Трите заповеди на Създателя

12

Тирг остана загледан няколко секунди, после жалузите над вентилационните му отвори настръхнаха озадачено.

— Това не са войници — каза той на Грурк, когато новопристигналите се появиха на поляната и ги видяха.

Той излезе и застана пред вратата. Грурк предпазливо го последва.

Въпреки че носеха оръжия, ездачите бяха облечени в грубо планинско облекло, с тежки плащове от подвижни ламаринени плочки, ризници от устойчива на киселина и топлопоглъщаща органична материя и високи до коленете ботуши от здрав полимер. Един от тях, който изглежда беше водачът им — едро, широкоплещесто робосъщество със загрубяло, обрулено лице и гъста черна брада от импрегнирани с въглерод отлагания върху долната част на лицето — прекоси поляната и спря пръхтящия от изтощение стоманен жребец пред Тирг и Грурк. Останалите се наредиха ветрилообразно в полукръг зад него.

— Разбойници, ако не греша — прошепна Тирг на Грурк. Той вдигна поглед към водача и попита с по-висок глас:

— С гости ли съм почетен или просто имам рядкото удоволствие да приветствам случайно минаващи странници?

— О, наистина си почетен — отговори водачът. Гласът му беше дълбок и твърд, но тонът му — по-скоро добродушен, отколкото груб.

— Мисля, че ти се Тирг, който задава забранени въпроси. А намираш ли често отговори?

— Колкото до първото — аз съм. А това е моят брат Грурк, Чуващ гласове. Колкото до второто, всеки нов отговор се появява неотделимо свързан с нов въпрос дали този отговор е верен. Така броят на въпросите, които чакат отговор, никога не намалява, колкото и отговори да се намерят.

Тирг обходи с поглед групата.

— Но кой е този, който ни почита с посещението си, и какво би довело такива като вас в дома на един мислител и търсач на истината? Ако сте дошли да търсите плячка или някой, който ще ви донесе голям откуп, боя се, че ще останете разочаровани. От друга страна, ако желанието ви е да починете малко и да поразсъждавате върху загадките на природата, увлечени във философска беседа, тогава има какво да ви предложа. Но не бих ви посъветвал да оставате — предадоха ми, че кралските войници са тръгнали от Пергасос насам и яздят от ранно сияние.

— Знаем всичко за тях — каза водачът. — Кралските генерали щяха да направят по-добре, ако харчеха кралските средства да купуват ум от нас, вместо да плащат на собствените си офицери. Но войниците ще намерят моста над Кабелната клисура блокиран и това ще ги забави известно време.

Той замълча и огледа двете фигури пред себе си.

— Аз съм Дорнвалд, мнозина ме наричат Освободителя на роби, други — Подстрекателя на бунтовници, зависи от това, дали издържат краля или кралят ги издържа. Дошли сме тук, за да ти бъдем верни придружители по време на пътуването ти през планините и пустинята към града Менасим в страната на картогианците.

— Какво ви кара да мислите, че искам да пътувам до Картогия? — попита Тирг.

— Не съм казал, че искаш — отвърна му Дорнвалд. — Казах само, че ще пътуваш.

— И ще спасите такъв като мен от духовниците?

— Ако не искаш да се спасиш сам.

— Защо това трябва да бъде грижа на разбойниците?

— Не е. Но ни е дадена възможността свободно да преминаваме границите на Картогия и някои други привилегии, в замяна на което вършим определени услуги на Клейпур, владетеля на Картогия. Изглежда Клейпур цени корпуса ти повече, отколкото ти самият. Не е моя работа да се интересувам какво основание има, но се говори, че други магьосници, които са избягали в царството му, са казали добри неща за твоите магии, Тирг. Ето защо преди много пъти по шест сияния на нас ни беше заръчано да те пазим от опасности като тази, която сега те заплашва.

Тирг потри замислено силовото си гнездо, докато обмисляше ситуацията. Картогия някога е била част от съседната Серетгин — страна, по-голяма от Кроаксия. Сега се управляваше от един бивш генерал на име Клейпур, който беше вдигнал успешно въстание срещу законния серетгински принц, беше изгонил наследствените дворяни и духовниците и беше установил деспотична военна тирания. Различни съюзи между останалата част от Серетгин, Кроаксия и няколко други кралства бяха довели до поредица от войни за освобождаването на нещастния народ на Картогия от игото, но досега никой не беше успял да победи картогианската армия, която, въпреки че беше малобройна, се биеше фанатично благодарение на безмилостната дисциплина, наложена на войниците, и на новите оръжия, създадени от пленени майстори, които живееха, приковани с вериги към работните си места.

Такава поне беше официалната история, разпространявана от духовниците и учителите на Кроаксия. Но Тирг беше чувал други слухове — слухове за едно картогианско общество, което се отнасяше добре с такива като него и им позволяваше открито да задават въпросите си, за едно общество без роби, в което даже крепостниците имаха право да притежават имоти и да задържат по-голямата част от благата, които са спечелили с труда си, и за една армия от свободни робосъщества, борещи се срещу това, което за тях беше връщане към тази форма на робство, за която на кроаксанците беше втълпено да вярват, че е нормална и естествена — за всичко това духовниците и учителите твърдяха, че са лъжи, разпространявани от картогиански агенти, за да подкопаят вярата и доверието на народа.

Тирг не знаеше в какво да вярва. Но той със сигурност знаеше, че много от приятелите му бяха заминали за Картогия и въпреки че от време на време дочуваше по нещо за тях, никой не беше се върнал. От друга страна, до него никога не достигна вест за картогианец, поел по обратния път. Значеше ли това, че там са намерили свобода и възможности, както Тирг понякога предполагаше? Или бяха отвлечени и насила държани в плен, както твърдяха кроаксианските учители?

Поради някаква причина той чувствуваше, че да избяга от духовниците по своя собствена воля би било предателство спрямо всичко, на което държеше. Но заставен да тръгне от банда въоръжени разбойници… е, това изобщо не беше същото, нали? Той вдигна отново глава към Дорнвалд и попита, така че да може по-късно пред себе си да има оправдание за всичко:

— Имам ли право на избор, Похитителю на мислители?

— Разбира се, не се ли представих като пратеник на Страната, която дарява свобода? — отговори охотно Дорнвалд. — Можеш да яхнеш коня и свободно да яздиш с нас или да бъдеш сложен на коня и да яздиш с нас вързан — напълно свободен избор да решиш как ще стигнеш там.

— При това положение идвам с вас — каза Тирг.

— Мъдро решение, без съмнение — съгласи се Дорнвалд със сериозен тон.

Тирг погледна за момент към Грурк, после отново към Дорнвалд.

— Моят брат е поел пътя си към Пустинята, където отива да търси своите гласове — каза той. — Донякъде пътят ни е един. Освен това не можем без угризения да го изоставим в ръцете на кралските слуги, за които изчезването на жертвата им едва ли ще се окаже някакво голямо забавление.

— Имаме свободни коне — каза Дорнвалд, като погледна Грурк. — Можеш да пътуваш с нас до селото, наречено Ксерксеон, Чуващи гласове, въпреки че трябва да те предупредя, че не обичам набожни слова.

— Ааа! — дръпна се Грурк към вратата и закри с ръка зрителните си матрици, сякаш искаше да ги предпази. — Мигар ще ме оскверниш с петното на своите последователи, Помагачо на неверници? Аз ще извървя пътя си в самота, защото твоят не води нагоре към Създателя, а надолу към бездната на Страшния съд.

Дорнвалд сви раменните си брони.

— Както желаеш. Но се съмнявам, че твоите гласове ще ти осигурят по време на пътуването същата безопасност. Той погледна Тирг.

— Има един товарен кон за вещите, които ще вземеш със себе си. Клейпур ни даде специални указания картите и записките на картографа Лофбейел да бъдат запазени. Ако имаш някое сигурно скришно място, съветвам те да го използваш за всичко останало, което е ценно. Кой може да предскаже кога странните обрати на съдбата ще те доведат отново тук?

— Клейпур знае за картите? — попита смаяно Тирг.

— Клейпур счита за свое задължение да знае много неща — отговори Дорнвалд.

Тирг не се бави много, докато събере личните си вещи и някои от най-ценните си книги и дневници. Докато неколцина от хората на Дорнвалд събраха във вързопи всичко това заедно с картите на Лофбейел и ги завързаха здраво, Тирг опакова останалите си книги, образците за изследване и по-ценните измервателни уреди в намаслена опаковка и ги заключи в сандъчета, които двама от бунтовниците пренесоха до една прикрита от скала дупка в основата на канарата недалече от къщата.

После Тирг спря да огледа за последен път градината, а разбойниците, които му помагаха, се качиха отново на конете си. Един от тях доведе загладен, силен на вид кон с тъмен меден цвят и бляскава титановобяла окраска около главата и шията. Тирг го погледна с опасение, когато конят пристъпи по-близо — ездата не беше сред уменията, които най-добре владееше — после вдигна любопитно сенниците на зрителните си матрици, като забеляза кралския знак, гравиран върху хълбока му. Дорнвалд проследи погледа му и се засмя:

— Доскоро беше бързоногият преносвач на един от куриерите на Негово величество, който беше тръгнал за място, до което този кон не можа да го пренесе. Сега трябва да побързаме, Събирачо на книги и предмети, които объркват, иначе слугите на Негово величество ще дойдат да приберат собствеността му обратно.

Тирг внимателно възседна коня, докато един от разбойниците държеше животното за сбруята, за да стои мирно. После ездачите се строиха с Дорнвалд начело, след него Тирг с Рекс, който чакаше подозрително, но предано встрани, а останалите, около дузина, образуваха зад тях колона.

Грурк се измъкна от сянката зад къщата и ги загледа. Бяха оставили един кон, който Дорнвалд нареди да завържат за стълба в края на поляната.

— Кой е офицерът, предвождащ войниците? — попита между другото Дорнвалд своя помощник Гейнор, когато колоната потегли. — Познаваме ли го от минали схватки или поне по име?

— О, как не — отговори Гейнор в същия тон. — Самият капитан Хоразорго, чийто гняв кара дори собствените му войници да треперят, поне така съм чувал да разправят.

— Не е ли тоя Хоразорго, за чиято изобретателност при изтезанията даже пазачите на кралските тъмници не са в състояние на говорят?

— Същият. Говори се, че топи еретиците бавно, като започва от върха на пръстите.

— Наистина ли? Какъв ужас!

Колоната се изниза от поляната, навлезе в дерето на потока и пое по тясната пътека, която водеше нагоре към хребета. Не бяха изминали много път, когато викът на Фениг, последния в колоната, привлече вниманието на Дорнвалд. Долу, в началото, на пътеката като спазваше дистанцията, се появи самотна фигура на ездач! Конникът се закова на място, като видя, че колоната спря да го изчака. Отдолу долетя гласът на Грурк:

— Твоите демони те погубват, Тирг. Даже и сега ти вървиш по своя воля със слугите на Тъмнината, за да предадеш душата си на вечната робия. Чуй думите ми, защото наистина ще се топиш във Великата пещ.

Тирг се обърна отново напред и се поусмихна, а Дорнвалд нареди колоната да продължи. Оттук нататък погледът на Тирг остана прикован в покритите с метанов лед върхове, извисяващи се в далечината. Сега неговото бъдеще лежеше отвъд планините и именно натам трябваше да гледа.