Дяволски кости

26

Така и не успях да дремна. Айланд настояваше да сподели с мен всички подробности от подготовката на препаратите за сканиращия електронен микроскоп. След това, в продължение на час, се влачих през задръстването по шосе 1–85. Когато пристигнах вкъщи, имах време само да нахраня Бърди, да глътна два аспирина и да потегля отново.

Указанията на Дженифър ме изпратиха по същия път, по който в четвъртък пътувах към мястото, където беше намерен трупът на Клапек. Този път, на четвърт миля от брега на езерото, се отклоних по един тесен, виещ се път. При една изоставена сергия за плодове завих наляво и продължих направо, докато забелязах дървена табела със стрелка, на която на ръка беше написано Фулмуун. Нататък продължаваше черен път.

Слънцето падаше ниско, цветовете на гората се сливаха в едно общо червено-зелено-кафяво петно. Когато влизах и излизах от сенките, червените лъчи на залязващото слънце проникваха през листата на дърветата и танцуваха по стъклото на колата ми. Не видях никакви други коли.

Навлязох около четвърт миля в гората и забелязах дървена арка, издигната на около два метра и половина над земята. Имаше следи от гуми, които завиваха надясно. Аз също завих, следвайки указанията на Дженифър.

На около три метра от арката гората изведнъж изчезна и се появи поляна с диаметър около двайсет метра. В далечния й край, около една грубо скована дървена барака, бяха паркирани двайсетина коли. Над вратата на бараката висеше табела с надпис Фулмуун, също изписан на ръка. Имаше изрисувано нещо, което наподобяваше богиня-майка от палеолитния период — с огромни гърди и бедра и едва загатнати ръце, крака и глава.

Паркирах до едно старо, очукано волво, слязох от колата и се огледах. Никой не дойде при мен и не ме извика. Вратата на бараката под табелата с богинята си оставаше затворена.

Във въздуха се носеше мирис на бор, влажна земя и запален огън. Откъм дърветата, встрани от бараката, се носеше музика. Пан-флейта ли беше? Или музиката беше на запис? Не можех да определя със сигурност.

Заобиколих постройката и видях пътека, която водеше към източника на музиката. Слънцето залязваше. Горите тънеха в полумрака, който настъпва, преди да падне нощта. Не се обаждаха никакви птици. Само от време на време някое подплашено животно се шмугваше в гъсталака.

Докато си проправях път, разбрах, че музиката всъщност идва от китара и флейта. Самотен женски глас пееше песен, чиито думи не можах да различа.

Скоро забелязах между дърветата да проблясва огън. След още десетина стъпки достигнах до втора поляна, много по-малка от онази около бараката. Спрях в края на гората и с поглед затърсих Дженифър. Никой не забеляза присъствието ми.

На поляната имаше повече хора, отколкото бях очаквала, може би около трийсетина души. Някои от тях седяха на пънове около огъня, други стояха прави на групи и разговаряха.

Една жена свиреше на китара. Беше четирийсет-петдесетгодишна, с дълга сива коса и много бижута по себе си. Флейтистът беше човек, чийто пол беше трудно да се определи. По неговите бузи и чело бяха изрисувани преплетени змии. Певицата беше младо момиче от азиатски произход.

Зад музикантите единайсет жени и един мъж следваха инструкциите на жена, облечена в богато избродирана роба.

— Вдигнете ръце към небето.

Двайсет и четири ръце се вдигнаха нагоре.

— Вдишайте дълбоко. Проследете дъха си. Почувствайте го как навлиза във всяка част на тялото ви, плъзга се надолу към гърлото ви, към сърцето, към гърдите, към слънчевия сплит, към гениталиите, към краката ви. Направете го отново. Един. Два. Три. Четири пъти.

Последва голямо дишане и размахване на ръце.

— С всеки свой дъх приемете благословията на вселената. Пет. Шест. Седем пъти.

Отново последва вдишване.

— Приемете дълбокия вътрешен покой. Оставете се да ви обземе пълно спокойствие.

Жената с бродериите допря ръце до устата си.

— А сега благодарете на самите себе си. Обичайте себе си. Целунете ръцете си.

Жената с бродериите целуна дланите си. Останалите направиха същото.

— Целунете кокалчетата на ръцете си. Целунете пръстите си. Вие сте любов!

За щастие в този момент забелязах Дженифър. Беше с джинси и черен суитчър с качулка. С дълъг железен прът избутваше пъновете в огъня, а около нея, като малки червени звезди, носени от вятъра, се вдигаха искри.

Заобиколих по края на поляната и се доближих до нея.

— Здрасти — поздравих аз.

Дженифър вдигна поглед, кожата й светеше като кехлибар на светлината на пламъците. Усмивка огря лицето й.

— Значи ни откри.

— Групата е… — Не можех да намеря точните думи. — По-голяма е, отколкото очаквах.

— Всъщност днес са се събрали доста малко хора. В момента сме между два големи празника и тази вечер не празнуваме нищо специално.

Сигурно съм изглеждала объркана.

— Хайде да седнем — усмихна се тя.

Последвах я до един от пъновете около огъня.

— Ето, това е уика в истинската си същност.

— В сбита форма — отбелязах аз.

Дженифър кимна.

— Последователите на уика признават съществуването на много древни богове и богини — Пан, Дионис, Диана. Но според нас Богът и Богинята са символи, а не живи същества. — Направи жест с ръка, сякаш да обхване всичко около нас. — Те са в дърветата, в езерото, в цветята, във вятъра, в нас самите. Във всяко творение на природата. Ние гледаме на всичко на Земята по този начин и се отнасяме към него като към различна проява на божественото. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

Кимнах, макар че не бях много убедена в това.

— В основата на календара на уика са древните келтски празници, като най-големите от тях са осем на брой. Четири са по времето на лятното и зимното слънцестоене и на пролетното и есенното равноденствие. Останалите четири са приблизително по средата на тези периоди. Историческите проучвания показват, че тези дни са били празнувани в цяла Европа и на Британските острови още от времето преди Христа. Много от тях са били толкова популярни, че дори църквата не е могла да ги забрани. Затова ги е приела за свои и ги е свързала с различни християнски светци. Бригантия или Имболк — денят, в който новородените агнета започват да сучат, според християнския календар е празникът Сретение Господне и на него се празнува пречистването на Светата Дева. Бригантия е денят на Бригит — ирландската богиня на ковачите, лечителите и поезията. Като се движим напред в календара, пролетното равноденствие обикновено е някъде около двайсети март.

— Дванайсет часа ден, дванайсет часа нощ — вметнах аз.

Тя кимна.

— Според католиците тогава се пада празникът Благовещение. Следва Белтейн на първи май.

— Денят, в който се танцува около кол, украсен с ленти и цветя.

— Точно така. Това е ритуал, който съвсем очевидно е свързан с плодородието. Лятното слънцестоене, или най-дългият ден в годината, се пада около двайсет и първи юни. Според уика това е денят, в който богинята девойка се превръща в богиня-майка. Ламас, който се празнува на първи август, предвещава идването на есента и началото на жътвата. След това е ред на есенното равноденствие, което винаги се пада около двайсет и трети септември.

— Моментът, в който денят става по-къс от нощта и зимата се задава.

— Точно така. Есенното равноденствие също така е било времето на втората жътва и на правенето на виното. За уика това е моментът, в който богинята-майка се превръща в стара жена. Сауин се пада на последния ден от октомври и се празнува като Хелоуин. В древни времена, обикновено на Сауин, са колели домашни животни и са започвали да опушват месото. Според стария келтски календар това е бил краят на годината и началото на новата, така че разделянето на живите от духовете на мъртвите е било особено опасно по това време.

— Затова ли се обличаме в страшни костюми, за да се пазим от лошите духове?

— Това е едно от тълкуванията. И най-накрая идва зимното слънцестоене, някъде около двайсет и първи декември. Нарича се още Юл, тогава е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. За уика това е периодът на годината, когато богинята царува като стара жена. В много религии боговете им са родени на деня на зимното слънцестоене. Христос, Хор, Дионис, Хелиос, Митра — всички те претендират да са родени на Юл.

— Според мен има смисъл в това. Дните стават по-дълги, значи е настъпило времето за възраждане и обновяване на всичко.

— Отново си съвсем права. Така че, казано накратко, тази вечер не празнуваме нищо специално. Просто се събираме, защото ни е приятно заедно и за да отдадем почит на Бога и Богинята.

Сетих си, че според Слайдъл съседите бяха забелязали необичайно раздвижване през нощта, преди да бъде открито тялото на Клапек.

— Колко често се събирате?

— Обикновено всеки втори вторник на месеца.

Фандърбърк беше забелязал трупа миналия вторник.

— Винаги ли е така?

— Обикновено да — каза тя и смръщи вежди. — Защо питаш?

— Ами миналия понеделник?

— Да, разбира се. Онази вечер е имало събрание, на което са обсъждали подготовката за празника Сауин. Забравих, защото не присъствах на него.

Може би беше откровена с мен, може би не. Изражението на лицето й не издаваше нищо.

— А Ейса Фини присъствал ли е на събранието?

Тя отправи поглед в празното пространство.

— Не. Той много рядко идва на събрания.

— Знаеш ли къде е бил тогава?

Тя поклати глава.

— Опита ли се да се свържеш с него?

— Позвъних му няколко пъти, за да го питам дали ще ходи в лагера онази вечер — отвърна тя и сведе поглед към ръцете си. — Не можах да се свържа с него.

Наблюдавах как на светлината на огъня чертите на лицето й се променят, носът й изглеждаше по-дълъг, под очите й сякаш се появиха дълбоки хлътнатини.

Вдигна поглед и разбра, че я наблюдавам.

— Ейса не може да направи нищо лошо на друго човешко същество.

— Той сам се е обявил за вещер.

— И аз съм вещица. Както и всички останали, които виждаш наоколо.

Замълчах.

— Ейса е напълно отдаден на уика и следователно изпитва искрена почит към живота. Дълбоко в сърцето си съм сигурна, че никога не би отнел човешки живот.

Поклати отчаяно глава.

— Хората имат толкова погрешни представи за нас. Смятат, че имаме нещо общо със сатанистите, с вампирите, с масоните. Някои твърдят, че правим групов секс и принасяме човешки жертви. Всичко това е лудост, в дъното на която стои невежество.

Обърна се към мен, тялото й беше напрегнато, в очите й се отразяваха пламъчетата на огъня.

— В основата на повечето днешни общопризнати религии е страхът от силата на жените. Доктрините на съвременната църква са пълни с истории за сирени, вещици и магьосници, които правят заклинания по пълнолуние. Това е чиста проба мъжка пропаганда, облечена във власт. И всичко това е толкова нелепо, защото древните артефакти показват, че хората първо са се прекланяли пред богинята-майка или Земята. Видя ли образа над вратата на бараката?

— Много приличаше на Вилендорфската Венера — имах предвид една фигура от периода на палеолита, открита в Австрия през 1908 година.

— Разбира се — усмихна се тя. — Ти имаш познания по праисторическа археология. И също така знаеш, че в най-ранните писмени паметници се говори за култ към богове и богини. И тези ранни женски божества по-късно са били изместени от боговете на бурите като Ваал, Раман и Яхве.

Погледна ме право в очите.

— Последователите на уика са съвременните езичници, които си представят образа на първата майка като богинята, почитана в праисторически времена, преди системата от мъжки божества да заработи. Опитваме се да изкараме на преден план идеята за потисничеството над жените и да променим нагласата в хората. Искаме нов свят — тук и сега, свят, в който мъжете и жените са равни и представата за това кой е по-ценен от другия и кой трябва да държи властта в ръцете си, е различна. Но искаме тези промени да станат по мирен път. Уика се прекланя пред женското начало, но преди всичко нашата религия се основава на личното ни убеждение, че над всичко стои животът. Ние почитаме съзидателните сили на природата, в лицето на един бог и една богиня.

Взе ръцете ми в своите.

— Ела да те запозная с останалите. Нека да ти покажа кои сме ние, в какво вярваме и какво правим. Сама ще се убедиш. Никой от нас не може да отнеме живота на човешко същество.

— Добре — съгласих се аз. — Покажи ми какво е уика.

И така се запознах с Небесната птичка, Гарванът, Индия и Плетачът на сънища. Видях ги как танцуват, бият барабани и пеят. Ядох с тях. Участвах в разговорите им. Задавах им въпроси.

Научих, че според официалните данни последователите на уика са над 400 000 души и това я прави десетата по големина религиозна общност в Съединените щати след християнството, секуларизма, юдейството, исляма, будизма, агностицизма, атеизма, хиндуизма и унитарния универсализъм.

Научих също така, че уика няма официална свещена книга, няма централа, ръководител или признат от всички пророк, или месия.

Научих, че в уика има много различни традиции, всяка от които има свои собствени учения и практики.

Научих, че последователите на уика вярват в Закона за трикратното възвръщане, че както доброто, така и лошото се връща обратно към този, който го е направил. Осемте добродетели според уика са: веселие, почит, чест, смирение, сила, красота, мощ и състрадание.

Въпреки картите таро, книгите с магии, кристалните топки и любовните заклинания почувствах искреност и добронамереност във всички, с които се запознах.

Разбрах, че уика и нейните традиции остават непознати за широкия кръг хора, защото последователите й се крият от страх, че могат да бъдат преследвани.

Преследвани по начина, по който го правеше Бойс Линго.

Тръгнах си в полунощ, все още не бях сигурна за Ейса Фини, но бях напълно убедена, че по време на разследването трябва да действаме много внимателно, за да не се оставим да бъдем водени от предубеждения. Щеше да е доста трудно да убедя Слайдъл. Но това щеше да стане утре.

Влязох в двора на къщата си и фаровете на колата осветиха някакъв правоъгълен предмет, оставен на задната площадка.

Чарли отново в действие. Усмихнах се, излязох от колата и се отправих към вратата.

Предметът се оказа картонена кутия, чийто капак беше добре затворен. Подпрях кутията на коляното си, отключих вратата и влязох вкъщи.

— Прибрах се, Бърд — извиках аз.

Точно свалях якето си, когато Бърди се появи. Погали се няколко пъти в краката ми и след това скочи на плота.

И замръзна на място. Беше точно копие на котките, които рисуват по Хелоуин — гърбът му беше извит, а опашката — настръхнала. Издаде нисък, ръмжащ звук.

Настръхнах.

Вдигнах Бърди и го сложих обратно на пода. Той веднага скочи обратно на плота.

С едната си ръка държах котката, с другата отворих капака на кутията.

На дъното й лежеше отровна водна змия. Беше сложена по гръб, коремът й беше разпран и вътрешностите й — кървави и блестящи, се изливаха навън. Под челюстта, върху светложълтата кожа, беше изрязана обърната пентаграма.