогава видя Маси да се усмихва съжалително зад рамото на Периера и да клати отрицателно глава. Маси беше прав — нямаше никакъв смисъл. Милион години да се опитваше да обясни, нямаше да има никакъв смисъл.

Замбендорф въздъхна, прегърна дружески Периера през рамо и го отведе обратно към вратата.

— Наистина ли, Озмънд, приятелю мой? — произнесе той. — Това е изумително. Тъкмо отиваме в бара. Защо не дойдете и вие с Уейд с нас? Можеш да ни разкажеш за НЛО там. Ще ни бъде много по-удобно, пък и сигурно ще се съгласиш, че всички ние си дължим малко време за отдих и разтоварване, нали?