Дяволски кости

35

— Какво каза той?

Райън все още стоеше на компютъра. Някакъв пънк се лееше от колоните. А може и да беше хеви метъл.

— Не беше убеден в това, което му казах. Божичко! Можеш ли да намалиш това нещо?

— Какво искаш да ти пусна?

— Музиката не ме дразни, но малко намали звука, моля те.

— Не, наистина. Кажи ми какво харесваш.

— Ще ми се подиграваш.

— Няма. Освен ако не кажеш „Абба“. Избери някой от твоите дискове. Нали имаш дискове?

— Разбира се, че имам дискове.

Два от които на „Абба“. Не си го признах.

— Избери някой.

— О, Боже мили!

Прегледах дисковете на полицата, избрах един и го подадох на Райън.

— А, канадски!

— Не знаех.

Последва неодобрителен поглед.

— Нийл Янг измива националния срам за това, че нямаме сладоледени десертчета „Дав“.

Райън постави диска в компютъра.

Последваха звук на акустична китара и после познатият носов тенор.

В главата ми нахлуха разни спомени. Пийт в униформата на морски офицер. Играе крикет с Кати в задния двор. Гледа телевизия по пижама.

Това беше любимият диск на Пийт.

Някъде по пътя през пустинята…

Огледах внимателно обложката на албума. Плашило, осветено отзад от оранжевия залез.

А не беше ли индианец в дрехи с ресни?

Или вещица?

И тогава подсъзнателните връзки отново се заредиха една след друга.

Вещица? Пийт?

Тя кара Харлей Дейвидсън…

Обърнах обложката и погледнах заглавието. Луна по жътва.

Съзнанието ми ясно успя да формулира връзката, която се появи.

— Мили Боже!

Райън рязко обърна глава към мен.

— Какво има?

— Нещо относно Еванс ме ядеше през цялото време и току-що разбрах какво е.

Отново грабнах телефона и набрах номера.

Слайдъл отново отговори.

Махнах с ръка по посока на компютъра. Райън намали звука.

— Клапек живее в окръг Онсло, нали така? В Халфмуун?

— И какво от това?

— Току-що си спомних. Не мога да повярвам, че досега ми е убягвало. Ходила съм в окръг Онсло. Познавам града. Просто не си спомних, че го помня.

Бях толкова превъзбудена, че говорех, без да мисля.

Райън ми направи знак да си поема въздух.

Вдишах дълбоко и започнах отново.

— Когато разпитваше Еванс след погребението на Риналди, той нарече Клапек побъркан лунатик. Тогава си помислих, че го е казал съвсем случайно, но в подсъзнанието ми споменаването на луната се е запечатало.

— Къде се е запечатало?

— Еванс го е казал съвсем буквално. Халфмуун (полумесец) — връзката е луната е очевидна. Халфмуун е град покрай магистрала 258, на север от Кемп Лежун и Джаксънвил. Ако Еванс никога не се е срещал с Клапек, то тогава откъде знае името на родния му град?

— Лъжливо гадно копеле.

Няколко секунди се чуваше само дишането на Слайдъл. След това изцъка с език.

— Въпреки това няма да получа заповед за обиск.

— Откъде знаеш?

— Вече опитах. Отрязаха ме. Прокурорът каза, че всички доказателства са косвени. Освен това Еванс има алиби. Не го каза, но стана ясно, че го спира и фактът, че Еванс работи за обществена фигура. Прокурорът не иска да разбутва това гнездо на оси, освен ако няма неопровержими доказателства.

Слайдъл беше прав. Откачих, като се сетих за Халфмуун. Приликата с Рик Ниелсън. Телефонният номер на Линго в бележките на Риналди. Всичко тава бяха само догадки от моя страна. Досега не бяхме открили нито мотив за престъплението, нито реална възможност да бъде извършено. Освен това Еванс имаше свидетели, че е бил някъде другаде на тези дати както през септември, така и през октомври.

Замислих се за момент.

— Провери ли колата на Еванс?

— Обадих се и ще го направим. Между другото Клапек е бил обвинен. Открили са пистолета. Собственикът на мотела потвърдил историята на Клапек, а камерата е записала, че се е регистрирал там в дванайсет и двайсет и седем минути през нощта. Освен това имаме и признанията му. Изглежда, нещастникът казва истината.

Райън все още беше в сайта на „Чийп Трик“, само че беше намалил звука. Като видя изражението на лицето ми, се протегна и хвана ръката ми.

— Какво, объркана ли си?

— Пред очите ми непрекъснато е Клапек в стаята за разпити. Първо загуби сина си. А сега може да се окаже, че е убил невинен човек.

— Наистина ли мислиш, че помощникът на Линго е човекът, когото търсите?

Вдигнах отчаяно ръце и обобщих косвените доказателства, които току-що бяхме обсъдили със Слайдъл.

— Освен това Еванс има алиби.

— Хайде да го разбием.

— Според мъжа, който е открил тялото на Клапек, то е било изхвърлено на сутринта на девети октомври. По това време Еванс е бил в Грийнсбъро.

— Нека за момент забравим всичко това. Ти твърдиш, че е напълно възможно Клапек да е бил убит по-рано и тялото му да е било поставено във фризер.

— Точно така.

— И колко дълго е престояло там?

— Не знам. — Напоследък доста често повтарях тези думи. — Но Клапек за последен път е бил видян жив на двайсет и девети септември.

— Кой го е видял?

— Винс Гънтър.

— Момчето, което също като Клапек проституира.

Кимнах.

— Може ли да се вярва на Гънтър?

— Очевидно Риналди е смятал, че може. От бележките му става ясно, че е бил готов да плати на хлапето петстотин долара за информация за убиеца на Клапек.

— Какво мисли Слайдъл по въпроса?

— Така и не успя да разпита Гънтър до този момент.

— Точно така. Гънтър е изчезнал. Все още ли нямате представа къде е?

Поклатих глава.

— Но успяхме да разпитаме бившето му гадже, Ейприл Пиндър. Думите й потвърдиха това, което вече подозирахме. Клапек и този Рик Нелсън или Ниелсън са се скарали и след това Клапек е изчезнал. Това означава, че Клапек за последно е видян жив на двайсет и девети септември.

— Ами Пиндър? На нея може ли да се вярва?

Завъртях несигурно ръка. Може би — да, може би — не.

— Възможно ли е да прикрива Гънтър?

— Съмнявам се. Беше му страшно ядосана. След като е платила гаранцията му, Гънтър я е изоставил.

По погледа на Райън разбрах, че сериозно разсъждава по въпроса.

— Как точно историята на Пиндър потвърждава тази на Гънтър?

Предадох му думите на Пиндър, че в деня, когато е излязъл от затвора, Гънтър е гледал телевизия. И че й е казал, че същия ден е видял Клапек и Рик Нелсън или Ниелсън да се карат.

— И по това време Еванс не е бил в града?

— Провеждали са кампания из целия щат.

— Той сигурен ли е в датата?

— Абсолютно.

— А Пиндър?

— Изглежда, че и тя е сигурна. Но кой може да знае? Не е от най-умните.

— Но виж какво, сладкишче, имаме начин да проверим.

— Имаме ли? — попитах аз, като не обърнах внимание на сладкарското обръщение.

Райън натисна няколко клавиша и погледна екрана на монитора. След това натисна още няколко.

— Проклет да съм! — посочи ми един ред бял текст в черно каре. — Това ще ти хареса.

В карето бяха изписани всички прояви на „Чийп Трик“ — на живо, по телевизията и по радиото. Освен това имаше и линкове към интервютата им.

Прочетох реда, който Райън ми сочеше.

Трябваше ми малко време, за да схвана напълно значимостта на информацията.

След това дълбоко поех въздух.

— Давали са „Чийп Трик“ по НВО на двайсет и седми и двайсет и осми септември. Предаването е било в две части и е било посветено на рок групите от седемдесетте и осемдесетте години — прочете Райън.

— Значи Пиндър е объркала датата. На двайсет и девети вечерта не са давали „Чийп Трик“ по телевизията — разсъждавах гласно. — Гънтър е бил в затвора на двайсет и осми. Тогава по никой начин не е могъл да гледа телевизия. Значи е било на двайсет и седми, денят преди да влезе в затвора, а не в деня, в който е излязъл.

— Еванс има ли алиби за двайсет и седми? — попита Райън.

— Мили Боже!

Бях толкова развълнувана, че не успях да набера номера на Слайдъл от първия път. Все едно. Така или иначе се включи гласовата поща. Оставих съобщение.

— Хванахме го. Клапек за последно е бил видян жив на двайсет и седми септември, а не на двайсет и девети. Провери къде е бил Еванс на тази дата. Обади ми се.

Затворих телефона.

— Браво на теб! — казах аз и с Райън си плеснахме ръцете.

По лицето му изгря усмивка, широка като „Рио Гранде“.

Минаваха секунди. Часове. Векове.

Започнах да дъвча кожичката на палеца си. Станах и закрачих из стаята. Седнах отново. Продължих да гриза кожичката на пръста си.

Телефонът продължаваше да мълчи.

— Къде, по дяволите, е той?

Райън сви рамене. Изяде една шепа пуканки. Продължи да сърфира из интернет.

— Не рони пуканки по клавиатурата.

— Слушам, госпожо.

— И не капи масло по нея.

Погледнах часовника. Бях оставила съобщението преди двайсет минути.

— Може би трябва да пратя на Слайдъл тази страница по факса. Ще я отпечаташ ли?

Нямаше никакъв смисъл в това, но поне правех нещо.

Райън се върна отново на сайта на „Чийп Трик“ и отпечата страницата. Това ме подсети за бележките на Риналди. Още нещо, което можехме да направим.

Извадих листовете от куфарчето си. Върнах се обратно в кабинета.

Райън седна на дивана до мен.

ДК. 29/9. ПВЖ с РН сп. ВГ. РН — АК. ЧПТ. ТВ. 9/10 — 11/10? КФТ. 10. 500.

— Според Винс Гънтър Джими Клапек за последно е видян жив с Рик Ниелсън на двайсет и девети септември. Рик Ниелън с акне. Гънтър е забелязал приликата, когато е гледал „Чийп Трик“, ЧПТ, по ТВ. Трупът на Клапек е бил открит в периода от девети до единайсети октомври. Риналди трябваше да се срещне с Гънтър в КФТ, Кабо Фиш Тако, в десет часа и да носи петстотин долара.

С Райън мълчаливо прочетохме последните бележки, които Риналди си беше записал.

— Рик Ниелсън, равно на асистента на Бойс Линго, равно на Глен Ярдли Еванс. Риналди се е обадил в кабинета на Линго и Еванс му е казал, че той и шефът му са били в Грийнсбъро на девети октомври — деня, в който е открит трупът на Клапек.

— Риналди вероятно е знаел, че има нещо объркано с датите през септември. Давали са „Чийп Трик“ по телевизията на двайсет и седми и двайсет и осми септември. Винс Гънтър е бил в затвора на двайсет и осми, затова Риналди е знаел, че е било невъзможно същия ден да е видял Ниелсън, а следователно — и Клапек.

— Значи Ейприл Пиндър е объркала датите. Пица партито е било преди, а не след като е платила гаранцията на Гънтър.

— Ден, за който Еванс може и да няма алиби.

— Господи, Райън! Риналди някак си е разбрал всичко това. Еванс е усетил, че той знае.

Стисках юмруци толкова здраво, че ноктите ми се забиваха в дланите.

— Еванс го е убил.

Телефонът иззвъня.

Скочих.

Слайдъл беше напрегнат не по-малко от мен:

— Еванс е бил в Шарлот на двайсет и седми.

Опитах се да кажа нещо. Той ме прекъсна.

— Кара бял шевролет „Тахо“.

— Мили Боже!

— Съдията най-после издаде заповедта. Отиваме.

— Искам да присъствам.

— Как не се сетих, че ще го кажеш?

Изчаках.

— Само ти.

— Кога?

— Сега.