Дяволски кости

32

Двайсет минути по-късно двамата с Райън излизахме от асансьора на втория етаж на полицейското управление. В началото Слайдъл отхвърли молбата ми, накрая отстъпи. Разреши ни да наблюдаваме, но не и да участваме в разпита на задържания.

Заварихме Слайдъл на бюрото му. Райън му изказа съболезнованията си за загубата на партньора му. Слайдъл му благодари, че е дошъл до Шарлот, за да присъства на погребението.

— Изобщо не се поколебах дали да дойда. Възхищавах се от него. И искрено го харесвах.

— Няма вече такива като Еди.

— Така е. Знам, че ако с мен се беше случило нещо, Риналди щеше да дойде да ме изпрати до гроба.

Слайдъл вдигна ръката си, свита на юмрук.

— Братя по униформа.

Райън също сви ръката си на юмрук и леко чукна юмрука на Слайдъл.

Известно време споделяха спомени от времето, когато тримата с Риналди бяха работили заедно.

След това пристъпихме към същността на въпроса.

Слайдъл се обади, за да попита дали стаята за разпити е готова. Отговориха му, че всичко е наред. Тръгнахме надолу по коридора, Слайдъл беше начело.

Същото огледало, което пропускаше светлината само в едната посока. Същата очукана маса. Същият стол, в който преди беше седял Кенет Роузбъро, а после и Ейса Фини.

Сега там седеше мъжът, заподозрян в убийството на Фини.

Беше около четирийсетгодишен, със студени, сиви като кремък очи и късо подстригана кестенява коса. Въпреки ниския си ръст беше мускулест и очевидно в добра физическа форма. На дясната му ръка беше татуирано логото на морския пехотен корпус и думите Semper Fi26

Все още не можех да се сетя кой е мъжът срещу мен.

Джеймс Едуард Клапек старши.

Бащата на Джими Клапек е бил задържан на няколко мили на юг от Шарлот, докато е карал „Джета“-та, забелязана от съседа на Ейса Фини.

На няколко пъти Клапек се оглеждаше наоколо и свеждаше обратно поглед към ръцете си. Беше стиснал пръсти толкова силно, че кожата около кокалчетата му беше побеляла.

С Райън останахме в коридора, а Слайдъл влезе в стаята. Ясно чухме стъпките му през вградените в стената микрофони.

Клапек вдигна глава. Проследи внимателно с поглед човека, който щеше да го разпитва.

Слайдъл хвърли бележника си на масата и седна.

— Този разпит се записва. Това е за ваша и наша сигурност.

Клапек не каза нищо.

— Съжалявам за загубата на сина ви.

Клапек кимна отсечено.

— Вече са прочели правата ви — това беше по-скоро твърдение, а не въпрос.

Клапек кимна отново. Сведе поглед.

— Искам отново да ви повторя, че имате право на адвокат.

Не последва никакъв отговор.

Слайдъл се изкашля.

— Да разбирам ли, че мога да започна с разпита?

— Аз го застрелях.

— Кого застреляхте, господин Клапек?

— Сатанисткото копеле, което е убило сина ми.

— Разкажете ми по-подробно.

Почти цяла минута Клапек стоя така, без да говори. Беше вперил поглед в ръцете си.

— Сигурен съм, че знаете за Джими — промълви той и спря.

— Не ви осъждам за това, което се случи със сина ви — отвърна Слайдъл.

— Но другите ще го направят. Пресата. Адвокатите. Ще го изкарат перверзник. — Съвсем очевидно Клапек много внимателно подбираше думите си. — Не бях съгласен с начина на живот на Джими… — Клапек преглътна. — Но заслужаваше повече от това, което му дадох.

— Кажете ми какво направихте.

— Застрелях гадното копеле, което уби сина ми.

— Ще трябва да ми разкажете по-подробно.

Клапек пое дълбоко въздух и издиша през носа си.

— От убийството на Джими насам всяка сутрин чета по интернет вестника на Шарлот. Ченгетата не се занимават с нищожества като мен и жена ми, затова трябва да разчитам на новините, за да разбера докъде е стигнало разследването на убийството на собствения ми син. Тъжно, нали?

Слайдъл му направи знак с ръка да продължи.

— Прочетох какво каза общинският съветник за Фини.

— Бойс Линго ли?

— Да. Точно той. В думите на Линго имаше много истина — полицаите са с вързани ръце, съдът също не може да си свърши работата. Обикновеният човек трябва да се защити сам.

Вдигнах поглед към Райън. Знаех какво щеше да последва.

— Линго се оказа напълно прав. Пуснаха гадното копеле на свобода. — Мускулите по челюстта на Клапек се напрегнаха, след това той се отпусна. — Джими беше гей. Дори и да имаше процес, щеше да бъде представен в лоша светлина. Знаех, че аз трябва да раздам справедливост в името на сина си.

От думите на Клапек ме побиха тръпки.

— Дължах го на Джими. Господ ми е свидетел, че нищо не бях направил за него, докато беше жив.

— Разкажете ми точно какво направихте — подкани го Слайдъл.

— Взех назаем колата на съседа, дойдох в Шарлот, изчаках пред къщата му и го отървах от мъките му.

— Как намерихте адреса на Фини?

Клапек изсумтя.

— Трябваха ми около десет минути, за да го открия в интернет.

— Опишете оръжието.

— Трийсет и пет милиметрово, полуавтоматично. „Файърстар“.

— Къде е в момента?

— В една кофа за боклук, зад ресторанта за бързо хранене, на около четвърт миля на изток от къщата на Фини.

Слайдъл си записа нещо в бележника.

— Какво направихте, след като го застреляхте?

— Изхвърлих пистолета, след това всичко ми се губи. Тази сутрин се събудих в един мотел и потеглих.

— Къде отивахте, когато патрулната кола ви спря?

— Вкъщи. Исках да си стоя в кухнята у дома в Халфмуун27, когато полицията ме потърсеше. Ако изобщо ме потърсеше. Съмнявах се, че ще си губят времето с такива като мен.

Опа!

Отново нещо в подсъзнанието ми се събуди.

Затворих очи и се опитах да установя връзка.

Нищо не се получаваше. Подсъзнанието ми подсказваше нещо, но не можех ясно да го формулирам.

Слайдъл попита за Гънтър. Клапек отговори, че никога не е чувал името му.

За момент Слайдъл замълча и прегледа бележките си. Или поне се преструваше, че го прави.

Подхвана разпита от друг ъгъл.

— Защо карахте колата на съседа си?

— С нашата кола Ева ходи на работа.

— Това вероятно е госпожа Клапек.

Клапек кимна.

— Какво можете да ми кажете за смъртта на детектив Риналди?

Кокалчетата на ръцете на Клапек побеляха още повече.

— Това е ченгето, което убиха тук, така ли?

— Къде бяхте около десет часа миналата събота?

Клапек дръзко погледна Слайдъл право в очите.

— В момента ви говоря абсолютно откровено. Убих Фини, защото гадното копеле си го заслужаваше. Не се опитвайте да ми лепнете още нещо.

— Отговорете на въпроса, господин Клапек.

Клапек се замисли, след това каза:

— Бях на събиране в баптистката църка в Саут Гам. Жена ми може да го потвърди.

— Какво събиране?

Клапек отпусна главата си надолу. Видях как под късо подстриганата му коса кожата на темето му порозовя.

— Посещавам група за овладяване на гнева.

— Къде се намира тази черква?

— На повече от двеста мили оттук.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— На магистрала 258, почти на средата на пътя между Джаксънвил и Халфмуун.

Опа!

Какво? Магистрала 258? Значи черквата се намираше близо до Кемп Лежун. Преди четири години бях ходила в базата на морския пехотен корпус, където изровихме трупа на една жена от една ниша.

Нищо не ми говореше това.

— Запомнете си мисълта — гласът на Слайдъл ме върна отново към действителността.

Той излизаше от стаята и дойде при нас в коридора.

Слайдъл посочи с глава към прозореца и се обърна към Райън:

— Какво мислиш за това?

— Историята му звучи съвсем достоверно.

— Нещастникът е застрелял убиеца на сина си.

— Може и така да е — намесих се аз.

Слайдъл ми хвърли един поглед, после отново се обърна към Райън:

— Мислиш ли, че казва истината?

— Изглежда напълно откровен — каза Райън. — Но може и да не е съвсем наред.

— А може и да прикрива някого.

— Провериха ли дали по ръцете му има следи от барут?

— Да. Той е стрелял. Или е толкова тъп, че не се е сетил да си изтърка ръцете, или е толкова умен, че е стрелял, за да прикрие някой друг.

— Сигурно вече сте пратили екип да провери кофата за боклук?

— Можеш да бъдеш напълно сигурен в това. Както и всички мотели в онзи район.

Слайдъл се обърна към мен:

— А ти какво мислиш? Откри ли нещо в онези твои специални снимки, което да ни помогне да решим въпроса?

За момент не разбрах какво ме пита. След това буквално се плеснах по челото.

Резултатите от изследването с електронен микроскоп на пробата от бедрената кост на Джими Клапек. Появата на Райън ме беше накарала напълно да забравя за тях.

— Не съм приключила окончателно — загледах се в Клапек, за да избегна погледа на Слайдъл.

— Аа… Аха.

— Ще се занимая с това веднага щом си тръгна от тук.

— Защо не го направиш веднага? Животът на този човек е напълно опропастен. Поне можем да му съобщим, че е застрелял точно когото трябва.

С тези думи Слайдъл отново се върна при задържания.