Копринената буба

48

Градината бе пуста и мразовита. Страйк затъна до глезени в сняг, неспособен да почувства студа, просмукващ се през десния крачол на панталона му. Всички пушачи, които обичайно биха се събрали на равната поляна в градината, сега бяха предпочели улицата. Той проправи самотна пътека през скованата от скреж белота, заобиколен от безмълвна красота, и спря до кръгло езерце, превърнало се в диск от дебел сив лед. В средата му върху огромна мидена черупка седеше пълничък бронзов купидон. Беше с перука от сняг, а лъкът и стрелата му бяха насочени не натам, където би могъл да улучи човешко същество, а право към тъмното небе. Страйк запали цигара и се обърна назад да погледне към ярко осветените прозорци на клуба. Посетителите и келнерите приличаха на изрязани от хартия фигурки, движещи се на фона на осветен екран.

Ако Страйк познаваше своя човек, той щеше да дойде. Не беше ли това неустоима ситуация за един писател, за човек, отдаден на манията да превръща изживяното в думи, за любител на злокобното и странното?

И то се знае, след няколко минути Страйк чу да се отваря врата, долетяха разговори и музика, бързо заглушени, а после се чу шумът от тихи стъпки.

— Господин Страйк? — Главата на Фанкорт изглеждаше особено голяма в мрака. — Не беше ли по-лесно да излезем на улицата?

— Предпочитам да го направим в градината — отвърна Страйк.

— Ясно.

Фанкорт изглеждаше леко развеселен, сякаш възнамеряваше за кратко поне да угоди на прищявката на Страйк. Страйк подозираше, че на писателя с неговата драматична настройка му е допаднало да е единственият от масата с изнервени хора, привикан да разговаря с човека, притеснил всички тях.

— Какво означава всичко това? — поиска да узнае Фанкорт.

— Ценя мнението ви — отвърна Страйк. — Очаквам критически анализ на „Bombyx Mori“.

— Отново? — учуди се Фанкорт. Доброто му настроение изстиваше заедно със стъпалата му. Той се загърна по-плътно в палтото си и заяви сред валящия обилен сняг: — Казах всичко, което желая да изрека за тази книга.

— Едно от първите неща, които ми казаха за „Bombyx Mori“ — заговори Страйк, — беше, че напомня ранните ви творби. „Кървища и мистериозен символизъм“ бяха точните думи, доколкото си спомням.

— Е, и? — попита Фанкорт с ръце в джобовете.

— Колкото повече разговарях с хора, познавали Куин, толкова по-ясно ставаше, че романът, четен от всички, има много малка прилика с онзи, над който той е твърдял, че работи.

Дъхът на Фанкорт се издигна в облаче пред него и скри малкото, което Страйк виждаше от едрите му черти.

— Срещнах дори момиче, което е чуло откъс от книгата, непоявяващ се във финалния ръкопис.

— Писателите съкращават — подметна Фанкорт и взе да се разтъпква, сгушил рамене. — Оуен би сторил добре да съкрати доста повече. В няколко романа, между другото.

— Има и дублиране от предишни негови творби — продължи Страйк. — Два хермафродита. Два окървавени чувала. Всичкият този натрапен секс.

— Той беше човек с ограничено въображение, господин Страйк.

— Оставил е бележка, върху която е написал няколко възможни имена за героя си. Едно от тях се появява на използвана лента от касета за пишеща машина, излязла от кабинета му, преди полицията да го запечата, но го няма никъде в завършения ръкопис.

— Ами значи е размислил — подразнено отсече Фанкорт.

— То е обичайно име, не символично или архаично като другите в готовия ръкопис — отбеляза Страйк.

Очите му вече свикваха с тъмнината и той зърна бегло любопитство по грубоватото лице на Фанкорт.

— Пред ресторант, пълен с хора, Куин е изял последната си храна, както мисля, че ще се окаже, и е представил последното си публично изпълнение — додаде Страйк. — Надежден свидетел разправи как Куин е крещял, та целият ресторант да чуе, че единствената причина Тасъл да е твърде малодушна да представи романа бил „проклетият немощен член на Фанкорт“.

Съмняваше се двамата с Фанкорт да са виждани ясно от неспокойните хора на издателската маса. Фигурите им вероятно се сливаха с дърветата и статуите, ала твърдо решените и отчаяните все пак биха могли да ги открият по светещото връхче от цигарата на Страйк — белегът за снайпериста.

— Работата е там, че в „Bombyx Mori“ не пише нищо за вашия член — продължи Страйк. — Не пише, че любовницата на Куин и младата й транссексуална приятелка са „красиви изгубени души“, а той им е казал, че ги описва така. И върху копринените буби не се изсипва киселина, а се варят, за да се сдобиеш с пашкулите им.

— Какво от това? — повтори Фанкорт.

— Бях принуден да стигна до извода — каза Страйк, — че онзи „Bombyx Mori“, който всички са чели, е различен роман от „Bombyx Mori“, който е написал Оуен Куин.

Фанкорт спря да се разтъпква. Застинал за миг, той очевидно сериозно обмисляше казаното от Страйк.

— Аз… не… — пророни той едва ли не на себе си. — Куин е написал книгата. Това е неговият стил.

— Странно, че го казвате, защото всеки с ухо за специфичния стил на Куин долавя чужд глас в романа. Даниъл Чард мислеше, че е на Уолдгрейв. Уолдгрейв смяташе, че е Елизабет Тасъл. А Крисчън Фишър чуваше вас.

Фанкорт сви рамене с обичайната си небрежна арогантност.

— Куин се е опитвал да имитира по-добър писател.

— Не мислите ли, че начинът, по който третира живите си прототипи, е странно неравномерен?

Фанкорт, приел цигарата и огънчето, които Страйк му предложи, вече слушаше мълчаливо и с интерес.

— Твърди, че съпругата и агентката му паразитират върху него — продължи Страйк. — Неприятно обвинение, но такова, каквото всеки би могъл да отправи срещу хората, живеещи от неговите печалби. Намеква, че любовницата му не обича животни, и вмъква нещо, което е или завоалирана препратка към лошите книги, които пише, или твърде извратен паралел с рака на гърдата. Транссексуалната приятелка се е отървала с подигравка за вокалните упражнения — и това, след като твърди, че му е показала мемоарите, писани от нея, и му е доверила най-съкровените си тайни. Обвинява Чард, че практически е убил Джо Норт, и прави груби намеци какво би искал действително Чард да стори с него. А налице е и обвинението, че вие сам сте виновен за смъртта на първата си съпруга. Всичко това са все слухове, които витаят из публичното пространство, или лесни за отправяне обвинения.

— Което не значи, че не са оскърбителни — тихо промълви Фанкорт.

— Съгласен съм — каза Страйк. — Това е дало повод на много хора да му се разгневят. Но единственото разкритие в романа е инсинуацията, че вие сте бащата на Джоана Уолдгрейв.

— Казах ви… на практика ви го заявих в очите при последната ни среща — напрегнато заговори Фанкорт, — че такова обвинение е не само фалшиво, но и невъзможно. Аз съм безплоден, както Куин…

— … както Куин би трябвало да знае — кимна Страйк, — защото още сте били в приемливи отношения, когато сте се разболели от заушка, а и той вече се е бил пошегувал с това в „Братята Балзак“. Тъкмо това прави обвинението, съдържащо се в образа на Резача, още по-странно, не мислите ли? Сякаш е написано от някой, който не знае, че сте безплоден. Това не ви ли хрумна, когато четохте романа?

Снегът валеше бързо по косите и раменете на двамата мъже.

— Приех, че Куин не го е било грижа кое е истина и кое не — изрече бавно Фанкорт и изпусна дима. — Подозренията си остават. Просто е хвърлял кал напосоки. Реших, че е искал да причини възможно най-много неприятности.

— Затова ли според вас ви е изпратил предварително копие от ръкописа? — Когато Фанкорт не отговори, Страйк добави: — Това лесно може да се провери. Било по куриер или по пощата, останала е следа. По-добре ми кажете.

Настана продължителна пауза.

— Добре — отрони най-сетне Фанкорт.

— Кога го получихте?

— Сутринта на шести.

— Какво направихте с него?

— Изгорих го — кратко отговори Фанкорт също като Катрин Кент. — Схващах какво върши: опитваше се да провокира публичен скандал, да извлече максимум реклама. Последното убежище за провалилите се. Нямах намерение да му играя по свирката.

Още веднъж се чу шум от вътрешността на клуба, когато вратата към градината се отвори и затвори. Разнесоха се несигурни стъпки по снега и после от мрака изплува едра фигура.

— Какво става тук? — изграчи Елизабет Тасъл, облечена в дебелото си палто с кожена яка.

В мига, щом чу гласа й, Фанкорт понечи да отстъпи назад и да се прибере обратно вътре. Страйк се запита кога ли за последен път се бяха изправяли лице в лице, без да се намират сред многолюдно обкръжение.

— Почакайте за момент, ако обичате — помоли Страйк писателя.

Фанкорт се поколеба. Тасъл се обърна към Страйк с плътния си дрезгав глас:

— На Пинкс му липсва Майкъл.

— А вие можете да съпреживеете подобно чувство — подхвърли Страйк.

Снегът шепнеше помежду листата и върху замръзналото езеро с купидона, насочил стрелата си към небето.

— Намирали сте писането на Елизабет „окайващо неоригинално“, нали така? — попита Страйк Фанкорт. — И двамата сте изучавали средновековни трагедии за отмъщението, което обяснява сходствата в стила ви. Но според мен вие сте много добър имитатор на чуждия начин на писане — обърна се Страйк към Тасъл.

Беше знаел, че тя ще дойде, ако отведе Фанкорт, уверен бе, че ще се уплаши какво би могъл да каже на писателя в тъмното. Тя стоеше съвършено неподвижна, докато снегът се сипеше по кожената й яка, по стоманеносивата й коса. Страйк едва виждаше очертанията на лицето й на слабата светлина от далечните прозорци на клуба. Погледът й бе забележително остър и празен в същото време. Имаше мъртвите безизразни очи на акула.

— Ето например имитирали сте перфектно стила на Елспет Фанкорт.

Ченето на Фанкорт увисна. В продължение на няколко секунди се чуваше само шепотът на снега и слабото свирене от дробовете на Елизабет Тасъл.

— От самото начало си мислех, че Куин трябва да ви е държал с нещо — каза Страйк. — Въобще не изглеждахте като жена, която би се оставила да я превърнат в частна банка и да я третират като слугиня, която би предпочела да задържи Куин и да остави Фанкорт да си иде. И тези врели-некипели за свободата на изразяване… Вие сте написали пародията на романа на Елспет Фанкорт, която я е тласнала към самоубийство. През всичките тези години се е чувала само вашата дума без никакви доказателства, че Оуен ви е показал написаната от него пародия. А е било обратното.

В настъпилата тишина стъписаният Фанкорт местеше поглед от агентката към детектива.

— Полицията подозираше, че Куин ви е изнудвал — заговори отново Страйк, — но вие им замазахте очите с трогателен разказ как сте му услужвали с пари заради Орландо. Плащали сте на Оуен в продължение на повече от четвърт век, не е ли така?

Опитваше се да я провокира да заприказва, но тя мълчеше и само се взираше в него с тъмни и празни очи, подобни на дупки върху некрасивото й бледо лице.

— Как описахте сама себе си пред мен, когато обядвахме заедно? Като „самото олицетворение на безукорна стара мома“. И все пак сте открили своя отдушник, нали, Елизабет?

Безумните празни очи внезапно се насочиха към Фанкорт, който бе отстъпил назад.

— Хубаво ли ти беше да разнищваш и потъпкваш в калта всички, които познаваш, Елизабет? С един голям взрив на злоба и сквернословия да им отмъстиш до един, да обрисуваш себе си като непризнатия гений, да нападаш всеки с по-успешен интимен живот, с по-удовлетворителна…

В тъмнината прозвуча тих глас и за секунда Страйк не осъзна откъде идва. Беше странен, непознат, писклив и гаден: гласът на луда жена, която си въобразяваше, че изразява невинност и доброта.

— Не, господин Страйк — промълви тя като майка, която убеждава умореното си дете да не се надига от леглото, да не се съпротивлява. — Ах, вие, беден глупав човече. Вие, нещастнико.

Тя издаде насилен смях, при което гърдите й се развълнуваха, а дробовете й засвириха.

— Бил е зле ранен в Афганистан — обясни тя на Фанкорт със същия злокобно гальовен глас. — Според мен страда от посттравматичен стрес. С мозъчни увреждания е като малката Орландо. Горкият господин Страйк има нужда от специализирана помощ.

Дробовете й засвириха, когато задиша по-ускорено.

— Не трябваше ли да си купиш противогазова маска, Елизабет? — подхвърли Страйк.

Стори му се, че видя как очите й потъмняват и се уголемяват, как зениците им се разширяват от бликналия у нея адреналин. Едрите по мъжки ръце се бяха сгърчили като нокти на хищна птица.

— Мислеше, че всичко си обмислила. Въжета, маскировка, предпазно облекло против киселината. Но не си предвидила, че ще получиш увреждане на тъканите при вдишване на парите.

Студеният въздух засилваше задуха й. В паниката си тя звучеше като изпаднала в сексуална възбуда.

— Мисля — с премерена жестокост изрече Страйк, — че това в буквалния смисъл те е подлудило, Елизабет. Надявай се, че съдебните заседатели ще се хванат. Какъв пропилян живот. Бизнесът ти пропадна, нямаш мъж, нито деца… Кажи, имаше ли поне неуспешен опит за сношение между вас двамата — зададе директен въпрос Страйк, като наблюдаваше профилите им. — Тази история с „немощния член“… Куин, изглежда, я е описал в истинския „Bombyx Mori“.

Бяха с гръб към светлината и той не виждаше израженията им, но езикът на телата им му даде отговора: мигновеното им отдръпване един от друг и извръщане с лице към него беше бегло подобие на обединен фронт.

— Кога стана това? — попита Страйк с поглед към тъмния силует на Елизабет. — След смъртта на Елспет ли? Но после ти се прехвърли на Фенела Уолдгрейв, нали, Майкъл? Доколкото схващам, там не си имал проблеми с въпросния член.

Елизабет тихо изохка, сякаш я беше ударил.

— За бога — изръмжа Фанкорт.

Сега вече беше ядосан на Страйк. Детективът игнорира прозвучалия упрек. Все още обработваше Елизабет, провокираше я, докато свирещите й дробове се бореха за кислород сред сипещия се сняг.

— Трябва много да си се ядосала, когато Куин се е увлякъл и е започнал да издава с крясък съдържанието на истинския „Bombyx Mori“ в „Ривър Кафе“, нали, Елизабет? След като си го предупредила да не отронва и дума по сюжета.

— Вие сте умопобъркан — прошепна тя с насилена усмивка, при която жълтите й зъби просветнаха. — Войната ви е осакатила не само физически…

— Красота — коментира Страйк. — Ето я злобната кучка, за която всички ми говореха…

— Куцукате из цял Лондон в опит да попаднете в пресата — изхриптя тя. — Същият сте като горкия Оуен. О, как обичаше той пресата, нали, Майкъл? — Тя се обърна със зов към Фанкорт. — Кажи, не обожаваше ли Оуен публичното внимание? Търчеше като момченце да играе на криеница…

— Ти си насърчила Куин да иде да се скрие в къщата на Талгарт Роуд — каза Страйк. — Идеята е била изцяло твоя.

— Няма да ви слушам повече — изшептя тя с мъка и надигна глас: — Не ви слушам, господин Страйк. И никой не ви слуша, глупаво, жалко човече такова!

— Сама ми каза, че Куин е жадувал за похвали — издигна Страйк глас над пискливия й припев, с който се опитваше да заглуши думите му. — Той ти е разправил сюжета на романа си преди месеци и според мен Майкъл е бил обрисуван там — не чак като ужасния Тщеславен, но все пак е бил осмян за неспособността си да го вдигне може би. „Отплата и за двама ви“, а?

Както бе и очаквал, тя ахна и прекрати лудешкия си напев.

— Казала си на Куин, че „Bombyx Mori“ се очертава като чудесен роман, че ще е най-доброто, което е правил някога, и ще пожъне масов успех, ала ще се наложи да държи съдържанието в тайна, за да предотврати съдебен иск, а и при разкриването му фурорът да е по-голям. А през цялото време ти си писала свой собствен вариант. Имала си предостатъчно време, за да го изпипаш, нали, Елизабет? В двайсет и шест години празни вечери би могла да създадеш много книги досега с твоята диплома от „Оксфорд“. Ала за какво да пишеш? Та ти не си живяла истински пълноценен живот, не е ли така?

По лицето й се изписа неистова омраза. Пръстите й се сгърчиха, ала тя се въздържаше. Страйк искаше жената да рухне, да се предаде, ала очите на акула очакваха той да покаже слабост и пробойна.

— Сътворила си роман на базата на план за убийство. Отстраняването на вътрешностите, заливането на трупа с киселина не са били символични, а са целели да объркат експертите в полицията. Ала всички са го приели като литература. И си убедила глупавия егоистичен негодник да съдейства за собствената си смърт. Казала си му, че имаш страхотна идея за увеличаване на рекламата и печалбата му. Двамата сте щели да разиграете публичен скандал, в който да споменете, че книгата е твърде заядлива, за да бъде издадена, а после по план той е трябвало да изчезне. Щели сте да пуснете слухове за съдържанието на романа, а когато Куин се оставел да бъде намерен, си обещала да му осигуриш тлъста сделка.

Тя тресеше глава, чуваше се как дробовете й се мъчат, ала мъртвешките очи не се отделяха от лицето му.

— Той ти е предал книгата си. Изчакала си няколко дни до Нощта на фойерверките, за да си подсигуриш много разсейващ шум, после си разпратила копия от фалшивия роман до Фишър — та да е сигурно, че за книгата ще се приказва, до Уолдгрейв и до Майкъл. Инсценирали сте скандала, след което си последвала Куин на Талгарт Роуд…

— Не — промълви Фанкорт, очевидно неспособен да се сдържа.

— Да — безжалостно заяви Страйк. — На Куин не му е минавало през ум да се бои от Елизабет, след като е била негова съзаклятница в плана за завръщането на века. Сигурно в този момент вече почти е бил забравил как те е изнудвал с години, нали? — обърна се той към Тасъл. — Просто е развил навика да иска пари и да ги получава. Съмнявам се, че вече сте говорили за пародията, постъпката, съсипала живота ти… И знаеш ли какво се е случило според мен, след като той те е пуснал вътре, Елизабет?

Против волята си Страйк си припомни сцената: големия сводест прозорец, тялото, разположено като за ужасяващ натюрморт.

— Накарала си наивния нарцистичен нещастник да позира за рекламна снимка. Коленичи ли той? Героят в реалната творба хленчеше ли, или редеше молитви? Или бе вързан също като твоя Бомбикс? На Куин би му се понравило да позира овързан с въжета. Така е щяло да ти е лесно да се промъкнеш зад него и да смажеш главата му с металния стопер за вратата, нали? Под прикритието на фойерверките из квартала си проснала Куин, изкормила си го и…

Фанкорт нададе сподавен стон на ужас, ала Тасъл заговори отново с фалшивия си утешителен тон:

— Трябва да идете да се прегледате при лекар, господин Страйк. Горкичкият вие…

И за негова изненада посегна да сложи голямата си ръка върху покритото му със сняг рамо. Като си припомни какво беше извършила тя с нея, Страйк отстъпи инстинктивно и ръката й увисна надолу, а пръстите рефлексно се свиха в юмрук.

— Натикала си в пътна чанта вътрешностите на Куин и истинския ръкопис — каза детективът. Тя отново го бе приближила толкова, че той усещаше мириса й — комбинация от парфюм и застоял тютюнев дим. — После си сложила пелерината и шапката на Куин и си напуснала къщата. Отишла си да пуснеш четвърто копие от „Bombyx Mori“ през отвора за писма във вратата на Катрин Кент, та да увеличиш броя на заподозрените и да инкриминираш друга жена, задето е получавала онова, от което ти си била лишена — секс. Общуване. Поне една приятелка.

Тя отново издаде престорен смях, ала този път той звучеше налудничаво. Пръстите й все така се стягаха и разпускаха.

— С Оуен много бихте си допаднали — изшептя тя. — Не мислиш ли, Майкъл? Двама сбъркани фантазьори… Хората ще ви се смеят, господин Страйк. — Тя пъхтеше по-силно от всякога, а мъртвешките празни очи се открояваха върху побелялото й лице. — Жалък инвалид, който се бори да си върне усещането за успех…

— Имате ли някакво доказателство за всичко това? — настоя да узнае Фанкорт и в предрезгавелия му глас се усещаше желанието му да не вярва.

Това не беше трагедия, написана с мастило върху хартия, нито смъртна сцена, нарисувана с маслени бои. До него стоеше жива и дишаща приятелката му от студентските години и каквото и да бе сторил животът впоследствие с тях, мисълта, че едрото грозновато момиче от „Оксфорд“ би могло да се превърне в жена, способна на тъй гротескно убийство, беше почти непоносима.

— Да, имам доказателство — тихо изрече Страйк. — Имам втората пишеща машина, същият модел като тази на Куин, увита в черна бурка и защитен комбинезон, окапан със солна киселина и с камъни в джобовете за тежест. Леководолаз любител, мой познат, ги извади от морето преди няколко дни. Лежали край прочути скали край Гуитиън — Устата на ада. Има ги на корицата на един от романите на Доркъс Пенгълий. Сигурно ти е показала мястото, когато си й гостувала, Елизабет? Върна се сама с мобилния си телефон, като й каза, че търсиш по-добра връзка ли?

Тя издаде зловещ стон като човек, ударен с юмрук в стомаха. В една секунда никой не помръдна, след това Тасъл се завъртя тромаво и хукна с препъване обратно към клуба. Появи се и изчезна яркожълт светъл правоъгълник, когато вратата се отвори и затвори.

Фанкорт направи няколко крачки напред, после се обърна назад към Страйк с леко безумен поглед.

— Не може така… трябва да я спрете!

— Не бих я хванал, дори да исках — заяви Страйк и хвърли угарката си в снега. — Коляното ми играе номера.

— Тя може да стори всичко…

— Вероятно е хукнала да се самоубива — съгласи се Страйк и извади мобилния си телефон.

Писателят се втренчи в него.

— Вие… студенокръвен негоднико!

— Не сте първият, който ми го казва — увери го Страйк и взе да натиска бутоните на телефона си. — Имаш ли готовност? — изрече в него. — Ние потегляме.