— Госпожице Старлинг, доктор Пилчър ви чака при Насекомите. Ще ви изпратя дотам — каза пазачът.
За да се стигне до отдел „Насекоми“ през входа на Конститюшън Авеню, трябва да се вземе асансьорът до етажа над големия препариран слон и да се прекоси цялото огромно пространство, посветено на Човека.
Първи я посрещнаха пирамидите от човешки черепи, демонстриращи експлозията в прираста на населението след Христа.
Старлинг и пазачът се движеха из полумрачния пейзаж, населен с фигури, илюстриращи произхода на човека и неговите разновидности. Не бяха забравени и ритуалите — татуировки, стегнати стъпала, изпилени зъби, перуанска хирургия, мумии.
— Виждали ли сте Вилхелм фон Еленбоген? — попита пазачът, като освети с фенерче един стъклен шкаф.
— Не си спомням — отвърна Старлинг, без да забави ход.
— Трябва да дойдете някой път по светло и да му хвърлите един поглед. Погребан във Филаделфия през осемнайсети век. Подпочвените води го превърнали в сапун.
Отдел „Насекоми“ представляваше просторна зала, в момента полутъмна, изпълнена с писукания и пристъргвания. Беше претъпкана с клетки и сандъци с живи насекоми. Децата много си падаха по тази зоологическа градина и през целия ден, докато музеят е отворен, се трупаха вътре. Нощем, оставени насаме, насекомите развиваха бурна дейност. Някои от сандъците бяха осветени с червени лампи, а надписите „Противопожарен изход“ горяха в полумрака като запалени огньове.
— Доктор Пилчър! — провикна се пазачът от прага на залата.
— Тук съм! — отзова се Пилчър и размаха като факел запаленото си фенерче.
— Нали ще изведете после дамата?
— Да, разбира се. Благодаря.
Старлинг извади своето фенерче от чантата си, но се оказа, че е било включено и батериите бяха свършили. Гневната вълна, която я заля, и напомни колко е изморена и че трябва да се владее.
— Здравейте, госпожице Старлинг.
— Здравейте, доктор Пилчър.
— Наричайте ме професор Пилчър.
— Професор ли сте?
— Не но не съм и доктор. Но затова пък ми е приятно да ви видя. Искате ли да ви покажа едни насекоми?
— Да. Къде е доктор Роудън?
— Той се преумори последните две нощи и отиде да си легне. Видяхте ли насекомото, преди да започнем да го обработваме?
— Не.
— Приличаше на каша.
— Но все пак сте разбрали какво е.
— Да. Току-що. — Той я заведе при една телена клетка. — Първо ще ви покажа пеперуда като онази, която ни донесохте в понеделник. Не е съвсем същата, но и двете са от семейството на кукумявките. — Снопът светлина от фенерчето му пошари из клетката, докато се спря на голяма лъскава синя пеперуда с прибрани криле, кацнала на тънка клонка. Пилчър духна нежно към нея и насреща им моментално се опълчи яростното лице на кукумявка — пеперудата разпери криле и очите, изобразени на тях, биха изкарали акъла на всеки плъх. — Тази е много разпространена. Но екземплярът в гърлото на Клаус е доста рядък. Елате.
Една от клетките в дъното на стаята беше в отделна ниша със завеса отпред. По този начин бе недосегаема за децата. Отгоре и имаше метната кърпа, а до нея мъркаше малък овлажнител за въздух.
— Държим я зад стъкло като предпазна мярка за хорските пръсти, защото хапе. Освен това обича влагата и стъклото пречи на изпаряването. — Пилчър внимателно повдигна клетката за дръжките и я издърпа по-напред. Свали капака и запали малката лампа над нея. — Това е Мъртвешка глава — обяви той.
Пеперудата бе едновременно прекрасна и страховита. Големите и кафяво-черни криле бяха разперени като пелерина, а на широкия мъхнат гръб ярко се открояваше характерният рисунък, всяващ ужас в сърцето на човека всеки път, когато я зърне ненадейно в градината си. Изпъкналият череп, едновременно мъртвешка глава и лице, втренчи в тях тъмните си кухи очи. Дъгата на скулите бе изписана изящно до очите.
— Arherontia stix — обяви Пилчър. — Кръстена е на двете реки в Ада. Ако не се лъжа, вашият човек изхвърля труповете в реките.
— Да — отвърна Старлинг. — Рядко ли се среща?
— По нашите места — да. В природата изобщо ги няма в тази част на земното кълбо.
— Къде се въдят?
Тя долепи лице до мрежестия покрив на клетката. Дъхът и разроши едва-едва гъстия като козина мъх по гърба на пеперудата. Кларис рязко се отдръпна, когато насекомото изписука и яростно запляска с криле, усети раздвижването на въздуха, предизвикано от тях.
— В Малайзия. Има и европейска разновидност, но тази в гърлото на Клаус е от Малайзия.
— Значи е била изкуствено отгледана.
Пилчър кимна.
— Да. Била е изпратена от Малайзия във вид на яйце или какавида. Досега няма случай да са снесли яйце в плен. Сношават се, но не снасят. Най-трудната част е да се открие гъсеницата в джунглата. Оттам нататък отглеждането им е лесно.
— Споменахте, че хапят.
— Хоботчето им е остро и яко и ако не внимавате, ще го забият в пръста ви. Много необикновено оръжие. Алкохолът не му влияе в препарирано състояние. Именно това ни помогна толкова бързо да установим вида. — Пилчър внезапно се смути, сякаш се е хвалил безочливо. — И са много нахални — додаде бързо. — Умират за мед и нападат кошерите. Веднъж, когато събирахме екземпляри в Борнео, долетяха, привлечени от светлината на общежитието и ако знаете колко беше зловещо да ги чуваш как…
— Тази откъде е?
— Направихме размяна с малайзийското правителство. Не помня вече какво им дадохме. Та много беше зловещо, защото ние бяхме в тъмното и чакахме с кофа цианид…
— Какви митнически документи сте попълнили, за да я получите? Пазите ли копия? Трябва ли да има износно удостоверение за малайзийската митница? Кой може да ми каже?
— Виждам, че бързате. Написал съм на листче всичко, което ни е известно, и къде се дават обяви, ако се интересувате от пеперуди. Елате, ще ви изпратя.
Мълчаливо прекосиха огромния етаж. В светлината на асансьора тя изведнъж видя, че Пилчър не е по-малко изморен от самата нея.
— Работили сте до късно над този проблем — каза Кларис. — Много съм ви благодарна. Не исках да съм рязка, но…
— Дано го хванете. Надявам се скоро да се освободите. Включил съм в списъка и някои от химикалите, които са му нужни, за да отглежда тези пеперуди… Госпожице Старлинг, много бих искал да ви опозная по-добре.
— Може би ще ви се обадя, щом се поосвободя.
— На всяка цена ми се обадете, много ще се радвам.
Асансьорът се затвори и Старлинг и Пилчър изчезнаха с него.
Етажът, посветен на Човека, беше безжизнено тих. Противопожарните изходи тлееха алено в залата с насекомите, отразени в техните десетки хиляди очи. Овлажнителят на въздуха съскаше и мъркаше. Под капака на тъмната клетка Мъртвешката глава слезе от клонката и тръгна по пода, повлякла подире си криле като същински плащ. Откри парченце пчелна пита в чинийката си, сграбчи го с яките си предни крачка, размота острия си хобот и го заби във восъчната обвивка на една от клетките с мед. И засмука кротко, докато мракът край нея се изпълваше с писукане, бръмчене, прищракване и малки убийства.