Дяволски кости

37

Слайдъл изхвърча от гаража, стиснал пистолета с две ръце, огледа се и се затича към мен.

Едва сега осъзнах, че съм извикала.

Стигна до мен и впери поглед в мъртвото тяло.

— Какво, по дяволите, става?

Изправих се на крака и се дръпнах към храстите. Сърцето ми биеше до пръсване.

Слайдъл остана загледан в трупа на Еванс дълго време. След това заговори, без да вдигне поглед:

— Пиндър има бял додж „Дуранго“. Колата се е появила пред къщата й преди около час. Карал я е Гънтър.

Опитах се да открия някаква смислена връзка между думите на Слайдъл и смъртта на Еванс.

— Има и още нещо — Слайдъл впери поглед в мен.

На жълтеникавата светлина, която се процеждаше през прозорците на къщата, очите му изглеждаха хлътнали и някак остарели.

— Еванс и Линго са били извън града през цялата седмица, когато Клапек е изчезнал. На двайсет и седми включително.

За момент и двамата не знаехме какво да кажем. Просто стояхме там.

Грешно ли бяхме изтълкували всичко? И Риналди ли беше сгрешил?

В тишината чух как зад гърба ми изпука клонка. Слайдъл вдигна пистолета си и го насочи към мен.

Понечих да се обърна, когато дулото на пистолет се допря до основата на черепа ми.

Един мъжки глас каза:

— Правете каквото ви казвам или и двамата сте мъртви.

Адреналинът веднага достигна до всяка клетка на тялото ми.

— Хвърли пистолета — просъска гласът.

Забелязах как очите на Слайдъл проблеснаха, когато опита да се огледа наоколо.

— Не го прави, детективе.

С периферното си зрение успях да забележа пръста, свит върху спусъка. Замириса ми на смазочно масло и барут.

— Полицията идва — каза Слайдъл.

— Тогава да действаме бързо, нали така? — думите прозвучаха като откос на картечница.

— Няма да стане, Винс.

Дулото се плъзна към меката тъкан под челюстта ми.

— Това, което няма да стане, е да отида в затвора.

— По-добре в затвора, отколкото мъртъв.

— Не и за такива като мен.

Усетих как дулото се забива дълбоко в югуларната ми вена, кръвта ми пулсираше под натиска на стоманата.

— Пистолетът! Веднага! — каза го бързо и отсечено.

— Нека всички запазим спокойствие — Слайдъл протегна пистолета си напред и го хвърли по посока на Гънтър.

— Вдигни го — нареди ми Гънтър и ме бутна напред.

Аз се наведох, той също се наведе с мен. Замириса ми на скъп афтършейв и пот, сякаш отдавна не се бе къпал.

С треперещи пръсти вдигнах пистолета и го подадох през рамото си. Гънтър го взе и ме дръпна нагоре за яката на якето ми.

— Белезниците.

Слайдъл разкопча белезниците и му ги подхвърли. Отново бях принудена да се наведа и да ги вдигна.

— Телефонът.

Слайдъл подхвърли и телефона си. Гънтър го ритна в храстите.

— Сложи ръце на главата си и се приближи към мен.

Съвсем бавно Слайдъл вдигна ръце, сключи пръсти и ги отпусна на главата си. След това, също толкова бавно, започна да се придвижва към нас.

— По-бързо.

Слайдъл спря. По погледа му познавах, че е бесен. Но в очите му видях и още нещо. Страх.

— Не си играй с мен, дебелако! — Гънтър звучеше сериозно.

— Няма да успееш — заяви Слайдъл.

— Така ли?

Чух шумоленето на плат зад гърба си.

Слайдъл отвори широко очи.

В главата ми избухнаха светлини.

После тъмнината обви всичко.

Първото нещо, което усетих, беше болка. Главата ми пулсираше. Китките ми горяха. Раменете ме боляха.

След това чух звуци. Шумът на мотор. Свистенето на гумите по асфалта. Почукването и дрънченето на предметите, които се блъскаха един в друг около мен.

Миризми. Бензин. Гума. Изгорели газове.

Клатенето и люшкането ми подсказаха, че се намирам в движещо се превозно средство.

Опитах се да седна и разбрах, че ръцете ми са вързани зад гърба ми.

Отворих очи. Тъмнина.

Ново усещане. Гадене.

Затворих клепачи. Преглътнах.

Спомените ми започнаха да се връщат. Еванс. Гънтър. Ужасеният поглед на Слайдъл.

Извод. Гънтър ме беше ударил с нещо, аз бях загубила съзнание и той ме бе затворил в багажника на някоя кола.

Мили Боже! Къде ме караше сега?

Изведнъж се появи една ужасна мисъл. Слайдъл мъртъв ли беше?

Ослушах се. Нещастният ми мозък не можеше да разбере какви сигнали му изпращаха ушите ми.

Дишах през устата. Броях левите и десните завои. Мъчех се да не повърна.

Най-после колата спря. Вратите се отвориха. Чух мъжки гласове. След това настъпи тишина.

Започнах да броя. С всички сили се опитвах да се контролирам. Шейсет секунди. Сто и двайсет. Сто и осемдесет.

Капакът на багажника се отвори и някой ме издърпа нагоре. Пред погледа ми преминаха дървета. Тухли. Колони.

Стомахът ми се разбърка. Усетих в устата си жлъчка и треперене под езика.

Позната задна площадка.

Обзе ме страх. Бяхме пред къщата ми. Защо?

Гънтър ме извлече от колата и започна да ме бута към верандата. Отново беше допрял дулото на пистолета в основата на черепа ми.

Залитнах напред, опитвах се да разбера какво става. Да запомня подробности. Да мога да разкажа. Да възстановя.

Задната врата беше отворена. Кухненските прозорци хвърляха правоъгълници от светлина по зелената площ. Чантата ми беше захвърлена и съдържанието й беше разпиляно като есенни листа по тревата.

Гънтър ме избута нагоре по стълбите. Влязох в дома си, а краката ми трепереха.

Някъде в къщата дочух отчаяно дращене и блъскане. Бърди? Беше прекалено силно. Тогава какво? Не можах да разбера. Кръвта блъскаше в главата ми.

Гънтър спря, облиза устните си. За първи път видях лицето му. Приличаше на нечий по-голям брат, на треньора по тенис, на свещеника в черквата. Очите му бяха зелени, но погледът в тях беше див. Косата му беше кестенява и внимателно сресана на една страна. В едно нещо обаче беше прав. Въпреки че имаше влечение и към двата пола, женственият му външен вид щеше да е високо оценен в затвора.

Започнах да се движа едва забележимо. Опрях гърба и раменете си в стената до касата на вратата и се изправих на пръсти. Нещо изщрака и светлината, която влизаше през вратата, леко се промени.

Къде беше Бърд? Опитах се да чуя камбанката, вързана за каишката му. Не успях.

Гънтър ме блъсна силно и ме накара да вляза първо в трапезарията, а оттам — и във вестибюла.

Слайдъл беше там, с гръб към нас. Беше се навел и се бореше с белезниците, които бяха вързани за централната колона на вътрешната стълба.

— По-спокойно, детективе! — Гънтър очевидно беше възбуден и напрегнат.

Слайдъл се извъртя, доколкото можа.

— С теб е свършено, нещастнико — гласът на Слайдъл хриптеше от умора и яд.

— В такъв случай още два трупа нямат никакво значение.

Гънтър ме избута така, че Слайдъл да може да ме вижда, след това заби пистолета в трахеята ми и избута брадичката ми нагоре.

Слайдъл започна да дърпа белезниците с всичка сила, направо беше побеснял.

Гънтър ме притисна така силно, че извиках от болка.

Слайдъл сви пръстите си в юмруци.

— Ако я нараниш, ще те убия със собствените си ръце.

— Не знам как ще успееш да го направиш. Обърни се.

Слайдъл не помръдна от мястото си.

— Мърдай! Живо! Ако не искаш приятелчетата ти да остържат мозъка й от стената.

Спокойствието го беше напуснало и Гънтър отново беше възбуден и напрегнат. Какво го държеше във форма? Амфетамини ли вземаше, или някакъв друг наркотик?

Слайдъл започна бавно да се обръща, погледът му беше пълен с омраза.

В този момент Гънтър се хвърли напред и с все сила го блъсна в слепоочието с пистолета си. Чу се звук, от който на човек можеше да му прилошее.

Слайдъл се свлече на земята, закопчаните му с белезници ръце останаха вдигнати нагоре, като че ли отправяше молитва към небето.

След това Гънтър започна да действа бързо. Толкова бързо, че не можах да реагирам.

Избута ме до стълбата, накара ме да легна с лице към земята, извади ключ и освободи лявата ръка на Слайдъл. Прекара веригата през перилото и закопча свободната халка на белезниците за дясната ми китка. Чух някакво движение и усетих натиск върху ръцете си. След няколко секунди свали въжето, с което ме беше вързал.

Обля ме нова вълна адреналин, когато осъзнах какво става. Бях закопчана за Слайдъл. Гънтър възнамеряваше да убие и двама ни.

Намери начин да го забавиш, Бренан.

Изправих се на колене и доколкото можах, се обърнах с лице към нападателя си.

— Вече уби едно хлапе, едно ченге и един от бившите си клиенти, нали така? Защо ти трябват още убийства?

— Целуни ме отзад. — Гънтър оглеждаше стаята.

— Знаеш ли, той наистина е прав — преглътнах, за да потисна гаденето. — Ще те преследват до дупка. Няма къде да се скриеш.

— Ченгетата въобще не знаят, че съществувам. Твоят приятел тук превъртя от напрежение. Уби Еванс, след това теб и накрая се самоуби.

— И защо би го направил?

— От отчаяние, че е загубил партньора си. Че заради него са убили горкичкия Ейса Фини. Че те е гръмнал.

— Никой няма да повярва на това. Направо е абсурдно.

— Обвинил те е, че си го накарала да арестува не когото трябва. Че си предизвикала Линго и той е почнал да създава неприятности.

Слайдъл изпъшка. Погледнах го. В здрача успях да видя ужасната рана върху слепоочието му.

— Знам какво си мислиш, но аз гледам телевизия.

Погледът ми отново се насочи към Гънтър.

— Тази рана няма да изглежда както трябва по време на аутопсията. И за това съм помислил — Гънтър прокара ръка през косата си. — За всичко съм помислил. Затова куршумът ще мине точно през нея.

Не е на себе си. Остави го да говори колкото се може по-дълго.

— Съзнателно си дал грешна информация на Риналди — казах аз. — Сигурно доста си объркал нещата, щом се е наложило да го застреляш.

— Беше пълен тъпак.

— Беше достатъчно умен, за да разбере, че ти си убил Клапек.

— Джими много сбърка. Намеси се в бизнеса ми. Трябваше да му дам да разбере, че не се прави така. Но нещата излязоха извън контрол — Гънтър облиза устните си. — Не исках да го убивам. Просто така се случи.

— А Риналди?

— Направи огромната грешка, че разбра за връзката между мен и Клапек.

— Значи първо елиминираш конкуренцията, а след това се опитваш да прехвърлиш вината на нелоялния си клиент.

Видях как пръстът на Гънтър потрепери върху спусъка на пистолета.

— Умно, нали?

— Защо обезглави Клапек?

Гънтър изсумтя.

— За да успея да го натикам в евтиния фризер на онова стиснато копеле.

Тръпки полазиха по гърба ми. Този човек не изпитваше никакво съжаление за постъпките си.

Опитвай се да спечелиш време.

— А защо издълба символите?

— Когато историята с казана излезе на бял свят, си казах: „Винс, човече, дяволът се грижи за теб. Имаш един замръзнал обезглавен труп, от който трябва да се отървеш, и старият Луцифер ти предлага идеална възможност.“

Сякаш отново беше превключил. Изведнъж гласът му започна да звучи спокойно, самоуверено, като че ли се забавляваше.

— Тази вечер си поставил главата на Клапек във фризера на Еванс, за да ни заблудиш.

Гънтър изцъка с език и вирна глава на една страна.

— Не забравих и циркуляра. Беше много важна подробност.

— Обаче допусна една грешка. Застреля Еванс със собствения си пистолет.

— Моля те. Не ставай глупава. Всеки знае, че полицаите имат повече от едно оръжие. След като Слайдъл е убил Еванс с трийсет и осем милиметровия си пистолет, е дошъл тук и те е застрелял. После, тъй като той е от старата школа, се е самоубил.

— Никой няма да повярва на такъв абсурден сценарий. Детективите от „Убийства“ знаят, че си в града и че имаш достъп до бяло „Дуранго“. До няколко часа ще те хванат.

Лицето на Гънтър се изопна, погледът му се промени и започна нервно да се озърта наоколо.

— Знам какво се опитваш да направиш. Мислиш си, че можеш да ме забавиш. Мислиш се за много умна. Такива не ми минават на мен.

Гънтър прехвърли трийсет и осем милиметровия пистолет в лявата си ръка и измъкна пистолета на Слайдъл от кобура му. Изщракването на затвора прозвуча оглушително в тишината на стаята.

Хвърлих се покрай колоната на стълбището, без да обръщам внимание на болката в китката. Протегнах се към Слайдъл, доколкото окованите ми в белезници ръце позволяваха.

Чух забързани стъпки, след това една ръка ме грабна за косата и изви главата ми назад. Шийните ми прешлени изпукаха.

Все още стискайки косата ми, Гънтър ме блъсна с лакът в лицето. Главата ми отскочи от перилата.

Стените на стаята се приближиха към мен, после бавно се оттеглиха. Усетих, че от носа ми се стича нещо топло.

Гънтър ме избута с крак настрани от Слайдъл и ме завъртя наляво.

— Не! — изкрещях аз и се опитах да се изправя на четири крака.

През кичур заплетена коса видях как Гънтър се наведе над Слайдъл.

Протегнах ръка, сълзите се стичаха по бузите ми.

Гънтър се наведе и допря пистолета на Слайдъл до слепоочието му.

За миг този образ замръзна в съзнанието ми като картина на Смъртта.

Не можах да понеса тази гледка. Затворих очи.

И тогава целият свят избухна.