Знам какво си мислите. Малката мръсница отново се е отъркаляла в чаршафите.
Нищо подобно не се случи.
С Райън разговаряхме.
Като стари приятели. Поне през по-голямата част от времето.
Говорихме за общи познати, за стари случаи. За Кати. За Бойд. За Чарли — папагалът, за който и двамата се грижехме.
Райън ми разказа какви убийства бяха станали в Монреал. Един мъж е бил застрелян със седем куршума, а вилата му — подпалена. Полицията издирвала ръцете и главата на жертвата. Ако ги намерят, тези части ще да ме чакат в лабораторията при следващото ми пътуване на север.
Разказах на Райън за мазето на Ти-Бърд Куерво и как сантерото беше намерил смъртта си под колелата на влака. Проследих връзката между Ейса Фини и Куерво, в основата на която бяха намерените кости и оскверняването на гробницата на Сюзън Редмон. Разказах му как от Фини и Дона Скот-Розенбърг те бяха попаднали в Мануел Ескрива и оттам в казана.
Описах му сайта на Фини и шизофреничното му раздвоение в Урса и доктор Геймс. Споменах, че Дженифър Робъртс е убедена в невинността на Фини, и споделих с Райън впечатленията си от последователите на уика, които бях срещнала в лагера Фулмуун.
Описах как бяхме открили трупа на Джими Клапек и символите 666, и обърнатата пентаграма, изрязани в плътта му. Обобщих резултатите от доклада на ентомолога и споделих учудването си от малкото насекоми, които бяхме намерили в трупа, както и от факта, че не е бил нападнат от хищници.
Райън зададе точно тези въпроси, които очаквах. Сантерия, сатанизъм и уика? Нямах никакво обяснение.
Описах му Бойс Линго и екстремистките му възгледи. Признах си за гневните си избухвания, които за нещастие бяха уловени от камерата. Райън ме попита какво е казал Ларк Тирел за изпълненията ми. Само поклатих глава. Не ми зададе повече въпроси.
Обясних му, че Слайдъл и Риналди са разследвали както случая на Куерво, така и на Клапек. Райън прояви необходимото съчувствие, когато му описах стрелбата в НоДа, както и когато му обясних, че Слайдъл продължава да работи и по трите случая, макар и неофициално.
Райън ме попита дали детективите, които разследваха убийството на Риналди, споделяха със Слайдъл подробности от разкритията си. Предадох му информацията, която те бяха съобщили на Скини, а той, от своя страна — на мен. Нямало никакъв начин да се проследи деветмилиметровият пистолет, с който е бил застрелян Риналди. Онази вечер по улицата е имало малко хора, а тези, които са били в магазините и ресторантите, не са видели почти нищо. Малкото очевидци твърдят, че в стрелбата е участвал един бял джип. Иначе се появяваше най-различна информация. Като изключим надхвърлянето на лимита по кредитната му карта, Риналди нямаше никакви лични проблеми. Не е бил пристрастен към нищо. Нямаше гневни бивши любовници. Нищо, което би го поставило в рискова ситуация, освен факта, че беше ченге. Наскоро не е бил освободен затворник, който би искал да му отмъсти. Нямаше финансови трансакции, пътувания или телефонни разговори, за които да не можеше да се намери разумно обяснение.
Райън ме попита за Фини. Казах му, че според Слайдъл той е главният заподозрян. Изброих фактите, които можеха да докажат вината му: челюстта на Сюзън Редмон; напрежението, което почувствах, когато го попитахме за Куерво; думите на очевидец, видял един форд „Фокус“, същият като колата на Фини; кървавият сайт на доктор Геймс, за когото Слайдъл беше проверил, че принадлежи на Фини; сатанистките книги в къщата му в Пайнвил.
Казах на Райън, че Фини продължава да твърди, че никога не е познавал Куерво, че си е бил вкъщи през нощта, когато е бил убит Джими Клапек, но не е вдигал телефона, защото е медитирал. Казах му, че между инцидента, когато се е изпикал на гроба преди шест години, и сегашния му арест Фини не е имал никакво вземане-даване с полицията. И че при обиска в къщата му, за който прокурорът много трудно даде разрешение, не беше открито нищо. Разпечатките от телефонните му разговори, банковите му сметки и извлеченията от кредитните му карти не показваха нищо подозрително.
Добавих също така, че като изключим Дженифър Робъртс и хората от Фулмуун, не открихме никой друг, който да познава Ейса Фини. Дори последователите на уика едва си спомниха за него. Присъствал на малко от събранията им и бил, както те се изразиха, „самотно практикуващ“. Фини нямаше работодател, колеги, семейство или приятели.
Обясних на Райън, че Джими Клапек нямаше досие в полицията, но че е живеел на ръба на бръснача, защото се е занимавал с проституция. При разпитите другите проституиращи момчета не са дали много информация. Като изключим Винс Гънтър, изглежда, никой друг не беше забелязал нито съществуването на момчето, нито изчезването му. Както по самия труп, така и около местонахождението му не бяха открити никакви съдебномедицински доказателства. Изключение правеха само насекомите и раните, нанесени по тялото. При разпитите не бяха открити свидетели на убийството и на изхвърлянето на трупа на Клапек. Само един от съседите твърдеше, че е забелязал подозрителен форд „Фокус“.
Отбелязах също така какво беше казал информаторът на Риналди за Клапек и за склонния към насилие клиент, който приличал на Рик Нелсън. Накрая му съобщих какво сме намерили в бележките на Риналди. РН означаваше Рик Нелсън. ВГ — мистериозно изчезналия Винс Гънтър. ГЯЕ — най-вероятно Глен Ярдли Еванс. Телефонният номер на Бойс Линго.
Райън ме попита какво мисля за Линго и асистента му. Казах му, че според мен там има нещо нередно. Той ме изгледа по неговия особен начин.
Признах, че нямам представа какъв мотив биха могли да имат те и че и двамата са били извън града в деня, когато Клапек е изчезнал, както и в дните на убийството и намирането на тялото му.
Риналди ме попита дали мисля, че случаите на Куерво, Клапек и Риналди са свързани. Отговорих, че не съм сигурна.
Попита ме какво е мнението на Слайдъл по въпроса. Повторих отново, че Слайдъл е убеден, че случаите на Куерво и Клапек са свързани и че Ейса Фини е замесен и в двата.
— Но доказателствата ви срещу Фини са нищожни — напомни ми Райън.
— Само с това разполагаме в момента — съгласих се аз, но добавих, че Фини трябва да продължи да бъде наблюдаван.
Райън искаше да знае защо полицията в Шарлот го е посрещнала по този начин. Разказах му за сигнала със запалената лампа на верандата и изкормената змия. Попита ме кой, според мен, е оставил влечугото. Казах му сам да си избере.
Райън заяви, че е добре, че е пристигнал и че ще ме пази. Аз отвърнах: „Ти си моят герой.“ И двамата се засмяхме.
Райън отново стана сериозен. Не, настоя той. Наистина.
Не бях сигурна какво точно искаше да каже, затова замълчах.
След това Райън започна да говори. За Лили. За пристрастяването й. За рехабилитационната програма. За неуспешния си опит да се събере отново с майка й.
Каза, че с Лутиша вече не живеят заедно. Призна, че е направил грешка. Искаше да му простя. И отново да се върна в живота му.
Ако преди няколко месеца бях чула тези думи, щях да бъда на седмото небе. Сега те предизвикаха в мен огромна буря.
Как ли би се изразила сестра ми, Хари? Вече бях яздила това пони и то ме беше хвърлило на земята.
Разговорът ни замря, часовникът показваше 2:45. С оглед на часа предложих на Райън да спи на разтегателния диван в кабинета. Той прие. Ние с Бърди се оттеглихме в спалнята на горния етаж.
Дълго време лежах и чаках сънят да дойде.
Часовникът на радиото показваше 8:14. През щорите навлизаха лъчите на слънцето и играеха по пода на спалнята ми. В къщата беше тихо. Бърд го нямаше никакъв.
През полуотворения прозорец дочувах обичайните сутрешни шумове. Чуруликането на птиците. Шумът от листата на дърветата. Боклукчийският камион събираше боклука на „Куийнз Роуд“.
Чувствах се точно толкова напрегната, колкото и когато си легнах.
Отметнах завивките, облякох се, пооправих малко външния си вид и слязох долу.
Райън седеше до кухненската маса и четеше „Обзървър“. Бърди се беше наместил в скута му.
Сините очи се обърнаха към мен, когато се появих на вратата.
— Бонжур, мадам.
Усетих потрепване на юг от кръста.
— Здравей — отвърнах аз, без да обръщам внимание на либидото си.
Райън беше облякъл дънки и риза на шотландско каре, разкопчана на гърдите му. На фланелката под ризата беше нарисуван дебел зелен гущер, а под него имаше надпис „Мъртвите млекари“.
Не знам защо, но не ми хареса.
Каква беше станало с AC/DC? Ами с Lynyrd Skynyrd? И Grateful Dead? Кати беше права. Наистина бях динозавър.
Освен това се подразних, като заварих Бърд в скута на Райън. Толкова ли не можа да ме изчака да стана и да му напълня паничката?
— Изглеждаш добре — каза Райън, щом погледна към косата ми, вързана на конска опашка, и леко гримираното ми лице.
— Не започвай — отвърнах аз. Какво да не започва — да се шегува ли? Може би. — Искаш ли кафе?
— Ама ти и кафе ли знаеш как се прави?
— Наблюдавам, докато чакам на опашка в „Старбъкс“.
— Бих ти помогнал, но котаракът ще се разсърди.
Котаракът дори не повдигна глава.
Смлях кафето и премерих водата. Почти. Слагам я повече на око.
— Искаш ли геврек?
Райън кимна. Пуснах два геврека в тостера и извадих меко сирене от хладилника. Две чаши. Салфетки. Лъжици. Обратно до хладилника за сметана. Обратно до чекмеджето за ножове. Обратно до шкафа за чинии.
Присъствието на Райън ужасно ме изнервяше.
За да разведря атмосферата, включих малкия телевизор на плота. Беше на канала за местните новини, както го бях оставила, преди да тръгна за погребението на Риналди.
— И така — каза Райън и се облегна назад. — Какво ще правим днес?
Тъкмо щях да кажа нещо заядливо, когато се заслушах в думите на новинаря.
— Бихме могли…
— Шт! — изшътках аз и махнах с ръка.
— Да не би да ми изшътка преди малко?
— … в предния двор на къщата си в Пайнвил. Около седем часа сутринта съседите са забелязали тялото. Властите смятат, че Фини е бил застрелян между десет и дванайсет часа миналата нощ.
— Тази жена преди малко изшътка ли ми? — попита Райън котката.
На екрана се появи малката жълта къща на Фини. По улицата имаше патрулни коли, както и други превозни средства. Там беше и микробусът на съдебномедицинския следовател. Вратите му бяха отворени. Тялото, покрито с найлон, лежеше безжизнено на зелената площ. До него имаше една обърната кофа за боклук.
— Господи! — неволно вдигнах ръка до устните си.
— Ейса Фини беше самопровъзгласил се вещер. Преди една седмица обезглавеното тяло на Джими Клапек беше намерено на брега на езерото Уайли. По него имаше издълбани сатанистки символи. Фини, който беше заподозрян в убийството на Клапек, бе пуснат вчера от ареста. Властите продължават да разследват възможните връзки между двете убийства.
— Това ли е мъжът, за когото говореше снощи? — Райън вече изобщо не се шегуваше.
Кимнах.
— По дяволите!
Грабнах телефона и набрах номера на Слайдъл. Четири позвънявания. Пет. Шест.
— Слайдъл — кресна той в телефона.
— Бренан е. Какво става?
— Зает съм в момента.
— Казвай набързо.
— Фини е мъртъв.
— Знам.
— Изхвърлял е боклука, когато някой го е прострелял.
В слушалката чувах обичайните шумове от местопрестъпление. Радиостанциите пращяха. Някой викаше нещо. Друг му отговаряше.
— От кола ли е стреляно?
Лараби казва, че изстрелът е произведен от сравнително близко разстояние. Има отпечатъци от обувки в пръстта край храстите. Изглежда, някой го е причакал.
Беше ми трудно да изговоря думите.
— Оръжието същото ли е като при убийството на Риналди?
— Това е трийсет и пет милиметрово. При Еди беше деветмилиметрово.
— Има ли очевидци?
— Съседът през две врати е видял фолксваген „Джета“ да обикаля наоколо вчера късно вечерта. Сторил му се подозрителен и записал номера му.
— Ти какво мислиш? — нямаше нужда да му обяснявам какво точно исках да кажа.
Това тук е по-различно.
— В какъв смисъл?
— Направено е немарливо. При Еди всичко беше изпипано.
— Това ли е всичко?
— Някой много силно е желаел смъртта му. Пуснал му е шест куршума.
Чух сигнал свободно.
Затворих телефона и започнах да обикалям из кухнята. Как се беше случило? Нима аз и Слайдъл бяхме изложили един невинен човек на риск? Или пък Фини наистина беше виновен и някой се е почувствал длъжен да го очисти?
Кой някой?
Същият, който е убил Клапек? И Риналди? Слайдъл смята, че Риналди е бил убит от друг човек.
Какво ще кажа сега на Дженифър Робъртс?
Почувствах лек натиск върху раменете си, обърнах се. По погледа на Райън разбрах, че е загрижен.
— Ела — оставих го да ме заведе до масата. — Седни.
Отпуснах се на един стол.
— Дишай дълбоко.
Поех дълбоко въздух. После издишах.
Райън ми подаде чашата с кафето и се облегна назад. Беше готов да ме изслуша.
Добре. Щяхме да си говорим за полицейски работи. В това нямаше нищо опасно.
Съобщих му това, което бях научила от Слайдъл.
— Фини бил ли е ограбен? И ма ли нещо откраднато от къщата?
Не бях попитала за това. Взех телефона и се обадих отново на Слайдъл. Шест позвънявания, след което се включи гласовата му поща. Не оставих съобщение.
Отпих от кафето.
— Имам чувството, че аз съм виновна за смъртта на Фини.
— ПГ — Райън използваше нашия код. Означаваше: Приказваш Глупости.
Взех телефона и отново позвъних. Както и преди, Слайдъл не ми отговори.
— По дяволите! — рязко запратих телефона на масата.
Райън учудено вдигна вежди, но не каза нищо.
Размахах отчаяно ръце.
— Защо Фини?
Райън разбра, че въпросът ми е риторичен, и не каза нищо.
— В това разследване няма нищо логично. Сантерото Куерво е блъснат от влак. Полицаят Риналди е застрелян от преминаваща кола. Вещерът Фини е прострелян пред дома си.
Райън не ме прекъсна.
— Проституиращото хлапе Клапек е убито от сатанисти и изхвърлено край езерото. Дори не знаем каква е причината за смъртта му.
Вдигнах чашата си, после рязко я сложих обратно на масата. Капки кафе се посипаха наоколо.
— А сега този глупак, детективът, с когото работя, дори не ми вдига телефона.
Като по даден знак, в този момент телефонът иззвъня.
Грабнах го веднага.
— Крайно време беше.
— Ларк Тирел се обажда, Темпи.
Затворих очи. Точно сега разклатените ми нерви не можеха да понесат още напрежение.
— Добро утро, Ларк. Как са нещата? — Добре, гласът ми прозвуча спокойно.
— Не са добре.
Прехапах долната си устна.
— Отново си говорила с медиите, след като ти наредих да не го правиш.
— Линго си провеждаше кампанията по време на погребението на Риналди.
— Не ме интересува, дори ако е играел тайдзи гол на поляната пред сградата на Конгреса! — Тирел с мъка пазеше спокойствие. — Със съжаление трябва да ти съобщя, че службата, която ръководя, не се нуждае повече от услугите ти.
Заля ме гореща вълна.
— Линго е опасен — казах аз.
— Такъв е и войникът, който не изпълнява заповеди. — Тирел замълча за миг. — Освен това стои и въпросът с пиенето ти.
Кожата на лицето ми сякаш щеше да се подпали.
— Съжалявам — каза Тирел.
За втори път тази сутрин чух сигнала свободно в слушалката.
— Тирел сърдит ли е? — опита се да отгатне Райън.
— Уволнена съм — отвърнах рязко аз.
— Ще му мине.
— Андрю Райън, гласът на мъдростта. — Наблюдавах как по повърхността на изстиналото ми кафе се образуваха тъмни облаци. — Откъде можеш да знаеш какво ще направи Тирел?
— Не знам, но познавам теб.
— Така ли? Наистина ли ме познаваш? — усетих, че в този момент се сривам. — Месеците минават един след друг… и нищо. След това изведнъж се появяваш отнякъде и започваш да ми разказваш трогателни истории. „Горкият аз, всичко с Лутиша се провали. Сега съм съвсем сам. Искаш ли да се понатискаме?“
Знаех, че пресилвам нещата, но не можех да се спра. Фини беше мъртъв. Слайдъл ме отбягваше. Тирел току-що ме беше уволнил. Знам, че Райън нямаше вина. Но той беше пред очите ми и щях да си го изкарам на него.
— Я се погледни! — размахах ръце към Райън. — Вече си почти на петдесет. Кои, по дяволите, са „Мъртвите млекари“?
— Нямам представа.
— Значи носиш тази фланелка, а дори не знаеш коя е групата? — гласът ми беше пълен с презрение.
— Помислих, че става въпрос за благотворителност за вдовиците и сираците на починалите работници от млекопреработвателната промишленост — изрече с каменно изражение на лицето.
И това свърши работа.
Засмях се.
— Извинявай… — Сложих ръка върху рамото на Райън. — Не заслужаваш това. Напоследък направо съм като побъркана.
— Обаче си готина — отвърна той.
— Не започвай отново.
Станах и излях кафето си в умивалника. Може би в това състояние не трябваше да поемам повече кофеин.
След няколко минути телефонът иззвъня. Грабнах го веднага.
Настроението на Слайдъл се беше пооправило. Поне малко.
— „Джета“-та е регистрирана на името на Марк Харви Шарп от окръг Онсло. Няма полицейско досие. Очакваме телефонен разговор и скоро ще имаме още информация.
Нещо като че ли се пробуди в подсъзнанието ми.
Какво точно?
Подсъзнателното мълчеше.
Почувствах същото, което бях усетила и на гробището.
Потиснах гласа на подсъзнанието си и казах на Слайдъл, че искам да присъствам на разпита на шофьора.
— Защо?
— Защото искам.
Сигнал свободно.
Отново започнах да крача из кухнята. Трябваше да върша нещо. Измих чиниите. Изчистих тоалетната на котката.
Бях убедена, че твърдоглавият детектив няма да ми се обади отново. Сгреших. Слайдъл се обади. От шумовете, които чувах, реших, че е в колата си.
— Имаме заподозрян. Няма да повярваш кой е карал „Джета“-та.