Копринената буба

14

На следващия ден имаше демонстрация срещу войната, в която Страйк бе изгубил крака си, хиляди маршируваха през студения Лондон с плакати, водени от семействата на военнослужещи. Страйк бе чул от общи приятели, че родителите на Гари Топли — загинал при експлозията, струвала на Страйк крайника — щели да са сред демонстриращите, но на Страйк не му и хрумна да се присъедини. Чувствата му по отношение на войната не можеха да бъдат капсулирани в черни букви върху квадратен бял плакат. Свърши си работата, и то добре, беше негово кредо и тогава, и сега, а да марширува, би означавало да внушава угризения, каквито той не изпитваше. Така че си постави протезата и облечен в най-хубавия си италиански костюм, се отправи към Бонд стрийт.

Коварният съпруг, обект на търсенето му, настояваше, че съпругата му, с която се бяха разделили (клиентката брюнетка на Страйк), е изгубила поради пиянска небрежност няколко много ценни бижута по време на престоя на двойката в хотел. Страйк случайно знаеше, че съпругът има среща на Бонд стрийт тази сутрин, и предчувствието му подсказваше, че уж изгубените бижута ще се появят изненадващо.

Обектът му влезе в бижутерския магазин, а Страйк разглеждаше една отсрещна витрина. След като онзи си тръгна половин час по-късно, Страйк отиде да пие кафе, изчака да минат два часа и влезе в бижутерския магазин, където увери, че жена му обожава изумруди. След половинчасово театрално колебание над различни накити преструвките му бяха възнаградени и му показаха колието, което брюнетката подозираше, че безпътният й мъж е задигнал. Страйк го купи мигом — сделка, възможна само поради факта че клиентката го бе авансирала с десет хиляди лири за целта. Десет хиляди лири, за да докаже измамата на съпруга си, бяха нищо за жена, която щеше да получи извънсъдебно споразумение, възлизащо на милиони.

Страйк си взе кебап на път за къщи. След като заключи колието в малък сейф, инсталиран в офиса му (използван обикновено за инкриминиращи снимки), отиде на горния етаж, направи си силен чай, свали си костюма и включи телевизора, за да може да хвърля по едно око на мача „Арсенал“ — „Спърс“. После се изтегна на леглото и зачете ръкописа, откраднат предишната вечер.

Както му бе казала Елизабет Тасъл, „Bombyx Mori“ беше перверзна версия на „Напредъкът на поклонника“ — действието се развиваше в несъществуваща страна от фолклорен тип, в която въпросният главен герой (гениален млад писател) бе поел от остров, населен с формени идиоти, твърде слепи да видят таланта му, на символично пътуване към далечен град. Богатият странен език и образността бяха познати на Страйк от внимателния му прочит на „Братята Балзак“, ала интересът към съдържанието го водеше напред.

Първият познат образ, който изплува от мъчните за възприемане и често нецензурни изречения, бе този на Лионора Куин. Докато талантливият млад Бомбикс пътуваше през земя, населена от всевъзможни опасности и чудовища, срещна Конкубина, жена, описана пестеливо като „силно похабена уличница“, която го плени, върза го и успя да го изнасили. Лионора бе живо описана: слаба повлекана с големи очила, с лишен от емоции безучастен маниер. След като системно бе подлаган на тормоз в продължение на няколко дни, Бомбикс убеди Конкубина да го освободи. Тя беше толкова неутешима при неговото заминаване, че Бомбикс се съгласи да я вземе със себе си: първият пример на честите за повествованието странни като насън обрати, където лошото и плашещото ставаше добро и разумно без никакво обосноваване и извинение.

Няколко страници по-нататък Бомбикс и Конкубина бяха атакувани от създание, наречено Паразита, в което Страйк лесно разпозна Елизабет Тасъл: с квадратна челюст, дебел глас и плашещо. И отново Бомбикс се съжали над създанието, след като то приключи да го насилва, и му позволи да се присъедини към него. Паразита имаше неприятния навик да суче от Бомбикс, докато той спи. В резултат на това Бомбикс отслабна и започна да крее.

Полът на Бомбикс изглеждаше странно променлив. Съвсем отделно от очевидната му способност да кърми, скоро той започна да демонстрира белези на бременност, въпреки че продължаваше да доставя удоволствие на нимфоманки, които редовно срещаше по пътя си.

Докато напредваше през цветистите мръсотии, Страйк се чудеше колко ли портрета на реални хора бе пропуснал да забележи. Насилието при срещите на Бомбикс с други хора беше смущаващо; това бе някакво садомазохистично безумие. Ала вродените невинност и чистота на Бомбикс бяха повтаряща се тема, твърдението, че е гениален, очевидно трябваше да е достатъчно на читателя, за да му опрости престъпленията, които той вършеше също така безогледно като чудовищата наоколо му. Докато обръщаше страниците, Страйк си припомни мнението на Джери Уолдгрейв, че Куин е душевноболен; започваше да клони към неговата гледна точка…

Мачът всеки момент щеше да започне. Страйк остави ръкописа с усещането, че е бил затворен за дълго в тъмно и мръсно мазе, далеч от въздух и естествена светлина. Сега изпитваше единствено приятно предчувствие. Убеден беше, че „Арсенал“ ще победи — „Спърс“ не бяха успявали да ги преборят на техен терен вече седемнайсет години.

В продължение на четирийсет и пет минути Страйк се отдаде на удоволствие и чести насърчителни подвиквания, докато отборът му вече водеше с два на нула.

На полувремето той неохотно заглуши звука и се върна към ексцентричния свят от фантазията на Оуен Куин.

Не разпозна никого, докато Бомбикс не наближи града, който беше неговата крайна цел. Тук, на мост над рова, заобикалящ градските стени, стоеше едра, тромава и късогледа фигура: Резача.

Резача носеше ниско нахлупена шапка с козирка вместо очила с рогови рамки и преметнат през рамо шаващ окървавен чувал. Бомбикс прие предложението на Резача да заведе него, Конкубина и Паразита до тайна врата към града. Вече претръпнал към сексуалните насилия, Страйк не беше учуден, че Резача си бе наумил да извърши кастрация на Бомбикс. В последвалата схватка чувалът се свлече от гърба на Резача и отвътре изскочи женско джудже. Резача остави Бомбикс, Конкубина и Паразита да избягат, докато той хукна да преследва джуджето; Бомбикс и спътничките му успяха да открият дупка в градските стени и когато погледнаха назад, видяха Резача да дави дребното създание в рова.

Страйк беше толкова погълнат от четивото, та не бе забелязал, че мачът е възобновен. Погледна към телевизора със заглушен звук.

— Мамка му!

Два на два: колкото и да не бе за вярване, „Спърс“ бяха изравнили резултата. Страйк метна ръкописа настрани възмутен. Защитата на „Арсенал“ се огъваше пред очите му. Това трябваше да бъде победа. Целеха се към първото място в лигата.

— Мамичката му! — ревна Страйк десет минути по-късно, когато топката бе изстреляна покрай Фабиански.

„Спърс“ бяха спечелили.

Той изключи телевизора с още няколко гневни ругателства и погледна часовника си. Разполагаше само с половин час, за да вземе душ и да се облече, преди да вземе Нина Ласелс от „Сейнт Джонс Уд“; заобиколното пътуване до „Бромли“ щеше да му струва цяло състояние. Мисълта, че му оставаше последната една четвърт от ръкописа на Куин, му донесе крайно неудоволствие; изпита родство с Елизабет Тасъл, която бе прескочила финалните пасажи.

Дори не беше сигурен защо изобщо го чете, освен от любопитство.

Потиснат и раздразнен, той се запъти към душа, като му се щеше да можеше да прекара вечерта у дома и противно на всяка логика си мислеше, че ако вниманието му не бе отклонено от извратения и кошмарен свят на „Bombyx Mori“, „Арсенал“ можеше да победи.