Мълчанието на агнетата

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Преди да го заловим заради убийствата, Доктор Лектър години наред беше психотерапевт с голяма клиентела — поясни Крофорд. — Правеше психиатрични портрети на престъпници по поръчка на съдилищата в Мериленд и Вирджиния, а и за други на източното крайбрежие. През ръцете му са минали много престъпни умове с увредени психики. Кой знае колко от тях е оставил да се разхождат на свобода просто за да се позабавлява? Това е единият от начините да има представа кой, кого, кога и защо е убил. Освен това е познавал Распай не само като пациент. Ходели са си на гости, а по време на терапевтични сеанси Распай е споделял всичко с него. Нищо чудно да му е казал кой е убиецът на Клаус.

Крофорд, и Старлинг седяха един срещу друг на въртящи се столове в микробуса на ФБР, който се носеше по деветдесет и пета магистрала към Балтимор, отдалечен на шейсет километра от Вашингтон. Караше Джеф и явно му бе наредено да натиска педала на газта до дупка.

— Лектър ми предложи помощта си, но аз отказах да имам нещо общо с него. Ял съм вече попарата на тази негова помощ. Нищо полезно не научихме, а заради него Уил Греъм ще изживее живота си обезобразен. Направи го ей така — да се позабавлява. Но аз не мога да пренебрегна насекомите в гърлата на Клаус и на момичето в Западна Вирджиния. Алан Блум за пръв път се натъква на подобно изпълнение. Също и аз. Ти да си се сблъсквала с такова нещо, Старлинг? Все пак си чела по-нова литература.

— Никога. Чела съм за други предмети, но за насекомо — никога.

— Първо, ще тръгнем от предположението, че доктор Лектър действително знае нещо конкретно. Второ, ще помним, че единствената му цел е да се забавлява. Никога не забравяй това. Трябва той да пожелае Бъфало Бил да бъде заловен, докато Катрин Мартин е още жива. Така че всички изгледи да се забавлява, всички облаги трябва да са насочени натам. Ние няма с какво да го заплашим — вече е лишен от тоалетната си седалка и книгите. Играем начисто.

— Ами ако просто му разкажем какво е положението и му предложим нещо — например килия с изглед към природата? Той го поиска, когато предложи помощта си.

— Предложил е да помогне, Старлинг, а не да информира полицията. Да ни информира означава да го лишим от възможността да се фука. Виждам, че изпитваш съмнения. Привърженичка си на правдата. Чуй какво ще ти кажа. Лектър за никъде не бърза. Той следи събитията като бейзболен мач. Ако поискаме от него информация, само ще започне да бави топката. Няма веднага да ни я подаде.

— Дори ако бъде възнаграден? Нещо, което няма да получи, ако Катрин Мартин умре.

— Да предположим, че му кажем: знаем, че разполагате с информация, и искаме да я споделите с нас. За него ще е най-забавно да започне да бави топката, да се прави, че се напъва да си спомни, и така седмица след седмица, като само подхранва надеждите на сенатор Мартин и остави Катрин да умре. Сетне ще продължи да тормози по този начин следващата майка и тази след нея, като все ще е на ръба да си спомни нещо. Това за него е далеч по-привлекателно от килия с изглед. Та той заради това живее! Това е неговата храна. Не съм убеден, Старлинг, че човек поумнява с годините, но поне се научава да избягва някои грешки…

— Значи според вас доктор Лектър трябва да е убеден, че го търсим единствено за теоретични съвети.

— Точно така.

— Защо още първия път не ме изпратихте при него с тази заръка?

— Мога да ти кажа само онова, което ми е разрешено. Един ден и ти ще работиш в рамките на пълномощията си.

— Значи да не споменавам нищо за насекомото в гърлото на Клаус, да не търся връзка между Клаус и Бъфало Бил?

— Точно така. Отиваш пак при него, защото си била силно впечатлена от начина, по който е предсказал как Бъфало Бил ще започне да скалпира жертвите си. За мен се знае, че съм отказал неговата помощ. Същото се отнася и за Алан Блум. Но съм те оставил да действуваш с учебна цел. Можеш да му предложиш облаги, каквито само човек, облечен във властта на сенатор Мартин, е в състояние да изпълни. Той трябва да повярва, че е необходимо да побърза, защото предложението ще е невалидно, ако Катрин умре. Ако това се случи, майка и ще изгуби всякакъв интерес към него. Така че, ако той не успее, то ще е само защото не е нито достатъчно умен, нито разполага с нужните сведения — а не, защото напук е укрил информация.

— Сенатор Мартин ще загуби ли наистина интерес?

— По-добре да си в състояние да заявиш под клетва в съда, че никога не си знаела отговора на този въпрос.

— Ясно.

Значи сенатор Мартин не е известена. За това се иска доста смелост. Крофорд явно се бои от намеса в работата му, страхува се да не би тя да направи грешката да се моли на доктор Лектър.

— Наистина ли ти е ясно?

— Да. По какъв начин ще може да е хем достатъчно конкретен, за да ни насочи към Бъфало Бил, хем да не се издаде, че знае? Как ще го стори само с теория и проницателност?

— Не знам, Старлинг. Имал е достатъчно време да го обмисли. Изчака цели шест жертви.

Телефонът в микробуса избръмча и замига — първото от серията обаждания, поръчани от Крофорд чрез централата на ФБР.

През следващите двайсет минути той разговаря с полицейски служители, които познаваше лично, от холандската държавна полиция и кралската гвардия, с един офицер от шведската техническа полиция, обучавал се в Куонтико, със свой приятел, помощник-началник в датската правителствена полиция, и изненада Старлинг, като премина на френски с нощния дежурен в белгийската криминална полиция. Всеки път подчертаваше необходимостта от бързи действия за установяването на самоличността на Клаус и неговото обкръжение. Тези институции вече разполагаха с официалното искане, пуснато по телекса на Интерпол, но задействуването на старите връзки на Крофорд означаваше, че телексът няма да виси с часове на апарата.

Старлинг разбра защо Крофорд се беше спрял на този микробус — той беше оборудван с последните новости в комуникационната техника, но все пак по-лесно щеше да му е от кабинета. Тук бе принуден да жонглира с бележниците си върху миниатюрен плот със слаба светлина, а при всяка неравност на пътя двамата подскачаха до тавана. Старлинг нямаше голям опит, но все пак и беше ясно, че е крайно необичайно за началник на отдел да се друса в микробус и да търчи по задачи. Спокойно можеше да я инструктира по радиотелефона. Но се радваше, че е предпочел да го стори лично.

Тя имаше чувството, че спокойствието и относителната тишина, в микробуса, както и времето, с което разполагаха, са купени на висока цена. Убеди се в това, като слушаше Крофорд. В момента разговаряше с Директора на ФБР, който си беше у дома:

— Не, никакви подслушвателни устройства. Томи, това е моя препоръка и аз държа на нея. Не желая да ходи там омотана в жици. Доктор Блум е на същото мнение. Той в момента е на чикагското летище и не може да излети поради мъгла. Ще пристигне, щом се проясни. Дадено!

После води лаконичен разговор с нощната медицинска сестра в дома си. Когато свърши, седя около минута, загледан през еднопосочния прозорец на микробуса, уловил с един пръст очилата си в скута, с безизразно лице, осветявано от фаровете на насрещните коли. Сетне си сложи очилата и се обърна към нея:

— Дават ни Лектър само за три дни. Ако нищо не изкопчим, балтиморската полиция ще го изпоти от разпити, докато съдът не им забрани.

— Разпитите нищо не са допринесли предишния път. Пък и Лектър трудно се изпотява.

— Какво изкопчиха миналия път — книжно пиле, ако, не се лъжа?

— Да.

Смачканото пиле-оригами беше все още в чантата на Старлинг. Тя го извади, пооправи го и му натисна няколко пъти опашката, за да демонстрира на Крофорд как кълве.

— Не мога да виня балтиморските ченгета. Той е техен затворник. Ако Катрин изплува от някоя река, ще трябва да са в състояние да обяснят на майка и че са опитали всичко възможно.

— Как е сенатор Мартин?

— Готова е да ни сътрудничи, но е крайно разстроена. Умна, но своенравна жена, Старлинг. Сигурно ще ти хареса.

— Ще мълчат ли Джонс Хопкинс и балтиморската полиция за насекомото в гърлото на Клаус? Ще успеем ли да опазим този факт от вестниците?

— Поне още три-дни.

— Няма да е лесно.

— Не можем да се доверим на Фредерик Чилтън или на кой да е в психиатричната болница — каза Крофорд. — Разбере ли Чилтън, цял свят ще научи. Ние сме длъжни да го известим за твоето отиване, но тук просто правим услуга на балтиморския отдел „Убийства“, които се опитват да приключат случая Клаус. Няма нищо общо с Бъфало Бил.

— Защо отивам при него толкова късно през нощта?

— Това, е единственото време, което мога да ти предоставя. Историята с насекомото в Западна Вирджиния ще лъсне в сутрешните вестници. Изплю я съдебният лекар в Синсинати, тъй че вече не е тайна. Можеш да я споделиш с Лектър, пък и в края на краищата това е без значение — важното е да не разбере, че сме намерили буба и в гърлото на Клаус.

— С какво ще го подкупвам?

— Тъкмо това се опитвам да уточня — каза Крофорд и пак грабна слушалката.