Мълчанието на агнетата

ДЕСЕТА ГЛАВА

Кларис Старлинг се облегна на масата за зарове в казиното на ФБР и се опита да се съсредоточи в лекцията по пране на пари чрез хазарта. Бяха изминали трийсет и шест часа, откак балтиморската полиция взе нейните показания (продиктувани на машинописка, която пишеше с два пръста и палеше цигара от цигара — „Отвори прозореца, миличка, ако ти пречи пушекът“) и я освободи, като не пропусна да и напомни, че убийството не е федерално престъпление. Телевизионните новини по всички канали показала в неделя вечерта сблъсъка и с оператора и тя беше убедена, че здравата е загазила. И при всичкото това напрежение — нито дума от Крофорд или от балтиморския офис на ФБР. Все едно, че е изхвърлила доклада си в клозета и е пуснала водата.

Казиното беше съвсем малко и се помещаваше в обикновена каравана, където бе действало, преди ФБР да го спипа и да го инсталира в академията си като учебно пособие. Тясната стая беше претъпкана с полицаи от най различни отдели. Кларис вежливо отказа на двама рейнджъри от Тексас и един детектив от лондонския Скотланд ярд да и отстъпят мястото си.

Другите от нейния клас бяха в сградата на Академията и търсеха човешки косми из мокета, взет от стая в истински мотел, където бе извършено сексуално престъпление, или снемаха отпечатъци от пръсти в „средностатистическа банка“. Старлинг беше прекарала толкова много часове в подобни упражнения като студентка по съдебна медицина, че сега я пратиха на тази лекция от програмата за гостуващи блюстители на закона.

Взе да се пита дали няма и друга причина за това нейно отлъчване от колегите и — може би преди да ти теглят шута, те изолират от останалите?

Облакъти се на линията за хвърляне на зарове и се опита да съсредоточи вниманието си върху прането на пари чрез хазарта. Но всъщност си мислеше за това колко Федералното бюро мрази да вижда агентите си по телевизията, освен по време на официални пресконференции.

Доктор Лектър беше манна небесна за масмедиите и Балтиморската полиция с радост снесе на репортерите името на Старлинг. И тя се гледаше по новините на всички канали — отново и отново. Ето я „Старлинг от ФБР“ в Балтимор, удряща с дръжката на крика по вратата на гаража, докато операторът се опитва да се пъхне отдолу. А ето „Федералния агент Старлинг“, извръщаща се рязко към помощник-оператора, стиснала дръжката в ръка.

Станцията M5 обяви, че ще даде под съд „Старлинг от ФБР“ и цялото Федерално бюро за нанесени щети, защото очите на оператора се напълнили с прах и ръжда, когато тя ударила по вратата.

Джонета Джонсън направи материал, излъчен от всички телевизионни станции в страната, в което твърдеше, че Старлинг е намерила отрязаната глава посредством сътрудничество с една личност, която властите недвусмислено наричат… „чудовище“. WPIK несъмнено разполагаха със свой източник в болницата на доктор Чилтън. НЕВЕСТАТА НА ФРАНКЕНЩАЙН!!! крещеше „Национален сплетник“ от рафтовете на супермаркетите.

От страна на ФБР нямаше официално становище, но Старлинг беше убедена, че из коридорите и канцелариите на Бюрото коментари не липсват.

На закуска един от колегите и който имаше навика да се облива сутрин с афтършейв „Кану“, нарече Старлинг „Мелвин Путкис“ — глупава игра на думи върху името на Мелвин Първис, най-прочутия агент на Хувър от трийсетте години. Това, което чу по свой адрес от Ардилия Мап, го накара да пребледнее и да напусне столовата, без да опита закуската си.

А сега Старлинг беше в онова особено състояние на духа, когато нищо вече не можеше да я изненада. Цяло денонощие се намираше в нещо като водолазен костюм, увиснала в безкрая насред звънтяща тишина. И реши да се защитава, ако и бъде предоставена тази възможност.

Лекторът завъртя колелото на рулетката, докато говореше, но така и не пусна топчето. Като го гледаше, Кларис изведнъж се усъмни дали тоя човек някога в живота си е пускал топчето. Той мърмореше нещо:

— Кларис Старлинг.

Защо ли казва „Кларис Старлинг“? Та това съм аз!

— Да? — рече тя.

Лекторът посочи с глава вратата. Ето, моментът дойде. Докато се извръщаше, усети как собствената и съдба се изплъзва изпод краката и. На прага обаче стоеше инструкторът и по стрелба Бригъм и я търсеше с поглед. Щом я зърна, я повика с пръст.

За миг помисли, че я изхвърлят, само че за това не биха пратили Бригъм.

— Стягай се, Старлинг. Къде са ти нещата? — рече той в коридора.

— В моята стая — в третото крило.

Трябваше да подтичва, за да не изостава от него.

Беше понесъл брезентов сак и големия комплект инструменти за снемане на отпечатъци — истинския, а не учебния.

— Заминаваш с Джак Крофорд. Вземи каквото ти трябва за една нощ. Може да е излишно, ако се върнете още днес, но за всеки случай.

— Къде заминаваме?

— Някакви ловци на диви патици в Западна Вирджиния10 открили призори труп в реката Елк. Типично за Бъфало Бил. Полицаите сега го вадят от водата. Следите са още горещи и на Джак не му се седи да чака онези да му докладват подробностите. — Бригъм спря на прага на трето крило. — Трябва му помощник, който умее да сваля отпечатъци от удавник. В лабораторията нямаш равна на себе си — значи ще се справиш, нали?

— Олеле, дай да проверя всичко ли е тук.

Бригъм отвори куфарчето и го придържаше на колене, докато тя проверяваше химикалите един по един. Тънките спринцовки и ампулите бяха на място, но фотоапаратът липсваше.

— Ще ми трябват полароиден апарат, който да снима в мащаб едно към едно, достатъчно филми и батерии.

— От реквизита ли? Имаш ги.

Той и подаде малкия брезентов сак и когато Кларис усети тежестта му, разбра защо са пратили Бригъм да я повика.

— Нали нямаш още официална екипировка?

— Не.

— Трябва да имаш. Това е екипът, с който тренираше на стрелбището. Пистолетът е лично мой. Същият модел, на който си се учила. Точно след десет минути ще те чакам в колата с фотоапарата. Съветвам те да се отбиеш и в тоалетната, преди да тръгнеш, защото в Синьото кану няма такива заведения. Хайде, Старлинг, по-живо.

Поиска да го запита нещо, но той вече беше тръгнал.

Щом като Крофорд отива лично, няма начин да не е работа на Бъфало Бил. Какво, по дяволите е това Синьо кану? Но докато човек си стяга багажа, не бива да мисли за нищо друго. Старлинг се приготви бързо.

— Не е ли…? — започна тя, щом влезе в колата.

— Всичко е наред — прекъсна я Бригъм. — Пистолетът леко издува якето ти, но трябва специално да се взираш, за да го забележиш. Засега е добре.

Тя носеше под връхната си дреха пистолет с късо дуло в плосък кобур, удобно прилепнал към ребрата и. В специалния колан от другата страна държеше пълнител.

Бригъм караше точно с позволената скорост към малкото летище на Куонтико. Изкашля се.

— Знаеш ли какво му харесвам на стрелбището, Старлинг? Че на него няма политически игри. Правилно си постъпила, като не си допуснала никой в гаража в Балтимор. Тревожи ли те тая история с телевизията?

— Трябва ли да ме тревожи?

— Чакай, говорим си само двамата, на четири очи, така ли е?

— Да.

Бригъм отвърна на поздрава на морския пехотинец, който регулираше движението.

— Щом те взема сега със себе си, Джак демонстрира доверието си към теб и това всеки го разбира — продължи Бригъм. — В случай примерно, че някой от Отдела за служебни провинения реши да те разпердушини. Нали разбираш какво ти казвам?

— Ъхъ.

— Крофорд е мъжко момче. Той даде да се разбере, пред когото трябва, че е било твой дълг да не допуснеш никого на местопрестъплението. Той те прати там сам-сама и незащитена, тъй да се каже — без видимите атрибути на властта, и това също го изтъкна, където трябва. А и реакцията на балтиморската полиция е била доста тромава. Да не говорим, че на Крофорд му трябва помощник веднага, а ще се наложи цял час да чака Джими Прайс да му намери някой от лабораторията. Така че цялата работа ти е като по поръчка, Старлинг. Да обработваш труп, изваден от водата, не е като да си прекараш деня на плажа. Не че е наказание за теб, но ако някой външен пожелае да види нещата така, нека. Разбираш ли, мислите на Крофорд следват много сложни пътища, а понеже той не си пада по обясненията, аз се наех да ти кажа… Ако ще работиш с него, няма да е зле да знаеш как стоят нещата… Знаеш ли нещо?

— Не, нищо.

— Не му е само Бъфало Бил на главата. Жена му Бела е тежко болна. Положението и е… безнадеждно. Той я гледа в дома си. Ако не беше Бъфало Бил, щеше да си вземе отпуск.

— Не знаех.

— Никой не говори за това. Да не вземеш да му изкажеш съболезнования или нещо такова… Няма да помогнат. Те бяха голяма любов.

— Радвам се, че ми казахте.

Когато наближиха пистата, Бригъм се пооживи.

— В края на курса по стрелба изнасям две много важни лекции, Старлинг. Гледай да не ги пропуснеш.

И се понесе по краткия път между хангарите.

— Няма да ги пропусна.

— Слушай, това, на което ви уча, може никога да не ви потрябва. И дано. Но ти, Старлинг, имаш естествено предразположение към стрелбата. Ако ти се наложи да стреляш, ще знаеш как. Затова продължи да се упражняваш.

— Добре.

— Никога не слагай пистолета в дамската си чантичка.

— Няма.

— Нощем, преди да легнеш, тренирай по няколко изваждания. Винаги дръж патлака под ръка.

— Добре.

Възстаричък двумоторен „Бийчкрафт“ стоеше на пистата със запалени прожектори и отворена врата. Едната му перка се въртеше и вълнуваше тревата встрани от асфалта.

— Това трябва да е Синьото кану — предположи Старлинг.

— Да.

— Много е малък и стар.

— Че е стар, стар е — жизнерадостно се съгласи Бригъм. — Администрацията за борба с наркотрафика го пипна преди доста време във Флорида. Но моторът му е в ред.

Той спря досами самолета и измъкна багажа на Старлинг от задната седалка. Преплетоха си ръцете, но той все пак успя едновременно да и връчи сака и да и стисне ръката. След което неочаквано за самия себе си рече:

— Бог да те благослови, Старлинг.

Думите не прозвучаха естествено от устата му на морски пехотинец. Той самият не разбра откъде дойдоха и лицето му пламна.

— Благодаря ви… благодаря, господин Бригъм.

Крофорд беше в креслото на помощник пилота, по риза и със слънчеви очила. Обърна се към Старлинг, като чу пилотът да захлопва вратата.

Тя не виждаше очите му зад тъмните стъкла и изведнъж си даде сметка, че изобщо не го познава. Изглеждаше блед и суров като корен, изровен от булдозер.

— Намери си място и започни да четеш — беше всичко, което и каза.

На седалката до него лежеше дебела папка. На корицата пишеше: БЪФАЛО БИЛ. Старлинг я притисна до себе си, а Синьото кану се разтърси и се затъркаля по пистата.