Мълчанието на агнетата

ПЕТА ГЛАВА

Петдесет и три годишният Джак Крофорд четеше в спалнята си до нощната лампа. Пред него имаше две широки легла, и двете, повдигнати на дървени трупчета до височината на болнични койки. Едното беше неговото. В другото лежеше жена му Бела. Крофорд я чуваше как диша през устата. Два дни бяха минали, откак тя за последен път помръдна и му проговори.

Дъхът и секна за миг. Крофорд вдигна очи, погледна я над очилата си. Остави книгата. Бела отново пое дъх — отначало едва-едва, после задиша нормално. Той стана да измери кръвното и налягане и пулса. С течение на времето се беше научил да борави безупречно с апарата за кръвното налягане.

Тъй като не искаше да я оставя нощем сама, премести леглото си до нейното. А понеже често се пресягаше да я докосне, повдигна и своя креват до височината на нейния.

С изключение на високите легла и някои наложителни промени във водопроводната инсталация с оглед на удобството на Бела, Крофорд бе успял да направи така, че стаята да не прилича на болнична. Цветя имаше, но не в изобилие. Никакви хапчета не се виждаха — още преди да я пренесе тук от болницата, Крофорд изпразни единия от дрешниците в коридора и го напълни с нейните лекарства и медицинска апаратура. (Тогава за втори път я внесе на ръце през прага на техния дом и при тази мисъл му прилоша.) От юг се задаваше топла вълна. Прозорците бяха отворени и свежият въздух на Вирджиния нахлуваше в стаята. Дребни жабчета квакаха в нощта.

Стаята беше безупречно чиста, но по килима имаше валма — Крофорд не искаше да пуска шумна прахосмукачка в стаята, използваше механична метла, а тя не вършеше добра работа. Отиде на пръсти до килера и светна лампата. От вътрешната страна на вратата висяха два бележника. На единия записа пулса на Бела и кръвното и налягане. Неговите цифри и тези на медицинската сестра, която се грижеше денем за жена му, се редуваха в колони върху много жълти страници, в продължение на безброй дни и нощи. Във втория бележник сестрата записваше какви лекарства е получила болната.

Крофорд знаеше как да и даде през нощта всяко необходимо лекарство. Като следваше наставленията на сестрата, дълго време се упражнява да бие инжекции на един лимон, а сетне и на собственото си бедро. Чак тогава докара Бела у дома.

Стоя до леглото и я гледа около три минути, впил очи в лицето и. Красива кърпа от копринено моаре покриваше косите и като тюрбан. Тя настоя за това — докато имаше сили да настоява. А сега той държеше на шала. Сложи малко глицерин на пръста си и избърса ъгълчето на окото и. Тя не помръдна. Още беше рано да я обърне на другата страна.

Застанал пред огледалото, Крофорд искаше Да се увери, че самият той не е болен, че няма да се наложи да я съпроводи под земята, че е съвсем добре. Улови се какво мисли и изпита срам. Седна отново в креслото, ала не можа да си спомни какво чете. Опипа книгите до себе си, за да открие онази, която е запазила топлината на ръцете му.