Мълчанието на агнетата

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Крофорд знаеше от личен опит, че гневът загрозява жените. Когато са ядосани, косата им щръква на тила, избиват ги петна и забравят да си закопчаят дрехите. Всичките им непривлекателни черти се подсилват. Старлинг изглеждаше съвсем спокойна, когато отвори вратата на хотелската стая, но си личеше, че е бясна.

Крофорд изведнъж си даде сметка, че вероятно ще я види сега в друга светлина.

Лъхна ги на сапун и пара, а покривката на леглото зад гърба и беше дръпната до над възглавницата.

— Какво ще кажеш, Старлинг?

— Ще кажа „по дяволите“, господин Крофорд! А вие какво ще кажете?

Той я покани с едно кимване на главата.

— Закусвалнята на ъгъла е вече отворена. Ела да пием по едно кафе.

Беше меко февруарско утро. Слънцето, все още ниско на изток, огряваше в червено фасадата на психиатричната болница, когато минаха покрай нея. Джеф бавно ги следваше в микробуса, а апаратурата вътре пращеше. Веднъж подаде през прозореца на Крофорд радиотелефона и той води кратък разговор.

— Мога ли да предявя обвинение срещу Чилтън, задето пречи на разследването?

Старлинг вървеше на половин крачка пред него. Крофорд видя как мускулите и се напрегнаха, когато зададе въпроса.

— Не. Няма да му дадат ход.

— Ами ако той я погуби? Ако Катрин умре по негова вина? Не искам да му се размине… Нека продължа с това разследване, господин Крофорд, не ме връщайте обратно в училище.

— Има две неща. Ако те оставя, то няма да е, за да не се размине на Чилтън — с това ще се занимаем по-късно. И второ, ако продължиш така още известно време, има опасност да те рециклират. Ще загубиш доста време. Академията за никого не прави изключение. Мога да ти гарантирам, че ще продължиш учението си, но това е всичко, което съм в състояние да обещая.

Тя наклони глава назад, после я прибра отново между раменете си.

— Може би въпросът, който ще ви задам, не е в реда на нещата, но все пак… Имате ли си неприятности? Може ли сенатор Мартин да ви навреди?

— Старлинг, след две години ще се пенсионирам. Дори да открия тайленоловия убиец17, пак ще трябва да се простя с кариерата… Така, че неприятностите са ми последна грижа.

Крофорд, винаги трезво мислещ, усети в себе си силно желание да бъде мъдрият наставник. Знаеше, че всеки мъж на средна възраст отчаяно желае да се покаже, умен и знаещ и да сподели мъдростта си с по-младите. Знаеше и колко опасна може да бъде тази мъдрост за повярвалия в нея младок. Затова внимаваше какво говори, гледаше да се придържа само към фактите, в които беше сигурен.

Това, което сподели с момичето насред студената улица в Балтимор, го беше научил в безброй вледеняващо студени утрини в Корея, по време на една война, когато Старлинг още не бе родена. Но не спомена и дума за Корея, защото не искаше да се позовава на нея за повече тежест.

— Времената сега са тежки, Старлинг. Използвай ги рационално и те ще те калят. Предстои ти най-трудното изпитание — да не допуснеш яростта и разочарованието да замъглят мисълта ти. От това зависи доколко ще владееш положението. Нищо не влудява човека повече от глупостта. Чилтън е тъпак и той може би е погубил живота на Катрин Мартин. Но може и да не е. Ние сме единственият и шанс. Старлинг, каква е температурата на течния азот в лабораторията?

— Какво? А, течния азот… Двеста градуса целзий под нулата. Приблизително.

— Използвала ли си го да замразиш нещо?

— Разбира се.

— И сега искам да замразиш нещо. Замрази историята с Чилтън. Запази си сведенията, които си изтръгнала от Лектър, и замрази чувствата. Искам да мислиш само за наградата в края на състезанието, Старлинг. Нищо друго не е от значение. Ти се труди добре, за да се добереш до информацията, заплатила си за нея, сега е моментът да я използуваме. Тя е също толкова ценна или излишна, колкото беше и преди Чилтън да оплеска нещата. Вероятно нищо друго няма да изкопчим от Лектър. Така че бъди във форма, за да използваш знанията си за Бъфало Бил. Останалото замрази. Когато разполагаме с повече време, ще сритаме Чилтън в задника, но засега той не бива да ни пречи. Не бива да ни пречи да виждаме целта, наградата. А тя е животът на Катрин Мартин. И залавянето на Бъфало Бил. Не изпускай от погледа си най-важното. Ако си в състояние да го сториш, ще работим заедно.

— Ще проучим ли медицинските досиета?

Бяха стигнали до закусвалнята.

— Дано клиниките не ни откажат. Но аз те искам в Мемфис. Да се надяваме, че Лектър ще сподели със сенатор Мартин нещо полезно. Ти обаче бъди там, подръка, за всеки случай — ако например му писне да си играе с нея и реши да поговори с теб. Междувременно опитай да разбереш що за човек е Катрин и защо е била избрана от Бил. На години не си много по възрастна от нея, така че приятелите и може да споделят с теб неща, които няма да кажат на един полицай. Продължаваме да действуваме и по другите линии. Интерпол прави опити да идентифицира Клаус. Ако разберем кой е, ще се свържем с приятелите му в Европа и в Калифорния, където е завързал любовната история с Бенджамин Распай. Заминавам за Университета на Минесота — там нещо я сплескахме, а довечера ще бъда във Вашингтон. Отивам за кафето, а ти свирни на Джеф да е готов. След четирийсет минути трябва да си в самолета.

Червеното слънце вече светеше измежду телефонните стълбове. Тротоарите все още тъмнееха във виолетово. Когато излезе да махне на Джеф, Старлинг имаше чувството, че ако вдигне ръка, ще бръкне в светлината.

Чувствуваше се далеч по-добре, някак олекотяла. Крофорд си го биваше. Въпросът му за течния азот целеше да и достави удоволствие, тъй като той знаеше за дипломата и по съдебна медицина, да задействува навика и за дисциплинирано мислене. Старлинг си зададе въпроса дали мъжете си вярват, че подобни прозрачни хватки са крайно хитроумни. Когато човек прозира зад тях, ефектът е почти обратен.

На отсрещната страна на улицата някой слизаше по стълбите на психиатричната болница. Беше Барни и изглеждаше дори по-едър в огромното си яке.

Старлинг каза на Джеф, който седеше зад волана на микробуса, че след пет минути ще е при него, и настигна Барни, който тъкмо отключваше стария си студебейкър.

— Барни!

Той извърна към нея безизразното си лице. Очите му сякаш бяха по-широко отворени от друг път. Беше стъпил здраво на двата си крака.

— Барни, искам да ми направиш една услуга, Още сега, веднага, без да ми задаваш въпроси. Какво остана в килията на Лектър?

— Една-две книги — готварски, медицински журнали. Всичко друго отнесоха.

— А рисунките по стените?

— Там са си.

— Искам ги всичките, и то веднага. Много бързам.

Той я гледа известно време. Явно размишляваше.

— Почакайте — каза и хукна обратно по стълбите, доста пъргаво за такъв едър мъж.

Крофорд я чакаше в микробуса, когато Барни се върна с рисунките, свити на руло, и всички останали книги и листове хартия в найлонов пазарски плик.

— Сигурно си мислите, че съм знаел за подслушвателното устройство в чина — каза той, докато и предаваше вещите.

— Ще мисля по въпроса. Ето ти писалка, напиши си телефонните номера върху плика. Барни, смяташ ли, че те знаят как да се оправят с доктор Лектър?

— Имам си своите съмнения и ги споделих с доктор Чилтън. Запомнете тези мои думи, защото, току-виж, той ги забравил. Когато заловите Бъфало Бил…

— Да?

— Не го водете при мен само защото имам празна килия.

Той се усмихна. Зъбите му се оказаха дребни, детски. Старлинг също не се стърпя и се усмихна широко. После хукна към микробуса.

Крофорд остана доволен.