Мълчанието на агнетата

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Домът на покойника беше най-голямата бяла сграда на улица „Потър“ в град Потър, щата Западна Вирджиния. Служеше едновременно и за морга. Съдебният лекар доктор Ейкин бе и семейният лекар на градчето. Ако той преценеше, че в смъртта има нещо нередно, тялото се препращаше в районния медицински център в град Кракстън в съседния окръг, където разполагаха със специалист-патолог.

Кларис Старлинг, която се возеше от летището за Потър на задната седалка на шерифската служебна кола, трябваше да долепя ухо до преградата, деляща шофьора от арестантите, за да чува какво обяснява шерифът на Джак Крофорд.

В Дома на покойника тъкмо подготвяха погребална служба. Опечалените, издокарани в най-хубавите си дрехи, вървяха по алеята между подкастрените чемшири и се трупаха на входа в очакване да ги пуснат вътре. Прясно боядисаната сграда и стълбите се бяха килнали на една страна, макар посоките да бяха различни.

В служебния паркинг, отзад при катафалките, двама млади помощник-шерифи и един по-стар техен колега стояха под един гол бряст в компанията на двама щатски полицаи и си говореха. Все още не беше много студено и от устите им не излизаше пара.

Старлинг хвърли само един поглед на тези мъже, докато колата спираше на отреденото и място, и вече знаеше всичко за тях. Знаеше, че в домовете им има едновремешни гардероби вместо повсеместните вградени дрешници, и можеше добре да си представи какво е наредено в тях. Знаеше, че всички имат роднини, които прибират дрехите си в калъфи с ципове и ги закачат по стените на своите домове-каравани. Знаеше, че по-възрастният помощник-шериф като дете е имал в двора си помпа за вода и е газел по изровения път в пролетната кал, за да хване училищния автобус, с обувки, провесени през врата му за връзките така, както баща му е правел преди него. Знаеше, че са носели обяда, си в училище в книжни кесии с мазни петна поради нееднократна употреба, а след обяда са сгъвали кесиите и са ги прибирали в задните джобове на джинсите си.

Кларис се запита колко ли знае Крофорд за тях.

От вътрешната страна на задните врати в шерифската патрулна кола нямаше дръжки. Старлинг го установи едва когато шофьорът и Крофорд слязоха и се запътиха към вратата на погребалния дом. Трябваше да блъска по прозореца, докато единият от помощник-шерифите под дървото не я забеляза. Шофьорът дотича обратно с пламнало лице да и отвори.

Помощник-шерифите я огледаха отстрани, като минаваше покрай тях. Единият я поздрави. Тя се усмихна сдържано и кимна както знаеше, че е редно, и отиде при Крофорд на задната веранда.

Когато Кларис се отдалечи на подобаващо разстояние, единият от по-младите помощник-шерифи, младоженец, се почеса по брадичката и каза:

— Тая си въобразява, че е голяма красавица.

— Е, аз лично съм съгласен с нея — отвърна другият от младите. — Не бих и отказал, ако ми се примоли.

— Аз пък предпочитам една голяма студена диня — промърмори повече на себе си възрастният им колега.

Крофорд вече разговаряше с главния помощник на шерифа — дребен, нервен мъж с очила в телени рамки, обут в препоръчваните от всички каталози удобни за нахлузване обувки с ластик отстрани.

Бяха влезли в едва осветения заден коридор на дома, където бръмчеше автомат за газирани напитки, а край стените бяха наредени какви ли не странни предмети: дъскорезна машина, велосипедче на три колела, руло изкуствена трева, раиран навес, намотан около прътовете си. Гравюрата на стената изобразяваше света Цецилия, седнала зад клавиатурата на органа си. Косата и беше сплетена и навита около главата, а от небето върху клавишите се, сипеха рози.

— Благодарен съм на вашия шериф, задето тъй бързо ни уведоми — каза Крофорд.

Главният помощник на шерифа обаче отказа да приеме незаслужени благодарности.

— Обадил ви се е някой от канцеларията на областния прокурор. Със сигурност не е шерифът — той в момента е с жена си на групова екскурзия в Хаваите. Говорих с него по телефона тази сутрин в осем часа, когато там, на Хаваите, е три през нощта. Та той ми каза, че най-важното е да разберем дали е някое тукашно момиче. Може да се окаже, че са ни стоварили чуждо главоболие. Вадили сме трупове, доплували чак от Феникс, щата Алабама.

— Именно в това отношение можем да ви помогнем, шерифе. Ако…

— Говорих и с шефа на щатската полиция в Чарлстън. Той изпраща няколко души от Секцията за криминални проучвания. Ще ни окажат необходимата помощ. — Коридорът се изпълни с помощник-шерифи и щатски полицаи. Главният помощник-шериф не можеше да се оплаче от липса на слушатели. — Така че ще се свържем с вас при първа възможност и ще ви помогнем с каквото можем, но засега…

— Шерифе, този вид сексуални престъпления крие аспекти, които бих предпочел да разкрия само в мъжка компания, нали разбирате? — каза Крофорд, като кимна едва забележимо към Кларис.

И отведе дребното човече в една наблъскана с мебели канцелария в дъното на коридора. Старлинг остана сама да прикрива обидата си в обкръжението на шумните шерифи. Стиснала зъби, тя се втренчи в света Цецилия и отвърна на неземната усмивка на светицата, като същевременно се опитваше да подслуша какво става зад вратата. Чуваха се възбудени гласове, сетне откъслечни телефонни разговори. Не минаха и четири минути, и двамата отново бяха в коридора. Устните на главния помощник-шериф бяха свити.

— Оскар, иди да повикаш доктор Ейкин. Той е длъжен да присъства на погребалната служба, макар че едва ли е започнала. Кажи му, че от Кракстън го чакат на телефона.

Съдебният лекар доктор Ейкин влезе в малката канцелария и с крак, стъпил върху стола, разговаряше с патолога в Кракстън, като почукваше по зъбите си с рекламно ветрило. Съгласяваше се с всичко, което му казваха в слушалката.

И така, в зала за балсамиране с тапети на огромни мръсно зелени рози, които приличаха повече на зелки, и, картина, мухлясваща под високия таван, в къща, която сякаш помнеше от детските си години, Кларис Старлинг се запозна с първата — за нея — жертва на Бъфало Бил. Яркозелената торба за трупове, със затворен до края цип, бе единственото съвременно нещо в стаята. Беше положена върху старовремска порцеланова маса за балсамиране, отразена многократно в стъклените витрини на шкафчетата, изпълнени с инструменти с неапетитно предназначение и течност за балсамиране.

Крофорд отиде при колата да вземе предавателя на пръстови отпечатъци, с който посредством централния компютър, ако имаха късмет, щяха да установят самоличността на трупа, докато Старлинг разопаковаше инструментите си върху дъската за отцеждане на голяма мивка с две корита.

В стаята имаше прекалено много хора. Няколкото помощник-шерифа, главният помощник-шериф — всички влязоха заедно с тях и с нищо не показваха, че имат намерение да си тръгнат. Лошо. Защо Крофорд не дойде да ги разкара?

Стана течение и тапетите се издуха, сетне се всмукаха навътре — лекарят включи голям прашен вентилатор.

Застанала до умивалника, Старлинг се нуждаеше сега от много повече и по-мощен наплив на смелост, отколкото всеки морски пехотинец, преди да скочи с парашут. Един образ изплува в съзнанието и и помогна, пронизвайки сърцето и:

Майка и, застанала до умивалника, мие кръвта от шапката на баща и. Тя е пуснала студената вода и все повтаря: „Ще се оправим, Кларис. Кажи, на братята и на сестра си да си измият ръцете и да седнат край масата. Първо трябва да поговорим, сетне ще си приготвим нещо за хапване.“

Старлинг свали шала от врата си и го омота около главата си, както правят акушерките из планините. Извади хирургически ръкавици от куфарчето. Когато отвори уста за първи път, откакто пристигна в Потър, гласът и прозвуча по-гръмко от обикновено и силата му накара Крофорд да се ослуша пред прага на вратата:

— Господа! Ако обичате, господа! Искам да ви кажа нещо. Моля ви. Оставете ме сега да се погрижа за нея.

Тя вдигна ръце пред лицата им, докато нахлузваше ръкавиците.

— Има неща, които ние трябва да свършим. Вие сте я докарали и аз съм сигурна, че близките и биха ви благодарили за това. Но сега ще ви помоля да напуснете залата и да ме оставите да се погрижа за нея.

Крофорд видя как те внезапно се смълчаха, изпълниха се с уважение и взеха да се подканят един друг: „Хайде, Джес. Да излезем на двора.“ Крофорд видя също, че присъствието на мъртвата бе променило атмосферата: откъдето и да беше жертвата която и да беше тя, реката я бе довлякла на тяхна територия и докато лежеше тук безпомощна, между нея и Кларис Старлинг се бяха създали особени отношения. Крофорд разбра, че тук Старлинг е наследница на онези мъдри възрастни знахарки, яки селянки, винаги готови да помогнат, когато от тях има нужда, да бдят над мъртвия, а когато бдението привърши, да го измият и приготвят за погребението.

В помещението останаха само Крофорд, Старлинг и докторът. Доктор Ейкин и Старлинг се спогледаха, сякаш се познаха един друг. И двамата някак особено доволни, особено смутени. Крофорд извади от джоба си бурканче с ментолово-евкалиптов крем за разтриване при настинка и предложи от него на другите двама. Старлинг не знаеше какво да го прави, затова изчака и когато Крофорд и лекарят си намазаха с него ноздрите, тя стори същото.

Измъкна фотоапаратите от куфарчето. То беше върху дъската за отцеждане и Старлинг бе с гръб към помещението. Чу зад себе си как свалят ципа на торбата с трупа.

Премигна срещу розите-зелки на стената, пое дълбоко въздух и го издиша. Обърна се и погледна трупа върху масата.

— Трябвало е да сложат книжни кесии около китките — забеляза. — Ще го сторя, като привършим.

Внимателно нагласи автоматичния фотоапарат и започна да снима трупа.

Жертвата беше млада жена с широк ханш. Старлинг измери с рулетка ръста и — сто и седемдесет сантиметра. Водата бе посивила плътта и там, където кожата липсваше, но водата е била студена, а и трупът не бе, престоял в нея повече от няколко дена. Кожата беше грижливо одрана от гърдите до коленете.

Гърдите и бяха малки и между тях се виждаше явната причина за настъпилата смърт — назъбена звездовидна рана, в която би влязъл човешки юмрук.

Кожата на кръглата и глава бе свалена от малко над веждите и ушите до началото на врата.

— Доктор Лектър спомена, че ще започне да ги скалпира — каза Старлинг.

Крофорд стоеше със скръстени ръце, докато тя правеше снимките. Единственото, което каза, бе:

— Ушите снимай с полароидния апарат.

Той сви устни и започна да обикаля около трупа. Старлинг свали едната си ръкавица, за да прокара пръст по прасеца на крака. Около ходилото все още беше омотана част от рибарската мрежа с кукичките.

— Какво забелязваш, Старлинг?

— Не е местно момиче — ушите и са продупчени всяко на по три места, а лакът на ноктите и е луминесцентен. Ако питате мен, градско момиче. Космите на краката и са от около две седмици. Виждате ли колко меки са станали? Според мен ги маха с кола-маска. Същото и под мишниците. Погледнете как е изрусила мъха на горната си устна. Грижела се е за външния си вид, но известно време е била възпрепятствувана.

— Какво ще кажете за раната?

— Не знам. Ако не бяха следите от обгаряне, бих казала, че е изходно отверстие на огнестрелна рана.

— Браво, Старлинг. Това е контактен изстрел в упор. Газовете от експлозията се сгъстяват в пространството между костта и кожата и затова дупката има звездовидна форма.

Отвъд стената изстена органът — започваше погребалната служба.

— Насилствена смърт — даде своя принос към разговора доктор Ейкин и кимна. — Трябва да отида оттатък поне за част от службата. Семейството на починалия винаги очаква от мен да присъствувам до края. Ламар ще дойде да ви помогне, щом изсвири, каквото трябва на органа. Вярвам, че ще изпълните обещанието си да запазите доказателствата за патолога в Кракстън, господин Крофорд.

— На лявата и ръка два нокътя са счупени — продължи Старлинг, щом докторът излезе. — Счупени са до живо месо, а под другите се вижда нещо като прах или твърди частици. Може ли да взема проби?

— Вземи проби от мръсотията и няколко люспи от лака, за нокти. Ще уведомим местните, след като получим резултатите.

Докато Старлинг вземаше пробите, в стаята влезе Ламар — кльощав служител на погребалния дом с румено лице като на алкохолик.

— Да не сте била маникюристка? — попита той. Зарадваха се, че по дланите на мъртвата няма следи от ноктите и — това означаваше, че също като другите и тя е била мъртва, когато с нея са извършили всичко останало.

— Искаш ли да я фотографираш по корем? — попита Крофорд.

— Няма да е зле.

— Първо да видим зъбите, а сетне Ламар ще ни помогне да я обърнем.

— Само снимки или и схема на зъбите? Старлинг завинти приспособлението за фотографиране на зъби към обектива на апарата за отпечатъци и се зарадва вътрешно, че никоя част не липсва от куфарчето с инструментите.

— Само фотографии. Схема без рентгенови снимки ще ни обърка. А така ще можем да елиминираме някои от жените, за които е съобщени, че са изчезнали.

Ламар с ръцете си на органист нежно отвори устата на мъртвата и отдръпна устните, докато Старлинг нагласяше полароидния фотоапарат, снимащ едно към едно, по-близо до лицето, за да запечата подробно предните зъби. Дотук беше лесно, но за кътниците трябваше да ползува специалния рефлектор и да наблюдава отстрани през бузата отблясъка на светкавицата, за да е сигурна, че устната кухина е била добре осветена. Досега бе виждала как се върши това само в час по съдебна медицина.

Изчака първия полароиден отпечатък на кътниците, регулира светлинния контрол и направи втори. Новата снимка беше много по-добра.

— В гърлото и има нещо — забеляза Кларис. Крофорд се взря в снимката. Точно зад мекото небце се виждаше тъмен цилиндричен, предмет.

— Подай ми светкавицата.

— Когато вадим труп от реката, устата често е пълна с листа и какво ли не — обади се Ламар, докато помагаше на Крофорд да надникне в устата на младата жена.

Старлинг извади от сака си пинцета. Погледна към Крофорд застанал от другата страна на трупа. Той кимна. След секунда предметът беше изваден.

— Какво е? Шушулка? — попита Крофорд.

— А, не — голяма какавида — рече Ламар и беше прав.

Старлинг я прибра в бурканче.

— Дайте на хората на шерифа да и хвърлят едно око — каза Ламар, Снемането на отпечатъци, когато трупът лежеше по корем, бе по-лесно. Старлинг се бе подготвила за най-лошото, но не стана нужда да прибягва до досадното и трудно за осъществяване инжектиране на пръстите. Нанесе отпечатъците върху тънката пелена на подковообразното приспособление. Взе отпечатъци и от пръстите на краката, в случай че разполагат само с бебешките отпечатъци, които се правят от ходилата на новородените още в родилното.

От раменете липсваха две триъгълни парчета кожа. Старлинг направи снимки на местата.

— Измери ги — обади се Крофорд. — Беше порязал момичето от Ейкрън, докато и свалял дрехите — само едно одраскване, но то съвпадна със срязаното място на гърба на блузата и, след като я откриха край пътя. А това тук е нещо ново. За пръв път го виждам.

— Прилича на изгаряне отзад на прасеца — каза Старлинг.

— Често се случва при старите хора — обади се Ламар.

— Какво? — учуди се Крофорд.

— КАЗАХ, ЧЕ ЧЕСТО СЕ ЯВЯВА ПРИ СТАРИТЕ ХОРА — изкрещя Ламар.

— Добре чух, но искам да ми обясниш какво значи. Какви стари хора?

— Старците често предават Богу дух, както си налагат загряващ компрес. Като умрат, там се получава изгаряне дори ако компресът не е горещ. Когато си мъртъв, компресът те изгаря. Понеже няма кръвообращение.

— Ще помолим патолога в Кракстън да го изследва дали се е получило посмъртно или приживе — обърна се Крофорд към Старлинг.

— Най-вероятно да е от ауспух на кола — обади се отново Ламар.

— Какво?

— АУСПУХ НА… — започна да крещи пак Ламар, но се усети. — Ауспух на кола. Когато застреляха Били Петри, натъпкали го в багажника на колата и жена му три дни се разкарвала с нея напред-назад да го търси. Та като го докараха тук, от нагорещяването на ауспуха имаше ей такива изгаряния, само че на бедрото. Никога не прибирам продуктите в багажника, когато пазарувам — заключи той.

— Сладоледът винаги се топи.

— Харесва ми как разсъждаваш, Ламар — рече Крофорд. — Жалко, че не работиш за мен. Познаваш ли момчетата, които са я извадили от реката?

— Джабо Франклин и брат му Бъба.

— С какво се занимават?

— Устройват побоища в „Глигана“ — нашата кръчма — и се закачат с хора, дето нищо не им правят. Влиза си, човек в „Глигана“ само да пийне чашка, след като цял ден е гледал лицата на опечалените, а те „Седни, Ламар, и изсвири «Мойта филипинка»“. Да ви питам аз как се свири „Мойта филипинка“ сто пъти поред на онова разбрицано пиано в бара. Ето с какво се занимава Джабо. „Ами измисли, вика, думите, като не ги знаеш, само че този път си направи труда да ги римуваш.“ Той е ветеран от войната и всеки месец си получава от военните чек с пенсията. От петнайсет години все чакам да го видя тук на тази маса.

— Ще трябва да направим серотонинови тестове на убодените от кукичките места — каза Крофорд. — Ще напиша бележка на патолога.

— Тия кукички са прекалено близо една до друга — забеляза Ламар.

— Какво каза?

— Франклинови са пуснали мрежа-комбайн с куки, разположени прекалено близо една до друга. Това е нарушение. Сега разбирам защо са съобщили за трупа чак тази сутрин.

— Шерифът каза, че са ловци на диви патици.

— Човек, ако ги слуша какво разправят…

— А според теб, Ламар, как е станала цялата работа?

— Пуснали са комбайна и са го издърпали да видят какво се е хванало.

— Защо така смяташ?

— Защото тази дама тук хич още не е била готова да изплува.

— Така е.

— Значи, ако не са теглели комбайна, нямаше да я издърпат. Сигурно са се изплашили и са избягали, но накрая са решили все пак да се обадят. Ще уведомите ли лесничея?

— Ще трябва.

— Често носят в колата си зад седалката скрит телефон, от едновремешните, с манивела. За това също се полага глоба.

Крофорд повдигна учудено вежди.

— Ловят риба с него — поясни Старлинг. — Жиците на телефона се пускат във водата, завърташ манивелата и токът зашеметява рибата. Тя изплува на повърхността и само я събираш.

— Точно тъй — съгласи се Ламар. — Тукашна ли сте?

— И другаде го правят — отвърна Старлинг. Докато затваряха ципа, тя започна да прибира пробите в куфарчето.

Друго си беше, като не виждаше трупа. Чак сега си даде сметка с какво се е занимавала. Свали ръкавиците и пусна водата да тече. С гръб към стаята започна да я източва, пусна струята върху ръцете си. Водата от тръбите беше хладка. Ламар, който я наблюдаваше, изчезна някъде в коридора. Върна се с консервена кутия леденостудена кока-кола от автомата.

— Заповядайте.

— Не, благодаря, не ми се пие — отказа Старлинг.

— Само я поставете ето тук, под шията си, или отзад на темето. От студеното веднага ще се почувствувате по-добре. Аз така правя.

Докато Старлинг залепяше с тиксо върху торбата с трупа бележка до патолога, предавателят на Крофорд зацъка на писалището в канцеларията.

Голям късмет извадиха, че трупът бе намерен толкова скоро след извършване на престъплението. Крофорд твърдо бе решил бързо да извърши опознаването и да започне да търси свидетели на отвличането. Методите му причиняваха главоболия на всички, но даваха резултати.

Предавателят за отпечатъци, който носеше със себе си, беше марка „Литън Полисфакс“. За разлика от обичайните факсове, които се използваха от ФБР, „Полисфаксът“ е съвместим с повечето полицейски системи в големите градове. Картата с отпечатъци, изработена от Старлинг, едва бе изсъхнала.

— Зареди я ти, Старлинг, пръстите ти са по-чевръсти.

Всъщност ме предупреждава да не я размажа, мислеше Кларис и не я размаза. Не беше лесно да се увие слепената от различни парчета карта около валяка, докато в шест телеграфни зали из цялата страна чакаха данните.

Крофорд разговаряше по телефона с централата на ФБР и с телеграфистите във Вашингтон.

— Дороти, налице ли са всички? Добре, господа, ще намалим до една двайсета, за да излезе добре. Всички сложете на една двайсета… Атланта, как върви при вас? Добре… започваме!

Машината се завъртя бавно за по-голяма яснота и отпечатъците на мъртвата жена бяха изпратени едновременно в апаратната зала на ФБР и най-големите полицейски участъци. Ако в Чикаго, Атланта, Детройт или другаде попаднеха на нещо, търсенето щеше да започне само след минути.

След това Крофорд изпрати снимките на зъбите на жертвата и на лицето и. Старлинг беше омотала главата и с пешкир, в случай че някой вестник докопа фотографията.

Вече тръгваха, когато от Чарлстън пристигнаха трима служители от щатската полиция на Западна Вирджиния, от отдела за криминални разследвания. Крофорд се зае да се ръкува с тях и да им раздава картички с денонощно дежурния телефон на Националния център за информация по престъпността. Старлинг с интерес наблюдаваше колко бързо той създаде между тях и себе си дух на мъжко съзаклятничество. Разбира се, че щели да се обадят веднага щом научат нещо. Много им било приятно. Може пък и да не е мъжко съзаклятничество, реши тя. И на мен ми действува.

Ламар им махна за довиждане от верандата и те потеглиха с помощник-шерифа към река Елк. Кока-колата още беше студена. Ламар я отнесе в складовото помещение и си я сипа в чаша.