42

Често съм се питал има ли по-суеверни хора от войниците. Човек би си помислил, че те разчитат на фактите, науката и технологиите — основата на съвременното военно изкуство — и няма място за нищо свръхестествено. Както обаче вече споменах, в съзнанието на мнозина войници почива твърдата убеденост, че паранормалните способности засилват бойния арсенал. Например аз бих се заклел, че има шесто чувство, необикновената способност да откриваш невидим наблюдател, снайперист на покрива или тигър, скрит във високи треви. Толкова много хора вярват в това, че дори има термин — краткотрайно интуитивно преживяване.

Приемам, че доказателството за подобно нещо е субективно, но е спасявало живота ми много пъти и го вярвам напълно. Досега обаче, въпреки странните ми идеи по време на нападението на сградата на Петоски, не вярвах много в съществуването на духове. И как бих могъл? Бих се побъркал, ако мисля за броя на хората, убити от мен, чиито духове би трябвало да ме преследват.

И все пак за част от секундата наистина повярвах, че нещото пред мен е отмъстителен призрак, възкръснал от гроба да търси възмездие. Отстъпих назад с широко отворени очи и уста. И ако острието, което държеше в юмрука си, бе оживяло, съмнявах се дали щях да му попреча да отреже главата от раменете ми.

— Мили Боже!

Чух думите, но не бях сигурен кой ги произнесе — Ринк или аз. Може би и двамата.

Стрелбата в цел се основава и изцяло на естествената поза на тялото и вродената реакция да вдигнеш пистолета и да стреляш, когато се появи опасност, но щом се изправих пред онова сатанинско изчадие, реакциите ми изневериха. Зиг-зауерът се спусна безполезен до тялото ми.

Ринк се приближи до мен и сложи ръка на рамото ми.

— Хънтър… трябва да действаме. Не можем да позволим на това проклето нещо да ни извади от равновесие.

— Няма да му е трудно — отвърнах с дрезгав глас.

Скова ме парализа и трябваше да положа усилия да се отърся от вцепенението. Направих го, като издишах насъбралия се в мен страх.

— Какво е това, по дяволите? — зачуди се Ринк.

Отново погледнах привидението в мъглата. Срещу мен се хилеше човешки череп. Сега обаче видях, че в хлътналите очни ябълки няма живот и от разположените на голямо разстояние един от друг зъби не капят лиги. Беше имитация, а артистичното безумие на Каин му придаваше илюзията, че е жив. Черепът беше закрепен на прът, забит в пясъка. Върху дървен кръст беше преметнато окъсано одеяло, за да прилича на безплътно тяло. Ръцете и раменете от сбръчкана кожа и сухожилията, които скрепяха костите, бяха завързани за други кръстове, скрити под одеялото. Потреперих.

— Това е предупреждение — най-после успях да промълвя. — Или пазач. Мисля, че го намерихме, Ринк.

— Няма шега.

Отново чухме музиката. Този път беше резониращо свистене. Пристъпих по-близо до скелета. Музиката се разнасяше от костите му. Дупчиците по лъчевите и лакътните кости бяха представата за флейта на маниака. Щом се усилеше, вятърът развяваше одеялото и се произвеждаше дрънчене като на камбанки. Дръпнах одеялото и видях безброй малки кости, завързани за връвчици.

— Кучият син е абсолютно смахнат — обади се Ринк.

Вървях, без да съм в състояние да откъсна очи от призрачния силует. На кого ли бяха принадлежали костите? Имаше ли някъде семейство, което и до ден-днешен се надяваше, че любимият им човек ще се върне в някое ясно утро и ще заяви, че всичко е наред и е трябвало да замине за малко, но вече е тук? Заклех се, че ще се погрижа за завръщането на останките му и лично ще ги занеса в дома му. Денят нямаше да е ясен, нито хубав, но човекът щеше да се прибере у дома.

Както и другите дванайсет скелета, които видяхме, докато вървяхме.

Сатанинска тринайсетица.

Всички бяха поставени в подобни пози като първия, завързани за колове и с тела, направени от одеяла. Някои бяха легнали, а други, нагласени така, че да създадат илюзия за полет. Два скелета бяха завързани заедно, сякаш танцуваха бавен валс. Каин наистина беше абсолютно смахнат. И опасен като гнездо на отровни влечуги. И също толкова коварен.

Вървяхме из амфитеатъра и с всяка крачка страхът ми се засилваше. Запитах се дали не сме закъснели и Джон вече е разпънат като безумен символ на лудостта на Каин.

Малките кости, разпръснати по пясъка, ме накараха да се отвратя още повече от Каин. Много от тях бяха останки от дребни животни и птици, паднали от небето, но тук-там забелязах кости от човешки пръсти, подаващи се от гробовете, сякаш си проправяха с нокти път към отказания им отвъден живот. Ринк също изглеждаше обезпокоен. Не знаех каква ми е „физиономията“, но бях сигурен, че ако приятелят ми ме погледне, ще види, че и аз се страхувам.

Вятърът се усилваше. Мъглата, която не беше истинска, а образувана от частици от алкалната пустиня, разнасяни от вятъра, се диплеше на талази около нас. Влизаше в устата и ноздрите ми и ме караше да присвивам очи. Отвсякъде се чуваше тракане на кости, придружено от смразяващо кръвта свирене на кавал. Съдейки по „оркестъра“, в долината имаше много повече разпънати трупове, отколкото бяхме видели. Имах ужасяващото чувство, че пустинята е образувана от частици от кости. Задавих се и се изплюх. Идеята беше абсурдна, но пак си го представих. Вдигнах ризата пред лицето си като защита срещу вдишването на праха на мъртъвците.

— Хънтър — прошепна Ринк. Беше приклекнал вляво от мен и бе насочил пушката си към нещо, което не виждах.

Спрях и също приклекнах. Ринк посочи нещо, но не можех да го видя заради движещата се завеса от пясък. Заклатушках се като паток и се приближих до него.

— Там — добави той.

И когато ветрецът разкъса мъглата, съзрях грамадно скално образувание, издигащо се сред пустинята като руини на митичен замък. Скалите бяха бели като пясъка и зловещо блестяха като фосфор на фона на нощното небе. Щом амфитеатърът някога е бил дъно на океан, тогава скалите бяха на милиони години, древно доказателство за вулканична активност, разбило морското дъно в апокалиптичен катаклизъм. Две още по-зрелищни образувания точно пред нас отбелязваха пукнатина в скалите. Този път наистина бяха пазачи.

Това сигурно беше убежището на Каин. Краят на играта скоро щеше да започне и ние имахме билети на първия ред.

Загрузка...