Мълчанието на агнетата

ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Къщата на Фредерика Бимел беше на три етажа, висока и тясна. Кленовете, израснали от канавката, бяха устояли на зимата. Прозорците от северната страна бяха покрити с дебел найлон, В малката дневна, гореща от пуснатия калорифер, жена на средна възраст седеше върху килима на пода и си играеше с бебе.

— Жена ми — поясни Бимел, докато прекосяваха стаята. — Оженихме се по Коледа.

— Здравейте — поздрави Старлинг, а жената и се усмихна разсеяно.

В коридора беше студено. Навсякъде имаше наредени кашони с пътеки за минаване помежду им. Бяха пълни с абажури, буркани, кошници, стари броеве на „Рийдърс Дайджест“ и „Нашънъл Джеографик“, очукани тенис-ракети, спално бельо, калъфи за кола в модерния през петдесетте години кариран десен, от които смърдеше на миша урина.

— Скоро ще се изнасяме — каза господин Бимел.

Опакованите вещи в близост до прозореца бяха избелели от слънцето, кашоните се бяха издули от годините, чергите, нахвърляни тук-таме из стаите, бяха протрити до прозрачност.

Слънцето докосна парапета на стълбите, по които Старлинг се изкачваше подир бащата на Фредерика. Дрехите му миришеха на застояло в студения въздух. През пробития покрив на най-горната площадка проникваха слънчеви лъчи. Струпаните там кашони бяха покрити с найлон.

Стаята на Фредерика под стряхата на третия етаж беше много малка.

— Ще ви трябвам ли още?

— После искам да поговоря с вас, господин Бимел. Кажете ми нещо за майката на Фредерика. В досието пише „починала“, но не пише кога.

— Какво да ви кажа? Умря, когато Фредерика беше на дванайсет години.

— Разбирам.

— Нима си помислихте, че тази долу е майка и? Нали ви казах, че се оженихме по Коледа. Това ли си помислихте? Изглежда, ви се случва да имате работа с всякакви хора. Тя дори не познава Фредерика.

— Господин Бимел, нали стаята е такава, каквато е оставена от Фредерика?

Гневът се измести другаде в него.

— Да — рече тихо. — Не сме я пипали. Дрехите и не стават на никого. Пуснете печката, ако ви е студено. Само не забравяйте да я изключите на тръгване.

Той не искаше да влиза в стаята. Остави я пред вратата.

Старлинг постоя за миг с ръка върху студената порцеланова топка. Искаше да организира мислите си, преди главата и да се изпълни с вещите на Фредерика.

Добре, изхождаме от предположението, че Фредерика е първата жертва на Бъфало Бил. Убива я, а към трупа прикачва тежести и го скрива добре в река, отдалечена от дома му. Обръща и повече внимание, отколкото на останалите — единствено към нея е прикачил тежести. Защото е искал първо да открият по-късните му жертви. Искал е доста преди намирането на Фредерика от Белведиър всички да са убедени, че жертвите му са безразборно подбрани от случайни градове, отстоящи на големи разстояния един от друг. Много е било важно да отклони вниманието от Белведиър. Защото живее тук или може би в Кълъмбъс. Започнал е от Фредерика, защото е копнеел за кожата и. Никой не копнее по въображаеми неща. Силното желание е крайно осезателен грях — започваме от материалните неща, които виждаме всеки ден. Той е срещал Фредерика в своето ежедневие.

Какво е било ежедневието на Фредерика? Добре…

Старлинг бутна вратата и влезе. Ето я тази неподвижна стая с дъх на мухъл от студа. На стената — миналогодишен календар, завинаги останал отворен на април. Фредерика беше мъртва вече десет месеца.

В чинийка в ъгъла — храна за котки, почерняла и спечена.

Старлинг, ветеран на безброй благотворителни базари за разпродаване на стари вещи, застана в центъра на стаята и бавно започна да се върти във всички посоки. Фредерика добре се беше справила с оскъдните си подръчни материали. По прозорците имаше басмени перденца на цветя. Съдейки по свитите на тръба ръбове, за целта бе приспособила стари калъфи за мебели.

Имаше дъска за обяви, към която бе забоден широк пояс, на който пишеше: Духов оркестър на гимназията в Белведиър. Три постера по стените — на Мадона, Дебра Хари и Блонди. На поличката над писалището — руло от яркия самозалепващ се тапет, с който Фредерика бе украсила стаята си. Не особено сръчно, но по-добре от първите тапети на самата Старлинг.

В една средностатистическа къща стаята на Фредерика би минала за весела. Ала в този помръкнал дом в нея имаше нещо истерично, долавяше се ехото на отчаянието. Фредерика не беше накачила свои фотографии по стените. Старлинг намери една нейна снимка в училищния годишник в малката библиотека. Кръжок по домакинство, кръжок по шев и кройки, кръжок по природознание.

В годишника имаше няколко посвещения: „На любимото другарче“, „На добрата ми приятелка“, „Помниш ли училищния базар?!!“ Дали е водила тук съученички? Имала ли е толкова добра приятелка, която да може да преведе през тези стълби под капещия таван? До вратата имаше чадър.

Ето тази снимка. Фредерика е в първия ред на училищния духов оркестър. Тя е огромна, дебела, но униформата и лежи по-добре, отколкото на останалите. Едро момиче, но с прекрасна кожа. Неправилните и черти хармонират, така че лицето е приятно, но не и хубаво според стандартните изисквания.

И Кимбърли Ембърг не беше красавица, поне от гледна точка на слабоумните училищни „ценители“. Същото се отнасяше и за някои от другите жертви.

Катрин Мартин обаче си беше хубавица, както и да я погледнеш — едра, красива млада жена, която ще трябва да пази диета, щом мине трийсетте.

Същественото беше обаче, че той не гледа на жените като мъж. За него не важаха общоприетите критерии. Единственото му изискване бе да са гладки отвън и просторни отвътре.

Старлинг се запита дали за него жените са „кожи“, така както за някои отрепки те са просто „путки“.

Усети съществото си, надвесено над училищния годишник: цялото си тяло, пространството, което то изпълваше, фигурата и лицето, тяхното въздействие върху околните, силата, която излъчваха, гърдите над книгата, твърдия плосък корем, краката под себе си. Кое от личния и опит би могло да и влезе в работа?

Зърна се в голямото огледало в отсрещния край на стаята и се зарадва, че е различна от Фредерика Бимел. По какъв начин ще и попречи тази разлика?

Как е искала да изглежда Фредерика? За какво е жадувала, къде го е търсела? Какво е правела за външността си?

Имаше няколко широко разпространени диети — на плодови сокове, на ориз, и една друга, дето или само ядеш, или само пиеш, но никога двете едновременно.

Имаше организирани групи за пазене на диета. Дали Бъфало Бил не ги държи под око, за да намира едри момичета?

Трудно бе да се провери. Старлинг знаеше от досиетата, че две от момичетата са участвали в такива групи и списъците на членовете им са били сравнени най-старателно. Един дебел агент на ФБР от Канзас Сити и няколко полицаи с наднормено тегло бяха изпратени в по-известните клубове в родните градове на жертвите. Дали Катрин Мартин не е членувала в такъв клуб? За Фредерика членският внос би представлявал сериозна пречка по пътя към организираното отслабване.

Намери няколко броя от „Едра красавица“ — списание за пълни жени. Ето един съвет: „Елате в Ню Йорк, където ще срещнете себеподобни от цял свят и където вашите размери ще се смятат за най-привлекателната ви черта.“ Браво. Друга възможност: „Заминете за Италия или Германия, където няма да се чувствате самотни в своята пълнота.“ Сто на сто. Съвет какво да правите, ако пръстите на краката ви стърчат от ръба на сандалите. Господи! На Фредерика и е трябвало само да срещне Бъфало Бил, за когото нейната пълнота е била „най-привлекателната и черта“.

Как се е оправяла? Ето ги гримовете и. Изобилие от кремове за кожата. Браво, подчертавай тази своя „най-привлекателна черта“! Старлинг усети, че се притеснява за нея, сякаш все още можеше да и помогне.

Няколко евтини бижута в стара кутия от пури. И една хубава брошка, вероятно от майка и. Опитала се е да отреже пръстите на чифт стари дантелени ръкавици и да ги носи по подобие на Мадона, но бяха пуснали бримки.

Имаше и грамофон от петдесетте години. И купени на старо плочи.

Когато запали лампата в дрешника, гардеробът на Фредерика изненада Кларис. Хубави дрехи, не много, но напълно достатъчно за училище, за работа в канцеларски условия, дори една официална. Кларис веднага разбра причината: Фредерика сама си е шиела, и то добре, с професионално минати шевове и безупречни ръбове. Върху полицата в дъното на килера имаше множество купешки кройки. Някои бяха от лесните на „Симплисити“, но имаше и сложни за изпълнение от „Воуг“.

Вероятно за събеседването в Деня на изчезването е била облечена в най-хубавите си дрехи. Тя прелисти бързо досието. Да, ето: за последен път е била видяна в зелен тоалет. О, господи, какво означава „зелен тоалет“?

Фредерика е страдала от ахилесовата пета на хубавия гардероб — недостатъчно обувки, а и с нейното тегло на обувките и не им е било лесно. Мокасините и бяха се обезформили. В сандалите си беше сложила подложки за обезмирисяване. Дупките за връзките на маратонките се бяха разтегнали.

Може би е правела някакви физкултурни упражнения. В гардероба имаше два-три широки анцуга. Марка „Хера“ за пълни жени. И Катрин Мартин имаше панталони „Хера“.

Старлинг излезе от дрешника. Седна на ръба на леглото, скръстила ръце, и се втренчи с невиждащи очи в осветения килер. „Хера“ беше често срещана марка. Всеки град има поне един магазин, специализиран за дрехи за пълни жени, и вътре задължително се продаваха дрехи на „Хера“.

Дали Бъфало Бил не дебне около магазините, откъдето проследява жертвата си до дома и?

Дали не влиза вътре, преоблечен като жена, за да оглежда на спокойствие? Всеки такъв магазин има клиенти травестити.

Идеята, че Бъфало Бил се опитва да смени половата си принадлежност, беше включена съвсем отскоро в разследването — откак доктор Лектър сподели теорията си със Старлинг. А как стои въпросът с дрехите му?

Всички негови жертви положително са пазарували от магазини за пълни жени. Катрин Мартин можеше да влезе и в стандартния 44 размер, но не и другите. Все пак Катрин неминуемо е влизала в такъв магазин — иначе откъде ще купи онези огромни пуловери „Хера“?

Катрин беше 44 размер. Най-слабата от всички жертви. Фредерика, първата, беше и най-едрата. По какъв начин е съумял да намали размера, за да стигне до Катрин? Тя беше едрогърда, но в ханша не беше много широка. Да не би самият той да е отслабнал? Да не се е включил напоследък в група за организирано пазене на диета? Кимбърли Ембърг беше някъде по средата — едра, но с добре очертана талия…

Старлинг старателно бе избягвала мисълта за Кимбърли, но сега спомените нахлуха в нея и тя я зърна върху порцелановата маса в Потър. Бъфало Бил не беше дал пет пари за грижливо обезкосмените и крака, за старателно маникюрираните ръце. Той е хвърлил едно око върху плоските и гърди, грабнал пистолета и пробил звезда помежду, им.

Вратата на стаята се открехна. Старлинг усети движението със сърцето си, преди още да проумее какво става. Влезе котка — голяма тигрова котка, с едно златисто и едно синьо око. Скочи на леглото и се отърка о нея. Търсеше Фредерика.

Самота. Самотни едри момичета, искащи да се харесат някому.

Полицията отдавна беше задраскала от списъка си клубовете на самотниците. Дали Бъфало Бил не е открил друг начин да се възползува от самотата? Самотата ни прави най-уязвими. И алчността.

Самотата може да е послужила на Бъфало Бил като начин за завързване на познанство с Фредерика, но не и с Катрин. Катрин не беше никак самотна.

Кимбърли беше самотна. Не започвай пак Кимбърли, послушна и отпусната, търкулната върху масата на балсаматора, за да може Старлинг да свали отпечатъци от пръстите и. Престани! Престани! Самотната Кимбърли, която тъй иска да се хареса… Дали е лежала до някого послушно като тогава, на порцелановата маса, само за да чуе нечие сърце, туптящо до нейното?

Втренчена в осветения дрешник, Старлинг видя в спомените си закръгления гръб на Кимбърли с триъгълните парчета кожа, липсващи от раменете и.

В осветения дрешник Старлинг видя в спомените си триъгълниците по раменете на Кимбърли на фона на сините пунктирани триъгълници от шивашките кройки. Мисълта доплува, изгуби се, покръжи наоколо и се върна — толкова близо този път, че тя успя да се пресегне и да я сграбчи с яростен прилив на радост: ТОВА СА КЛИНОВЕ… ТОЙ Е СВАЛИЛ ТРИЪГЪЛНИЦИТЕ, ЗА ДА ОТПУСНЕ КОЖАТА и В ТАЛИЯТА… КОПЕЛЕТО УМЕЕ ДА ШИЕ. БЪФАЛО БИЛ Е ПРОФЕСИОНАЛЕН ШИВАЧ… ТОЙ НЕ СИ КУПУВА КОНФЕКЦИЯ.

Какво каза доктор Лектър? „Той си шие женски костюм от истински жени.“ А какъв беше въпросът, който ми зададе? „Умееш ли да шиеш, Кларис?“ Умея, докторе, умея!

Старлинг отметна глава и затвори за миг очи. Решаването на проблеми е като ловуването — примитивно удоволствие, заложено в нас още с раждането.

В дневната беше зърнала телефон. Тръгна надолу, за да се обади, но треперливото гласче на госпожа Бимел я настигна по стълбите — викаха я на телефона.