Дяволски кости

38

След като дръпна спусъка, Райън остави пистолета си на полицата над камината, отключи белезниците, провери пулса на Слайдъл и набра 911. Полицейските коли пристигнаха с включени сирени от всички краища на Шарлот. Пристигнаха две линейки, както и микробусът на съдебномедицинския следовател.

Гънтър беше обявен за мъртъв в 10:47.

И двамата със Слайдъл бяхме откарани в болницата, макар че протестирахме шумно. Аз имах леко сътресение на мозъка. Състоянието на Слайдъл беше значително по-тежко, освен това трябваше да му направят и няколко шева. Дадохме показания от болничните си легла.

Райън остана в къщата, за да отговори на всички въпроси. Разбрах подробностите едва на следващата сутрин.

Когато стигнал до вкъщи, Райън забелязал, че лампата на верандата свети. Приближил се внимателно и видял чантата ми на земята, където Гънтър я беше хвърлил, след като бе взел ключовете. Райън усетил, че нещо не е наред, извадил собствения си ключ, влязъл тихо в къщата, видял какво става във вестибюла и застрелял Гънтър в главата с един-единствен изстрел. За щастие изстрелът изхвърлил Гънтър встрани и той не успял да натисне спусъка, преди да издъхне.

Истинската самоличност на Гънтър започна да се разкрива едва след смъртта му. Пръстовите му отпечатъци показаха, че е двайсет и седем годишен, че вече е бил задържан и е използвал много и различни имена. Казваше се Върн Зийглър и под това име бе наел апартамент встрани от булевард „Харис“. Учил бе в университета на Шарлот-Мекленбург. Проституцията е бил един от многото му незаконни източници на доходи.

Чарли Хънт дойде да ме види рано на следващата сутрин. Подържа ръката ми. Изглеждаше истински загрижен.

Кати се обади. Все още подреждаше документи в окръг Банкоум, но щеше да се върне в Шарлот за края на седмицата. Работата й беше, каква изненада, отегчителна. Добрата новина беше, че обмисляше да почне да учи право.

Пийт също се обади. С облекчение научи, че не съм получила някакви трайни увреждания, и се зарадва, като му казах, че Кати е споменала правния факултет. Разговаряхме, докато Самър обикаляше по магазините и търсеше подходящи сервизи.

В десет часа ме изписаха от болницата. Слайдъл трябваше да остане по-дълго за негова най-голяма изненада. Преди да напусна болницата, заедно с Райън се отбихме в стаята му. Вече беше разговарял с хората, разследващи убийството на Риналди. Райън беше сериозен и много тих. Тримата заедно възстановихме цялата история.

Интуитивното ми предположение се беше оказало абсолютно вярно. Еванс беше прикрит гей, който обикалял из НоДа, нахлупил ниско шапката над очите си, за да не го разпознаят. Обикновено си избирал Гънтър. Една вечер забелязал Клапек и му се приискало да опита нещо ново. Тъй като изпълнението му харесало, решил да смени доставчика на услуги. Гънтър побеснял и се скарал с Клапек, с когото до този момент били приятели. Клапек заявил, че това е свободен пазар. Работата стигнала до бой и Гънтър го убил.

Спомних си какво ми беше казал Гънтър, докато бяхме във вестибюла.

— За човек, който се гордее, че може да предвиди всичко, е много странно, че не е имал стратегия как да излезе от ситуацията. Не е искал някой да открие тялото, но не е знаел и какво да направи с него.

За да спечели време, Гънтър натъпкал трупа във фризера на бабата на Пиндър. Когато прочел за казана на Куерво, решил, че проблемът му е решен. Тъй като не е знаел нищо за сантерия, уика и поклонничеството пред дявола, той решил да направи така, че убийството да изглежда като дело на сатанисти. Изрязал символите в гърдите и корема на Клапек и изхвърлил все още замразения труп край езерото Уайли.

— Гънтър осъзнавал, че съществува възможност Пиндър или някой от останалите проституиращите момчета да направят връзката между него и Клапек, затова е започнал да подава на Риналди невярна информация — обясни Слайдъл.

— Как мислиш, дали Гънтър е знаел, че Еванс е дясната ръка на Линго? — попитах аз.

— Момчето не беше глупаво, но очевидно му хлопаше дъската — отвърна Слайдъл. — Открили тегретол в апартамента му. В огромни количества.

— Това лекарство се дава при биполярно разстройство — обясни Райън.

Слайдъл насочи поглед към тавана.

— Точно както ви казах. Момчето не беше съвсем наред.

За миг се поколебах, но реших, че няма смисъл да обяснявам на Слайдъл какво е това маниакалнодепресивна психоза.

— И вероятно е спрял да взема лекарствата си? — предположих аз.

— Много умно, нали? Лекарят каза, че в момента е бил в нещо, което се нарича остър маниакален период.

Очевидно на Слайдъл не му се говореше за психичното здраве на Гънтър, затова отново се върна на Еванс.

— Може би Гънтър е научил името на Еванс от Риналди. Или го е забелязал по телевизията заедно с Линго.

— Тирадите на Линго са съвпаднали абсолютно с настроенията на Гънтър — отбелязах аз.

— И по този начин Ейса Фини се е превърнал в идеалната жертва, на която да се припише убийството на Клапек — добави Райън.

— И тук идва най-големият абсурд — намеси се отново Слайдъл. — Гънтър не е знаел за Фини и за това, че бащата на Клапек го е застрелял. Ако беше чул това, цялата инсценировка с Еванс щеше да стане излишна, освен ако не е бил решил така или иначе да го очисти.

Слайдъл поклати глава.

— Напълно грешах по отношение на Фини. Човекът е искал просто да припечели нещо и никой да не го закача. Парите му идвали от „Доктор Геймс“ и от други сайтове, в които пускал реклами за геймъри. А се оказа, че фордът, забелязан близо до лагера, принадлежи на братовчед на един от местните хора.

— Криминалистите откриха ли нещо във фризера, или мазето на бабата на Пиндър? — попита Райън.

— Кръв, достатъчна да се направи кръвопреливане. ДНК анализът ще покаже дали е на Клапек.

— Предполагам, че част от кръвта може да е и от змията — каза Райън.

— Гънтър ли е оставил змията на верандата ми? — попитах аз.

Слайдъл кимна.

— Вероятно е смятал, че и тя е сатанистки атрибут. А може и да е искал да те изплаши, така че да се откажеш от случая.

Изгледах го странно.

— Да, да — настоя Слайдъл, — момчето не е било чак толкова умно, в крайна сметка.

— Защо Еванс се прибра толкова рано снощи? — учудих се аз.

— Хазайката му го е предупредила. Казах ти, че от тази стара вещица не може да се очаква нищо добро.

— Защо Еванс беше оставил колата си толкова далече, вместо просто да я вкара в гаража?

— Вероятно се е тревожил, че заповедта за обиск може да включва и колата му. И сигурно е изненадал Гънтър, докато оня се е промъквал откъм голф игрището.

— За да остави главата на Клапек и циркуляра в гаража.

Слайдъл кимна отново.

— Когато Гънтър е научил, че сме разпитвали Пиндър, е решил, че е дошло време да премести стоката от мазето на баба й. След като е застрелял Еванс, забелязал, че ние с теб сме в гаража. Ситуацията е излязла извън контрол и той просто не е знаел какво да прави. И тогава в главата му се е родил планът за убийството и самоубийството.

Същия ден научихме още подробности.

Когато е била на шест години, Ейприл Пиндър е била ударена в главата от една кола. В резултат на това нараняване не е можела правилно да подрежда във времето определен вид информация. Последователността на събитията определено я е затруднявала. Пиндър се беше заблудила за датите и беше объркала деня преди Гънтър да влезе в затвора с деня на излизането му оттам.

Оказа се, че Гънтър/Зийглър е имал полицейско досие. Представял се е с много и най-различни имена и е намирал начини да изнудва за пари предимно възрастни жени и умствено изостанали хора. Проверявал е датата на смъртта на някого и след това е носел колет с наложен платеж на негово име. Или е събирал суми, които човекът уж бил дължал. Продавал е от врата на врата бонбони, свещи и пуканки и твърдял, че го прави за благотворителност. Предлагал е фалшиви „печеливши“ лотарийни билети. Все такива дребни провинения, в които не е имало никакво насилие. Хубавият му момчешки вид несъмнено му е помагал в тези начинания. Едва след като през август е спрял да взема лекарствата си, е започнал да проявява пристъпи на невъздържано поведение.

През нощта времето се промени, стана студено и дъждовно. През остатъка от деня и на целия следващ ден двамата с Райън останахме затворени вкъщи. Той беше потиснат и мълчалив. Аз не го притисках. На едно ченге никога не му е лесно, когато се наложи да застреля някого.

Кати дойде на гости в събота сутринта. Никога не беше чувала за „Нахаканите момичета“. Всички се смяхме. Отново започна да говори за намерението си да следва право. Това беше добре.

Алисън Сталингз се обади рано следобед. Не вдигнах телефона, но чух съобщението, което ми остави. Беше решила да пише за убийството на няколко души в Райли. Извини се, че може да ми е причинила неприятности, като е заблудила Тирел, и обеща да му се обади, за да поправи грешката си.

Към четири часа Слайдъл се отби да ни види. Водеше със себе си една много висока жена, почти колкото него. Кожата й имаше цвят на карамел, черната й коса беше сплетена на дебела плитка. Поведението и осанката й подсказваха, че работи в полицията.

Преди Слайдъл да успее да каже каквото и да е, жената подаде ръка.

— Тереза Мадрид. Аз съм новият блестящ партньор на този изключителен късметлия.

Ръкостискането на Мадрид би могло да строши и кокосов орех.

— Шефът смята, че трябва да разширя културния си кръгозор — каза Слайдъл и изкриви устни на една страна.

Мадрид тупна Слайдъл по гърба.

— Горкият Скини, изтегли щастливото двойно Л.

Сигурно двамата с Райън сме погледнали учудено.

— Лесбийка. Латиноамериканка.

— Тя е от Мексико — Слайдъл отново изкриви устни.

— От Доминика. Според Скини всеки, който говори испански, е мексиканец.

— Поразително — каза Слайдъл. — Всички тези богати и много разнообразни култури създават все едни и същи пластмасови образи на Исус, които да се поставят по зелените площи.

Смехът на Мадрид сякаш изригна някъде дълбоко от корема й.

— Не е толкова поразително, колкото мустаците на приятелката ти.

Слайдъл добави още един елемент към решаване на загадката. Това се отнасяше до сина на Риналди — Тони. Най-малкият му син страдал от синдрома на Коен. Риналди е харчил всичко, което е имал, за лечението на внука си и за специалното обучение, от което се е нуждаел.

Когато си тръгнаха, се оказа, че с Райън сме на едно и също мнение. Слайдъл и Мадрид щяха да се разбират чудесно.

Райън сготви. Пиле фрикасе с гъби.

Аз работих върху лекцията си.

По време на вечерята, както и след нея, разговаряхме.

Прекалено много хора бяха умрели. Куерво. Клапек. Риналди. Фини. Еванс. Гънтър.

Също както нещастния малък Ансън Тайлър, Ти-Бърд Куерво беше починал от насилствена, но случайна смърт. Един мъж, сам в тъмното, на железопътната линия. Вероятно е бил пиян. Или прекалено много е разчитал на високоскоростните технологии, които наскоро бяха навлезли и в нашия град. Куерво беше просто един безобиден сантеро. Не беше направил нищо незаконно, освен че от време на време беше продавал по малко марихуана. Може би беше помагал на новодошлите, които също като него са се чувствали самотни поради различията в езика и културата.

Джими Клапек е бил прокуден на улицата от невежия си и тесногръд баща. Също като Еди Риналди и Глен Еванс той умря, защото един човек беше спрял да пие лекарствата си и беше загубил всякаква връзка с действителността.

Защо трябваше Винс Гънтър/Върн Зийглър да умре? Защото собственият му мозък го предаде? Защото беше зъл по природа? Нито аз, нито Райън имахме отговор на този въпрос.

Най-тревожна от всички беше смъртта на Ейса Фини.

— Клапек старши е застрелял Фини, защото е бил измъчван от чувство за вина — каза Райън.

— Не — отвърнах аз. — Бил е гонен от страх.

— Не разбирам.

— Американците се превърнаха в нация, която се страхува.

— От какво?

— От развилнял се стрелец в училищното кафене. От отвлечен самолет, насочен към висока сграда. От бомба във влака. От пратка по пощата, в която има антракс. Всеки има възможността да убива, стига да го пожелае. Единственото, което му е нужно, е достъп до интернет или някой добродушен продавач в магазина за оръжие.

Райън ме остави да продължа.

— Страхуваме се от терористи, от снайперисти, от урагани, от епидемии. И най-лошото е, че сме загубили вяра, че правителството може да ни защити. Чувстваме се безсилни, а това води до непрекъснато състояние на тревожност, кара ни да се страхуваме от нещата, които не разбираме.

— Като уика.

— Уика, сантерия, вуду, сатанизъм. Те са екзотични, непознати. Не ги различаваме едно от друго и си изграждаме стереотипи за тях. След това залостваме вратите си и треперим от страх.

— Фини беше вещер. Думите на Линго караха хората да се страхуват от такива като него.

— Така е. Освен това хората са загубили доверие в системата и по други причини. Старият Клапек е типичен пример за това. Все повече хора вярват, че на виновните може и да им се размине.

— Да, синдрома О’Джей.

Кимнах.

— Някой тесногръд всезнайко разбърква умовете на хората, а бдителният гражданин решава да вземе правосъдието в свои ръце.

— И в резултат на това умира невинен човек. Поне смъртта на Фини трябва да сложи край на политическата кариера на Линго.

— И това ако не е ирония на съдбата — отбелязах аз. — Вещерът и сантерото се оказаха съвсем безобидни хора, а студентът и помощникът на общинския съветник са водили тъмен двойствен живот.

— Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

Аз и Бърди спахме на горния етаж.

Райън спа на дивана.