Трите заповеди на Създателя

31

За разлика от популярната представа за високопоставените ръководители на корпорации Каспър Ланг не беше обзет от страстта да трупа състояние и не изпитваше особено силно желание да властва над другите. Възнаграждението от ДЖЕСЕК за неговата служба и мястото, което заемаше в общата йерархия — второ след това на Грегъри Бул — не му даваха основание да се чувства финансово уязвим, психологически или емоционално несигурен или пък особено загрижен за бъдещето си. Това го правеше сравнително неподкупен за конкурентните организации, неподатлив на мнението на опонентите и съвсем мотивирано отдаден на защита на собствените си интереси, които съвпадаха с тези на корпорацията, чиято политика беше да го уверява, че трябва да се чувства точно така. С две думи — качеството, което корпорацията ценеше повече от всичко друго в своите висши ръководители и подхранваше по всевъзможни начини, беше лоялността. След като Замбендорф се беше опитал да попречи на корпорацията да постигне целите, към които беше решила да се насочи, значи Замбендорф вече сам се беше обявил за враг на корпорацията, което автоматически го правеше и враг на Ланг. Личното отношение не се включваше в уравнението, даже и това, че отношението на Ланг към Замбендорф винаги е било повече от хладно. Задължението на Ланг беше да спре Замбендорф, като използва всички средства, с които разполага, в границите на една приемлива цена — а с оглед на последиците от случилото се, такива, каквито бяха, границата на приемливостта на цената беше висока според който и да е критерий.

— Доколкото можем да възстановим събитията, всичко е било един цирк, включващ прелитания на совалката на малка височина, спускане на талоиди с парашут, трикове с оптически изображения и акустика и безброй фойерверки — каза Ланг на Маси в заседателната кабина в апартамента на Лихърни на „Орион“.

Отсреща Лихърни гледаше мрачно в кокалчетата на сключените си пръсти, а срещу Ланг Чарлс Жиро слушаше със стиснати устни, подпрял нос на молитвено събраните си длани. Ланг продължи:

— Падуанската армия се разпадна и се връща към Падуа. Офицерите, с които е разговарял Джеймс Бонд, са казали, че се прибират у дома, за да се срещнат с този месия и да започнат изграждането на Новата ера. Предполагаме, че Замбендорф е решил да повтори представлението в самата Падуа.

Маси потърка носа си и се загледа в масата. Още не можеше да разбере защо са го извикали.

— Е, моето отношение към цялата тая работа с доставянето на оръжие на падуанците и разпалването на конфликт между тях и генуезците беше достатъчно ясно, преди още това да се случи. Не мога сега да се преструвам, че ви съчувствам за провала на плана. Всъщност що се отнася до Замбендорф, този път мога само да му пожелая успех.

— Каквото и да е личното ви мнение, за целите на мисията и за ръководещите я институции на Земята, то не засяга целта на настоящата среща — каза Лихърни.

Тонът му беше необичайно остър. Маси вдигна рамене, но не каза нищо. Лихърни погледна към Ланг и му кимна да продължи.

— Нямаме начин да установим къде крият ландъра — каза Ланг. — Би могъл да бъде навсякъде на площ от стотици хиляди квадратни километра. Така че трябва да приемем, че следващият път, когато ще видим Замбендорф, ще бъде тогава, когато той реши да се появи в Падуа и да докара месията, създаден от него. Дотогава няма да имаме възможност да го срещнем отново.

— Това, което бихме искали да чуем, е вашето професионално мнение, като един от изявените психолози на мисията, за вероятната реакция на Замбендорф на планирания от нас курс на действие — каза Жиро.

Престорената незаинтересованост на Маси нямаше да му помогне. Той вдигна глава и вирна въпросително брадичката си, но продължи да мълчи. Ланг изчака малко, после заговори отново с особен заплашителен тон.

— Както знаем всички, в това съм сигурен, съвременните ракети с насочено действие, използвани от пехотата срещу бронирани обекти и нисколетящи въздушни цели, са доста унищожителни оръжия. Те имат сложна електронна система за разпознаване и проследяване на целта и са прости за овладяване, не изискват специално обучен персонал. Талоидите биха могли да се научат много бързо да боравят с тях.

Ланг разпери леко ръце и остави мисълта си за секунди да увисне във въздуха.

— Ако… ъъъ… ако просто се случи нещо такова да попадне сред оръжията, които доставяме на Хенри, това би било истинска беда за всеки, който реши с ландър да прелети бавно и ниско над града, нали?

Очите на Маси засвяткаха, преди още Ланг да свърши, а брадата му се разтресе от възмущение.

— Какво говориш? Та това е убийство! Не можете… Ланг вдигна ръка да го успокои.

— Хей, не се вълнувай, Джери. Само не се вълнувай. Това го казах хипотетично. Но представи си, ако Замбендорф е убеден, че падуанците наистина имат такива оръжия… Схващаш ли мисълта ми — той е долу с хората си и екипажа на ландъра, който отвлякоха… Какво би направил? Би се върнал и би забравил цялата тая дивотия с отиването в Падуа или би рискувал и би отишъл по дяволите заедно с останалите? Или би направил нещо друго? Как мислиш? За малко настъпи тишина.

— Искаш да правя предсказания ли? — попита предпазливо Маси.

Ланг тръсна глава.

— Не, само мнение. Както каза Чарлс, интересува ни какво мислиш от професионална гледна точка като един от психолозите на мисията. Имаме няколко важни въпроса, който трябва да решим, а малко време, за да го направим. Искаме просто да сме сигурни, че не пропускаме нещо, което би могло да се окаже съществено.

Маси отново се загледа в масата, този път сериозно замислен. Щом търсеха мнението му и държаха на него, може би беше оценил прибързано ситуацията.

— Защо смятате, че Замбендорф ще повярва на подобно нещо? — попита той, като вдигна глава.

— Ще повикаме ландъра по комуникационната мрежа и ще му го кажем — отговори просто Ланг.

— Няма да се обадят — възрази Маси. — Ще откриете местонахождението им.

— Не е сигурно — обади се Жиро. — Биха могли да се обадят чрез релейна станция, спусната някъде по повърхността на Титан, или даже чрез няколко такива станции. Ако решим, можем да засечем местонахождението на станциите, но това няма да ни помогне да открием ландъра.

Маси кимна сдържано, чудеше се какво може да произлезе от това, за което говореха. Сигурно имаше някакъв начин да се използва създадената ситуация, помисли си той. Ланг и другите отдавна трябва да се разбрали истинската цел на НАСО, заради която беше включен в мисията, и не биха допуснали, че впоследствие между него и Замбендорф са възникнали някакви общи интереси. Всички техни планове щяха да бъдат направени въз основа на убеждението — вече погрешно, — че двамата със Замбендорф нямат какво да си кажат. Възможностите бяха интересни. След дълга пауза Ланг каза:

— По всяка вероятност може да му мине през ума, че блъфираме. За човек като Замбендорф това може би е първото нещо, за което ще помисли. От друга страна, международните политически и търговски последици от тази ситуация ще бъдат големи — много големи, както самият Замбендорф твърде добре знае. Кой може да каже какво ще стане, когато теглим чертата. Би ли изложил на риск себе си и останалите? Смята се, че мислиш по същия начин, по който и той, затова НАСО те изпрати тук, нали? Чудесно — искам да знам какво мислиш.

Би ли рискувал Замбендорф? Не, ако не е наясно блъф ли е предупреждението или не — Маси беше сигурен в това. Но сега, разбира се, след невъзможния привидно съюз между Замбендорф и Маси, сключен неотдавна по причини, които директорите от мисията явно бяха неспособни да разберат, Замбендорф нямаше да бъде оставен в неведение по въпроса. Следователно всяко заключение, основано на неговата предполагаема неосведоменост за действителното състояние на нещата по отношение на оръжията на талоидите, щеше да бъде погрешно. Ако Ланг градеше стратегията си върху блъф, Маси имаше възможността да я подкопае из основи.

Маси вдигна поглед и изгледа бавно трите лица от другата страна на масата, които очакваха отговора му.

— Замбендорф може да е мошеник и измамник в известен смисъл и неговата представа за етика може да не съвпада точно с обществения идеал, но в основата си той е справедлив и хуманен. Ако има сериозни съмнения, той няма да рискува.

— Сигурен ли сте? — попита неспокойно Лихърни.

— Не, просто така мисля. За това ме помолихте и това е всичко, което мога да кажа.

— Но вие сте доста уверен — настоя Жиро. Маси се намръщи и за момент сви устни, после изпухтя рязко, и кимна.

— Така е — призна той съвсем искрено. Лихърни премести поглед от Жиро на Ланг, после отново на Жиро й накрая на Маси.

— Тогава, ако никой няма какво да добави, да не ви задържаме повече. Благодаря ви, че ни отделихте от времето си.

— Аз ви благодаря — каза Маси с половин уста.

Лицето му остана безизразно, като стана да си тръгва, но вътре в себе си той се усмихваше широко.

След като Маси напусна, Лихърни въздъхна дълбоко, отпусна се тежко назад и взе пура от кутията на масата. Провря я под носа си и докато вдъхваше аромата на тютюна, погледна с любопитство Ланг.

— Добре, Каспър — каза той. — Би ли ни казал сега какво означаваше тоя номер?

— Съжалявам за театъра, но не исках да ви кажа най-новото, преди да сме разговаряли с Маси — отговори Ланг. — Реакциите ви трябваше да бъдат искрени.

Той замълча за секунда, хвърли бърз поглед на двамата, после обяви:

— Нашите хора от военното разузнаване са почти убедени, колкото и невероятно да звучи, че Маси и Замбендорф сега работят заедно.

На лицето на Жиро се изписа объркване.

— Но ако това е така и ние изпратим предупреждение на Замбендорф, Маси ще му каже, че е блъф.

— Както се очаква да направи — съгласи се Ланг. Изразът на Жиро стана още по-озадачен.

— Добре… каква е ползата от това? — попита той.

— Ще противоречи на останалата информация, която Замбендорф ще получи по другите два канала, засечени от нас. От този капитан от НАСО — Камбъл — към Телма е текла информация като от решето, откакто сме напуснали Земята, а някои от учените се отнасят със симпатия към хуманните идеи на Замбендорф по отношение на талоидите. Смятам по тия два източника да пробутам на Замбендорф информация, според която блъфът, подхвърлен от Маси, е бил просто за да направим запис как се опитваме да предупредим Замбендорф и по този начин да се освободим от отговорността за неговите действия — и че падуанците наистина разполагат с ракетите.

— Замбендорф няма да знае на кое да вярва — каза Лихърни.

Той замълча за секунда, после замислено поклати глава.

— Всъщност и аз самият не съм сигурен, че знам.

— А аз съм напълно съгласен с мнението на Маси, че Замбендорф няма да рискува, ако има някакви съмнения по отношение на истинското положение — каза Ланг.

Той се изсмя сухо, сложи ръцете си на ръба на масата, готвейки се да стане, и се обърна към Жиро:

— Следващото нещо, което трябва да направим, е да слезем долу за нова среща с Хенри. Той безспорно ще побеснее, когато Джеймс Бонд му каже какво се е случило с нахлуването в Генуа, но ако всичко върви добре и Замбендорф се върне, мисля, че няма да имаме проблеми да убедим Хенри, че това е било само инцидент. След седмица всичко ще бъде в ред.