Мълчанието на агнетата

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Пазачът на музея отново отведе Кларис Старлинг на второто ниво над гигантския препариран слон. Вратата на асансьора се отвори и в просторния полутъмен коридор я чакаше Крофорд — сам, с ръце в джобовете на шлифера.

— Добър вечер, Старлинг.

— Здравейте.

Крофорд каза през рамото и на пазача:

— Оттук нататък сами ще се оправим, благодаря.

Двамата тръгнаха по коридора с наредените в шкафове антропологични образци. Някои от лампите светеха, но не бяха много. Докато вървяха в крак, замислени, тя изведнъж усети, че на Крофорд му се иска да постави ръка на рамото и, и би го направил, ако му беше възможно.

Чакаше го да каже нещо. Накрая Кларис спря, пъхна и тя ръце в джобовете и застана с лице към него посред мълчанието на човешките кости.

Крофорд облегна глава на единия от шкафовете и дълбоко пое въздух през носа.

— Катрин Мартин по всяка вероятност е все още жива — рече.

Старлинг кимна и остана със сведена глава. Може би щеше да му е по-лесно да говори, ако не го гледа. Беше спокоен, но обладан от нещо. Кларис си зададе въпроса дали не е умряла жена му. Или му бе подействувало присъствието на смазаната от мъка майка на Катрин, с която бе прекарал деня.

— В Мемфис почти нищо не можахме да научим. Доколкото разбирам, отвличането е станало на паркинга. Никой нищо не е видял. Влязла в апартамента си и сетне неизвестно защо пак излязла. Не е имала намерение да се бави — оставила вратата полуотворена и натиснала копчето на ключалката, за да не се захлопне зад гърба и. Ключовете и бяха върху телевизора. Вътре нищо не е пипано. Не е била в апартамента дълго време. Дори не е стигнала до телефонния секретар в спалнята. Лампичката за запис още светела, когато приятелят и се обадил в полицията. Крофорд разсеяно бръкна в едно отворено чекмедже с кости и бързо дръпна ръката си.

— Така че сега е в ръцете му, Старлинг. Телевизионните компании обещаха да не започнат да броят дните във вечерните си новини — според доктор Блум това само ще го тласка към действие. Но някои от жълтите вестници, така или иначе, ще раздуят историята.

При едно от предишните отвличания намериха дреха, разпрана на гърба, и успяха да установят самоличността на жертвата, докато Бъфало Бил още я държеше жива. Кларис си спомни ограденото с черна рамка броене на дните, което се появяваше на първа страница на жълтите издания. То достигна осемнайсет дни преди тялото да изплува от реката.

— Така че Катрин Бейкър Мартин си чака реда при Бил, Старлинг, а ние разполагаме най-много с една седмица. Според Блум периодът му се скъсява.

Тази реч бе необичайно дълга за Крофорд. Старлинг го изчака да стигне до същността и той го стори:

— Този път обаче, Старлинг, може и да ни провърви. Тя вдигна очи изпълнена с надежда, нащрек.

— Намерихме второ насекомо. Твоите приятели Пилчър и онзи… другият.

— Роудън.

— В момента работят по него.

— Къде го открихте? В Синсинати? Момичето в хладилната камера?

— Не, ела да ти покажа. Да видим какво мислиш по въпроса.

— Ентомологията е в другия край, сър.

— Знам.

Завиха зад ъгъла към вратата на антропологичния отдел. През опушеното стъкло проникваха светлина и гласове. Тя влезе вътре.

Трима мъже в бели лабораторни престилки се трудеха над някаква маса в центъра на стаята, под ярка като прожектор светлина. Старлинг не виждаше какво правят. Джери Бъроус от отдела на Крофорд по поведенческа психология надничаше през раменете им и пишеше нещо в бележника си. Стаята бе изпълнена с позната миризма. Единият от мъжете в бяло отиде да сложи нещо върху умивалника и тя можа да види какво правят. Върху поднос от неръждаема стомана лежеше „Клаус“ — главата, която тя откри в складовете на Сплит Сити.

— Клаус имаше насекомо в гърлото — поясни Крофорд. — Чакай малко, Старлинг. Джери, имаш ли връзка с централата?

Бъроус диктуваше нещо от бележника си по телефона, но като го чу закри с ръка микрофона.

— Да, Джак. Търсят кой е Клаус.

Крофорд взе слушалката от ръката му.

— Боби, не изчаквай връзка с Интерпол. Още сега, веднага, изпрати снимки по факса, заедно с медицинската справка. Скандинавските страни, Германия, Холандия. Не пропускай да кажеш, че Клаус може да е моряк от търговския флот, зарязал кораба си. Спомени, че техните здравни служби може да пазят някъде сведения за счупването на лицевата му кост. Изпрати и двете зъбни схеми. — Той върна слушалката на Бъроус. — Къде са ти нещата, Старлинг?

— Долу, в стаята на пазача.

— „Джонс Хопкинс“ откри насекомото — поясни Крофорд, докато чакаха асансьора. — Изследваха главата по молба на балтиморската полиция. Беше в гърлото — също като при момичето от Западна Вирджиния.

— Също като Западна Вирджиния — повтори Кларис.

— Идеята беше твоя. „Джонс Хопкинс“15 го откри тази вечер в седем. Окръжният прокурор на Балтимор ми се обади в самолета. Изпратиха цялата глава, както е, за да можем да видим всичко на място. Искаха също така мнението на доктор Ейнджъл за възрастта на Клаус и колко годишен е бил, когато е счупил лицевата си кост. И те като нас се допитват до Смитсоновия.

— Чакайте малко да го побера в главата си. Значи според вас Бъфало Бил е убил Клаус? Преди години?

— Пресилено ли ти се вижда като предположение… като съвпадение?

— Сега в момента — да.

— Помисли тогава.

— Доктор Лектър ми каза къде да открия Клаус и че неговият пациент Бенджамин Распай е убиецът на Клаус, поне така твърдял. Но според Лектър става дума за случайна еротична асфиксия.

— Значи според вас доктор Лектър знае точно как е умрял Клаус, че не е убит от Распай и не става дума за еротична асфиксия?

— Клаус има насекомо в гърлото, момичето от Западна Вирджиния също имаше насекомо в гърлото. Друг подобен случай не съм срещал. Нито съм чел, нито съм чул за такова нещо. Ти как смяташ?

— Казахте ми да си стегна багаж за два дни. Искате да отида при доктор Лектър и да го питам, нали?

— Ти си единствената, с която той разговаря, Старлинг. — И с много тъжен вид додаде: — Предполагам, че си съгласна.

Кларис кимна.

— Ще говорим на път за болницата.