29

Излязохме от изхода за пристигащи самолети на летището в Лос Анджелис и се озовахме на ярката слънчева светлина, примесена със смог.

— Добре дошли в Лос Анджелис — подхвърли Ринк.

Леко се изкашлях.

Той се засмя.

— Ще свикнеш, Хънтър. Опитай се да не дишаш седмица и нещо и всичко ще бъде наред.

Взехме такси и поехме на северозапад по шосе № 405. Вляво се простираше Тихият океан. Виждахме само части от синята шир, но непрекъснато усещах присъствието му, сякаш небето трептеше над величествената бездна. Знаците над магистралата показваха Марина дел Рей, Винъс Бийч, Санта Моника, всички места по крайбрежието, където с удоволствие бих отишъл, ако имам възможност.

Вдясно ни примамваха Холивуд и Бевърли Хилс, но ние продължихме на север покрай Гети Център, докато стигнахме до шосе № 101 и се сляхме с трафика по посока изток. Минахме край „Юнивърсъл Студиос“ и като повечето хора извих врат с надеждата да видя някоя знаменитост. След това бързо наближихме Пасадина, където Ринк ни беше уредил място за нощуване.

Говорихме с домоуправителя, който беше и портиер и имаше апартамент на най-долния етаж в жилищната сграда. Той даде на Ринк електронен ключ и ни обясни къде е апартаментът ни, като жестикулираше със сандвича с шунка в ръката си.

Намерихме апартамента и видяхме, че е по-голям, отколкото очаквахме за цената, която бяхме платили. Избрахме си по една спалня и после се срещнахме в хола. Беше чист и просторен и климатикът бе благословия след знойното пътуване. Никой обаче не искаше да остане затворен там дълго.

— Да си вземем душ и да излезем да хапнем нещо, а? — предложи Ринк.

— Звучи като план — признах аз, — но мисля, че душът може да почака, защото стомахът ми се свива от глад.

— Какво предпочиташ? Луксозен ресторант със сребърни прибори или хамбургер и пържени картофи?

— Винаги хамбургер и пържени картофи.

— Знам едно чудесно място.

Ринк ме заведе в закусвалня със странното име „Пикантния Джони“. Не можах да се въздържа да не се разсмея, защото името ми напомни за образа от рекламата, която виждаш на монетните автомати в обществените мъжки тоалетни в Англия. Трябваше обаче да призная, че Пикантния Джони правеше фантастични хамбургери, а за салатата „Цезар“ си заслужаваше да умреш. Картофите с лютиви подправки и огромният бананов шейк ме довършиха.

Върнахме се в апартамента и почти веднага заспахме. Дори тревогите ми за Джон бяха изместени от по-неотложната потребност от ободряваща почивка. Спах няколко часа и когато се събудих, слънцето беше в зенита си и печеше силно.

Тялото ми беше обляно в пот и повече не можех да отлагам къпането под душа. Излязох от банята, чувствайки се отново човек, и чух, че Ринк се суети в стаята си. Отидох във всекидневната, отворих бутилката с минерална вода, която намерих в хладилника, и се настаних удобно пред телевизора. Предаваха новини и затова го оставих да работи.

Ринк се издокара и се присъедини към мен. Вече бяхме обсъдили местните му контакти. Той щеше да ни свърже с полицай от Лос Анджелис на име Шерил Баркър, за да ни разкаже как стоят нещата в града. Преди да го сторим обаче, исках да обсъдим някои неща в Литъл Рок.

— Чувствам се адски неудобно, че оставихме Харви да разчиства бъркотията.

— Той ще се оправи — увери ме Ринк. — Щеше да се обиди, ако не му бяхме позволили да направи нещо за нас. Много е чувствителен, да знаеш.

Изсмях се. Лукас изглеждаше необорим. Струваше ми се, че можеш да притъпиш брадва, докато се опитваш да направиш белег върху лъскавото му кубе. Ринк обаче беше прав. Видях уязвимостта на Харви, когато се наложи да не участва в нападението, което организирахме на Зигмунд Петоски. Не му беше лесно да седи със скръстени ръце, докато ние се хвърлихме във водовъртежа на събитията.

Лукас имаше и друга страна — хладнокръвието, с което застреля главореза в устата.

— Харви ще заведе Луиз Блейк на безопасно място — продължи Ринк. — Не се тревожи.

— Ако нищо не им се случи, преди да има тази възможност.

— Какво може да се случи? Ако питаш мен, преследвачите на Луиз вече са тръгнали насам. Не мисля, че Харви трябва да се безпокои за нещо.

— Смяташ ли, че ФБР ще оставят на мира Луиз? Тя е пряка връзка към Джон и ще я наблюдават в случай, че той се опита да установи контакт.

— Харви е добър. Ще я измъкне, независимо дали това ще се хареса на ФБР или не.

Приех думата на Ринк. Той познаваше Харви Лукас. Преди срещата ни ми беше казал, че Харви е добър боец. Пък и самият аз видях уменията му с очите си и не се съмнявах, че Ринк знае какво говори.

— А какво мислиш за онова, което Петоски ни каза?

Ринк повдигна рамене и изцъка с език.

— Глупости.

— Особено онова за агентите на ЦРУ?

— Да. Петоски много добре знае кои са онези типове. Излъга, защото ни помисли за федерални агенти.

— Спомняш ли си името, което някой извика, когато бяхме в сградата?

— Да. Хората на Хендриксън са тук. Крещяха така, сякаш бяхме конкурентна банда.

— Да. Конкурентна банда. Мисля, че Хендриксън ги е изпратил да тормозят Петоски. Имам чувството, че Петоски и Хендриксън вече не са в добри отношения. По дяволите, нахлухме там, застреляхме неколцина от момчетата му, преобърнахме сградата и вероятно развалихме вечерта му. Той обаче не се оплака на полицията. Ако ни е смятал за правителствени агенти, не мислиш ли, че вече щеше да има масови арести?

— Освен ако е знаел, че не сме от ЦРУ, и само се е преструвал заради гостите си.

— Не, това е малко вероятно. — Замислих се. — Възможно ли е да е предполагал, че сме изпратени от Хендриксън и да е споменал ЦРУ, за да ни уплаши? Нали се сещаш? Лека заплаха.

— Ами, ако латиноамериканците наистина са правителствени агенти?

— Не са от ЦРУ. Уолтър го потвърди.

— Може да е излъгал.

— Не, Ринк. Нямаше да ми даде разрешение да убивам, ако бяха негови хора.

— Тогава защо Петоски ни наговори онези тъпотии за ЦРУ?

Отново се върнахме на изходна позиция.

— Можем само да чакаме и ще видим — отбелязах аз.

Умълчахме се и насочих вниманието си към телевизора. Мъж с виновно изражение разказваше за бедствието, сполетяло богаташкия яхтклуб само преди минути. Картината се прехвърли от студиото към репортер на мястото на събитието, който стоеше сред тълпа стъписани минувачи. Огромен облак черен дим затъмняваше хоризонта зад тях. Изкривих лице в гримаса. Светът беше пълен със смърт и разруха, дори луксозните места за забавления на богаташите като Марина дел Рей.

Не проявих интерес и смених канала.

Загрузка...