Трите заповеди на Създателя

34

Даниъл Лихърни говореше от един от екраните в задната комуникационна кабина на ландъра, кацнал в разположената в гола, покрита с лед долина сред хълмовете източно от база Падуа.

— Надявам се, че не се обаждам в неудобен момент, Каспър, но има добри новини, които искам да ти съобщя лично.

— Не, всичко е наред — каза Ланг, застанал пред конзолата в скафандър без шлем. — Така или иначе трябваше да спрем за по едно кафе. Какви са новините?

— Последните от разузнавателната апаратура над Падуа — месията на Замбендорф преди два часа се появи в центъра на града.

— Преди два часа!

— Да, тук имахме малки комуникационни затруднения. Съобщението беше потънало някъде по пътя към мен. Обаждам ти се веднага щом научих.

Ланг кимна.

— Добре. И така… какво се е случило?

— Той събра една огромна тълпа, но нямаше никакви чудеса.

— Замбендорф не се появи?

— Ъхъ.

— И?

— Пълен провал — по-добре, отколкото очаквахме. Дойдоха войници и отведоха месията. Мисля, че основният ни проблем вече е решен.

Ланг започна да се хили, като осъзна казаното.

— Да… да, надявам се, че е така, Дан. Е, какво ще кажеш? Предполагам, че Замбендорф се е хванал на историята с ракетите, а?

— Така изглежда. Сега мога да ти кажа, Каспър, мислех, че нищо няма да стане, но ти свалям шапка — изработи ги всичките. Май ще трябва да махнем Джери Маси и да те направим теб психолог.

— Още не са си платили достатъчно — каза Ланг. Лихърни се ухили, после отново стана сериозен.

— Как вървят нещата с Хенри?

— Почти както очаквахме — отговори Ланг. — Още е раздразнен поради осуетеното нападение, но мисля, че сега вече няма да ни е трудно да оправим нещата. Както ти казах, след седмица всичко ще отиде на мястото си.

— Добре, надявам се, че така ще стане. Ами тогава да те оставя да си гледаш работата. Съжалявам, че те прекъснах, но както ти казах, просто исках да ти предам новината лично, особено след това забавяне.

— Няма нищо, Дан, благодаря ти. Ще ти се обадя по-късно.

Вътре в кухината на лумианската летяща карета Ескендером направи нервно няколко крачки към огромната отворена врата и се спря за момент, като гледаше намръщено другите две карети и временните убежища на лумианците, сгушени едно до друго на фона на голите хълмове и скали. После се обърна и отиде до Морморел, кралския съветник, който стоеше малко встрани от масата, където от двете страни на говорещото лумианско растение седяха генерал Стрейфоч и тримата лумианци.

— Цялата ни армия, разоръжена и победена без борба… дрънка глупости, че картогианците са им братя и се връща в Кроаксия? — гневеше се Ескендером. — Що за тъпаци са тия чужденци? Две сияния ни обещават непобедимост, а ни направиха по-неспособни, отколкото Клейпур би могъл да си представи и в най-смелите си мечти. Да не са в съюз с Картогия, или пък са толкова некомпетентни, че единственото им чудо е, че летящите им конструкции изобщо успяват да излетят? От измамници ли съм предаден или глупаци ме погубват?

— Изглежда, че да се очаква единство в целите между всички лумианци е толкова погрешно, колкото и при робосъществата — отвърна Морморел. — Армията ни беше провалена от банда лумиански престъпници, чиито действия не са били разрешени от лумианския крал. Те са се скрили и сега ги търсят.

— Една нищо и никаква банда престъпници да всее смут сред цяла армия? Тия чужденци не са ли в състояние да поддържат дисциплина сред собствената си раса?

— Може би техните престъпници имат достъп до същите сили, до които и занаятчиите им — предположи Морморел.

Ескендером изсумтя, направи няколко крачки, после отново се върна.

— Разбра ли се нещо за самоличността на тоя така наречен чудотворец, когото са използвали? — попита той. — Има ли някакви известия за това?

— Засега не — призна Морморел. — Но изглежда е докаран от Картогия, имаме донесение, че подобни неща са се случили с васкорианците.

— Сега вече истината започва да излиза наяве — каза мрачно Ескендером. — Кроаксия не се е ползвала с някакво специално отношение, както ни накараха да повярваме. Докато една фракция от лумианците ни подпомага нас, друга подкрепя Клейпур. Какъв резултат може да има това освен гибелта на двете държави? Това ли е целта на стратегията, която тия непонятни лумианци осъществяват? Ако е така, би трябвало да обединим срещу тях всички нации на Робия и поне да загинем с чест.

— Мисля, че не — каза Морморел. — Аз им вярвам, като казват, че това, което се е случило в Мераказин, за тях е такава изненада, каквато и за нас. Мисля, че трябва да им се доверим.

— Аз също — обади се генерал Стрейфоч от масата. — Не можем да рискуваме да останем без лумиански_оръжия при положение, че съществува възможност Клейпур да се сдобие с тях. Да се надяваме, че Морморел е прав и да се доверим на лумианците.

Ескендером се намръщи и отново отиде до вратата на кухината. Не знаеше на кого да вярва и какво да прави в това положение. Клейпур се беше доверил на лумианците, а щом усетиха, че е по-изгодно, те го изоставиха и започнаха преговори с Кроаксия — поне така бяха казали на Ескендером. А сега, когато фактът, че през цялото време някои лумианци са продължавали да преговарят с Клейпур, не можеше повече да се скрие, „официалните“ лумианци го убеждаваха, че тия, които са във връзка с Клейпур, не са нищо повече от банда престъпници, за които никой нищо не е знаел. Но лумианците имаха очи навсякъде и знаеха всичко. Така че дали просто не му бяха отвличали вниманието, докато техният крал преговаря с Клейпур, и дали не го бяха подвели преднамерено да започне нашествието, за да може армията му да бъде примамена в Мераказин и унищожена?

Другата възможност, която Ескендером трябваше да има предвид, беше, че главният виновник за всичко това изобщо не е Клейпур, а Френелеч, който, както Ескендером знаеше от шпионите си, се среща тайно и заговорничи с лумианците в горите на запад от Пергасос. Френелеч нямаше никаква изгода да позволи й на Клейпур, и на Ескендером да станат твърде силни, като единият нанесе съкрушителен удар на другия. Мотивите му биха съответствали и на първоначалното му одобрение на решението да бъде нападната Картогия, като по този начин поддържа напрежение между двамата управници — и на интригите му впоследствие, с които е целял да обезвреди кроаксианската армия, за да не успее да изпълни задачата.

Но какво може да е предложил Френелеч на лумианците в замяна за тяхната помощ? Вероятно само възможността, която неговият пост му дава — да убеди робонаселението да опитоми горите — явно единствената цел на лумианците. Все пак, помисли си Ескендером, сигурно лумианският крал е оня, дето иска горите да бъдат опитомени, не тия набедени престъпници, което отново го доведе до заключението, че никаква банда престъпници не съществува и че лумианците, подкрепящи неговия съперник — в случая Френелеч, фактически са официалните представители на лумианския крал.

Както и да беше, мислеше Ескендером — независимо дали „Просветителят“ е продукт от съглашателството на лумианците с Клейпур или с Френелеч — чужденците бяха решили да го премахнат. Той не знаеше защо беше се съгласил с всичко, което бяха поискали. Ако пък е бил подложен на проверка за надеждност и се е провалил, присъдата беше несправедлива, защото как може да се очаква робосъществата да съблюдават сложните правила за поведение на един далечен, непонятен, чужд свят, който никое от тях никога не беше виждало?

На импровизираната заседателна маса в отвореното товарно отделение на ландъра Шарън Бийти, операторката на транслатора от персонала на Лейън Кийхоу, използваше паузата да подреди компютърните записки, водени до момента, в който Ланг се беше извинил и беше отишъл във вътрешността на кораба да разговаря с Лихърни. През последните няколко часа от разговорите с талоидите беше научила, че Хенри е бесен от това, че армията му е променила убежденията си и се връща към Падуа вместо да нахлуе в Генуа, а Жиро отхвърля всякаква официална отговорност и обвинява Замбендорф и хората му, които по една или друга причина се криеха някъде на Титан в един отвлечен ландър.

Шарън така и не разбра защо е трябвало Замбендорф да бъде включен в мисията и намираше за обезпокоително това, че толкова много хора, на вид интелигентни и разумни, могат да имат време или склонност да приемат сериозно циркаджийските му номера. След като беше изминала един милиард мили до Сатурн с най-големия космически кораб, построен някога, и беше споделила вълнението на своите колеги учени от зашеметяващите открития на Титан, тя имаше много по-интересни неща да върши, отколкото да се занимава с тревогите на Джеролд Маси за социологическите последици от изпълнението на задачите на мисията или с опитите на Дейв Крукс да я привлече към политическа дейност. Беше й дошло до гуша от каузи и акции, докато учеше в колежа, и беше прахосала прекалено много време и енергия за това. Сега беше погълната от много по-сериозни неща. Ако повече хора можеха само да почувстват това, всички замбендорфовци отдавна щяха да са извън играта.

— Маями Бийч — говореше Зелцман на Жиро на локалната честота. — Само си представи, Чарлс — течна вода, цялата синя, истинско, кръгло; златно слънце, палми и сто градуса на сянка, без скафандър. Какво би дал за това?

— Хм, звучи чудесно — отговори гласът на Жиро. — Но ако нямаш нищо против, Конрад, мисля, че бих си избрал Кан или Сен Тропе.

— А, добре. Какво значение има? От това разстояние така или иначе е все едно.

— Как смяташ, че биха погледнали талоидите на това?

— Никак. Знаеш ли, че някои техни части са от твърд живак? Биха се стопили и в хладилника ти.

— Не, не знаех. Наистина ли? Изумително! Внезапно в разговора им се намеси гласът на Ланг.

— Чарлс, Каспър е. Аз съм до люка на предното отделение, ще се върна след секунди. Нещо ново?

— Не. И ние решихме да прекъснем за малко — отговори Жиро. — Какво искаше Дан?

Люкът в предната част на отделението се отвори и се появи Ланг. Даже в неудобния костюм походката му беше енергична и уверена, докато се приближаваше към масата. В същото време Хенри, който стоеше на товарния вход и зяпаше навън в нещо, което само талоидите можеха да видят в тъмнината, се отдръпна и се върна при групата.

— Свършено е със Замбендорф — обяви Ланг. — Неговият месия преди два часа е арестуван в Падуа. Замбендорф така и не се е появил.

Той се ухили през прозорчето на шлема си.

— Може би се е случило нещо, което изведнъж го е накарало да изпита страх от летенето.

— Е, това е направо страхотно, Каспър! — каза възторжено Зелцман. — Значи наистина успя, а?

— Моите поздравления! — Жиро изглеждаше доволен. — Значи Замбендорф клъвна въдицата.

— Така изглежда — съгласи се Ланг, като се отпусна тежко на седалката, на която седеше преди това. — Да съобщим новината на Хенри и на останалите. Това би улеснило всичко.

— Готова ли си да продължим, Шарън? — попита Жиро, като я погледна през прозорчето на шлема си.

— Готова съм.

Тя кимна и изчисти екрана на транслатора. Явно за другите новината на Ланг означаваше нещо, което тя не разбираше. Може би точно затова бяха повикали нея. Е, много важно.

— Нека да продължим, моля — каза Жиро, като включи предавателния си извод във входния канал на транслатора. Шарън провери интерпретацията на екрана и апаратурата предаде талоидския еквивалент със съответната честота и скорост. Талоидите заеха предишните си места, Хенри — в средата. Жиро кимна на Ланг да започва.

— Моите извинения за това, че трябваше да изляза — каза Ланг. — Бях повикан, защото има една много важна новина.

Той направи пауза, докато Шарън провери превръщането на фразите му в талоидски еквиваленти. Макиавели, който изглежда беше главният съветник на Хенри на всички преговори, с жест показа, че талоидите са разбрали. Ланг продължи:

— Претендентът, когото търсите, е открит. Доведохме го в града и го предадохме в ръцете на вашите власти, за да бъде съден по талоидските закони.

Той отново замълча, докато Шарън преструктурира думите му в по-кратки изречения.

— Нашите престъпници все още не са открити. Когато ги открием, те ще бъдат откарани в нашия град отвъд небето и ще бъдат съдени по нашите закони. Така че талоидското правосъдие ще каже думата си, а нашето — своята. Надяваме се, че тези действия ще бъдат приети като доказателство за нашата добра воля.

— Те са го открили! — възкликна Стрейфоч, като слушаше сподавения изговор на лумианското растение. — Открили са Просветителя, който изигра нашите войници.

— Преди да изтече сиянието, ще бъдем свидетели на публична екзекуция — обеща със зловещ тон Ескендером.

— Той се е предал, без да оказва съпротива на нашите власти — отбеляза Морморел. — Може би прибързано сме съдили за тези чужденци, защото такива деяния, за каквито те споменаха, представляват най-необичайна форма на предателство.

В очите на Ескендером изведнъж проблясва нова надежда. Щом лумианският крал е предал самозванеца на властите в Пергасос, тогава може би поведението на кроаксиканската армия наистина е дело на лумианските престъпници. Ако е така, с кого бяха в съюз те — с Клейпур или с Френелеч?

— Как е бил приет самозванецът в града?

В негово отсъствие с държавните работи, се занимаваше Френелеч. Морморел натисна бутона, за да се включи в лумианското растение, и повтори въпроса. След кратка размяна на въпроси и отговори растението предаде, че доколкото лумианските очи в небето са успели да видят, самозванецът е бил арестуван.

— Това не показва ли, че виновникът не е Френелеч? — обърна се Ескендером съм Морморел. — Той едва ли би посрещнал по тоя начин собствения си агент.

Няколко секунди Морморел обмисляше предположението.

— Агент, който никога вече не може да бъде използван — изтъкна той. — Твърде просто може би, ако една такава жертва би доказала невинността на Френелеч в очите на Кроаксия.

— Хм.

Ескендером изглеждаше разочарован.

— Значи отношението към тоя самозванец няма да ни подскаже нищо да съучастничеството на Френелеч или за невинността му.

— Не е сигурно — съгласи се Морморел. Ескендером се навъси, после гневно удари с длан по масата.

— Тогава Създателят ми е свидетел, че ще сваря главата на тоя Просветител в киселина! Нека и Френелеч, и Клейпур да бъдат предупредени за това, все едно кой от двамата стои зад него… и всеки, който би помислил да се съюзява с лумианските престъпници, за да отхвърли короната на Кроаксия.

— Моля за внимание. Полковник Уолис търси посланика Жиро — разнесе се в шлемовете на земните представители.

— Да, полковник — обади се Жиро.

— Предният пост в периметър три е задържал конник талоид, който твърди, че е познат на нашите гости. В списъка ни е записан като Джеймс Бонд. Моля за потвърждение на самоличността му и за вашите инструкции, сър.

— Секунда само, полковник — каза Жиро и се обърна към Зелцман. — Чу ли, Конрад? Предай, моля те, известието на Макиавели.

Зелцман предаде на транслатора, а транслаторът предаде на талоидите. Полковник Уолис пусна образа на новодошлия на комуникационния екран на портативния компютър до транслатора и Хенри потвърди, че талоидът е познат и свой. Жиро нареди на Уолис да пусне Бонд.

След няколко минути Скерилиан беше въведен в кухината от двама лумиански войници. Изглеждаше така, сякаш беше яздил без почивка по целия цът от Пергасос, където, съобщи той на Ескендером и другите, Просветителят се е появил и е бил арестуван от дворцовата стража на Френелеч.

— Това вече го знаем от лумианците — каза Ескендером. — Но кой е той? Можеш ли това да ни кажеш?

— Да, Ваше Величество, той не е непознат за града — отговори Скерилиан. — Не е друг, а твоят избраник Грурк, братът на Тирг, който напусна Кроаксия, за да служи на светския помощник на Черния господар — твоя враг Клейпур.

— Той?! — изрева Ескендером и скочи на крака. — Чуващият гласове, когото смятах да настаня в двореца на Френелеч? Той се е върнал от Картогия като помагач на Клейпур? Той е този, който е насочил магията на лумианците срещу моята армия?

— Същият, Ваше Величество — отговори Скерилиан.

Ескендером ритна настрана стола, на който седеше, и закрачи назад-назад, като през цялото време яростно удряше с юмрук по дланта си и крещеше:

— Предател! Измамник! Такава ли е благодарността, която заслужавам? Това ли е отплатата за моето великодушие? Ааа! Блатар! Ръждата да го тръшне! Редукционната пещ да го погълне! Ще му топя бавно обвивката и ще му окисля очите! Ще го обеся в гората на дърветата с високо напрежение! Ще го сваря в киселина! Морморел, намери слугите и ги накарай веднага да доведат конете ни. Истински спектакъл ще направя за жителите на Пергасос, преди още да е изтекло сиянието!

— Френелеч вече обяви публична екзекуция след една дванадесета сияние — каза Скерилиан.

— Тогава за пръв път с него нямаме разногласия — отсече Ескендером. — Стягайте се веднага и в галоп — към Пергасос! Това е зрелище, което не бих искал да пропусна.

Жиро наблюдаваше с удивление реакцията на Ескендером за това, което му беше казал Бонд. Макиавели и Цезар станаха и Макиавели отиде при вратата и започна да маха на останалите от свитата на Хенри, които чакаха с конете в един от заслоните на транспортьорите.

— Какво, по дяволите, става? — попита Ланг.

— Струва ми се, че си тръгват — отговори слисано Зелцман. — Мисля, че срещата току-що завърши.

— Шарън, разбери какво става — нареди Ланг.

По някакъв начин Шарън успяваше да следи разговора, докато талоидите крачеха назад-назад и ръкомахаха буйно и докато пред вратата се събираха останалите талоиди с механичните коне, а Хенри продължаваше да излива яростта си.

— Връщат се в Падуа — каза тя накрая, като поклащаше смаяно глава. — Говорят за някаква публична екзекуция, която Хенри не иска да пропусне.

— Екзекуция на кого? — попита Зелцман.

— Не съм сигурна, но мисля, че на месията.

— Можем ли да позволим това? — каза Жиро, като гледаше обезпокоено Ланг.

Лицето на Ланг зад прозорчето на шлема остана безучастно.

— Това си е тяхна работа и техни обичаи. Кои сме ние, за да се намесваме?

Настъпи кратка пауза.

— Сигурен ли си, че не искаш да пипнеш Замбендорф? — попита смутено Жиро.

— Знаеш решението ми — отговори Ланг. Конрад Зелцман срещна за миг погледа на Жиро, после се обърна към Шарън.

— Казаха ли точно кога? — попита я той. Шарън погледна на компютъра трансформираното време, за което бяха споменали талоидите.

— След около двадесет часа.