Дяволски кости

27

В съня ми отново се появяваше змията, която бях запечатала в чувал за боклук и сложила в лехата с невените, покрай верандата. В съня ми тя беше съвсем жива и ме преследваше сред гъсти дървета, обрасли с дебел мъх, като през цялото време съскаше гърлено: Ейса. Ейса. Ейса.

Колкото по-бързо тичах, толкова по-плътно до мен се приближаваше тя. Покатерих се на едно дърво. Тя се плъзна покрай мен по ствола му и ми се ухили отгоре като чеширски котарак. Езикът й ме перна леко през лицето. Замахнах да отблъсна главата й с ръка.

Езикът отново се насочи към мен. Над раздвоения му край видях три червени шестици. Над тях блестеше малък кръст.

Един от клоните на дървото се превърна в гърчещо се пипало, което се изви към мен и завря микрофон пред лицето ми. Металът докосна бузата ми.

Отново замахнах с ръка.

И се блъснах в нещо твърдо, покрито с козина.

Събудих се и видях, че Бърди ближе лицето ми.

— Извинявай, Бърд — казах аз и обърсах слюнката му от бузата си.

Часовникът показваше седем и двайсет.

Правех си кафе в кухнята, когато мобилният ми телефон иззвъня. Слайдъл. Събрах мислите си и вдигнах.

— Пуснали са го тази сутрин.

Трябваше ми известно време, за да разбера за какво става въпрос.

— Фини ли?

— Не. Джак Изкормвана. Разбира се, че Фини.

Въздържах се от коментар.

— Милозливият адвокат е постигнал съгласие с полицията, че няма достатъчно доказателства, и Фини не може да бъде обвинен в убийството нито на Клапек, нито на Риналди. А за костите няма да го държат в затвора.

Споменаването на Чарли Хънт, макар и косвено, ме накара да трепна. Добре. Повече не можех да го отлагам. Ще се обадя на Чарли още тази сутрин.

— … мръсник. И аз няма да престана да го наблюдавам — гласът на Слайдъл ме върна обратно към действителността. — При теб има ли нещо ново?

Разказах му за змията.

— По дяволите! Кой, мислиш, може да го е направил?

Аз самата бях разсъждавала доста по въпроса.

— Миналия петък публично разкритикувах Бойс Линго.

— Човекът има много поддръжници, но те не са от хората, които биха ти сложили мъртва змия пред вратата.

— Не съм много убедена в това.

— Във вестниците беше публикувано, че ти и аз сме открили казана на Куерво на Грийнлийф Авеню — Слайдъл спря, очевидно обмисляше и други възможности. — А може и да е било някое от вуду приятелчетата на Фини.

Разказах му за Дженифър Робъртс и за посещението ми във Фулмуун. След това със свито сърце изчаках да чуя тирадата му. Слайдъл ме изненада.

— Какво мислиш за всичко това?

— Много еко феминизъм и лоша поезия.

— Какво искаш да кажеш?

— Въпреки че са твърде особени, хората, с които се запознах, ми изглеждат безобидни.

— Така е изглеждал и Джон Уейн Гейси.

— Смяташ ли, че някой е оставил змията, за да ме сплаши?

— Или е така, или на някого не му е харесало, че Фини е арестуван, и е решил да направи някоя магия, за да го освободи — Слайдъл изсумтя силно. — И това ако не е ирония на съдбата. Изпращат ти обезобразената змия и на следващата сутрин техният човек излиза от затвора. Както и да е, по-важно е обаче, че някоя откачалка знае къде живееш. Трябва много да внимаваш.

И аз си бях помислила същото.

— Искаш ли да поставя къщата ти под наблюдение?

Понечих да отхвърля предложението му, но се сетих за Риналди. Защо да рискувам?

— Добре. Благодаря ти много.

— Ще накарам една патрулна кола да минава на всеки час просто за да се увери, че всичко е наред. Може би трябва да уговорим някакъв сигнал, в случай че има проблем.

— Да закача един фенер на кулата на църквата?

— А?

Явно не схвана шегата ми.

— Ако имам някакви неприятности, ще оставя лампата на верандата да свети.

— Това става.

— Искаш ли да ти изпратя змията?

— Какво, по дяволите, да правя с изкормена змия?

Разказах на Слайдъл за пробите, които бях оставила в университета при Марион Айланд.

— Това важно ли е?

— Може и да не е. Ще разбера, когато получа резултатите.

За момент чувах само тежкото му дишане. След това продължи:

— Открих, че едно момче на име Винс Гънтър е било задържано за склоняване към проституция на двайсет и осми септември. Прекарал е нощта в затвора и на следващия следобед някой е платил гаранцията. Мисля, че този Гънтър е същият Винс, с когото Еди имаше среща. Ще се опитам да го издиря чрез поръчителя му. — Слайдъл замълча за миг. — Доколкото разбрах, излиза, че Еди е имал финансови проблеми.

— Така ли?

— Надхвърлил е лимита на кредитната си карта с петдесет хиляди долара.

— И?

— И нищо. Проверяват как точно стоят нещата.

— На теб някога споменавал ли ти е, че има финансови затруднения?

— Не — отговорът му прозвуча съвсем сухо.

— Мислиш ли, че се е замесил в нещо и затова са го убили?

— Проверяват в момента. — Последва дълго мълчание. — Не може да е така. След като съпругата му почина, единственото нещо, което Еди искаше да прави, беше да се прибере вкъщи, да си пусне класическа музика и да решава кръстословици. Или онова, там, другото нещо. С цифрите.

— Судоку? — опитах се да отгатна.

— Да. Точно това. И си готвеше. Само за себе си. Истински ястия, прясна паста с подправки и разни други работи.

Изведнъж почувствах остра болка. Въпреки че познавах Риналди от двайсет години, за него знаех само, че е роден в Западна Вирджиния, че жена му беше починала и живееше сам. Винаги беше спретнат, обичаше класическата музика, добрата храна и скъпите дрехи. Сега вече нямах възможност да науча нещо повече.

— Еди имаше ли семейство?

— Един женен син. Тони. Живее някъде близо до Бостън. Още от съвсем малък.

— Те поддържаха ли връзка?

— Да, но Еди не обичаше да говори за това.

Не попитах защо синът на Риналди е бил отгледан от други хора.

— Какво казва Тони?

— Открийте копелетата, които убиха баща ми.

Знам, че Слайдъл говореше по този начин, защото дълбоко в душата си скърбеше, затова не му обърнах внимание.

— Виж какво — продължи той. — Случаят е поет от отдел „Убийства“. В квартала наоколо е имало много обири и изнасилвания, с които се занимавали. Търсели очевидци на убийството, проверявали показанията им и други такива. Тъй като времето в събота беше лошо, нито един полицейски патрул не е бил на улицата. Изобщо никой нищо не е видял. Или поне така ми казват. Хората, които разследват убийството, отказват да ми дадат подробности.

Това изобщо не ме учуди. Слайдъл трудно се поддаваше на контрол, дори при нормални обстоятелства. Като се имаше предвид емоционалното му състояние, никой не можеше да предвиди какво би направил, ако попадне и на най-беглата следа към убиеца на Риналди.

— Ще се видим ли в черквата? — попитах аз.

— Ще бъда най-отзад.

След като затворих телефона, включих компютъра и проверих пощата си.

Кати ми беше писала, за да се извини за пререканието ни онзи ден. Предположих, че така й беше много по-лесно, отколкото да ми се обади по телефона.

Някакъв нигериец искаше от мен помощ, за да освободи два милиона британски лири. Единственото, което се искаше от моя страна, беше да му изпратя номера на банковата си сметка.

Колега от университета беше изпратил покана за парти по случай Хелоуин. Побързах да откажа, като си спомних какво се случи миналата година.

Имаше и едно от astall@gmail.com. Не беше написано какъв е предметът на писмото.

О, не.

О, да. Алисън Сталингз искаше да се срещнем за по едно питие. Имала още въпроси към мен.

По дяволите! Ларк Тирел беше прав да се ядосва. В понеделник, докато не съм била на себе си, съм разговаряла със Сталингз. Аз ли й се бях обадила? Не може да съм го направила.

Ако тя ми е позвънила, откъде е намерила номерата на домашния и мобилния ми телефон? Госпожа Флауърз по никакъв начин не би дала такава информация на когото и да било. Нито пък някой от университета.

Не би го направил никой, който знае номерата ми. Как се казваше новата секретарка? Наташа? Наоми?

Погледнах часовника — 8:05. Позвъних.

Наоми се закле, че не е давала телефона ми на никого.

Нима аз го бях направила? Върнах събитията няколко седмици назад. Разбира се. Такийла Фрийман. Най-вероятно Сталингз беше взела телефонния ми номер от нея.

Тогава защо сега ми изпращаше имейл, вместо да ми се обади?

Защото двайсет и четири часа не бях отговаряла на нито един от двата телефона ли? Или защото тези, които са звънели вкъщи, са чули съобщението, че линията е прекъсната?

Помислих си, че на всяка цена трябва да разговарям с Такийла.

Бяха пристигнали две съобщения от ентомолога, на когото бях изпратила образците от Грийнлийф и Клапек. Към всяко от съобщенията имаше по един прикачен файл. Отворих първия и го прочетох.

Никакви изненади. Според състоянието на насекомите от мазето пилето е било заклано приблизително осем седмици, преди да събера пробите. Това означаваше, че Куерво за последен път е вършил нещо там в средата на август.

Всичко съвпадаше. Куерво е бил блъснат от влака на двайсет и шести август.

Отворих доклада за Клапек. Освен имената на видовете и техния брой, в него имаше две заключения. Едното се отнасяше до средата, в която беше престоял трупът, а другото — до момента на настъпването на смъртта.

В първото нямаше нищо необичайно.

Пробите не доказват престой във водна среда.

Добре. Трупът на Клапек е бил изхвърлен там, а не е изплувал от езерото. При аутопсията и ние с Лараби бяхме достигнали до същия извод.

Второто заключение ме разтревожи повече.

Тялото на починалия е забелязано на това място на девети октомври. Два дена по-късно полицията го прибира. В този период дневните температури са достигали двайсет и пет, двайсет и шест градуса. Тялото е било увито в найлон, който не е прилепвал плътно по него. Нараняванията са били сериозни. С оглед на тези фактори дейността на насекомите е изключително малка, но не и необичайна, като се има предвид, че най-краткият възможен интервал за настъпването на смъртта е четирийсет и осем часа.

Облегнах се назад. Наистина бях озадачена.

Риналди беше отбелязал, че неговият информатор, Винс, за последен път е видял Джими Клапек със склонния към насилие мъж, Рик Нелсън, на 29 септември. Ако това наистина беше така, къде е бил Клапек между 29 септември и 11 октомври, когато трупът му се появи на брега на езерото?

ДК. 29/9. ПВЖ с РН сп. ВГ.

Дали не интерпретирахме грешно бележките на Риналди? Ако е така, какво в действителност означават те?

Представих си тялото на Клапек на брега на езерото Уайли. Символите, изрязани в гърдите и корема му. Вратът и липсващата глава. Трупът трябваше да гъмжи от ларви и яйца. Защо толкова малко яйца са били снесени и излюпени? И защо трупът не е бил нападнат от други животни?

Представих си черепа на Сюзън Редмон в тъмното мазе на Куерво.

Двете сцени бяха толкова различни и въпреки това си приличаха по зловещото отношение към човешките останки. Защо бяха открити почти по едно и също време?

Трябваше да се съглася със Слайдъл. Дълбоко в себе си бях убедена, че между тези две събития има връзка. Но докъде се простираше мрежата? И кой я плетеше?

Фини? Отрече да познава Куерво, но целият се напрегна при споменаването на името на сантерото. Караше форд „Фокус“. И притежаваше сатанистки книги.

Не вярвам в съвпаденията. Съвпадението е просто непълно познаване на фактите.

Добре. Време беше да разгледаме фактите.

Потърсих името Ейса Фини в „Гугъл“ и открих две неща — едното се отнасяше до първите заселници в град Хамилтон, щата Ню Йорк, а другото беше сайт на вещер на име Урса.

Ейса. Урса. Бинго! Насочих се към мечката24

В горната лява част на първата страница на сайта на Урса една сребърна пентаграма пръскаше искри и бавно се въртеше. Вдясно имаше снимка на Ейса Фини, облечен в дълга бяла роба, на която беше избродирано съзвездието „Урса Майор“. Голямата мечка.

В центъра на екрана имаше пирамида, разделена на сектори, които водеха към линковете на сайта. Човек можеше да избере между: Съобщения; Преглед на нови книги; Чествания; Учебник; Магии; Лунни фази; Поезия; Ритуали и Сауин.

Избрах Поезия.

Очевидно Фини обичаше стихове, в които се говореше за плачещи лилии, сърца като фарове и любов, чрез която можеш да достигнеш до реалността.

Отидох на Сауин.

Там открих цитат от романа на Рей Бредбъри „Дървото на вси светии“, реклама за книгата „Езическите мистерии на Хелоуин“ и пространно описание на празника. Обяснението, което Фини даваше за празника „Вси светии“ или Хелоуин, съвпадаше напълно с това на Дженифър Робъртс. Между другото научих, че в Шотландия има обичай на този празник мъжете де се обличат като жени и обратното.

За момент се разсеях, не можех да си представя картината. Ако мъжете са облечени в шотландски полички, тогава какво правят?

Единствената важна информация, която открих, беше, че при Сауин има две чествания, като първото предхожда истинския празник. Добре. Това съвпадаше с обяснението на Робъртс, че е имало събиране извън редовния им график.

Върнах се на главната страница и влязох в Учебник.

Отново се появи образът на Фини, този път в близък план. Наистина приличаше на Рик Нелсън, само че с дълбоки белези от акне.

Под образа на Фини имаше още тагове: Медицина и Магия; Всеки дъх е молитва; Скалите са индивиди като нас; Афродизиаци; Дарове от Богинята. Предположих, че всички тези линкове водят до уроци как да живеем според разбиранията на уика.

Вече се бях поотегчила, затова избрах Афродизиаци.

Употребата на афродизиак засяга повече от един човек. Ето това вече беше откритие! Афродизиаците съществуват под формата на билки или храни. Билките включват женшен, чесън и гуарана. Добре. Това не ми беше известно досега.

Еротична храна може да бъде всичко, което е солено, лепкаво, сладко, влажно, топло или хладно. Оставаше ли нещо извън този списък?

В края на страницата Фини беше написал предупреждение, в което заявяваше, че неговите съвети са само информативни и читателите трябва да се посъветват с лекаря си, преди да използват афродизиаците като помощно средство.

Чудесно. Добър ден, докторе. Смятам да изям един бонбон. Какво ще ме посъветвате?

Точно щях да изключа компютъра, когато погледът ми попадна на едно малко каре в долния ляв ъгъл на страницата. Там Фини беше дал линковете към източници, в които, както предположих, се продаваха билките, които възбуждат страстите.

Усетих гъделичкане в гърлото си. „Ла ботаника буена салуд“. Магазинът на Куерво?

Кликнах върху него, едва сдържайки дъха си от вълнение. Появи се съобщение, че линкът е невалиден.

За едно и също нещо ли ставаше дума? Интернет магазин със същото име, който обаче няма нищо общо с магазина на Куерво?

Или бях открила доказателство за връзката на Фини с Куерво? Ако беше така, защо Фини ни излъга, че не познава сантерото?

Или Фини беше включил името на този магазин в списъка само защото се намираше в Шарлот?

Куерво и Фини. Един сантеро и един вещер. Каква беше връзката между тях? Дали предчувствието на Слайдъл за Фини беше правилно? Дали Урса се занимаваше и с други неща, освен с поезия и билки? Имаше ли нещо общо с убийството на Джими Клапек? А на Риналди?

А със смъртта на Куерво? Възможно ли беше смъртта му да не е настъпила в резултат на инцидент?

Дженифър Робъртс беше твърдо убедена, че Фини е невинен. Въпреки това не беше успяла да се свърже с него в нощта, когато Клапек е бил убит.

За едно нещо обаче беше съвсем права. Сайтът на Фини беше дело на ексцентрична, но не склонна към насилие личност.

Излязох от сайта. В главата ми се въртяха какви ли не мисли.

И изведнъж на екрана изплува един обезглавен труп, прободен от десетки саби. Тялото бавно се стопи в черния екран. Появи се една точка, която започна да нараства и се превърна в извънземно същество с прекалено много зъби.

Гледах екрана като хипнотизирана, докато върху гърдите на странното същество се появи червен кръг. В следващия миг тялото му експлодира и се разпръсна на парчета. През екрана започнаха да преминават думи. Гилдии на злото; Митични светове; Непознати вселени; Лов на жертви; Играй; Научи нови техники за програмиране на ръба на невъзможното. Думите Dr. Games.com просветваха в оранжево и червено и подтикваха човек да кликне върху иконата.

Не можех да затворя тази страница. Придвижих курсора към хикса в горния десен ъгъл на екрана. Образът не изчезваше.

Изведнъж ми хрумна нещо. Фини се занимаваше с компютърни игри. Дали този образ не беше негово дело? Нима Урса се опитваше да подлъже посетителите на сайта си да влязат и в другия сайт?

Добре, Dr. Games. Хайде да си поиграем.

В главната страница на Dr. Games нямаше нито снимки, нито изображения. Едно изречение поздравяваше играчите, феновете и професионалистите с добре дошли. Изборът беше следният: Как да създадем съвършения компютър за игри; Компоненти на добрата игра; Съвети за начинаещите дизайнери; Безплатни игри за сваляне.

Избрах директно последната възможност.

И открих цял един нов, поразяващ свят.