Трите заповеди на Създателя

22

Ескендером, крал на Кроаксия и предопределен за покровител на истинската вяра в Създателя, отпусна ръката си върху страничната облегалка на трона и се вторачи намръщено в нея, докато слушаше. В основата на стъпалата пред него, коленичил с единия си крак, Скерилиан, шпионинът, направи жест с ръка.

— Те летят — наведнъж по много пъти по дванадесет от тях — с опитомени дракони, дълги колкото е широк дворецът. Движат се по улиците на Менасим в странни чудовища на колела, големи колкото къщите. Кроят тайни планове в съюз с Клейпур, а сред горските машини извън града извършват с опитомените си създания и магическите растения разни ритуали. Направени са от горещи флуиди, покрити с мека обвивка, и разменят мисли, без да им пречи разстоянието, въпреки че не произнасят нито дума.

Ескендером седеше замислено, докато поглъщаше информацията, после вдигна глава и погледна въпросително Хоразорго, който стоеше от едната страна на стъпалата. Една от зрителните му матрици беше покрита с пластмасова превръзка, а върху дупката, оставена от липсващата му ръка, беше заварена метална плочка.

— Съществата и създанията, които им служат, не съм видял — каза Хоразорго. — Но драконите са същите като тия над Мераказин, — а по-малките дракони-шпиони всъщност връхлетяха върху нас, като пръскаха светкавици и огън. И виолетовата светлина е същата.

— За какво ли може да разговарят същества като тези с Клейпур? — попита Френелеч от мястото на върховния духовен глава — малко по-ниско и вдясно от трона.

— Моите осведомители са чули между картогианските съветници и офицери да се говори много за забранени занаяти и нечестиви сили, които еретици и прокълнати се мъчат да открият — отвърна Скерилиан. — Картогия се поставя в услуга на Черния господар, като става убежище за слугите му и база, от която той ще пороби света. Много слуги на злото, отказали се от светлината на вярата, за да служат на Клейпур — светския помощник на Черния господар — са събрани за тази цел — картографът Лофбейел и Задаващият забранени въпроси Тирг са сред най-скорошното попълнение.

Здравата матрица на Хоразорго светна гневно при споменаването на имената им.

— А сега Черният господар изглежда отново оказва помощ на Клейпур като компенсация за малката територия и ограничените възможности на Картогия — заключи Скерилиан.

Кралят погледна Френелеч.

— И така, Черният господар изпраща от небето дракони на Клейпур, за да му помогне. Виждам колко сили хвърлят духовниците на Кроаксия, Серетгин и другите държави от Свещения съюз за постигане на блясък и великолепие, чувам безкрайни молитви, песнопения и просби. Къде са тогава драконите на вашия Създател?

— Вярата ще победи злото — цитира в отговор Френелеч. — Това е изпитание, изпратено ни за проверка. Не трябва да се разколебаваме.

— Вярата на васкорианците помага ли им в тяхната борба за отхвърляне на игото на Клейпур? Въоръжих ги щедро, изпратих най-добрите ни офицери да ги обучават, а в последното сражение с войниците на Клейпур са били пометени. Новото картогианско оръжие, което изхвърля стоманени топчета на три пъти по-голямо разстояние, отколкото най-силния копиехвъргач, ще излезе по-ефикасно от цяла планина скучни книги или безкрайни заклинания.

— Оръжията на драконовите същества — измърмори Хоразорго и попипа несъзнателно рамото си. — И тях ги познавам добре.

Френелеч изглеждаше обезпокоен, но преди да може да отговори, Морморел, старшият съветник на краля, който, докато слушаше, крачеше бавно назад-назад, внезапно се обърна, застана в центъра на празното пространство пред трона и вдигна ръце, за да привлече вниманието. Скерилиан се изправи и се отдръпна почтително назад, а останалите извърнаха любопитно глави.

— Нашата тревога може би е прибързана — каза Морморел. — С какво точно се доказва предположението, което никой от нас не оспори, че тези дракони наистина са пратеници на Черния господар? Че носят същества, които притежават непознати за нас умения — знаем. Че идват от място, което не е отбелязано от достигналите до най-далечните райони наши пътешественици и изследователи — знаем. Но повече от това, откъде и защо идват, ние не знаем и можем само да предполагаме. Не е ли възможно, вместо да са изпратени от някое свръхестествено царство за изпълнение на зловещи планове за света, те по-скоро също да са изследователи, намерили за изгодно да се спазарят с Клейпур, като му се отплатят с това, от което той има полза, в замяна на онова, което те на свой ред са дошли отдалече да търсят?

В тронната зала настъпи тишина, докато присъстващите осмисляха заключението на Морморел.

— Вестта, че Клейпур е получил огромна чужда помощ, би могла да се превърне в източник на вдъхновение и решителност за нашия народ — промълви Хоразорго. — Дълго време той е смутен от неспособността на съюзните армии да покорят малката упорита Картогия.

— Какво биха търсили подобни същества в свят като нашия? — попита подозрително Ескендером.

— Никакви предположения не могат да ни изяснят това — отвърна Морморел. — Но какъвто и да е отговорът, способна ли е Картогия да предложи нещо, което да не може да бъде получено в по-голямо количество от по-обширните територии на Кроаксия или пък да не може да бъде направено от по-многочислените ни роби и работници? По този начин не само ще се спазарим по-добре от Клейпур, но и ще надминем всичко, което той е в състояние да предложи.

— Мммм…

Ескендером се облегна назад и потърка замислено брадата си. Зрителните му матрици бавно се озариха от светлина.

— Ако помощта на драконовите същества може така да промени малката Картогия, то тя би направила държава като Кроаксия…

— Непобедима — довърши Френелеч със сдържан глас. Морморел разбра, че е постигнал целта си. Той кимна бавно и доволно и огледа лицата около себе си.

— Непобедима не само срещу Картогия… а при нужда — и срещу Серетгин, Корбелио, Мунаксиос… Срещу всички.

Отново настъпи тишина. После Френелеч произнесе с глас, внезапно станал по-уверен:

— Това е божественият промисъл! Създателят е изпратил драконовите същества от другата страна на Бариерата, за да разнесат Истинската вяра по всички кътчета на робосвета. Ние сме избрани да приемем пратениците, които Черният господар чрез Клейпур се опитва да заблуди. Това, което трябва да направим, е да установим връзка с драконовите същества и да разберем какво им е наредил Създателят да търсят. Така е решил Той да ни разкрие Своята воля.

Ескендером погледна към Скерилиан.

— Да си видял или чул нещо, което да показва какво искат от Клейпур?

— Нищо. Но не съм имал такава цел.

— Тогава това вече ще ти бъде целта — отсече Ескендером. — Твоята задача е да се върнеш веднага в Картогия и да разбереш какво искат драконовите същества за своята помощ. Упълномощен си да говориш от името на кроаксианската корона да изразиш нашето желание за пряк диалог и по твоя преценка да направиш подходящи предложения, които да осигурят постигането на такъв резултат.

— Веднага ще се приготвя — каза Скерилиан.

— Да тръгне и един от твоите офицери — каза Ескендером на Хоразорго. — Скерилиан може да има нужда от воински умения. Освен това искам да чуя мнението на военен специалист, който непосредствено е наблюдавал тези драконови същества.

— Моля за Вашето кралско разрешение лично да го придружа — отговори веднага Хоразорго.

Ескендером се намръщи, не желаейки да повдига въпрос за състоянието на своя капитан. Хоразорго видя как погледът на краля се премести от очите към ръката му.

— Щом мога да се върна от Мераказин пеша и ранен, сигурно мога да издържа с придружител, на кон и възстановен. Нито пък мисията на Скерилиан ще бъде изложена на опасност, защото личното ми отношение в случая ще компенсира това, което е загубено физически.

Ескендером го погледна за момент, после се обърна към Скерилиан:

— Ти ще отсъдиш, твоят корпус може да пострада, не моят. Имаш ли доверие на Хоразорго да те придружава? Отговори честно, шпионино. Сега не е време да оставяме страхът да не оскърбим някого да влияе на разсъдъка и благоразумието.

— Шпионинът не трябва никога да бъде видян и чут — отвърна Скерилиан. — Какво значение има външният вид на някой, който не съществува? Склонността към неразумни и рисковани постъпки в тая работа повече пречи, отколкото помага, а Хоразорго има достатъчно основание да ги отбягва. Имам пълно доверие в него за изпълнението на общата ни задача.

Кралят задържа за момент погледа си върху тях, после кимна…

— Така да бъде!

Той стана от трона, слезе по стъпалата, после спря, сякаш се сети за нещо, и се обърна към Върховния духовен глава:

— Мисля, че е добре да се помолиш за успеха им — каза той, след което се обърна и се отдалечи.