Човекът сянка

17

Пълната или кратката версия искаш?

Алън отваря папката, в която се съдържа докладът от аутопсията.

— Кратката, моля.

— Ето основното. Убиецът или убийците са я изнасилили — преди и след смъртта ѝ. Той или те са я отворили с остър нож, преди да умре, като повечето от нараняванията не са били смъртоносни.

Мъчения. Кимам му да продължи.

— Причината за смъртта е кръвозагуба. Кървила е заради нараняване на югуларната вена. — Алън поглежда към една от страниците в папката. — След като е умряла и те са приключили със забавленията си, са я отворили. Премахнали са органите ѝ и са ги сложили в торби, които са оставили до трупа. — Поглежда ме. — Всички органи са налице с изключение на черния дроб.

— Вероятно са го взели със себе си — казва Джеймс и нарушава налегналата тишина. — Или са го изяли. — Прикривам потреса си от тези му думи. Сигурна съм, че е прав.

— Прегледът на раните показа, че са нанесени със скалпел. Съдебният лекар е на мнение, че премахването на органите е направено от професионалист. Не само че е оперирал, но е знаел къде се намира всеки орган и как да го отстрани, без да засегне нещо друго. Не само са отделили тънките и дебелите черва, но също така са ги разделили на съставните им части — три на тънките и четири на дебелите.

Обмислям за момент тази нова информация.

— Случайно той… извинете, те да са направили дисекция на някой друг орган по подобен начин?

Алън преглежда папката и поклаща глава.

— Не. — Поглежда ме. — Просто са се фукали.

— Това е добре — отвръщам сурово аз.

Лио ме поглежда потресен.

— В какъв смисъл е добре?

Алън се обръща към него и му отговаря на въпроса вместо мен:

— Имаме шанс да хванем тези типове само ако допускат грешки. Щом се фукат, значи самият акт не им е достатъчен. Желаят да привлекат нашето внимание. Това означава, че няма да са толкова внимателни колкото трябва да бъдат. Или могат да бъдат. По този начин ще допускат повече грешки.

— С прости думи, дете — подхваща Кали, — това означава, че са още по-големи откачалки от обикновените. Това увеличава шансовете им да се подхлъзнат.

— Чатнах. — Въпреки отговора си Лио изглежда малко обезпокоен. Разбирам го. Да гледаш на дисекция на човешки органи, направена от двама психопати, като на нещо хубаво, не е най-разумното нещо на света. Вероятно се чуди дали въобще да се опитва да ни разбере.

Алън продължава:

— След като са премахнали органите, са оставили коремната кухина отворена и са завързали Бони за трупа. — Затваря папката. — Не са намерени семенни течности. Има следи от латекс във вагината ѝ.

Използвали са ръкавици, за да не оставят ДНК.

— Няма нищо друго. Няма косми или отпечатъци върху или в тялото. Това е.

— Къде се намираме тогава?

Джеймс свива рамене.

— Виж останалата част от картината. Няма никакви случайни рани. Оперирали са с ясната идея какво точно правят, когато е дошло времето да я отворят. Възможно е единият от тях да има медицинско образование. Мисля, че е много вероятно.

— Или просто са хора с голяма практика — измърморва Кали.

— Какво друго знаем? — поглеждам всеки един от присъстващите. Алън вади бележник и химикал. Това е част от рутината ни. Готов е да запише всяка мисъл или предположение.

— Знаем, че двамата са мъже, бели — съобщава Кали. — Единият е около метър и осемдесет и пет, а другият около метър и осемдесет. Във форма са.

Алън подема щафетата:

— Също така са внимателни. Разбират добре, че могат да оставят доста следи, и са изключително прецизни. Няма косми, кожа или семенна течност.

— Не са толкова умни, за колкото се мислят — отбелязвам аз. — Разполагаме с отпечатъците по леглото. Също така установихме, че са двама.

— Е, точно това е проблемът, нали? — отвръща Алън с огорчен глас. — Ако наистина разбират, че могат да оставят следи, то значи чудесно разбират, че това винаги се случва някак си.

Алън има предвид „Принципа на Локард“. Локард се смята за бащата на съвременната криминология и всички знаем какво гласи принципът му: Когато два обекта влязат в контакт, винаги има размяна на материал от единия към другия. Този материал може да е в изключително малки или големи количества, да е труден за намиране, но винаги го има и задължение на разследващия екип е да събере всичкия този материал, независимо в колко малко количество е той, и да докаже размяната.

Нашите убийци са били внимателни. Липсата на семенна течност е достатъчно доказателство за това. То показва контрол. С появата на криминалните книги, телевизионните шоута и СПИН изнасилвачите започнаха да използват презервативи, да. Но не много често. Изнасилването е проява на сексуално надмощие и посегателство. Изнасилвачите се опияняват от силата, която това усещане им дава. Кондомите пречат както на посегателството, така и на усещането. Джак-младши и компания са ги използвали.

— Знаем, че не са перфектни — казва Джеймс. — Имат една слабост — фукат се и искат да ни дразнят. Рискът, който поемат, е много по-висок и има голяма вероятност да се прецакат във всеки един момент.

— Така е. Какво друго?

— Поне единият от двамата е технически грамотен — произнася се Лио. — Имам предвид, че в днешно време не е точно ракетна наука да монтираш видео, но си има някои тънкости, които виждам, че са използвани. Неща, които не всеки, който чати на компютър, знае.

— Нашето предположение е, че са от Лос Анджелис, нали? — пита Кали.

Свивам рамене.

— Засега ще приемем, че е така. Но не можем да бъдем сигурни. Познаваме типа на жертвите им. Те ни показват какъв е планът им — смятат да тръгнат след други жени като Ани. — Обръщам се към Лио. — Как я нарекоха в писмото?

— Съвременна курва на информационната супермагистрала.

— Какво ще кажеш за това? За каква бройка точно говорим?

Лио се намръщва на въпроса.

— Хиляди, ако погледнем на САЩ като цяло. Може би хиляда, ако стесним само до Калифорния. Но това не е единственият проблем. Помисли за следното: всяка момиче със собствен сайт е потенциален независим изпълнител. Докато някои са спонсорирани от чадъра на една компания, много от тях са като твоята приятелка. Те си създават, поддържат и управляват свой собствен уебсайт. Това е бизнес от един човек, който е и единствен служител. Не съществува търговска камара за такива като тях. Те са в най-различни списъци, но никой от тях не участва в някакъв работнически синдикат.

Това май са доста лоши новини. Нещо ми хрумва.

— Съгласна съм с теб, но какво ще кажеш, ако погледнем нещата от следния ъгъл: вместо да търсим сред всички в тази индустрия, нека помислим за местата, на които убийците са намерили Ани. Каза, че има списъци с подобни сайтове, нали?

Лио кима.

— Струва ми се малко вероятно да е на всеки един от тях — продължавам аз. — Ще потърсим онези, в които фигурира, и след това ще стесним потенциалните си жертви до жените от тях.

Лио отново поклаща глава, но този път не е съгласен.

— Не е толкова просто. Ами ако са я намерили чрез търсачка? Каква дума или фраза са използвали, за да го сторят? Също така повечето собственици на сайтове като нея създават свои „фийдър сайтове“. Малки, безплатни сайтове с рекламни снимки и линк към основния им сайт. Нещо от рода на „опитайте стоката и ако ви хареса, елате в магазина“. Възможно е да са попаднали на някой от тези фийдъри.

— Да не забравяме факта, че е възможно да са я намерили чрез теб, Смоуки. — Кали изрича неохотно тези думи. Поглеждам я и ѝ показвам, че съм съгласна с нея. Въздишам обезкуражена.

— Значи уеб следата няма да ни доведе до никъде?

— Не до никъде — отвръща Лио. — Мястото, на което трябва да търсим, е списъкът с абонатите ѝ. Хората, които са платили, за да влязат в зоната „само за членове“.

Ушите ми се наострят. Алън кима.

— Да, да — казва той. — Така хванаха всички онези извратеняци в случая с детското порно, нали?

Лио му се усмихва.

— Аха. Съществуват много закони и проверки, що се отнася до използване на кредитни карти. Най-хубавото е, че повечето ползватели имат един основен адрес. Той се въвежда при регистрацията и трябва да отговаря на адреса на картопритежателя в досието му.

— Знаем ли колко абонати е имала?

— Все още не. Но няма да е трудно да разберем. Трябва да вземем заповед, но повечето от тези компании са склонни да сътрудничат. Не очаквам никакви проблеми.

— Искам да продължиш работата си над това, когато се приберем — нареждам му аз. — Алън ще те запознае с процедурата за заповедите и всичко останало. Намери списъка и го мини през сито. Искам да претърсиш компютъра ѝ. Търси всичко — наистина всичко, — което може да се окаже следа. Може би е забелязала нещо, отбелязала си го е някъде…

— Да. Също така ще вляза в имейла ѝ. В предвид кой е доставчикът ѝ ще поискам копия от имейлите, които вече не са на компютъра ѝ.

— Добре.

— Има още нещо — намесва се Джени. — Създали са си доста неприятности, за да ни накарат да смятаме, че убиецът е само един.

— Може би са се надявали по-късно да ни объркат по някакъв начин — отвръщам аз. — Знам ли. Все още не съм измислила каква може да е идеята им. — Клатя глава. — Важното е, че имаме откъде да започнем. Отпечатъците. — Обръщам се към Кали. — Докъде стигнахме по този въпрос?

— Смятам да ги въведа в системата, когато приключим тук и се върнем в Лос Анджелис. Програмата претърсва сред милиони отпечатъци за минута-две, така че не мисля, че ще отнеме повече от няколко часа.

Това кара присъстващите да се развълнуват. Нещата може да са много прости. Автоматичната система за пръстови отпечатъци е могъщ приятел. Ако извадим късмет, ще намерим доста бързо нашия човек.

— Да се захващаме за работа тогава.

— Какво научихте двамата с Джеймс за тях, Смоуки? — пита Кали.

— Да, дайте да чуем — избоботва Алън. Двамата ме пронизват с погледи и чакат.

Знаех, че ще попитат, винаги го правят. Все пак се возя на черния пуф-паф влак и съм виждала чудовищата или поне едно от тях. Кали и Алън искат да научат следното: какво съм видяла?

— Всичко е на база чувства и догадки — обяснявам аз.

Алън маха пренебрежително с ръка.

— Да, да, да. Винаги се опитваш да минеш с това глупаво извинение. Просто ни кажи.

Усмихвам му се, отпускам се назад на мястото си и поглеждам тавана. Затварям очи и събирам мислите си. Завирам нос в случая и улавям мириса му.

— Малко ми се сливат. Все още не съм ги разделила. Двамата са… умни. Много умни. Не се правят на такива. Смятам, че поне единият има много добро образование. — Поглеждам Джеймс. — Вероятно от медицинско училище. — Той кима, съгласен е с мен. — Планират предварително. Не оставят нищо на случайността. Прецизни са. Отделили са часове в изучаване на методите на криминалистите, за да не оставят нищо след себе си. Това е много, много важна част. Джак Изкормвача е един от най-известните серийни убийци на всички времена. Защо? Поради една-единствена причина — никога не е бил заловен. Те се опитват да го имитират, да му подражават. Изкормвача се е подигравал с полицията, това правят и те. Неговите жертви са били проститутки, затова те са тръгнали след съвременните им еквиваленти. Ще има и други паралели.

— Нарцисизмът е един от проблемите им — намесва се Джеймс.

Кимам.

— Така е.

Чарли се намръщва.

— Какво имаш предвид?

— Погледни нещата от този ъгъл: когато караш колата си, замисляш ли се какво правиш? — питам аз.

— Не, просто шофирам.

— Точно така. Но при Джак-младши и приятели шофирането не е достатъчно. Те имат нужда някой да се възхищава на доброто им каране. На това колко перфектно и изкусно е то. Подобен нарцисизъм, при който се наслаждават на онова, което правят, докато го правят… — Свивам рамене. — Ако се опитваш да се гледаш как шофираш, вниманието ти не е изцяло на пътя.

— Оттук и отпечатъците на леглото — обяснява Джеймс. — Това не е малко прецакване. Не говорим за косми или влакна. Говорим за пет отпечатъка. Били са прекалено заети да се гледат, за да забележат това.

— Яко — отговаря Чарли.

— Знаеш ли, когато казах, че двамата малко ми се сливат, не бях изцяло искрена. — Сбръчквам устни, докато обмислям следващите си думи. — Наистина има Джак-младши. Мисля, че той е една личност. Прекалено важна роля е, за да бъде споделяна. — Поглеждам Джеймс. — Съгласен ли си?

— Да.

— Тогава другият тип какъв е? — пита Алън.

— Не съм сигурна. Може би ученик? — Клатя глава. — Не мога да го видя ясно. Все още не. Мисля, че Джак-младши, който и да е той, е доминантната фигура.

— Това е характерно за „двойните комбини“, с които сме се сблъсквали — отбелязва Кали.

— Да. Така, ето какви изводи си направихме: те са умни, прецизни и нарцистични. Но едно от нещата, които ги прави толкова опасни, е тяхната отдаденост. Нямат проблем да действат решително. Това е лошо за нас, защото означава, че не усложняват много нещата. Гледат всичко да е чисто и просто. Чукат на вратата, блъскат жертвата си, затварят вратата, поемат контрола. А, Б, В, Г. Това не е характерно за всички хора. Възможно е единият или двамата да имат история в армията или службите на реда. Някъде, където ги обучават да подчиняват на волята си други човешки същества.

— Жаждата за изнасилване и убийства е истинска — казва Джеймс.

— Това не е ли ясно от самото начало? — пита Джени.

Поклащам глава.

— Не. Понякога престъпниците се опитват да прикрият едно обикновено убийство като серийно. Но онова, което са сторили на Ани, начинът, по който са го сторили… всичко е истинско. Те са истински.

— Двойствена жертвология — вмъква Джеймс.

Кали се намръщва. Въздиша.

— Имаш предвид че ние също като жените, които преследват, сме в полезрението им.

Джеймс кима.

— Точно така. Изборът на жертви в този случай е бил обоснован и специфичен. Ани Кинг е отговаряла на две от условията им. Имала е уебсайт за възрастни и е била приятелка на член от екипа ни. Доста са се постарали, за да привлекат вниманието ти, Смоуки.

— Е, вече го имат. — Облягам се назад за момент и премислям отново нещата в главата си. — Мисля, че това е всичко. Нека не забравяме най-важното, което знаем за тези момчета.

— Което е? — пита Лио.

— Ще го направят отново. И ще продължават да го правят, докато не ги заловим.