Дяволски кости

25

— Набрах го и един глас ми каза, че съм се свързал с кабинета на съветник Линго.

— Защо Риналди ще си записва номера на Линго?

— Това е добър въпрос.

Прочетох отново последната бележка на Риналди.

ВГ, склоняване, 28/9 — 29/9.

— ВГ най-вероятно е Винс. Може би Риналди е разбрал презимето на хлапето и че е било задържано от полицията.

— И това е станало някъде по времето, когато Клапек е изчезнал.

— Защо Риналди е сметнал, че си заслужава да отбележи този факт?

Слайдъл сви рамене.

— Няма да е зле да проверим докладите за арестуваните около тези дати. Ако не открием нещо друго, то поне ще разберем презимето на Винс. Между другото, хлапето е изчезнало. Никой не го е виждал от събота.

— Къде живее?

— Приятелчетата му не изгарят от желание да споделят тази информация, но според тях най-често спи по улиците.

— Имаш ли намерение да посетиш Линго?

— По-късно. Опитвам се да проследя стъпките на Еди и да разбера какво мога да открия за този нещастник Винс.

— Само доколкото е свързан с Клапек — допълних аз.

— Точно така.

— Нещо ново за Ейса Фини?

— Нищо не мога да направя, освен ако не открия димяща гаубица, скрита в гащите му. Утре ще се яви пред съдията по обвинението за притежаване на човешки останки, ще си плати гаранцията и ще го пуснат да си ходи.

— Какво мислиш за него?

Слайдъл изсумтя.

— Можеше да е красавец и жените да тичат след него, ако нямаше толкова пъпки по лицето.

Не обърнах внимание на тази забележка.

— А мислиш ли, че може да е убиец?

— Фини е вещер. Техният лагер е съвсем близко до мястото, къде открихме Клапек. Съседите съобщават, че е имало много шум и биене на барабани през нощта, преди да се появи трупът на хлапето. Един от тях твърди, че е видял форд „Фокус“ да напуска района доста след като всички останали са се разотишли.

Спомних си колата пред къщата на Фини в „Пайнвил“.

— Фини кара форд „Фокус“ — отбелязах аз.

— Не е необходимо да си гений, за да свържеш нещата. — Той отново стисна зъби и мускулите на челюстите му се опънаха. — Според мен е възможно приятелите на Фини, които се правят на вещици, да са ликвидирали Риналди.

— Защо?

— Беше научил твърде много неща за тях.

Понечих да отговоря, но Слайдъл рязко стана от стола.

— Рик Нелсън — заяви той и насочи дебелия си пръст към мен. — Ако махнем пъпките, Фини е абсолютно копие на Рик Нелсън. Само си го представи. Косата. Нахалната усмивка. Мръсно копеле.

— Искаш да кажеш, че Фини е склонният към насилие мъж, описан от Винс?

Слайдъл заобиколи бюрото ми и застана до мен. Разлисти страниците с бележките на Риналди.

РН-АК. ЧПТ. ТВ.

— Еди е имал предвид Рик Нелсън с акне. Той точно така би се изразил. Проклет да съм, ако не е така.

— Възможно е… — Никак не бях убедена в думите му.

— Какво? Описва Фини съвсем точно. Може би това ще бъде достатъчно, за да задържим копелето по обвинение в убийството на Клапек.

— Все пак бих проверила връзката с Ейкърн — пресякох възраженията на Слайдъл. — Виж дали Фини не си е резервирал билет и дали няма някакви връзки там.

— Да, добре.

И двамата замълчахме, вперили поглед в тайнописа на Риналди.

След няколко секунди усетих, че вниманието на Слайдъл е насочено другаде. Почувствах погледа му върху лицето си. Не вдигнах очи към него. Никак не ми се искаше да проведа разговора, който предчувствах, че предстои.

Вместо да направи някакъв коментар, Слайдъл извади един бележник от джоба си, надраска нещо, след това скъса листчето и го остави на бюрото ми.

— И приятелката ми страдаше много от тези вируси. Ако искаш, обади й се.

Чух стъпки. След това в кабинета ми настъпи пълна тишина.

Отново горещата вълна на срама заля лицето ми. Лараби знаеше. Слайдъл знаеше. Кой още беше разбрал какво се крие зад неубедителната ми история с грипа?

Четях бележката на Слайдъл, когато Лараби подаде глава през вратата на кабинета ми.

— Ела бързо. — Видя погледа ми и се спря. — Какво има?

— Слайдъл има приятелка.

— Не може да бъде.

— Верлийн… второто й име е нещо с У. — Пишеше се Уирзник.

— Е, това вече е изненада. — Лараби си спомни защо беше дошъл. — Линго отново се е разпенил.

— Боже Господи!

Последвах Лараби в стаята за почивка. По всички канали говореха за убийството на Риналди. Телевизорът беше включен на един от тях.

Линго държеше реч пред гробището. Около него на улицата полицаите издигаха прегради.

— … вече не е свято? Когато нарушителите на закона брутално убиват тези, които рискуват живота си за сигурността на града ни? Тези смели полицаи, които пазят домовете ни и бдят да не се случи нещо лошо на децата ни? Ще ви кажа какво е всичко това. Това е началото на края на благоприличието в обществото. Стоя тук, пред входа на „Шарън Мемориъл Парк“. Утре детектив Едуард Риналди ще бъде погребан тук. Беше на петдесет и шест години, трийсет и осем от които беше служил в полицията, обичан член на нашето общество и човек, дълбоко вярващ в Бога. Но детектив Риналди не е сам.

Линго започна да чете списъка, който държеше в ръката си.

— Полицай Шон Кларк, на трийсет и четири години. Полицай Джефри Шелтън — на трийсет и пет. Полицай Джон Бърнет — на двайсет и пет. Полицай Анди Ноубълс — на двайсет и шест.

Линго вдигна поглед.

— Споменавам имената само на някои от загиналите. — Свинското му личице се намръщи, сякаш искаше да изрази загриженост. — Дали единствено престъпниците имат вина за това? — Той тържествено поклати глава. — Мисля, че не е така. Вината е в системата от закони, създадени така, че да защитават виновните. Тя е в прекалено либералните политици, които подкопават задружните усилия на нашите братя и сестри.

Усетих как вътрешностите ми се свиват.

— Много от вас бяха свидетели на това как бях нападнат миналия петък. Доктор Темперанс Бренан е назначена от вашия университет, от вашия съдебномедицински следовател — институции, на които се плаща с парите от вашите данъци. Доктор Бренан е присъствала на кръвопролитието. Тя знае каква битка се води по улиците на града ни. А дали тя прави всичко необходимо, за да бъдат осъдени такива като Ейса Фини? Тези, които са избрали пътя на злото? Точно обратното. Търси извинения за тези престъпници. Защитава езическите им ритуали.

Линго впери в камерата толкова искрен поглед, че чак сърцето на човек можеше да замре.

— Време е за промяна. Като ваш избраник възнамерявам тази промяна наистина да настъпи.

Последва кадър на сцената от високо, след това предаването прекъсна и на екрана се появи водещата. Над лявото й рамо се виждаше карта на улиците, по които утре щеше да премине траурната процесия.

— Църковната служба ще започне в единайсет часа в католическата църква „Света Ана“. После траурното шествие ще продължи по улиците „Парк“, „Уудлоун“, „Уендоувър“, „Провидънс“ и „Шарън Амити“. Улиците ще бъдат затворени за движение до късния следобед. От събота насам членове на полицейски управления от цялата страна се събират в града ни. Тези, които няма да могат да присъстват на църковната служба или да се присъединят към траурната процесия, ще се съберат на гробището. Очаква се по пътя на шествието да излязат хиляди граждани, за да си вземат последно сбогом с детектив Риналди. Умоляват се шофьорите…

Лараби изключи телевизора.

— Кой гласува за такива смахнати кретени като Линго?

И двамата знаехме отговора.

— Ти ли извърши аутопсията? — стараех се гласът ми да прозвучи твърдо, но избягвах да го погледна в очите.

— Да, в понеделник.

— Имаше ли някакви изненади?

— Една проходна огнестрелна рана на нивото на торакалния нерв Т–12. Два куршума ХТР, заседнали в гръдния кош. Извадих единия от десния дял на белия дроб, а другия — от сърцето.

Не беше необходимо Лараби да ми обяснява. Познавах този тип куршуми. Малкото гадно нещо е създадено така, че да се разширява и да причини възможно най-голямо увреждане на органите.

Грабнах една диетична кола и се върнах обратно в кабинета си. Лампичката на телефона ми мигаше.

И двете съобщения бяха оставени от колеги от университета. Марион Айланд отговаряше на обаждането ми относно сканиращия електронен микроскоп. Дженифър Робъртс отново молеше да й се обадя.

Отпих малко кола. Определено действаше добре на стомаха ми. Но главата все още продължаваше да ме цепи и никак не бях в настроение да си говоря с когото и да било.

Отровеният ми от алкохола мозък се опита да измисли какви ли не извинения. Обаче по-съвестната му част му се противопостави.

Сканиращият електронен микроскоп в момента няма никакво значение.

В петък не мислеше така.

Клапек вече е идентифициран. Хистологичната преценка на възрастта му в момента е напълно излишна.

Тогава какви са тези сенки в хаверсовите канали?

Мозъчните ми клетки нямаха никаква хипотеза по този въпрос.

Направи го, Бренан.

Може да се окаже напълно безсмислено.

Не можеш да си сигурна, докато не го направиш.

Победа за съвестта.

Отпих още малко кола и набрах телефона. Айланд вдигна слушалката веднага. Попитах я как е прекарала уикенда. Изобщо не чух отговора й. След това й разказах за тънките изрезки, които бях направила от бедрената кост на Джими Клапек, и за нарушенията в тях, за които нямах обяснение.

— При увеличение сто всичко изглежда чудесно. При увеличение четиристотин забелязах промяна в цвета на някои от хаверсовите канали. Нямам представа каква може да бъде причината за това.

— Гъбички? Патологични изменения? Тафономни промени, т.е. в резултат на гниене?

— Точно това искам да си изясня.

— Подготовката на пробите изисква известно време. Ще трябва да ги обработя с азотна киселина, след това да ги сложа във вакуумна центрофуга и накрая да ги покрия със златен паладий.

— Мога да ти ги оставя, когато ти е удобно.

— Ако всичко е както трябва, ще са готови утре, късно следобед.

Това щеше да ми свърши работа. Погребението на Риналди беше в единайсет часа.

— Ще ти ги донеса до час.

За да не изпадна отново в колебание, веднага набрах телефона на Робъртс. И тя отговори веднага.

— Доктор Робъртс.

— Темпи се обажда.

— Благодаря ти, че отговори на позвъняването ми. Извинявай, че те безпокоих по празниците. Трябваше да се сетя, че няма да си тук.

— Няма нищо — наистина не бях тук.

Не точно така, както тя имаше предвид.

— Разбрах, че днес не си много добре.

— Просто съм хванала някакъв грип. Вече се оправям.

— Изчакай малко.

Чух как остави слушалката на бюрото, след това мина през кабинета и затвори вратата. Представих си как Дженифър прекосява кабинета си, който се намира два етажа под моя. Същото бюро, същите шкафове, картотеки и рафтове, само че нейните бяха пълни с трудове по анимизъм, примотеизъм, тотемизъм и разни други „-изми“, чието значение не разбирах.

— Извинявай — каза тя тихо. — Във фоайето е пълно със студенти.

— Според мен те просто си живеят там, за да не плащат наеми.

— Може би си права — засмя се тя нервно.

После чух как дълбоко пое въздух и бавно го издиша.

— Добре. Малко ми е трудно да говоря за това.

Мили Боже! Само да не ме занимава с личните си проблеми. Нямаше да мога да го понеса точно днес.

— Прочетох в „Обзървър“, че ти провеждаш разследването на олтара, открит миналия понеделник на Грийнлийф Авеню.

— Да — това определено ме изненада.

— И между предметите, които си открила, е имало и човешки кости?

— Да — нямах никаква представа накъде бие.

— Миналия четвъртък едно обезглавено тяло е било открито в езерото Уайли…

— Дженифър, не мога да обсъждам…

— Моля те, изслушай ме.

Оставих я да продължи.

— Жертвата е била идентифицирана — младеж на име Джими Клапек. По тялото му е имало сатанистки символи. Малко преди това, някъде имам записана датата, трупът на друго обезглавено момче е бил изваден от река Катауба. Нямам представа дали и неговото тяло е било обезобразено по подобен начин.

Вероятно беше чула или някой й беше казал за тирадата на Бойс Линго. Нито потвърдих, нито отрекох информацията, с която разполагаше.

— Полицията е арестувала един млад мъж на име Ейса Фини. Бил е обвинен в притежание на човешки останки и е заподозрян за убийството на Клапек.

— Така е — всичко това вече беше съобщено в новините.

Не споменах, че Слайдъл подозира, че Фини има нещо общо и с убийството на Риналди.

— Арестували са не когото трябва — заяви Робъртс.

— Полицията провежда цялостно разследване.

— Ейса Фини е последовател на уика, не е сатанист. Разбираш ли, че между двете има огромна разлика?

— Имам бегла представа от тези неща — отвърнах аз.

— А обществото няма никаква. Вярно е, че Ейса Фини сам се е обявил за вещер. Влизала ли си в сайта му?

Признах, че не съм.

— Направи го. Прочети посланията му. Ще откриеш разсъжденията на една деликатна и благородна душа.

— Ще го направя.

— Близо до езерото Уайли има лагер на поклонниците на уика. Знам, че тялото на Джими Клапек е било намерено някъде там, макар и да не знам къде точно. Това няма да представи Ейса Фини в добра светлина.

Не споменах книгите на Антон ла Вей, нито приликата му с Рик Нелсън, нито факта, че в нощта на убийството на Клапек в околността е бил забелязан един форд „Фокус“.

— В днешната атмосфера на религиозен екстремизъм има хора, които осъждат религиозни практики просто защото не ги разбират. Това са отговорни, интелигентни християни, които биха предпочели другите по-скоро да умрат, отколкото да извършват това, което според тях са езически ритуали. За щастие такива хора фанатици са малко на брой, но все пак съществуват.

Чух някакъв друг глас в слушалката. Дженифър ме помоли да изчакам. Последва приглушен разговор, от който не можах да разбера нито дума.

— Извинявай. Докъде бях стигнала? Да. Общинският съветник Линго два пъти спомена името на Ейса Фини. Нарече го ученик на дявола, пример за всичко лошо в днешния свят. Като се има предвид общественото недоволство след убийството на полицая в събота, страхувам се, че съдебният процес срещу Фини няма да е справедлив.

— Той има много добър адвокат — опитвах се да не споменавам имена.

— Чарлз Хънт е обществен защитник.

— Чарлз Хънт наистина е много добър.

И не само като адвокат. И това не споменах.

Дженифър още сниши гласа си, сякаш се страхуваше да не я чуят през вратата.

— Ейса Фини е откраднал кости от една гробница, когато е бил на седемнайсет години. Била е младежка шега, глупава и безсмислена. И няма нищо общо с извършването на убийство.

Откъде знаеше всичко това? Не я попитах.

— Полицията извършва пълно разследване — повторих аз.

— Така ли? Ейса Фини е самотна душа. Никой няма да излезе в негова защита. Дали няма да бъде принесен в жертва на амбициите на Бойс Линго?

Не можех да разбера защо Дженифър толкова се интересуваше от Фини. Дали го защитаваше така усърдно, защото беше всецяло отдадена на принципите на предмета, който преподаваше? Или във всичко това имаше нещо много по-лично?

— Все още не мога да разбера какво искаш да направя.

— Неутрализирай отровата, която се лее от устата на Линго. Направи публично изявление. Ти си специалист по съдебна медицина. Хората ще се вслушат в думите ти.

— Съжалявам, Дженифър, не мога да направя това.

— Тогава говори с Линго. Опитай се да го вразумиш.

— Защо си толкова загрижена за Ейса Фини?

— Защото е невинен.

— Как можеш да си сигурна в това?

За момент настъпи пълна тишина, след това тя каза тихо:

— Членове сме на едно и също вещерско сборище.

— И ти ли си последователка на уика? — не можах да прикрия изненадата в гласа си.

Познавах Дженифър от осем години и подобно нещо никога не би ми минало през ума.

— Да.

Чух как си пое въздух, след това настъпи тишина. Изчаках.

— Ела във Фулмуун23 довечера. Ще извършим ритуала есбат. Запознай се с нас. Научи нещо повече за философията ни.

Наранените ми мозъчни клетки умираха за сън. Понечих да отхвърля предложението й.

— Ще се убедиш сама. Нашата религия е изпълнена с радост, защото е родена от връзката си с природата. Ние, последователите на уика, се радваме на живота, а не го отнемаме.

През болката в главата си дочух гласа на съвестта.

Докато Слайдъл давеше мъката си в работа, ти давеше своята в алкохол.

— Кога?

— В седем вечерта.

Въпреки ужасяващия трафик щях да успея да отскоча до университета, а след това да се върна вкъщи да подремна и да събера сили, преди да се отправя към Фулмуун.

Извадих бележника си.

— Кажи ми как да стигна дотам.