ЕПИЛОГ

Долината на Ювал.

Напечено от слънцето място насред дивата пустош. Агентите на ФБР дойдоха и си заминаха. Армия от антрополози, съдебни следователи и криминалисти щателно претърсиха района. Останките от извратеността на Каин бяха описани, категоризирани с етикети, запечатани и изпратени в кашони на тайно място. Заедно с тях замря и медийният интерес. Историята на Жътваря вече беше стара новина и други варварства в света заемаха центъра на събитията. Микробусите с камерите и репортерите с безупречни костюми и прически потеглиха към по-спешни лоши новини.

Останаха само пущинаци и пясък.

Както трябваше да бъде.

Имаше обаче туристи. Стотици. Хората идваха да гледат и клатеха глави. Бяха извратени търсачи на сувенири и си отиваха с крехки кости на птици или гущери, които за невнимателния наблюдател бяха автентични останки от костницата на Жътваря. Няколко предприемчиви туристически агенции се сдобиха с фантастични печалби от интереса на любителите на страхотии, които търсеха нещо повече от блясъка на Лос Анджелис. Жътваря се оказа голям бизнес. Много пари. В края на краищата, той беше най-презреният от всички убийци в началото на новото хилядолетие и бе постигнал желаната от Мартин Максуел слава и известност.

Пациентът с неустановена самоличност, поставен под денонощна въоръжена охрана, обаче сигурно се бе затруднявал да ругае през прерязаното си гърло. Името Максуел не означаваше нищо, въпреки че всички, които обичаха мрачните истории, говореха за Жътваря. За света Робърт Суон, посредствен китарист с напразни мечти за успех и известност, най-после бе постигнал своите петнайсет минути слава.

Загрузка...