Трите заповеди на Създателя

37

Атмосферата на свиканото по спешност заседание в директорската зала на сградата на НАСО във Вашингтон беше напрегната. Самюъл Дълани, президентът на НАСО, седеше в средата на дългата полирана махагонова маса, от едната му страна бяха Уолтър Конлън и Уорън Тейлър от Северноамериканския отдел, а от другата — двама европейски представители. Срещу тях седяха Бъртън Рамелсън и Грегъри Бул от ДЖЕСЕК, Робърт Феърли — племенникът на Рамелсън от Нюйоркската търговска банка — филиал на ДЖЕСЕК, и двама консултанти, които бяха участвали в преговорите за финансирането на мисията на „Орион“. Филип Бърнис, държавният секретар на САЩ, и Джулиъс Горш от неговия екип се бяха скупчили в единия край на масата заедно с Кевин Уейли, сътрудника на президента, и един съветник по международните връзки от европейския парламент.

Уолтър Конлън взе листа хартия — едно от най-изобличителните му доказателства, копия, от което вече беше раздал, и заби пръста си в него. Беше копие от документ с невярно съдържание, направен от Каспър Ланг заради Телма. Но Джеролд Маси не знаеше това, когато се обади спешно от „Орион“, не го знаеше и Конлън.

— Тук е написано черно на бяло, точка пета — „противовъздушна ракета с малък обсег, насочено действие, на въоръжение в пехотата. Модел ИЛААМ–27/Ф, образец 4 «Банши». Количество — 24“. А в точки шеста и седма се искат дванадесет халосни глави, използвани обикновено при учения, и дванадесет бойни.

Конлън отпусна листа и изгледа предизвикателно присъстващите.

— Какво по-ясно от това? Тези оръжия са доставени на падуанците по време, когато достатъчно добре се е знаело, че хората разполагат с един отвлечен ландър и вероятно ще се появят в същия този район, в който се намират оръжията. За последиците е излишно да говорим. Това не е нищо друго освен предумишлен опит за убийство. Бул погледна към Бърнис.

— Такова нещо не може да се направи, без да е съгласувано с Дан Лихърни — подчерта той. — Какво, за бога, го е прихванало? Аз не мога да позволя името на ДЖЕСЕК да бъде свързано с подобно нещо, ако някога то стане публично достояние.

С други думи, формално мисията беше под политическо ръководство и хората от корпорацията вече си подготвяха спасителните лодки.

Бърнис поклати глава.

— Не мога да обясня, Грег. Това надхвърля всякакви указания. Не знам какво, по дяволите, става там.

— Вие, ъъъ… вие още не сте ни казали как се сдобихте с този документ — каза Робърт Феърли, като се надяваше да намали напрежението с отклоняване от основния въпрос.

— Как съм се сдобил няма никакво значение — отвърна кратко Конлън. — Това е копие от описа на товара на една от совалките, изпратена от „Орион“ в база Падуа. Защо трябва да снабдяваме талоидите с оръжия, за да могат по-успешно да се избиват помежду си, само по себе си е достатъчно сериозен въпрос, но единственото предназначение специално на тези, за които току-що споменах, е да убиват хора — наши хора.

Дълани, шефът на НАСО, опря за секунди кокалчето на показалеца върху устните си, изправи се на стола си, после се отпусна назад, изгледа останалите и поклати критично глава.

— Мислех, че просто оказваме символична подкрепа на ръководителя на една малка страна, която има проблеми с бунтовници.

Той поклати отново глава и посочи листа, който Конлън още държеше в ръка.

— Но това… Това е достатъчно да се почне война! Искам да кажа на какво, по дяволите, си играят нашите хора там? Аз не мога да позволя НАСО да бъде дори и заподозряна, че си затваря очите пред такива неща. Нашето участие се изразява в това да осигурим полета на „Орион“ до Сатурн и обратно и да участваме в научноизследователските програми, с които сме обвързани. Ние не носим отговорност за дипломатическата и икономическата политика на мисията и аз не мога да обещая, че като служебно лице или в публично изявление ще застана в тяхна подкрепа.

Искаше да каже, че ако в случая не подкрепи Конлън, то той щеше да изнесе всичко в средствата за информация и щеше да последва истински ад.

Единият от европейските представители на НАСО до Дълани кимна:

— Това ще бъде и нашата позиция.

— Но каква политика се опитват да водят хората на Лихърни? — попита другият европеец. — От това, което Конлън каза, излиза, че те са въоръжили талоидите за мащабна военна агресия. Това не е символична помощ. Това определено е политика на силата — намеса в чужди работи. Кой е позволил подобно нещо?

— Има ли значение? — обади се Джулиъс Горш. — Така или иначе са провалили всичко.

— Има значение дотолкова, доколкото името на нашето правителство ще бъде свързано със следващата дивотия, която биха могли да направят — отговори хладно европеецът.

Бърнис разпери ръце.

— На знам. Може би напрежението да оглавяваш една толкова голяма мисия за толкова дълго време и толкова далече от Земята е много по-голямо, отколкото можем да си представим — каза той. — Но мога да ви уверя, джентълмени, че събитията, за които стана дума, нямат нищо общо с политиката на правителството на Съединените щати. Те или са резултат от някакво своеволие на състава, натоварен да осъществява изпълнителската власт на Титан, или от погрешно тълкуване на нашите инструкции. Не е нужно да обяснявам, че незабавно ще започнем разследване на случая.

Лъжи, помисли си Бъртън Рамелсън, докато слушаше. Много добре знаеше каква е политиката и даде мълчаливото си съгласие, както го дадохме и останалите тук.

Както обикновено в очакване на евентуално кръвопускане всеки тайно точеше секирата и същевременно пробваше гумените си ръкавици, за да покаже по-късно напълно чистички ръцете си. Но Рамелсън още не беше толкова паникьосан, че да забрави за размера на залога. Той се питаше дали все още няма начин да се поправи стореното и нещата да продължат своя ход. Ако имаше начин, за него най-изгодно щеше да бъде ръководството на „Орион“ да бъде оправдано и реномето му да бъде запазено, защото каквато и грешка да бяха допуснали с този план да наложат земно влияние, като подпомогнат падуанците — а Рамелсън подозираше, че зад това се крие много повече — всички те бяха лоялни и способни и нямаше да е лесно да бъдат заменени. На Рамелсън му трябваше време да събере факти за това, какво наистина се е случило на Титан, и не му се щеше да се обвързва с прибързана оценка. Отговорът му засега щеше да бъде неутрален, но обстоятелствата не биха позволили повече гафове. Още една погрешна стъпка в действията спрямо падуанците би била достатъчна да го доведе до извода, че екипът на Лихърни се е провалил окончателно и да предприеме някакви действия, които най-добре биха защитили собствените му интереси и биха запазили репутацията му незасегната.

Избистрил мислите си по въпроса, той започна:

— Трябва да се съглася, че на пръв поглед това са тревожни изявления. Но те, след всичко казано, си остават изявления и нищо повече. Преди да сме хукнали на лов за вещици, искам да предложа следното…

В този момент от председателския пулт на масата пред Дълани се разнесе сигнал.

— Извинявай, Бъртън — каза Дълани. — Обаждания по принцип не се допускат, освен ако не е нещо спешно. Трябва да се обадя.

Той погледна надолу и натисна един бутон под равнището на масата.

— Да, Боб?

— Съжалявам, че ви прекъсвам, Сам, но току-що получихме от Титан нещо, което мисля, че ще искаш да чуеш, тъй като е свързано със срещата ви. От генерал Ванц е, предаде го преди десетина минути неговият офицер за връзка.

— Какво е то, Боб? — попита Дълани. Той усили звука и останалите се наведоха напред, за да слушат.

— В Падуа е имало някаква страхотна бъркотия, която е завършила с това, че Хенри и около двеста други талоиди така са побеснели, че в галоп са се втурнали с голи ръце да унищожат нашата база. Никой от кораба досега не е виждал такова нещо.

— Господи, това е ужасно! — възкликна Дълани. — Какво е станало с тях?

— О, те са добре — отговори гласът на Боб. — Нашите приятели са ги засекли с разузнавателната апаратура и са се измели. Базата е евакуирана — персоналът, имам предвид, иначе изглежда са оставили след себе си доста техника. Трябва да е било голяма паника.

— Кой беше ръководител там долу? — попита Дълани разтревожен.

— Каспър Ланг и Жиро. Те са се измъкнали с един военен ландър заедно с последните от лагера, но още не бяха се върнали на „Орион“, когато се предаваше съобщението. Явно не им е било до приказки, така че никой не знае какво точно се е случило. Очакваме допълнителна информация.

Дълани се намръщи за секунда.

— Ако са ги изритали от Падуа и там вече нямаме и база, това означава, че цялата падуанска програма просто се е разпукала по шевовете.

— Знам, затова реших, че трябва да ти съобщя това каза Боб.

— Нещо друго?

— Засега не. Да ти се обадя ли пак, като получим следващия бюлетин?

— Да, обади се. Благодари ти, Боб. Ще се чуем по-късно. Дълани прекъсна връзката и огледа вцепенените лица около масата.

— Е, мисля, че всички чухте. Този път изглежда наистина са оплели конците. Да изчакаме да видим какво ще стане… Погледът му се върна на Рамелсън.

— Както и да е, докъде бяхме стигнали? Мисля, че тъкмо се готвеше да кажеш нещо, Бъртън.

Рамелсън изпусна дълга, изпълнена с разкаяние въздишка.

— Съгласен съм с Фил — каза той. — Най-уместно е да отдадем всичко на психологическо разстройство сред ръководителите на мисията, причинено от комбинираното въздействие на силния стрес, прекалено голямата отговорност и напълно непредвидимото влияние на далечната извънземна среда. Наложително е положението незабавно да бъде променено, преди да сме изпаднали в друга беда. Така че моите предположения са следните…