Дяволски кости

34

Този път Слайдъл отговори на обаждането ми. Бях почти сигурна, че няма да го направи.

— Клапек е бил замразен.

— За какво говориш?

— Не знам как не се сетих до този момент. Това обяснява всичко. Разлагането отвън навътре. Фактът, че хищниците не го бяха нападнали. Слабата активност на насекомите. Пукнатините в Хаверсовата система.

— Уау!

Райън слушаше разговора ни и ядеше сладолед.

— Разбира се, че трупът на Клапек няма да се разлага по обичайния начин. Причината е, че е бил замразен. Затоплянето започва отвън и навлиза в дълбочина.

— Какво е това нещо — Хавершав?

— Хаверсов. Когато получих снимките от електронния микроскоп при увеличение хиляда, забелязах пукнатини в малките тунелчета в костите на Клапек. В началото не можех да разбера какво ги е причинило.

— И сега разбра.

— Какво става, когато водата започва да изстива?

— Излизаш от банята.

Не обърнах внимание на тази забележка.

— Повечето течности се свиват. Водата също се свива, докато достигне приблизително четири градуса. След това започва да се разширява. Когато замръзне, увеличава обема си с приблизително девет процента.

— И защо всичко това е толкова важно?

— Микрофрактурите в костите на Клапек се дължат на натиск вследствие на образуването на кристали дълбоко в хаверсовите канали.

— Искаш да кажеш, че когато са го изхвърлили на брега на езерото, Клапек е приличал на ледена близалка?

— Убиецът е държал тялото му във фризер.

Слайдъл направи връзката.

— Което значи, че може да е бил убит много преди Фандърбърк да го открие.

— Може да е бил убит и през септември, когато Гънтър го е видял да спори с Рик Нелсън. Къде е бил Фини по това време?

— Сам вкъщи. А Линго е обикалял насам-натам из целия щат.

— Фини имал ли е фризер вкъщи?

— Бъди сигурна, че ще разбера.

— Това още не означава, че някой от двамата — Фини или Линго, е човекът, когото търсим.

— Периодът, в който може да е настъпила смъртта, става значително по-голям. И това е нещо.

Чух, че сподавено пое въздух и последва някакво изръмжавате.

— Надявам се, че това беше прозявка.

— Миналата нощ изобщо не съм мигнал. Ще дремна за няколко часа. Днес по-късно ще ходиш ли в лабораторията?

— Тирел ме уволни.

— Не може да бъде!

Разказах му за обаждането на Алисън Сталингз.

— Това би трябвало да реши въпроса.

— Може би. Тирел още ми е ядосан, че се скарах с Линго пред телевизионните камери. Затова най-добре е засега да си мълча.

— Знаех си, че тази кучка ще ни докара неприятности. Няма значение. Браво, докторе!

Затворих телефона и, както можете сами да се досетите, започнах да крача из кухнята. Чувствах се обезсърчена заради разследването, виновна за смъртта на Фини и несигурна от присъствието на неочаквания гост в дома ми.

Проверявах да не би в кутиите в хладилника да са се завъдили нежелани форми на живот, когато гостът отново се появи, този път по кецове, шорти и фланелката със зеления гущер.

— Ще отидеш да потичаш ли?

Идиотка. Разбира се, че отиваше да тича.

— Радвам се, че си успял да намериш спортния си екип.

— Радвам се, че съм го оставил тук.

Настъпи неловко мълчание.

— Кога летиш за Монреал? — попитах аз.

— Ако нещо не се промени, в неделя.

— Ще се върнеш ли обратно в „Шератон“?

— Бих могъл да го направя — отвърна той е тъжно изражение на лицето.

Поколебах се. В крайна сметка, защо не? Бих направила същото за всеки стар приятел.

— Остани тук, ако искаш.

Последва голямата усмивка на Райън.

— Мога да готвя.

Аз също се усмихнах.

— Ценя това умение в… — Щях да кажа мъжете. — В приятелите си.

Райън ме попита дали бих искала да изляза да потичам с него. Отклоних поканата му.

От прозореца на кухнята го наблюдавах как се затича леко, на големи крачки. Дългите му мускулести крака почти не се напрягаха.

Спомних си как тези крака се преплитаха с моите.

Нещо в стомаха ми подскочи.

О, Боже!

Трябваше да върша нещо. Но какво? Не исках да се появя в лабораторията и да ядосам Тирел. Слайдъл спеше, за да събере сили.

Опитах се да прегледам писмените работи на студентите си.

Не можах да се съсредоточа.

Опитах се да нахвърля следващата си лекция.

И този опит не беше увенчан с успех.

Да се обадя ли на Кати?

Отдавна отлагах този разговор.

Позвъних й. Свързах се с гласовата й поща. Дали не беше оставила телефона си тук, когато беше заминала за окръг Банкоум? Или там, в планините, нямаше обхват? Все още ли ми се сърдеше?

Събирах дрехите, които трябваше да се перат на ръка, когато забелязах Райън да се задава по алеята за коли. Фланелката беше залепнала от пот за гърдите му, лицето му беше почервеняло от физическото напрежение. Говореше по мобилния си телефон. Личеше си, че е разтревожен.

Зави покрай ъгъла на къщата ми и се изгуби от погледа ми.

Без да се замисля, тръгнах към задната врата.

— Знам, мило — чу се гласът му.

Говореше на английски, а не на френски. С Лутиша?

Студ изпълни гърдите ми.

— Така трябва да бъде.

Затаих дъх и се приближих до вратата.

Пауза.

— Не.

Последва още една, по-дълга пауза. След това вратата се отвори.

Отскочих назад и събрах изоставеното пране в ръцете си.

Райън влезе. Погледна ме в очите. Махна ядосано със свободната си ръка.

— Няма да стане! — продължи да говори по телефона.

Лили, каза го само с устни.

— Ще говорим по-късно за това.

Затвори телефона и го върна обратно на колана си.

— Проблем ли има? — попитах съвсем нехайно.

— Иска да замине за Банф, в Албърта. Тъй като е пусната условно, не може да напуска Квебек.

— Съжалявам.

— Вината не е твоя.

Погледна сутиените и бодитата, които бях притиснала до гърдите си, и попита:

— Да не правиш разпродажба?

— Не ходя по разпродажби.

— Запази леопардовите прашки. Те са ми любимите.

Усетих, че се изчервявам.

— Мога ли да използвам банята?

— Заповядай. Имаш ли нужда от нещо?

Райън ми хвърли сладострастен поглед.

Усетих как стомахът ми отново подскочи.

Погледнах часовника. Два и половина. Мили Боже! Какво щяхме да правим целия следобед?

Спомних си за караницата с Кати и ми дойде една идея. Не изискваше особено съсредоточаване и щеше да запълни свободното време. Освен това така с госта ми щяхме да сме на неутрална почва.

Посочих с ръка фланелката на Райън.

— Наистина ли не знаеш кои са „Мъртвите млекари“?

Райън поклати глава.

— Дъщеря ми твърди, че съм безнадеждно невежа по отношение на съвременната музика.

— Така ли е наистина?

— „Безнадеждно“ е малко пресилено.

— Децата понякога са много лоши.

— Тирел ме уволни — припомних аз. — А Слайдъл си отспива.

— Не бих прекъснал съня му.

— Определено не. След като си вземеш душ, ще включим компютъра и ще видим кои са „Млекарите“.

Направих пуканки, за да създам празнична атмосфера.

С Райън научихме, че „Мъртвите млекари“ са група, която принадлежи на течението саркастичен пънк. Първият им албум „Големия гущер в задния ми двор“ е бил издаден през 1985 година.

— Фланелата ти може да се окаже класика — казах аз.

— А може и да се окаже, че струва цяло състояние.

Отново се сетих за Ейприл Пиндър.

— Знаеш ли кои са „Нахаканите момичета“? — попитах аз.

— Нямам нищо против да узная — заяви Райън и намигна престорено.

Театрално обърнах поглед към тавана.

Научихме, че „Нахаканите момичета“ са близначки от румънски произход — Габриела и Моника Иримиа. Първият им сингъл — „Нахакана песен (Докосни дупето ми)“, пет седмици е сред петте най-добри сингъла в английската класация. След това, в допитване на „Канал 4“, е бил избран за най-лошия сингъл на всички времена.

— Много ми се иска да видя думите на песента — заяви Райън, след като видя заглавието й.

Намерих сайт, който съдържаше текстовете на различни песни, и сложих курсора върху „Нахаканите момичета“.

— „Чийп трик“!28 — възкликна Райън и посочи името на една група. — Тези момчета са страхотни!

Името на групата нищо не ми говореше.

— „Безнадеждно“ е много меко казано — подразни ме той.

Отидох на сайта на „Чийп Трик“.

И веднага адреналинът ми скочи.

— От седемдесетте години насам „Чийп Трик“ са се превърнали в институция. Вземи песните им — „Полиция на сънищата“, „Къщата се тресе“. Нали знаеш предаването „Коулбър Рипо“ по комедийния канал? „Чийп Трик“ са написали и изпълняват основната песен. А също така и песента от „Шоуто на седемдесетте“.

Едва чувах какво ми говори Райън. Нервните окончания в мозъка ми правеха връзки, които избухваха като фойерверки.

При обаждането си Риналди разказва на Слайдъл подробности за информатора си.

Бележките на Риналди, записани с тайнопис. РН. ЧПТ.

Глен Еванс в ролята на бодигард на стъпалата на съдебната палата.

— Отивам на купон — продължаваше да пее Райън.

Вниманието ми беше приковано от мъжа, който държеше китара на бели и черни квадрати. От надписа разбрах, че това е Рик Ниелсън, водещият китарист на групата.

Райън погрешно схвана интереса ми.

— Тази китара е „Хамър Екплорър“ на шахматни квадрати. Страхотна е.

При други обстоятелства бих се зачудила на познанията на Райън за китарите. Но не и в оня момент.

Бях вперила поглед в Ниелсън и не можех да повярвам на очите си. Широки, високо разположени скули. Очи — близо едно до друго. Челюст — изострена в предния край. Ясно изразена брадичка. Бейзболна шапка.

Нима Риналди всъщност бе казал Рик Ниелсън, а не Рик Нелсън? Приликата на Ниелсън с Глен Еванс беше поразителна. Може би Слайдъл не беше разбрал името правилно. Много по-вероятно е момче на възрастта на Гънтър да познава действаща в момента група като „Чийп Трик“, а не тинейджърски идол от шейсетте години.

— Рик Ниелсън — започнах аз — често ли носи шапка?

— Винаги. — Райън усети напрежението в гласа ми. — Защо?

Казах му какво се върти в главата ми.

— Може да се окажеш напълно права — заяви той.

— Искам да съм сигурна, преди да се обадя на Слайдъл.

Заедно с Райън прегледахме десетки снимки. От концерти.

Обложки на албуми. Снимки от промоции.

Час по-късно се облегнах назад. Бях впечатлена, но все още се колебаех. Без съмнение Глен Еванс приличаше на Рик Ниелсън. Дали пък не беше съвпадение?

Не, казах си. Не може да бъде.

Набрах номера.

Учудващо, Слайдъл вдигна веднага.

— Какво? — изрева той.

Разказах му за приликата, която бях открила между Рик Ниелсън и Глен Еванс.

— Възможно ли е да не си разбрал Риналди правилно? — попитах аз.

Слайдъл изсумтя. Представих си го как седи на леглото си по гащи и се опитва да се събуди. Не беше приятна картинка.

— Може би насилникът, с когото се е срещал Клапек, е всъщност Глен Еванс — в този момент направих още една връзка. — По дяволите! Може би ЧПТ не е код на летище. Може би така Риналди е съкратил „Чийп Трик“.

Слайдъл се опита да каже нещо. Прекъснах го.

— Може би Риналди си е записал телефона на Линго, а в действителност е търсил Еванс.

Слайдъл се замисли върху това.

— Еванс има алиби за времето, когато трупът на Клапек е бил изхвърлен край езерото. Както и за деня, в който Клапек се е скарал с някого и след това е изчезнал.

Нямах обяснение за това.

— Направих някои проучвания за Еванс и Линго. И двамата са чисти като еленска сълза. Никакви наркотици, проститутки или малки момиченца. Освен това, какъв е мотивът?

Започнах да изреждам различни неща, без истински да съм убедена в това, което говоря.

— Може би Еванс е прикрит гей. Може би е забърсал Клапек, нещо се е объркало и в резултат Клапек е убит.

— А знакът на Мефистофел?

Бях прекалено възбудена, за да обърна внимание на познанията на Слайдъл върху Гьоте.

— Може би Еванс участва в някакъв култ.

— А може по пълнолуние да тича из житните кръгове по гол задник. Помисли малко. Еванс работи за Линго, който страстно проповядва Библията, стреми се към властта и гледа непрекъснато да се показва по телевизията. Има цели райони в страната, които ненавиждат този тип политици. Ако помощникът на Линго се заиграва със Сатаната, това надали ще остане скрито от очите на хората.

И за това нямах обяснение.

— Виж какво, след като така или иначе не ме оставяш да се наспя, отивам в управлението.