Трите заповеди на Създателя

6

Карл Замбендорф беше роден във Верфен, град в Северна Австрия, през 1967-а под името Карл Замершниг, трето дете от тримата сина и двете дъщери, чиито баща беше трудолюбив счетоводител, а майката — учителка. На сравнително ранна възраст той направи обезпокоителното откритие, че родителите му, макар и да са честни, интелигентни, трудолюбиви и за пример с останалите си добродетели, за което трябваше да получат справедлива отплата, никога няма да бъдат толкова състоятелни, колкото смяташе, че заслужават, нито пък техният труд ще спечели обществено признание или аплодисменти. Постепенно той започна да възприема тази аномалия просто като част от по-големия заговор за системно самозаблуждаване, организиран от обществото като цяло, което, възхвалявайки неотклонно учението и познанието, обсипваше с богатство и слава не своите мислители, творци и създатели, а тези, които му помагаха да защитава предразсъдъците и да поддържа илюзиите.

Знанието, ако трябва да се признае истината, което рядко се случва, беше всъщност враг — то заплашваше да взриви митовете, върху които се градят предразсъдъците и илюзиите.

Той напусна дома си на деветнадесет години и започна да работи с един руски емигрант, който вдигаше шум из Европа, като се представяше за обект на свръхсекретни съветски военни опити в областта на психическото възприятие. През следващите няколко години, които се оказаха толкова ползотворни, колкото и доходни, младият Замершниг откри собствените си вродени заложби и по същото време успя по категоричен начин да отхвърли цялата система от стилизирани правила и изкуствени стандарти, с които безличните, скучните, наивните и примирените биха го накарали да стане като тях. Руснакът обаче нямаше нагласата да използва възможностите, които предлагаше комерсиализираната западна масова култура, така че Замершниг промени името си и с помощта на един влиятелен германски издател се впусна в самостоятелна кариера. За пет години Карл Замбендорф стана знаменитост.

Пътят му към сполуката и световната известност започна от Хамбург, когато беше представен на д-р — на какво не беше ясно — Озмънд Периера от Аризона, учен, който се занимаваше с паранормалните явления и беше убеден привърженик на НЛО, автор на няколко бестселъра, в които между другото се твърдеше, че почти кръглият Северен ледовит океан е всъщност гигантски кратер, образуван от падането на чужд космически кораб, задвижван от антиматерийна енергия, че районът някога е бил континент, приютил развита човешка култура („Полантида“, не Атлантида — легендата била изопачена) и че преместването на полюса и климатичните катаклизми, причинени от сблъсъка, са в основата на всички митове и легенди. Присмехът на научното общество само беше засилил житейската амбиция на Периера да влезе в историята като Зигмунд Фройд на парапсихологията и след като „откри“ Замбендорф, той прояви страстта и въодушевлението на лутащ се аскет, който най-после беше намерил своя гуру. Каквито и да бяха чудатостите му, от книгите си Периера беше спечелил пари, което означаваше, че има връзките, необходими да изведат Замбендорф в по-висока орбита. Затова Замбендорф прие поканата да замине с Периера за САЩ.

Научното общество в Щатите прояви сдържаност и незаинтересованост, а „експертите“, които Периера покани да докажат твърденията му, се оказаха прекалено наивни. Замбендорф отгатваше съдържанието на фиктивно запечатани пликове, влияеше със силата на съзнанието си върху чувствителни електроизмервателни уреди, променяше скоростта на разпадане на радиоизотопи, четеше мисли, предсказваше събития и извършваше други удивителни подвизи, които американските търговци на илюзии превърнаха в световна сензация. Увереността на Замбендорф растеше с всеки нов изблик на смях, който се разнасяше, когато двуколката на „експертите“ се прекатурваше.

В не малка степен той дължеше успеха си на групата чудаци, които с течение на годините се бяха присламчили към него. Той разчиташе изключително на тях за събирането на информация, а обща черта, характерна за всички от екипа, независимо от различията между тях, беше интуицията за онази информация, която можеше да послужи на Замбендорф, и способността да я добиват — по законен, етичен, честен път… или другояче. Да предугаждат каква информация ще е необходима в бъдеще беше една от постоянните дейности на екипа.

Атмосферата край басейна пред вилата на Замбендорф, кацнала на хълмовете над Малибу с изглед към Тихия океан, беше делова независимо от обстановката. Той, Абакоян и Телма обсъждаха последните документи с най-нови данни, изпратени от ДЖЕСЕК, които между другото съдържаха и списъка на хората, определени до този момент да участват в марсианската мисия.

— Ще трябва да съберем биографични данни за колкото е възможно повече от тези хора — каза Замбендорф, излегнат на един шезлонг до масичка с изстудени питиета и плодове.

Телма, наметнала халат върху бикините си, седеше и записваше под един сенник до друга масичка, отрупана с книги за Марс, за историята на изучаването на планетите и на НАСО, в които се беше заровила от няколко дни.

— Направи отделен списък на учените! Клариса има добри познати в повечето от научните институти, тя ще се погрижи за тях.

— Добре… Добре… Така… Клариса ще се заеме с учените. Като се върне утре, ще говоря с нея — мърмореше Телма, като отмяташе една по една задачите. — А европейците?

— Хм…

Замбендорф се замисли за няколко секунди.

— По-добре ги остави на нас с Ото. Той извърна глава и погледна въпросително Абакоян, който седеше настрана в друг шезлонг и отпиваше от кутия бира, докато слушаше. В отговор Абакоян кимна леко, явно замислен за нещо друго.

— Да, ще позвъним на някои хора в Европа — потвърди, Замбендорф. — Кажете на Дру да поговори с приятелите си от пресата за политиците, които евентуално ще пътуват. Не трябва да пренебрегваме подобни източници. Той отново погледна Абакоян.

— Мисля, че обхванахме най-важното, нали, Ото?

— С изключение на Маси — отговори Абакоян.

— А, да — съгласи се Замбендорф. — В хубава каша ни забърка, Ото.

Абакоян извъртя очи нагоре с мълчалива молба за търпение и подмина забележката. Той пръв беше изразил безпокойство, когато името на Джеролд Дж. Маси, посочен от НАСО като „наблюдаващ психолог“, се появи в списъка. Това означаваше, че някой от НАСО е решил, че нещата са отишли твърде далеч и вкарваше в боя гаубица.

Замбендорф продължи:

— Както и да е, ти си ни въвличал в подобни ситуации и по-рано, но винаги сме се измъквали. Първото, което трябва да направим, е да се уверим, че той наистина е включен по причините, които ти имаш предвид.

Абакоян вдигна ръце.

— Да се уверим?… Карл, та ние много добре знаем защо е включен Маси! Първо, той е илюзионист. Второ, участва в сеанси за разобличаване на екстрасенсите. Трето, работил е за НАСО и преди — помниш ли ония диваци от Лонг Бийч, които си въобразяваха, че могат да продадат на НАСО оня боклук за психометрични изследвания? Четвърто, Върнън Прайс също е в списъка, а той работи заедно с Маси — какво, по дяволите, искаш още, Карл? Той е включен, за да взриви бомба, на която с големи букви е изписано твоето име.

— Звучи доста вероятно. Но нека да не правим грешка, като превръщаме едно предположение във факт. В допълнение можеш да приемеш — пето, една от целите на мисията е да се проведат психологически изследвания. Шесто, той е психолог. И седмо, по-рано НАСО му е възлагала да извършва чисто научни проучвания. Така че включването му може да е напълно естествено.

Абакоян стана, отиде до басейна и се загледа във водата.

— И каква е разликата? — обърна се и попита той след кратка пауза. — Ако ти си там и той е там, той в никакъв случай няма да изпусне възможността. Дали НАСО го изпраща официално като наблюдател или неофициално като нещо друго — няма значение. Ако има възможност да създаде неприятности, ще ги създаде.

— Вярно е, но дали ще има такава възможност? — отговори Замбендорф, като размахваше пурата си. — Сам ли ще действа или ще бъде подпомаган активно от хора вътре в НАСО и със средствата, които са на тяхно разположение? Ако са само двамата с Прайс, навярно бихме могли да рискуваме, но ако с тях е и НАСО, добре ще е да си осигурим от ДЖЕСЕК толкова помощ, колкото можем да получим. Разбираш какво имам предвид, нали — ние трябва да знаем за какво да се приготвим.

Абакоян смачка кутията, която държеше и я хвърли в кошчето за отпадъци. Телма се облегна назад на стола си и се обърна към Замбендорф:

— Така е — съгласи се тя. — Но как можем да разберем? НАСО едва ли ще направи публични изявления по този въпрос.

Замбендорф не отговори веднага, а дръпна от пурата си и се загледа някъде далече зад басейна. След малко Абакоян почти на себе си промълви:

— Дали хората от НАСО просто са решили да изпратят психолог или определено са избрали Маси? Ако знаехме отговора на този въпрос, той щеше да ни подскаже нещо… Всъщност щеше да ни каже дяволски много.

Отново настъпи мълчание. После Телма каза:

— Ами ако се появи някой с достатъчно основателни причини Маси да отпадне от мисията и да бъде заменен с друг…

— Какви причини? — попита Абакоян. Телма сви рамене.

— Не мога да кажа веднага, но това са технически подробности. Тъй като не можем да си позволим подобно искане да излезе от нас, ще трябва да дойде от ДЖЕСЕК — те имат достатъчно адвокати и съветници, за да измислят нещо.

— Даже и да стане, как си представяш, че НАСО ще замени Маси, ако е включен заради нас? — обади се Абакоян колебливо.

— Именно, там е цялата работа — отвърна Телма. — Начинът, по който ще реагират, би могъл да ни каже това, което искаме да знаем.

Абакоян погледна Телма с любопитство, за момент като че искаше да възрази, после отново извърна глава и се замисли над идеята. В очите на Замбендорф, както си лежеше и обмисляше предложенията, се появиха игриви пламъчета.

— Да, защо не, наистина? — промърмори той! — Вместо да пасуваме, може би сме в състояние да им хвърлим една наша бомбичка право в средата. Както казва Телма, това може да не изхвърли Маси зад борда, но може да му по-опърли брадата. Така че по някакъв начин трябва да убедим ДЖЕСЕК.

Замбендорф свали слънчевите си очила и започна да ги бърше, докато обмисляше как може да стане това.

Телма протегна крака си и започна да разглежда пръстите си.

— Можем да опитаме с Озмънд — подсказа тя след няколко секунди. — Можем да му кажем, че в такова нещо, което се прави за пръв път, е желателно разстройващите влияния други неизвестни фактори да бъдат сведени до минимум, докато Карл придобие повече опит в извънземни условия… нещо от този род.

— А той ще убеди Хендридж, който ще го предаде в Съвета на ДЖЕСЕК — довърши Абакоян колебливо.

Замбендорф го погледна, после погледна Телма. Всички поклатиха глави. Никой не одобряваше този вариант. Ако екипът искаше взаимоотношенията му с ДЖЕСЕК да бъдат на равни начала, а не да бъде зависим, трябваше да се разграничи от Хендридж, не да се крие зад него.

— О, за бога, ясно е като бял ден!

Замбендорф се надигна и се наведе да изгаси остатъка от пурата в пепелника на масичката.

— Ще говорим с Каспър Ланг и ще му кажем, че и той, и ние имаме проблем с Маси, ще му кажем и защо. Вече се съгласихме, че Ланг в никакъв случай не си прави илюзии по отношение на истинското положение. А ако той пътува за Марс като главен представител на ДЖЕСЕК в мисията, тогава колкото по-скоро започнем да разговаряме открито и се опознаем, толкова по-добре.

Минаха две седмици преди Уолтър Кошгън да получи служебно известие, че ДЖЕСЕК е изразила безпокойство от включването на Маси в мисията за Меридиани синус. По-специално ДЖЕСЕК обръщаше внимание върху факта, че Маси е известен като скептик и човек, който разобличава прояви, свързани с паранормалните явления, и върху обстоятелството, че Карл Замбендорф участва в мисията, за да изпробва способности точно от такова естество. Въпреки че Маси фигурира в списъка в качеството си на психолог, включването на човек, известен с пристрастията си, смяташе ДЖЕСЕК, би създало опасност личните интереси да надделеят над служебните задължения, което би довело до пагубни последици за работата, за която е изпратен. Предвид горните съображения не би ли преразгледала НАСО своето решение?

Конлън нахвърли кратък отговор, като посочваше, че задълженията на Маси са да оценява и да докладва обективно за поведението, отношенията, емоционалните стресове и други психологични ефекти, наблюдавани сред експерименталната общност. Щом и Замбендорф отива, тогава Замбендорф ще представлява важна част от изследваната среда, като гарантира по този начин обективността на сведенията, както и всичко останало. За обективни наблюдения е необходим компетентен психолог, а опитът на Маси съответства идеално на цялостната обстановка. Не, НАСО не би искала да преразгледа своето решение.

Няколко дни по-късно Уорън Тейлър — директорът на Северноамериканския отдел на НАСО, каза на Конлън, че решението трябва да се промени, без да полага особени усилия да скрие, че на най-високо равнище между ръководствата на НАСО и ДЖЕСЕК са разменени някакви реплики. Конлън едва ли можеше да се противи на прякото нареждане на шефа си и го прие, без да спори повече, което смая колегите му от НАСО.

Същия следобед Конлън даде на Алън Брейди черновата на бюлетин за незабавно публикуване в пресата, в който се съобщаваше, че Маси се отстранява от марсианската мисия и се посочваха причините за това — включването на вещ илюзионист се смята за заплаха за един свръхмедиум, подкрепян от корпорация, разполагаща с много милиарди долари. Брейди се стресна. Конлън искаше сам да парафира съобщението, но Брейди хукна да съгласува по-нагоре. В края на краищата по линията дойде решението, че материалът се отхвърля.

Тогава Конлън се върна при Тейлър, за да протестира срещу противоконституционната и незаконната забрана за информация, незасягаща националната сигурност, и заплаши, че ще подаде оставка и публично ще разкрие всичко.

И внезапно бурята утихна. Заповедта да бъде отстранен Маси беше отменена, Конлън скъса бюлетина за пресата и никой вече не говореше за закон и конституция и не заплашваше с оставка.

Не след дълго Маси получи покана да изнесе самостоятелна програма „… за забавление на гостите…“ на един банкет, който трябваше да Се състои в дома на мистър и мисис Бъртън Рамелсън в Делауер. Всички разходи щяха да бъдат платени естествено, а възнаграждението трябваше да определи самият Маси — бяха изпратили непопълнен чек. По случайно стечение на обстоятелствата семейство Рамелсън притежаваха контролния пакет акции в най-различни преуспяващи промишлени предприятия, сред които между другото беше Дженеръл спейс ентърпрайзис корпорейшън и по-голямата част от нейните банки.