Дяволски кости

9

Въпреки че спах малко, сутринта отново станах на развиделяване. Изпих си кафето, изядох една кифличка и се отправих към съдебномедицинската лаборатория на област Мекленбург.

В осем и трийсет и двете бедрени кости лежаха на работната ми маса. Както и други три отрязани части от дълги кости. Бяха от бозайник. Или бозайници. Тъй като по тях нямаше никакви анатомични белези, учебникът по остеология с нищо не можеше да ми помогне. Трябваше да взема хистологични проби, за да определя към какви животински видовете принадлежаха.

В десет часа вече бях успяла да изпразня големия казан. В останалата пръст открих още три червени мъниста, част от рог, вероятно на елен, и малък, пластмасов скелет.

След като направих снимки на находките, насочих вниманието си към бедрените кости.

Те много си приличаха по големина и плътност. И двете бяха издължени, а на места, където мускулът е бил прикачен за тях, не бяха ясно изразени. Едната кост беше лява, другата — дясна. И двете бяха прави и съвсем леко извити, което подсказваше по-скоро афроамерикански отколкото европейски произход.

Направих измервания, както бях постъпила и с черепа. Максимална дължина. Ширина при двата кондила. Обиколка в средата на тялото. След като приключих с измерванията, въведох данните във Фордиск 3.0.

И двете кости бяха определени като женски. И двете бяха на човек от негроидната раса.

Заех се с определянето на възрастта. Както и при черепа, и при дългите кости има някои важни подробности. Ето как стоят нещата.

По време на детството около всяка кост се образуват главите, кондилите, гребените и грапавите издатини. Именно при свързването на тези отделни части към тялото костта придобива характерната си форма. Това става в периода от средата до края на юношеската възраст.

Свързването става в строго определена последователност, в относително ясни възрастови граници. Лакът. Бедро. Глезен. Коляно. Китка. Рамо.

И при двете бедрени кости се наблюдаваше еднаква степен на срастване. В краищата, където се свързват с таза, бедрените кости бяха съвсем като на възрастен човек, т.е. имаше пълно срастване на главата на костта с шийката и на големия, и малък трохантер с тялото. В другия край на костта извитите линии над ставната повърхност на коляното показваха, че там ставните кондили са в процес на свързване. Това ме навеждаше на мисълта, че смъртта е настъпила преди навършването на двайсет години.

Костите принадлежаха на младо чернокожо момиче. Също както и черепът.

Почувствах какво? Облекчение? Примирение? Не можех да определя със сигурност.

Огледах внимателно казаните и предметите, които бях открила в тях. Сетих се за пилето, козата, статуята, куклите и издяланата от дърво фигура.

Човешките останки.

Дълбоко в себе си имах чувството, че знам какво означава всичко това.

Време беше да направя някои проучвания.

Ето какво научих след деветдесет минути:

Система от вярвания, която обединява две или повече културни и духовни идеологии в една нова вяра, се нарича синкретична религия.

В Северна и Южна Америка повечето синкретични религии са от африканско-карибски произход. Те са се развили през осемнайсети и деветнайсети век в резултат на търговията с роби. Тъй като им е било забранено да изповядват традиционните си вярвания, робите от Африка са извършвали религиозните си обреди, като са прикривали собствените си богове с образите на католически светци.

Най-популярните синкретични религии в САЩ са сантерия, вуду и брухерия. Повечето им последователи живеят във Флорида, Ню Джърси, Ню Йорк и Калифорния.

Сантерия, или както се е наричала в началото — локуми, се е появила в Куба и произлиза от културните традиции на племето йоруба, което живее в югозападна Нигерия. В Бразилия наричат тази религия кандомбле, а в Тринидат — шанго.

Сантерия почита много богове, наречени ориша. Седемте първостепенни божества са Елегуа, Обатала, Шанго, Ошун, Йемая, Бабалу Ай и Огун. Всеки един от тях има своите функции или власт, оръжие или символ, цвят, число, ден, в който се почита, и любимо жертвоприношение.

Всяко божество има съответствие в католическата религия. Елегуа свети Антоний от Падуа, светият Ангел Пазител или Младенецът Христос. Обатала — Милостивата Дева, Евхаристия или Светото Причастие и Възкресение Христово. Шанго — света Барбара. Ошун — светата Дева от Ел Кобре. Йемая — светата Дева от Регла. Бабалу Ай — свети Лазар. Огун — свети Петър.

В Сантерия починалите придобиват ранга на ориша, затова централно място в религията заема почитта към предците. Както боговете, така и мъртвите трябва да бъдат почитани и умилостивявани. Двете основни понятия са аш и ебо.

Аш е енергията, която обхваща цялата вселена. Тя е всичко — хора, животни, растения и скали. Главните източници на тази енергия са ориша. Всички магии, ритуали и молитви имат една-единствена цел — да придобием аш. Аш дава силата да променяме нещата — да решим проблем, да подчиним враговете си, да спечелим любовта на любимия, да се сдобием с пари.

Ебо е идеята за жертвоприношение. Това, което правиш, за да получиш аш. Ебо може да е дар като плодове, цветя, свещи или храна, но може да е и животинско жертвоприношение.

Свещениците се наричат сантеро и сантера, в зависимост от това дали са мъж или жена. Йерархията при тях е много сложна, но най-високопоставеният свещеник се нарича бабалауо. И тук, както и при папите, жена не може да бъде избрана на този пост. Някои от жените свещеници могат да имат голяма власт, но не могат да достигнат до най-високата позиция в йерархията.

Струва ми се, че като изключим големия брой богове и употребата на домашни животни, приликата с католицизма е съвсем очевидна.

Вуду се заражда в Дахомей, който сега се нарича Република Бенин, сред представителите на племената наго, ибо, арада и дахомей, и се развива в Хаити по време на робството.

Във вуду има много божества, наречени със събирателното име лоа, и всяко едно от тях съответства на католически светец. Дамбала е свети Патрик; Легба е свети Петър или свети Антоний; Азка е свети Изидор и така нататък. Също както ориша и те имат свой собствен образ, област на влияние и предпочитан дар.

Олтарите на вуду се правят в малки стаи, наречени баджи. Ритуалите са подобни на тези при сантерия. Свещениците не са добре организирани, мъжете се наричат хунган, а жените — мамбо. Както и при сантерия, в центъра на религията е добрата бяла магия.

Но вуду има и своята тъмна страна — бокор. Холивудските филми са създали образа на злия магьосник, който прави черни магии и заклинания, за да предизвика бедствия, или изважда мъртъвци от гробовете, за да ги превърне в зомбита. Точно този стереотип кара обществото да не гледа с добро око на практикуващите вуду.

При брухерия има преплитане на вярвания на ацтеките, магьосничество, дошло от Европа, и сантерия от Куба, но културните му и религиозни корени са в Мексико. Когато през шестнайсети век испанските проповедници обявили езическата богиня Тоантцин за католическа светица, свещениците от култа на Тоантцин преминали в нелегалност и се превърнали в бруха. В центъра на тази религия е Девата от Гуадалупе, всезнаещата и всеможеща богиня, която изпълнява желанията на хората, ако е умилостивена подобаващо.

Всеки бруха има записани молитви към нея в либрета, нещо подобно на Книгата със заклинанията при традиционното магьосничество. Свещениците практикуват самостоятелно, но понякога се събират на групи и организират сборища.

Тъкмо четях една статия в Списание за съдебномедицински науки и си водех записки, когато госпожа Флауърз ми се обади. Слайдъл и Риналди бяха пристигнали.

Сутринта, когато излязох от вкъщи, имаше лек вятър, който караше листата по дърветата да шумят, а след това ги завърташе и ги подгонваше по тротоарите и тревните площи. Слайдъл изглеждаше така, сякаш бе преминал през тесен тунел. Вратовръзката беше прехвърлена през рамото му, а косата — отметната на една страна.

— Какво става, докторе? — Той пооправи вратовръзката си и прокара ръка по темето си.

Това помогна донякъде.

— Две бедрени кости — и двете от чернокожо момиче.

— От същия човек, от когото е черепът, ли са? — Ринали имаше безупречен вид, всяко косъмче от посивелите му коси беше на мястото си.

— Вероятно. Открихте ли нещо за фотографското студио?

Риналди поклати глава.

— Взех материал за ДНК тестове — показах им списъка с предметите. — Тук е описано всичко, което открих и в двата казана.

Риналди отвори куфарчето си и ми подаде един кафяв плик, върху който беше написано Полицейско Управление на Шарлот-Мекленбург Криминологична лаборатория. Докато със Слайдъл преглеждаха списъка ми, хвърлих един поглед на снимките.

Всички предмети в мазето бяха така, както си ги спомнях, само че на снимките бяха по-добре осветени и се виждаха повече детайли. Сега, след като бях изчела толкова много, вече можех да определя, че статуята е на света Варвара.

— Снощи видя ли Линго по телевизията? — попита ме Слайдъл.

— О, да — отвърнах аз.

— Има ли нещо вярно в това, което каза?

— Погледни тук.

Показах му една от снимките, на която в едър план се виждаше парчето шперплат и изписаните по него знаци. Слайдъл взе снимката. Риналди застана до него.

— Виждаш ли някакви пентаграми и обърнати кръстове?

— Не.

— Много се съмнявам, че става въпрос за сатанинска секта.

— Чудесно. Знаем какво не е — Слайдъл театрално вдигна ръце. — Тогава какво е, по дяволите, вуду ли?

— Повече ми прилича на сантерия.

— Това някакъв култ към лечители шамани ли е?

— И да, и не.

Обясних му основните понятия. Синкретизъм. Ориша. Аш. Ебо.

Риналди си водеше записки със скъпата си немска писалка.

Когато свърших с обясненията, извадих още една снимка от купчината и им показах статуята.

— Зад образа на света Варвара се крие бог Шанго. — Взех друга снимка и един след друг им показах нанизите с мъниста. — Редуването на червени и черни мъниста е символ на Елегуа. Редуването на червени и бели — Шанго. Жълти и бели — Ошун. Само бели — Обатала.

Намерих снимката, на която се виждаше статуята с две лица.

— Елегуа е богът, който е получовек-полуживотно.

— Опиши ни тези божества — помоли Риналди, готов да си води записки.

Трябваше ми малко време, за да подредя мислите си.

— Приличат много на католическите светци. Или на гръцките богове. Всеки има своя функция или сила. Шанго е богът на гръмотевиците, светкавиците и огъня. Бабалу Ай е пазителят на болните, особено на тези, които страдат от кожни болести. Всяко от божествата може да помогне с нещо или да накаже по някакъв начин. Например Обатала може да предизвика слепота, парализа или изкривявания при раждане.

— Ако прецакаш Бабалу, целият ще се покриеш с циреи, така ли?

— Може да се разболееш и от проказа или пък да развиеш гангрена — срязах го аз.

Никак не ми допадаше сарказмът на Слайдъл.

— Аш съответства на християнската идея за Божията благодат — отбеляза Риналди.

— В известна степен — съгласих се аз. — Или манна небесна. Вярващите се стремят да придобият аш, защото по този начин имат силата да променят нещата. Ебо е също като покаяние или коленичене пред Господа.

— Или като нещата, от които се отказваш по време на пости.

Усмихнах се на сравнението, което Риналди направи.

— Ти католик ли си?

— Как мислиш, с име като Риналди?

— Всяка година се отказвах от шоколада.

— А аз — от комиксите.

— При тези синтетични религии има принасяне на животни в жертва, така ли? — попита Слайдъл.

— Синкретични. Да. Принасят се различни дарове при решаването на различни проблеми. При някои сериозни проблеми или трудни за изпълняване молби може да се наложи да се направи кърваво жертвоприношение.

Слайдъл вдигна ръце.

— Сантерия, вуду, кой, по дяволите, се интересува от такива неща? Ако питаш мен, това са луди хора.

— Доктор Бренан казва, че има съществени различия. — Риналди, гласът на разума. — Сантерия се е зародила в Куба, това е испаноговореща страна. А вуду — в Хаити, където се говори френски.

— Екс-кю-зе-мо-а. Колко такива откачалки има наоколо? Надявам се, малко.

— Последователите на сантерия са няколко милиона. А тези на вуду са около шейсет милиона, разпръснати по целия свят.

— Наистина? — Слайдъл се замисли. — Но молбите им са от типа „нека да спечеля на лотария“, „направи така, че хлапето да не го боли коремчето“, „помогни ми да го вдигна“, нали така?

— Повечето последователи на сантерия и вуду са абсолютно безобидни, но тези религии си имат и своята тъмна страна. Чувал ли си за Пало Майомби?

И двамата поклатиха отрицателно глави.

— Пало Майомби съчетава религиозните вярвания в Конго с тези на Йоруба и католицизма. Неговите последователи са наричат палерос или майомберос. В центъра на техните ритуали не са ориша, а мъртвите. Палеросите използват магия, за да манипулират, държат в плен и контролират хората, като често ги подчиняват на престъпните си цели.

— Продължавай — сега в гласа на Слайдъл нямаше никакъв присмех.

— Силата на палеро идва от неговия казан, който се нарича нганга. В него живеят духовете на мъртвите. Много често в нганга се поставят човешки черепи и дълги кости.

— Откъде ги взимат? — попита Риналди.

— Повечето ги купуват от специализирани магазини за материали по биология. Понякога ги крадат от гробищата.

— Как е попаднало тава хлапе тук? — Слайдъл беше вперил поглед в черепа.

— Не знам.

— А защо има останки от животни?

— Палеро отправя молба. Докарай болест на някого, причини катастрофа или смърт. Когато духът от нганга изпълни молбата, получава кръв в знак на благодарност.

— Човешка кръв? — удиви се Риналди.

— Обикновено от коза или от птица.

— Но има случаи и на човешки жертвоприношения?

— Да.

Слайдъл размаха пръст.

— Хлапето от Матаморос.

Кимнах.

— Марк Килрой.

Риналди подчерта нещо в бележника си. После го подчерта още веднъж.

Слайдъл понечи да каже нещо. Телефонът му иззвъня. Отказа се и включи телефона си.

— Казвай.

Тъкмо излизаше през вратата, когато Лараби се появи с напрегнато изражение на лицето.

— Какво се е случило? — обърнах се към Лараби.

— Кога? — дочух гласа на Слайдъл откъм коридора.

— Току-що ми се обадиха, че са открили труп в езерото Уайли — отвърна ми Лараби — Ще имам нужда от помощта ти.

— Кучи син! — Слайдъл очевидно беше ядосан.

— Защо ще имаш нужда от мен? — попитах Лараби.

— Ще се заемем с това — заяви Слайдъл и затвори телефона.

— Защото жертвата е без глава — отвърна Лараби.