Трите заповеди на Създателя

26

— Ти не можеш да направиш това — каза Маси, като тръсна глава и се обърна нервно между леглата в кабината си в глобус II.

Толкова ядосан Замбендорф не беше го виждал никога.

— Талоидите не са някаква по-низша раса, която трябва даром да върши цялата работа. На Земята са били необходими векове, за да преодолеем последиците от подобно отношение към цели групи от собствения ни вид. Тези времена са отминали. Не можем да се върнем към тях. Това би било катастрофа.

— Всички форми на живот, развили разум и издигнали се над равнището на животното, имат нещо общо помежду си, което при сравнение между тях прави случайните различия в биологичния хардуеър несъществени — каза Върнън Прайс, седнал на едно от долните легла. — Думата „човек“ сега е доста по-широко понятие. То включва цяла еволюционна фаза, не само един вид, който е успял да навлезе в нея.

Те се разполагаха сами в кабината — Греъм Спиърман беше зает в една от лабораториите, а Малкълм Уейд — четвъртият обитател, беше потънал в сложни статистически анализи и корелации на огромно количество безполезни данни, които двамата с Периера настървено бяха събрали от фиктивните екстрасензорни изследвания. Замбендорф, който седеше на един сгъваем стол в тясното пространство до вратата, премести объркано поглед от Маси към Прайс и обратно. По някакъв начин те си бяха втълпили, че той не само е позволил да бъде въвлечен в заговора за превръщане на талоидите в роби, но го е направил и с ентусиазъм, което ги вбесяваше. Вбесен беше и Замбендорф — да го обвинят, че е доброволен съучастник тъкмо в онова, за което най-много се безпокоеше.

— Добре, знам как гледаш на голяма част от хората днес — каза Маси, като ръкомахаше. — Те са израсли в двадесет и първия век, с по-добри възможности за възпитание и образование от когато и да било в историята, а ако са прекалено тъпи, за да се възползват от това, което имат, то не е твой проблем. Те са направили своя избор. Може да не споделям твоите възгледи, но ги разбирам. Той махна с ръка.

— Но да се държат талоидите в преднамерено наложено изостанало състояние е друго. Те никога не са имали възможността да видят нещо по-добро. Те нямат възможност за същия избор. Това е всичко, което имам предвид. Замбендорф примигна и поклати глава.

— Но… — започна той.

— Трябва да ти е ясно, че това е началото на същата политика, с която векове наред е поддържана властта на едно богато малцинство, а масата е оставала долу — каза Върнън Прайс. — Истинското познание е само за елита, останалите са заблуждавани с предразсъдъци, нелепости и надежди за по-доброто утре. Новите технологии и всичко, което може да доведе до истинско масово образование и благополучие, срещат съпротива. Аз знам как си се препитавал досега, но както Джери каза, тия паразити поне са имали избор и би трябвало да могат да преценят кое е по-добро. Но с талоидите всичко би било чиста експлоатация. Ти не можеш да направиш това.

— ЗА БОГА! — избухна изведнъж Замбендорф. В кабината мигновено настъпи тишина. Той кимна доволно.

— Благодаря ви. Вижте, не му ли минава на някого от вас през ума, че аз просто нямам понятие за какво, по дяволите, говорите?

— О, я не ни минавай с тия — не се стърпя Маси. — Това е истинската причина да те изпратят на Титан. Кого смяташ, че будалкаш? Това е ясно.

— И каква е истинската причина да ме изпратят на Титан? — попита Замбендорф, объркан повече от всякога, но въпреки това любопитен.

— Една толкова известна фигура като теб, пред която се прекланят, може силно да повлияе на общественото мнение — каза Прайс. — Ти си лостът на ДЖЕСЕК в политическата машина на Конгреса.

Замбендорф поклати глава и отново погледна към Маси. Маси се понамръщи, но вече не изглеждаше толкова уверен.

— Тъкмо затова нашето общество проявява търпимост към толкова много смехотворни култове и религии, нали? — каза той.

— Защо? — попита Замбендорф.

— Един политик без особени усилия може да вкара в мрежата си множество избиратели, като превъзнася някой гуру, който има десет хиляди ученици с така промити мозъци, че са готови да направят всичко, което им каже — каза Маси.

— Или поне, ако е достатъчно умен, за да не говори неща, които биха могли да ги настроят против него. Така тия приятели, които ръководят сектите, могат да извършат и убийство, без някой да им каже нещо. Фактически бизнесът, в който са те, разменя пакети контролирани гласове и манипулирано обществено съзнание срещу политически услуги и протекция.

Той изгледа изпитателно Замбендорф, сякаш искаше да каже, че няма нужда да се говори за всичко това, после заобиколи леглата, за да си налее кафе от каничката до умивалника.

Върнън Прайс довърши мисълта му:

— За мнозина силно влиятелни хора политическите и икономическите аспекти в домогванията за Титан сигурно играят решаваща роля, което те са знаели много преди мисията да напусне Земята.

Той разпери леко ръце.

— А всички ние знаем, че тези хора, когато им изнася, правят много примамливи предложения.

— Смятате, че през цялото време съм знаел каква е истинската цел на мисията? — попита Замбендорф.

— Ти явно си знаел за Титан много преди повечето от нас да научат — каза Маси.

Той се загледа в ръба на чашата си.

— За какво беше сделката — за неограничено съдействие от страна на информационните средства и недопускане на компетентни материали, за да станеш суперзвездата на века?

В гласа му се долавяше повече разочарование, отколкото презрение.

— Или обратното — заплахи… свършено е с теб, ако откажеш да вървиш с тях…? Но това е било отдавна, било е свързано с една неясна перспектива — преди да напуснем Земята, преди някой да знае това, което сега всички знаем. Единственото, за което те моля, е да видиш цялостно картината и да помислиш за реалните последици.

Замбендорф се хвана за главата и известно време гледа мълчаливо в пода. Накрая изпусна дълга, отегчена въздишка и ги погледна през пръстите си.

— Вижте — каза той. — Имам чувството, че само си хабя усилията, като ви казвам това, но преди да излезем в орбита, не знаех нищо повече от вас за крайната спирка на този кораб. Каквото съм разбрал, съм го разбрал сам и с моите собствени методи. Когато се съгласих да участвам в мисията, смятах, че отиваме на Марс. Вярно, направих обичайното рекламно споразумение, но то ме засягаше дотолкова, доколкото трябваше да участвам в тоя номер на ДЖЕСЕК да организира нещата на Марс — нищо по-сериозно. Не знаех нищо за каквито и да е чужденци или за каквото и да е от това, за което говорите.

Той стана и заобиколи Маси, за да си налее кафе. Маси погледна въпросително Прайс, докато Замбендорф пълнеше чашата си.

Прайс само повдигна безпомощно рамене.

— Странно — подхвърли Маси към Замбендорф. Направи пауза и наклони любопитно главата си на една страна.

— Веднъж и аз да имам чувството, че говориш истината. Ти или си най-съвършеният лъжец, когото някога съм срещал — а аз съм срещал доста, — или става нещо, което не мога да разбера. Иска ми се да вярвам в това, което току-що ни каза.

На Замбендорф изведнъж му омръзна да се чувства като под микроскоп.

— Добре де, защо не повярваш тогава? — сопна се той и се извърна раздразнено настрана. — От какъв зор ще ви лъжа за нещо подобно? Ако искате да знаете, такава сделка ми предложиха едва наскоро. Аз я отхвърлих. Е, това задоволява ли ви?

— Ти си я отхвърлил — повтори Маси, без да успее напълно да прикрие подигравателната нотка, промъкнала се в гласа му.

Замбендорф Отново се обърна към него.

— Отхвърлих я.

Той произнесе думите бавно и натъртено, вирнал брада на инч от лицето на Маси.

— Навярно най-доброто предложение, което си имал някога в живота си, и най-доброто, което някога ще имаш — обади се провлечено Прайс зад тях. — След като това беше целта и след като всички, от които зависи, са на твоя страна… ти си я отхвърлил. И защо ти трябваше да правиш това?

— Моите причини са си мои причини — отвърна Замбендорф. — Какво, по дяволите, ви засяга вас това?

— След като помагаш на хора, които в името на собствените си интереси се опитват да отредят на цяла една раса положение на втора категория същества, а тръбят, че го правят в мое име — засяга ме — отговори рязко Маси.

Замбендорф почервеня.

— За бога, не съм направил нищо, за да им помогна! — извика той. — Аз отхвърлих предложението им. Колко пъти трябва да го кажа? Какво ви става на вас двамата?

— Защо трябваше да го отхвърляш? — попита отново Маси.

— Какво е това! Отказвам да бъда подложен на такъв кръстосан разпит.

— Ха!… Точно както предполагах — изсумтя Маси.

— Преструва се — измърмори Прайс. — Трябва да се преструва. Затънал е с тях до шията.

— Не ви ли минава през ума, че цялата тази трогателна хуманна загриженост за братята по разум не е само ваш монопол — побесня Замбендорф. — Ако искате да знаете, отхвърлих предложението поради простата причина, че не ми е все едно какво ще стане с талоидите така, както и на вас, даже може би и повече. Това разбирате ли го? Достатъчно просто е, за да го проумеят тъпите ви глави.

Той изгледа сърдито Маси, после стрелна и Прайс. Когато отново заговори, гласът му трепереше от вълнение.

— Аз навярно ги познавам по-добре от който и да е друг от мисията. Не бях ли аз този, който размени първата смислена информация с тях? Не продължиха ли да идват при мен, за да потвърдя едно или друго даже когато многократно им беше казано, че Жиро и тия крачещи учебници по поведение, която той нарича свои помощници, са официалните говори: тели на мисията?… Не ме питайте как, но аз разбирам света на талоидите, който се крие зад думите на екрана, и тези неподвижни метални лица.

Замбендорф се поуспокои малко.

— Знаете ли, наистина става дума за свят — не за свят, до който непосредствено можем да се докоснем, не даже и такъв, който можем да доловим, може би… но той съществува — толкова жив, богат и пъстър, когато се възприема със сетивата на талоидите, колкото е за нас Земята. Мога да го почувствам, когато разговарям с тях.

Двамата го слушаха мълчаливо, а той продължи сдържано:

— Талоидите също знаят това. Ето защо ми се доверяват. Доверяват ми се, за да им разкажа за световете, които се простират над тяхното небе и за новите светове на познанието, които лежат над облаците, засенчващи сегашните им хоризонти. Доверяват ми се, за да им покажа пътищата, по които могат да открият и да изследват тези светове. Това е много повече от онова, което всички тия глупаци на Земята — някога се искали от мен или са смятали, че мога да направя за тях.

Лицето му доби презрително изражение.

— И вие мислите, че ще разменя това за нещо, което шайка тъпоумни директори и бюрократи биха могли да ми предложат — хора, които никога през живота си не са имали една вдъхновена мисъл или представа какво е това?

Замбендорф впери поглед в Маси и Прайс и поклати глава.

— Не, не ми проповядвайте за значението на думата „човек“, за маловажността на случайните различия в биологичния хардуер и други подобни глупости. Защото и на двамата бих могъл да ви изнеса цяла лекция по този въпрос.

В кабината за дълго настъпи тишина. Маси допи кафето си и погледна Прайс с въпросително вдигнати вежди. Прайс изглеждаше смутен и не каза нищо.

— Май… май ти дължим извинение — промърмори Маси.

Замбендорф тръсна глава, явно не желаеше да се говори повече за това. После погледна с любопитство Маси.

— Още не си ми обяснил какво те накара да мислиш, че съм приел такава сделка — каза той.

Маси отново погледна Прайс. Прайс направи гримаса и повдигна рамене.

— Мисля, че има право да знае — каза той.

Замбендорф сви вежди в недоумение. Маси пое дълбоко въздух, задържа го секунда-две, после го изпусна отведнъж и кимна в знак на съгласие.

— Пусни го, Върнън.

После се обърна към Замбендорф.

— Излишно е да ти казвам, че това, което ще видиш, не е предназначено за широката публика. Не знам дали ти е известно, че новините от Земята се цензурират, преди да бъдат разпространени на „Орион“. Фактически голяма част от това, което идва от Земята, тук не се показва. Това все пак беше предвидено още преди да напуснем Земята, и беше направено необходимото да разполагам със самостоятелен канал, свързан пряко с НАСО.

Замбендорф наблюдаваше как Прайс отключи един вграден в стената шкаф и извади малка метална каса, която пък се оказа пълна с видеокасети. Прайс избра една от касетите и отиде да я постави в терминала, като същевременно го изключи от вътрешната линия. Явно това, което беше записано на касетите, беше прекалено деликатно за да бъде поверено на корабната информационна банка. Замбендорф погледна озадачено Маси.

— Ако и на теб ти е било казано, че отиваме на Марс, защо ще тръгне някой да ти осигурява самостоятелна информационна линия? — попита той. — Защо се е смятало, че ще имаш нужда от такава?

Маси се усмихна леко.

— Не знаех за съществуването й, докато едно предварително приготвено съобщение от информационната банка не ми разкри това едва след като напуснахме Земята. Струва ми се, че ти не си единственият, който разбира за какво всъщност е тук едва след като е потеглил.

— Искаш да кажеш, че не си изпратен да контролираш екстрасензорните експерименти на Марс? — попита Замбендорф изненадан.

— Толкова, колкото си изпратен и ти да ги провеждаш.

— Тогава… за какво си изпратен?

— Подозирам, че едва сега започваме да разбираме.

Екранът на терминала оживя и на него се появи мъж със зачервено лице на гном, над което стърчеше бяла, ниско остригана коса, който говореше нещо, но не се чуваше, тъй като звукът още не беше включен. Замбендорф се взря напрегнато за момент, после каза:

— Това не е ли Конлън от НАСО? — Маси вдигна учудено вежди.

— Познаваш ли го?

— Знам го по физиономия.

— Откъде?

— Това ми е работата, да знам много неща.

Изображението на екрана се смени с картина от Сатурн с думите МИСИЯТА НА ТИТАН, изписани с големи букви до сиглите на Джи Си Ен, след това се видя „Орион“ на фона на част от диска на Титан. Явно гледаха запис на редовна информационна емисия от Земята. Чу се женски глас, когато Прайс включи звука, и картината отново се смени, като този път се появи хаосът от машинарии и купищата железария в района непосредствено до база Генуа.

— … каза, че има някаква възможност за спасяване на нещо годно от останките на загиналата чужда цивилизация, открита на Титан, но по-голямата част трябва да се смята за пълен боклук. Във всеки случай разходите на Земята за евентуална мащабна операция за прочистване ще бъдат по-големи, отколкото възможните облаги.

Появи се красива, елегантно облечена жена с кестенява коса, може би някъде около средата на четиридесетте, която седеше зад едно бюро с лице към камерата. Тя се усмихна на зрителите, докато обръщаше листа пред себе си.

— Разочарование, боя се, за тези, които се надяваха на нова промишлена революция, способна да промени живота на всички нас тук, на Земята. Но казват, че това все още е най голямото сметище в познатата ни вселена. Така че кой знае — може да се окаже, че това е добра новина за вас, които търгувате със старо желязо. По-добре започвайте да правите отстъпки от цените! Ще ви се наложи обаче да монтирате допълнителен резервоар на камионетките си.

Замбендорф извърна слисано лице към Маси и поклати невярващо глава. Маси му направи знак да гледа.

Говорителката хвърли бърз поглед на следващия лист.

— Още подробности за талоидите — човекоподобните движещи се експлоатационни роботи, които грабнаха въображението на хората. Те възприемат сложни образи, съставени от електронно усилени оптически вълни, с други думи — обикновената видима светлина, само че многократно усилена, и инфрачервени вълни или топлина, според един професор от Масачузетския технологичен институт, който проучва съобщенията от „Орион“. Гърмящите змии и някои други видове земни змии очевидно си служат с подобна система, но не така чувствителна както при талоидите. Само след няколко минути ще разговаряме с професор Мортън Гласнър, за да научим повече за това…

— Друг въпрос, който мнозина задават, е могат ли талоидите да мислят?

Лицето на жената изчезна и се появиха двама американски войници в скафандри, застанали пред един талоид. Въпреки че картината беше от база Генуа, на фона не се виждаше нищо от града, а само бъркотия от изоставени машини. Картината създаваше впечатление, че талоидът току-що се е появил от някаква джунгла, която обитава. Единият от войниците подаваше нещо и когато талоидът посягаше, го дръпваше обратно, сякаш дразнеше голяма метална мечка, а вторият се хилеше през прозорчето на шлема си. Замбендорф се запита от колко ли часа записи е подбран точно този откъс.

— Не можем да отречем факта, че те са изключителни машини — продължи гласът на говорителката. — Но не би ли могло да се очаква да открием поне някаква съобразителност в машините, оставени от една чужда цивилизация, за която повечето от нашите учени са убедени, че е била в състояние да извърши междузвезден полет? Всичко зависи от това, какво разбирате под „мислене“, казва известният философ и социолог Джонатан Гудмей в статията си в последния брой на „Платон“. Ако имате предвид способността да се възприема и преработва информация и на основата на тази информация да се създават самоусъвършенстващи се правила за решаване на проблеми, тогава отговорът е: да, талоидите могат да правят това. Но това могат да го правят и така наречените „умни“ машини в един съвременен автомобилен завод, компютърът за редактиране и транскрибиране или която и да е достатъчно вещо направена обучаваща шахматна програма. Според д-р Гудмей разликата е въпрос на степен, а не на нещо фундаментално. Но ако под „мислене“ разбирате способността да се използва въображение, да се твори, да има стремеж към велики дела, да се възприема светът емоционално обагрен и всички останали неща, считани за даденост, когато думата се отнася за хората, тогава отговорът е: в никакъв случай. Хората могат да дадат конкретна форма на някои аспекти от собственото си мислене и да ги проектират върху талоидите по същия начин, по който детето може да убеди себе си, че компютърът, с който разговаря у дома, наистина е жив и разбира какво му казва то.

Преди Замбендорф да може да се съвземе от шока за това, което чуваше, картината се смени, за да покаже как самият той и Озмънд Периера вървят по един коридор в „Орион“ и изчезват зад една врата. Не можеше да си спомни кога е снимано това — би могло да е по всяко време на пътуването. Коментарът продължи:

— Друга личност, която отделя доста време в търсене на отговор на този въпрос, е Карл Замбендорф, когото виждате тук с Озмънд Периера, ръководителя на парапсихологичните експерименти на „Орион“.

Замбендорф се задави с глътката кафе, която току-що беше отпил. Екранът го показа явно как обсъжда експерименталните процедури и как кима на Периера, който държеше някаква таблица пред пулт с проблясващи светлини и компютърна конзола. Гласът продължи:

— След насърчителните резултати от експериментите за определяне на ефективността на есктрасензорните връзки извън земната среда, проведени по време на пътуването й при пристигането на Титан, австрийският медиум и други специалисти от мисията са изследвали възможността за проучване на наличието на някаква психика при талоидите с помощта на така наречените психодинамични симпатически резонанси, което е равнозначно на разчитане на съзнанието.

Сега Замбендорф беше показан с множество жици и електроди, прикрепени по челото и слепоочията му, втренчил поглед с израз на дълбока концентрация в покритата с полици за апаратура стена. Това беше стар запис от първите седмици на пътуването. Ставаше дума за един номер, който беше направил, за да демонстрира способността си да промени данните на един масов спектрометър, като влияе на магнитното му поле със силата на съзнанието си. Всъщност Телма просто беше ритнала крака на масата, върху която беше поставено записващото устройство и предизвика изкривяване на линията в момент, когато вниманието на всички беше отправено към Замбендорф. После на екрана се появи талоид, заобиколен от електронна апаратура и рекордери, които Замбендорф разпозна част от устройството на Дейв Крукс за улавяне на речта и лицевите движения на талоидите при първата среща в пустинята. Месеци разделяха двата епизода, но последователното им телевизионно представяне създаваше впечатление, че са тясно свързани действия от един-единствен процес.

— Това е безумие! — запротестира Замбендорф. — Никога не съм се опитвал да разчитам съзнанието на талоидите.

Коментарът продължи:

— Предварителните резултати обаче бяха отрицателни. Замбендорф не успя да открие каквато и да е следа от енергийните характеристики, присъщи на мисловната дейност, която в определена степен, според собствените му думи, той без затруднение долавя при някои по-висши животни, такива като приматите, китовете и някои породи маймуни, кучета и котки.

— Лъжи! Лъжи! Лъжи! — изкрещя Замбендорф. — Не съм казвал подобно нещо. Те са по-интелигентни от тая глупачка!

— Но учените на Титан още не смятат да се предават. Според д-р Периера може би трябва да се разработи съвсем нова техника за улавяне на холоптронния разум. Въпреки всичко, дори и сегашните резултати да се потвърдят и да се окаже, че на Титан не съществува разум, Замбендорф смята, че е възможно да се направи връзка между човешкото съзнание и сензорните системи на талоидите и те да бъдат използвани като свободно движещи се средства с дистанционно управление.

Говорителката отпусна листа и като се усмихна отново, заключи от екрана:

— Не е ли чудесно — изпращате своя собствен талоид, където си поискате, и наблюдавате света през неговите очи. Може би един ден това ще стане обичайният начин за изследване на повърхността на Титан, без да е необходим скафандър… а може би и на други места. Кой знае? Каквото и да стане, сигурна съм, че ни очакват още по-вълнуващи събития.

Тя остави листа настрана.

— А сега от Титан да се прехвърлим в Сидней, където един млад човек на име Клайв Дръмонд се кани да… Прайс спря записа.

— Има още — каза Маси. — Но мисля, че схвана главното.

Замбендорф объркано гледаше, празния екран.

— Откога се прави това? — прошепна той.

— От около три седмици — отговори му Маси. Дотогава информационните средства не бяха развивали така систематично темата за същността на талоидите.

— Така че няма съмнение, че е преднамерено?

— Никакво.

— А този Конлън от НАСО и който и да е от тия, с които работи? — попита Замбендорф. — Щом имаш пряка връзка, те трябва да знаят, че това, което се поднася на публиката, е боклук. Сигурно си им казал… Не могат ли да направят нещо?

— Опитват се — каза Маси, после сви рамене. — Ти знаеш как става.

Замбендорф поклати глава.

— Лихърни, Ланг, — всички те… те са знаели. Даже когато правеха предложенията, те са знаели, че нещата се изопачават. Въпреки че без съмнение рано или късно щях да разбера.

— Може би са били сигурни, че ще успеят да те накарат да се примириш, ако просто ти предложат нещо достатъчно приемливо — каза Прайс. — Това е напълно в техния стил.

— Съвпада с начина им на мислене — съгласи се Маси. Замбендорф бавно закрачи между двете редици легла и се обърна, като стигна отсрещната стена.

— И така, какво значи всичко това? — попита той. — Какво се крие зад него? Имате ли някаква хипотеза?

— Е, не мисля, че това е нещо кой знае колко ново — отговори Маси. — Но първата стъпка за превръщането на една държава в колония, която да бъде експлоатирана, винаги е била дехуманизирането на населението й в очите на собствените граждани и…

Сигналът на персоналния комуникатор на Замбендорф го прекъсна.

— Извинете ме — каза Замбендорф, като извади апарата от джоба си и го включи.

На миниатюрния екран се появи лицето на Ото Абакоян, който се обаждаше от помещенията на екипа.

— Да, Ото — отзова се Замбендорф.

Тази фраза означаваше, че не е сам.

— Може ли за минута?

— Говори.

— Хм, знаеш ли къде е Джо? Трябва да говоря с него.

— Боя се, че не.

— Нямаш ли представа къде може да е отишъл?

— Не, съжалявам.

— По дяволите. Лошо, а? Прати го тук, ако го видиш. Трябва да говорим с него. Така става ли?

— Ако го видя, ще го пратя.

— Добре.

Замбендорф се намръщи за секунда. Абакоян не се интересуваше къде се намира Джо Фелбърг. Репликите му бяха построени според един магически код, в който формата на всяка фраза — въпросителна или изявителна — заедно с първата буква, придобиваха азбучен характер. Това, което Замбендорф разчете, беше КМЛТ СПШН и означаваше „Камелот. Спешно.“ Абакоян му казваше, че по линията се е получило нещо от Артур, което не търпи забавяне. Маси и Прайс се спогледаха многозначително. Те също бяха магове.

Замбендорф изгледа единия, после другия и прехапа устната си в колебание. Бяха ли вече двамата с Маси на еднакви позиции? Сега, когато Маси му се беше доверил, той дължеше ли му същото? Инстинктът му го подтикваше да заздрави съюза, но житейският му опит го караше да бъде предпазлив.

После забеляза, че същият въпрос е изписан и на лицето на Маси. Различията между тях бяха дреболия в сравнение с нещата, които вече ги свързваха. Замбендорф трябваше да даде някакъв осезаем знак, че чувства същото. Той погледна към екрана на комуникатора в ръката си.

— Аз съм с Джери Маси и Върнън Прайс — каза той. — Случиха се много неща, дълго е да ти разказвам сега. Но можеш да говориш открито, Ото. Екипът ни току-що се увеличи с двама души.

Изненадата по лицето на Абакоян се задържа само за част от секундата. Беше свикнал да се приспособява към всяка ситуация бързо и без да задава въпроси.

— Обадиха се Артур и Галилео — каза той. — Лоши новини, наистина лоши новини. Маси зяпна невярващо.

— Артур, талоидът? Но как? Къде си…

— О, ние също имаме самостоятелна комуникационна линия, за която ти не знаеш — отвърна му Замбендорф. После погледна отново към екрана.

— Какво се е случило, Ото?

— Тези фанатизирани фундаменталисти от хълмовете, с които войниците на Артур винаги имат главоболия — отговори Абакоян.

— Друидите. Да, и какво?

— Унищожили са цял генуезки патрул, а после са избили и една по-голяма войскова част, изпратена след тях — каза Абакоян. — Меко казано, Артур е доста разтревожен.

Замбендорф изглеждаше озадачен.

— Това е ужасно, Ото, и аз, разбира се, им съчувствам… Но защо да е толкова сериозна новината? С какво ни засяга нас?

— Заради начина, по който е станало — отговори Абакоян. — Направили са го със земни оръжия. Някой е започнал да доставя земни оръжия на Хенри и падуанците, а падуанците ги препращат на друидите, за да предизвикват безредици в Генуа. Артур казва, че няма повече нужда от обещания и приказки. Иска нещо, с което да се защити. Ако не можем да му помогнем, ще приеме сделката, която му пробутват Жиро и неговата шайка.